Цветан Гайд до общността Събор/ Тракийската църква - послание от 13.07.2023г.

Заглавие на разпространения запис: Относно апостолските правила. Важна противоотрова

Цветан Гайд: Братя и сестри, здравейте! Има няколко неща, които искам да добавя към апостолското послание преди ден, защото са важни, просто бях много отеготен, уморен и без това бяха много нещата, знаете, и за вас беше тежко. Но неща, които са важни, и благодатни. Ще се опитам да бъда възможно най-кратък. Те са важни, защото са част от тези антитела в Събора, оня имунитет, който е истинския имунитет, не глупавите претенции, злите претенции на антихристи. Имунитет, който самия Божи Дух дава. Чрез истината, защото истината е най-силния имунитет. Духът на истината ни води във всяка истина. Така че има няколко важни неща да уточня, които са важни и последния път просто не успях, въпреки че бях ги планирал да ги кажа нещата относно апостолските така наречени правила, на които се, как да кажа, опира в обвиненията си и Тодор. Сега да кажа защо е важно това. Обясних и миналия път, че наистина напълно злонамерено Тодор използва похвати в лингвистичното програмиране, в манипулацията. То това са неща заучени. Това не са от Светия Дух неща в контекста на Духът. И ще обясня няколко неща, включително знаете много говорих в миналите обръщения, включително много преди Ивайло, случаят с Ивайло, когато беше свален от епископство, съм говорил срещу лицемерието, срещу себеправедността и обратното, коя е истинската правда. Отдавна съм говорил за срещу лицемерие, срещу себеправедност, даже в предното послание, преди да се развият всичките тия демонични бури в Ивайло и в Тодор. Аз го, всъщност това беше обръщението, което сякаш стартира всичките тия проявления, защото помните едно слово, когато говорих за лицемерието и че мнозина са лицемерни и при изповедта и при заставането си в храм.

Цветан Гайд: Вижте, за да бъде напълно ясен, ще се опитаме всички тези последни послания от тогава, през всичкото това време, което бяха така доста чести послания, апостолски послания, ще обясня и защо толкова важно е, че ги наричам така. Ще се постараем не само да имат аудиоварианта, който да ги чуете, но да ги сведеме на носител писмен, защото съкращава времето. Много по-лесно и за по-кратко време може да прочетете онова, което сме говорили. Това съкращава времето и дава този антидот – противоотрова. И да си спомните за какво сме говорили.

Но в смисъл, казвам това, че навсякъде където Тодор нали използва, опитва се в последното си творение нали да говори нали за, използва определени думички, които аз съм говорил, но ги обръща в обратен смисъл. Учението, което ние сме проповядвали е изключително важно в Христа. Срещу себеправедността, срещу лицемерието. Също използва неща, когато говорим, че има Божия промисъл.

Използва такива думички. Божия воля, промисъл. Въпреки, че това при него няма нищо общо с духът, в който ние сме явявали тая промисъл. И тази цел, или плановете на Бога. Нали думички, нали че това е не просто промисъл, но някакъв вид отговор на атака. Нали, когато ние казваме и в посланията съм гоговорил, много ясно, че има атака в момент към църквата. Той говори, той също за атака към църквата, но обръща в съвсем друг контекст.

Цветан Гайд: Въобще много способи, които няма как да… Вие може да ги усетите духом, да ги различавате, но искам да ви кажа, че той не ги пише просто случайно, напълно преднамерено, злонамерено. Използва техники, които се прилагат в лингвистичното програмиране, с набиване на определени термини, повтаряемост. Определени манипулативни въздействия напълно съзнателни. Това не искам и да навлизам в подробности защото вие може да ги изследвате, който.. Говоря особено за служителите защото вие трябва да браните и в бъдеще и от външни зловредия защото в света постоянно има такива инжиниращи манипулатори, които владеят масите и тълпите.

Но мисълта ми е тази, че точно понеже се използват думи от учението, което ние проповядваме от много време, само че с подменено значение и съдържание, тука трябва да поясниме някои неща и те са важни. Включително това, че се позволява на апостолски правила, известни от времето на първия Събор. Говоря Никейския Събор, който е свикан от Константин Първи. Константин Велики, основателят на Източната римска империя. Знаете, нали, да не влизам в подробности, но ще разкажем и за това ще навлезем така в същността на нещата, съдържанието им. Защо го правим?

Защото, не можейки да отрече моето апостолство нали, трябва да покаже, че аз един вид нали има изменение и някакво нарушаване на учението на апостолите преди мене. Вижте, това е абсолютно целенасочено и преднамерено. Имам предвид, че това е инжинирано. Напълно лукаво. В това няма никаква просто искреност, някво вдъхновение и то е защото много ясно съм заявявал в тия обръщения т.е. Чрез авторитета на Божия Дух между нас. Това, което Бог е вършил, удрям човешките напъни, плътските модели, и понеже той не може да отговори на нищо друго, почва да изменя и това е антихризъм.

Цветан Гайд: Но сега, за да бъде конкретен. За да не звучи, че едва ли не аз просто го нарочвам нарочвам Тодор, въпреки че много ясно съм заявявал точно мотивите, греховете, нечистите мотиви, истинската корист в цялото му поведение, то е ясно за всички.

Но искам да дам отговор на… важно е да разберем относно тези правила, да бъде разобличен, и да видиме всъщност какво се съдържа в неговата атака и след това какъв е отговора от Бога. Как ние живееме точно според учението на апостолите и това, което сме приели като тяхно завещание, съкровища. Преди да се спра на конкретните правила, на които той се позовава в своите хули и клевети, само ще кажа също много важен детайл, но той е част от неговата… от стратегията на лукавия, но, казвам, съзнателно преследвана от човек. Той не е невинен. Тоест има злоумислия, има нещо, което е атака към всички ни. И аз ще го кажа. Накрая също ще споделя битката, която всъщност е разрушаваща и вече и конкретното стоене на всеки във вярата му. Всеки един в Събора, в неговата вяра, но това е към края на това, което днес искам да ви споделя. Но да се върна първо към тези правила апостолски и да кажа, неслучайно, той атакува по един много лукав начин, казвайки към всички…

„Всичко ли“, забележете въпроса му, колко е лукав, точно като на дявола в Едем.

„Всичко ли, което говори кардинал Цветан в апостолските послания е Божие слово?“ Всичко ли е Божие слово? Това е нали – Вярно ли ви каза Господ? Сега някой ще каже, нали кардинал Цветан не е Господ. Да, разбира се, че не е Господ. И сега ще поясна какво имам предвид. Имам предвид, че модела в съмнението на това, което е изказано и дошло като слово, е същия. Сега да кажа. Какво означава в апостолските послания, всичко ли е Божие слово? Това е абсурдно. Абсурдно твърдение, първо.

Защото това показва абсолютно подмяна, какво означава Божието слово.

Цветан Гайд: Също използва това, че хората, особено това, в света, светските църкви. Под Божие слово те разбират записа на Библията и имам предвид някакви буквално всяка дума, която е излязла едва ли не сам Бог говори в смисъла на онова слово, което сътворява световете. Сега да обясня. Апостол Павел в своите послания, които са останали част от канона на Новия Завет. Най-много писания, най-много книги на новия завет имаме от самия Павел. Това са посланията на апостол Павел. Както и Деяния на Апостолите, въпреки че е писано от Лука. Но се знае, че той е съподвижник на Павел. Мисълта ми е, в нито едно от тия послания той не казва нали „ето това е Божие слово. Аз ви..“ Какво е… Тук е много важно да знаем. Кво означава Божие Слово? Божието Слово в себе си съдържа намерението на Бога, целите на Бога, наредбата на Бога, това, което Бог иска да воляеизяви. Понеже тука също и той повтаря едни папагалски, заучени фразички между нас, в тая словесна среда, която иначе хули, нали той използва Божия воля и такива неща, но Божията воля се характеризира с една конкретика, тя не е някаква абстракция.

И това е пророческото слово, че то разяснява от литургично начало до живеене и навън, във всяка област на живота ни, Божието намерение, това, което Бог одобрява или не, това, което ни насочва като Негов план, цел, като желанието Му, какъв плод да произведе във всички нас, това, което той работи в нас, между нас и чрез нас, има абсолютно конкретика. В тоя смисъл Павел никога не е писал писмата с идеята, че ще влезе в канона на Новия Завет. Той просто изявява това, което Бог му е откривал.

Както казва, „не от човек, а от чрез Божият дух“. Аз не познавам казва Христа по плът, но по дух. Това е великия Павел и той е в същото апостолство, в което сме и ние, защото нито един от нас по плът не е видял Христос. Имам предвид, ние не сме живяли в първи век, преди разпятието и възкресението на Христос, но очевидни, очевидци на неговото земно пребиваване, което е описано в евангелията. Но ние познаваме Христа Бога по дух. Точно така беше и Павел, нищо, че беше съвременник на апостолите. Но той явява това, което му е открито, което е за назидание, поука, поправление, което е Божествената наредба на вярата. Всичко това, което е всъщност в основата на богословието. Христовото учение той го разгърна в богословския вид, който ние сме възприели. Неслучайно той е апостол сред траките, неслучайно говори за непознатия бог, оня олтар, който е на… онези поети, които разбирате там за орфизма. Вие знаете, и ние много пъти сме го говорили в… под черта в Деяния на Апостолите в Тракийските Хроники, и ние сме правили тия връзки, колко са важни.

Цветан Гайд: И наистина Павел беше начетен в този смисъл, че познаваше и философията на оня свят, римо-гръцкия свят. Познаваше и дълбините на ония традиции. Беше, нали, отрасъл в… нали, знаете, в такава област, която му позволява да има досег до всичко онова, което беше традиции или онези предзнаменования преди идването на Христос, включително беше ученик на Гамалиил, тоест един от големите равини, тоест беше фарисей, тоест беше в учението на книжниците.

Което той в един момент презря, като каза и счете, че всичко това за измет счита пред това Христа да придобие Божественото откровение, Божественото Слово. Да не се отклонявам в подробности и дълбочини, много може да се говори за това, но казвам, че това означава апостолско послание. Това не е някакво разбиране, че аз в момента изговарям, това не е… Виждате, аз не говоря само на бохарски и не говоря неща на оная реч, която в момента сътворява, а това е граматиката на Духа. Аз говоря граматиката на Духа.

Божественото Слово, което е Христос, то е вседържител. На всичко видимо и невидимо. Работата на пратеника е да разяснява това слово, което е посредник между световете, посредник и на нашата вяра. И ние познаваме Бога чрез това слово, самия Христос. Та това е тая лъжа, нали, вижте колко лукаво. „Всичко ли“ казва Тодор „в посланията на кардинал Цветан е Божие слово“? Това е абсолютно подхлъзване и измама, която няма нищо общо с това, което ние сме заявявали и говорим. Това, което заявяваме от тая част на Божието слово, което е неговата граматика. И това е учение, това е наредбата на вярата. И да, в този смисъл това, което е апостолското послание, което идва към вас, е Божие слово. Но не в оня смисъл, който визира Тодор и който подхлъзва, защото очевидно никой не мое да каже, че във всяка дума, която съм казвал, защото в това виждате има запъване, има и понякога неточности, понякога бъркам от кой текст, от кой пророк и от кое евангелие.

Цветан Гайд: Ами ти… вие, ако тръгнете от това, ще кажете, „всичко ли е Божие слово“? Не, важно е посланието, контекста, граматиката на това учение, което ви въвежда, как да употребявате Божите словеса, които са между вас, във вас, чрез вас, във богослужения, как е Христос във вас и между вас и чрез вас. Божията слава, Божественото Слово, Словото на Духа. В тая връзка, аз отдавна съм казал, може би отдавна ги боли някои хора, аз съм го виждал това и го знам. По дух. Нали, това, че съм казал, че /заличени имена/ сваля апостолските послания, и те ще бъдат като точно един, как да кажа, инструментариум. Мост или мостове, които да ви помагат да се.. да има словесна среда, която толкова мрази Тодор, защото го разобличава. Словесната среда на онази граматика, на оня Дух Божий, който е духът на словото, на живите словеса, онази рема, защото, рзаберете ме, терминът рема, което е живо слово и на много места в новозаветните текстове, не е логос. Когато говоря за гръцките текстове, а е рема, то има произход древнотракийски в смисъла мястото на Ре. Ре-ма. Защото това е словото, което е в нас, между нас и чрез нас. Не по принцип Божественото Слово, което сътворява световете и стои, и без него не би съществувала и Вселената, а говориме за идващото към нас Слово. Словото, което е между нас, живото Слово.

Мястото на Словото. То е свързано и с Марея. Това е мястото на Словото на Духа. Знаете за какво говоря. Та тази рема, за да познаете Божественото Слово, ви трябва инструментариума. Това е учението на апостолите, истинското учение. И задачата и на мене в моите послания, да ви разяснявам, да прониквате във Божия промисъл, да различавате нещата. Това е граматиката на Духа.

Това е богословието на Христовото учение. И затова казвам, че те ще се запишат. Да. И те са Божие слово, но не в оня смисъл, който провокира Тодор. С една дума някакво… Всичко едва ли не е някакво… буквално… сам самият Бог, който

сътворява световете. Не, естествено, има…… нали, има неща, които виждаме дори

и в и в текстовете на апостолите, и в много други места. Ако видиме, даже те са го

казвали много учени, знаете, езика е некачествен – гръцкият.

Цветан Гайд: Затова чак по онова време възниква нов гръцки, народен гръцки, който е от Говоря

сред християните, защото посланията на апостол Павел са много некачествени откъм тогавашния гръцки език. Много създава се ново течение в тогавашния гръцки език,

поради недостатъците на изказа на Павел, понеже е бил зле в гръцки език. Зле в оня контекст, който на оная среда, която е била тогава. Говоря за светската среда. Но, вижте, нали разбирате? Това е и Божията воля. Има разлика между словото на граматиката,то пак е Божие слово, което е учението на апостолите, което ви изяснява и изявява как да употребявате и как да разпознавате дарбите и даровете на Духа между вас.

Това е моята задача. Няма някакви претенции други, но без да я разбирате тая моя задача, не само не може да направите оценка на това, което Бог работи във вас. Не можете да го употребите, защото не може да го вярвате. А вие трябва да го вярвате точно като такова слово. И то е точно слово, чрез Духа Божие слово. Апостолско. За това аз го казвам. Не е послание на Божието слово, а апостолско послание защото не принизявам нито се опитвам да заместя Христос, който е Словто Божие, а по-скоро да познавате Неговото действие във вас, между вас и чрез вас. Амин.

Между впрочем, ето давам ви един пример. Той ще е много ценен, за да разберете това. Когато аз примерно пояснявам в Откровение на Йоана за третата църква как Николаитите всъщност… същността им е, че изграждат друг олтар. Това е разкола. Между другото веднага след това, последното си – бълвоча, който е писал. Тодор и той говори за друг олтар като обвинява, че едва ли не ние всъщност изместваме олтара на Бога. Т.е. това е преднамерено. Изместване, подмяна. Но искам да кажа – ето аз изяснявам неща, които са самите Божествени словеса, но показвам тяхното място. Показвам как се случват нещата, което е безценно. Вижте, също много важен, давам ви един важен пример, защото много неща ще ви бъдат така изяснени.

Цветан Гайд: Примерно, пророческото слово, което сме пуснали в Доминион към всички християни за 23-а година, пророческото слово за 23-а година. Ами чуйте си го! Той е в Доминион март месец. Вижте го, кой март. Мисля, че първи март или втори март, или нещо от този род. Но го вижте. И не може да не видите, че онова, което съм пророкувал от Бога като намерение и причина, защото когато Бог явява волята си, Той показва беззаконията или греховете или лъжливите духове, поради които идват някакви нечестия, и обратното – благословенията, които идват поради вярата, или стоенето, или определеното последование, верност и ходене по Дух.

Но. Там много ясно говоря за предстоящо разцепление в 23-та година в църквите,

във всички братства, и разцепление в света. Разлом по всички направления, от политика, икономика и даже че това, което е политиката, икономиката и моделите в света ще бъдат причина за разлом и разцепление във всички общества, като се започне от християнските. И ако Вие не виждате това в това знамение, което се случва първо в Божието домочадие, защото се казва, винаги започва съда от Божието домочадие. Бог първо си очиства отвътре, после и навън. Но това си е очистване. То не случайно даже имаше знамения тия дни и падаща звезда, говоря за метеора. Но това са който може да ги чете знаците според контекста на Духа. Те сами по себе си нищо не знаят, не значат, но важни са като знаци ако Духът ти ги покаже. Ако ангела Гопсоден, вестителя ти ги изяви, но вижте си Доминион за 23-та година, че това се сбъдва и то ще го видите през цялата 23-та година. Това е като едно потвърждение, защото Бог си потвърждава думите на служителя.

И не го казвам заради себе си, не защитавам себе си, а вашата вяра. Заради вас го казвам, за да повярвате. Защото и Христос, когато правеше много неща, знамения, които ние следваме и естествено търсиме Неговия ръст и благодат, което естествено никога няма да достигнеме, но в това ни е призвал, но той казва – тия знамения, тия неща ги направих заради вас, за да повярвате.

Цветан Гайд: Но нека започнем със самите правила, които е цитирал Тодор. Правило 31-во. Аз сега ще ви покажа следното, което Божия дух ще… Тези правила, които той цитира, точно ще бъде изобличен и осъден самия той, защото, точно както Христос казва, „зли и лениви слуго от твоята уста ще съдя“, понеже ги повдига тия неща, то ще бъде според това, което е повдигнал. И то се случи вече, оня ден. Бог вече го е извършил.

Правило 31-во гласи. „Презвитер, който презре собствения си епископ, събере отделни събрания и издигне друг олтар, без да изобличи епископа си в нищо противно на благочестието и правдата, да бъде низгвернат като властолюбец, понеже насила е отнел властта. Също така да бъде низгвернати и всички други от клира, които са го последвали, а миряни да бъдат отлъчени от църковно общение. Но всичко това да стане след три поредни увещания от епископа.“

Сега да кажа, понеже очевидно той към това отива, той много повече от три пъти е бил увещаван и не само от мене, но той е бил призоваван и от другите епископи, така че това с пълна сила важи за него.

Правило 34-то. „Епископите на всеки народ трябва да познават първия помежду си, когото да признават като глава, и да не вършат без негово разсъждение, което превишава тяхната власт, а всеки да прави само това, което се отнася до епархията му и до подведомствените на нея места. Но и първият епископ да не върши нищо без разсъждението на всички епископи, понеже по този начин ще има единомислие и ще се прослави Бог чрез Господа Духа Свети – Отец, Син и Святия Дух.“

Сега ясно е, че има предвид, че ние правиме нещо без да казваме на епископите и те да разсъждават, което е лъжа. Винаги, каквото и да се е случвало в църквата, наистина е разсъждавано. Аз ще кажа. Даже в случая е разсъждавано и пред цялата църква. Пред целия събор. Сега, дали, колко, в какъв момент от решението, когато съм имал и когато Божия дух ме е водил в… и кога съм го споделил, но истината е, че винаги се започва от Божите служители. Дори когато е, може да е в последния момент, но винаги в разсъжденията си, това сме се стремяли. Ако случайно има някакво изключение, то потвърждава правилото, което неизменно сме следвали.

И аз не знам. Има ли нещо, което вие да помните, било служители или други когато просто съм ви казвал нещата без, без казвам да съм разяснявал защо го правиме. Защо определени наредби в Съборното начало? Защо, примерно, постановяваме определен ред в литургията? Защо правиме разгръщане, видоизменения или надграждания определени? Има ли нещо, което да не е обяснено като Божие намерение, като полезност, като цел, като задача? Има ли такива? Има ли нещо, което без учението, без да разясняваме Божията цел, Божието намерение, има ли… било за добро, било за другите неща, не е ли обяснявано това в Събора, не е ли даже на разсъждаване, не само между епископите или презвителите, не е ли дори на всеослушание. След това продължавам. Но тука е много ясно, е показано нали, как е Божественият ред, за което и аз съм ви говорил отдавна.

Цветан Гайд: Епископите представляват апостолската власт във всички поколения, и то е цялата йерархичност, колегиума на епископите, единоначалието.

Правило 37-мо. „Два пъти в годината да става събор на епископите, и да разсъждават помежду си за догмите на благочестието и да разрешават явяващите се църковни спорове. Първият път и казва в четвъртата Неделя на светата Петдесятница, втория в дванадесетия ден на месец Октомври.“

Братя и сестри, ние го правиме не само два пъти в годината. Включително Ивайло не беше свален преди да разговаряме с архиепископите, с него. Да той беше в Костенец ли там как се казваше селото, в което си е направил вила, но… ние там, той не можеше да дойде, така че преди обръщението в Събора всъщност ние, преди да бъде свален от чин, ние разговаряхме с него и преди той самоволно да прекъсне разговора, да избухне и така нататъка, той си говореше хулите, ние видяхме същото, което потвърждаваше онова, което много по-късно разбрахме, че е заговор със други.

Но виждахме, че това е дългосрочно намерение, нещо, което е криел, което просто стана явно и пред архиепископите. Но мисълта ми е, нищо от това, което включително Тодор и Боряна са викани нали, седмици наред са били чакани да се явят пред епископите. Нищо от това, което се случва не е станало без епископите и без те да бъдат в бдене, в надзираване на процеса. Дори моите, нашите срещи с Тодор и Боряна, които казах, че…записи…, за да не излезе, че зад гърба на епископите, да се види какво точно говориме на тях, имайте предвид, че ясно беше, че ние ще опитваме разговори да имаме с тях, защото те очевидно отказваха. Тодор, имайте предвид нищо от това, което в момента четете дето и казва на едно място, че той искал с кардиналите да застане пред Бога и ако има кривини, неправди да се променят, това е пълна лъжа. Той никога не е заявявал тия неща, които сега като отрова бълва. Той просто не ги заяви дори и пред епископите. В тоя смисъл, само казвам, че това правило, ние го спазваме.

Цветан Гайд: Правило 38-мо. „Епископ да се грижи за всички църковни вещи, да се разпорежда с тях така като че Бог ги надзирава.“

Което и правиме. Ние надзираваме всички реликви и всички църковни вещи, всичко това, което е в храмовете. Между другото това надзираване е причината да изнесеме светините от домът на Ивайло. Така продължавам, „но не му се позволява да си присвоява нищо от тях или да подарява на свои сродници, принадлежащо на Бога. А ако са сиромаси, нека им да даде като на такива, обаче под този предлог да не продава принадлежащото на църквата.“

Сега да кажа. Нищо не сме продавали. Явно тука има некви обвинения, но ние нищо от свещените, въобще нищо от това принадлежащото на църквата, ние не сме продавали. В този смисъл, по-скоро обратното, очевидно, както К. от Бургас, което счита, че светините вътре, всичко това, щом са в неговия дом, значи са си негови. И не иска да ги връща, но ще ги върне. Ще се наложи да ги върне. Но мисълта ми е. Не иска да ги върне. Също така се жалва Ивайло, но всъщност ние сме взели всичко това, което принадлежи на църквата.То не е негово. Нищо това не е негово, което сме изнесли от /заличени имена/. Това всичкото са светини и вещи, както е писано тука, църковни вещи, които принадлежат на църквата – ние това сме направили. Така че, всъщност всичкото това, което той пише, погледнете го как сам осъжда себе си и всичките там разколници. Себе си осъжда в това.

Цветан Гайд: Правило 74-о. „Епископ, който е обвинен в нещо от заслужаващите довери люде, трябва лично да бъде призован от епископи и ако се яви и изкаже признание или бъде доказано обвинението му, нека му бъде определена епитимия.“ Сиреч това са такива, наказание църковно.

“И, ако призован веднъж не послуша, да се призове повторно, чрез изпратено до него двама епископи. Чрез изпратени до него двама епископи. Не послуша ли и тоя път нека бъде повикан и трети път, пак, от двама пратеници или епископи. Ако и това не уважи и не се яви Съборът нека произнесе решение по благоусмотрение, за да не мисли той, че ще има някоя изгода от това, дето се отклонява от Съда.“

Това, братя и сестри, ама с пълна сила се отнася за Тодор, защото ние наистина многократно, повече и от три пъти, не просто епископите – кардиналите, отидохме до него, което го има на записите, защото той беше в положение да преосмисли и да заяви пред всички епископи, което той не го направи. Знаете първото му прочитане там на, първото му така наречено писмо. На практика той не се явяваше, отказваше се, имахме срещите, в които имаше увещания, имаше повикване, имаше свидетелство. Докато се стигне до това, което знаете накрая. Самото решение. Което първоначално пак е било в милост да кажем тия духове какво действат, за да има време за покаяние. Така нататък и така нататък докато се стигне до тия вече как да кажа неизбежни крайни решения, щото става въпрос за смъртоносни атаки и оръжия срещу Бога и срещу Божиите люде. Срещу вярата им, срещу онова, което е Събора, Съборността. Но не както я разбират външите хора, а както Бог я разбира. Както ние разбираме в йерархията, в единоначалието, Съборност, което е Съборност със самия Бог. Тя не е Съборност просто помежду ни. Тя е Съборност първо с Бога. В целият ред Божествен. И след малко ще кажем, тоя ред е много важен, да го уточниме. Така че той се самоосъжда в това, въпреки че естествено той има предвид, че той е от доверените люде и че той ни обвинява нас, всички – цялото му писмо е обвинение нали разбирате, но лъжливи клевети. И мисля, че е ясно от това, което и говорих в неделя. И то си личи, и които и епископите, питайте ги, във всичко това не е ли било изпитано. И във случая, това правило с пълна сила се отнася за Тодор.

С пълна сила и го казвам, защото той се отклонява, постоянно се отклоняваше от съда на епископите. И многократно, както е описано, повече от трикратно дори, но ние сме се срещали с Тодор и Боряна. И това са записите. И който ги види, ги чуе, ще се убеди. Ако не, питайте епископите, те ще ви разкажат.

Цветан Гайд: Правило 76-то. Е тва вече е… откровено, тука се изявява. Той винаги така действа, лека полека. Нали разбирате, това си е една такава при него стратегия, но всъщност тука се разкрива това, което той всъщност иска. И тва е с цялата му лелеяна мечта. Правило 76-то. „Не подобава на епископ от угода към брат или син да поставя в епископско достойнство когото пожелае, понеже не е правилно да се създават наследници на епископството и Божията собственост да се дава в дар на човешкото пристрастие, защото Божията Църква не трябва да се поставя под властта на наследници, а ако някой направи това, поставянето да е недействително и сам той да бъде наказан с отлъчване.“

Това нали разбирате, че тука това е вече атаката срещу кардиналите, Гайд, както той нарича най-горния етаж и т.н. – фамилната, фамилиарното, фамилията. Със всички други опорки, които ги знаете. Сега ще кажа няколко много важни неща и относно апостолското учение, така че и тази лъжа да бъде разобличена. Първо, моите синове не са повикани в кардиналство, защото са синове мои по плът.

Първо, това трябва да бъде много ясно. Това не е така. Аз много пъти съм го обяснявал. Те са кардинали, защото са мои ученици и синове духовни – по дух. И сега да прощават и архиепископи, и епископи. Аз всички съм обучавал, учил. Разбира се, и когато между нас е бил и кардинал Стефан, но и отпреди да дойде от Щатите, знаете това. Всъщност, разберете, прощавайте, аз съм ви учил на квото Бог ми е давал, но нали разбирате, че ние не сме живяли в нали…едно общежитие, в което да виждате от-до всичко как го живея или какво правя, във всяка област на ежедневието. Докато синовете ми са били в това и са били свидетели на всичко. Включително и на немощи мои. То това е огромната тайна. Нали разбирате. Най-трудно е всъщност плътските синове и дъщери да бъдат верни на вярата на родителите си. Защо? Ами защото атаката на света винаги поставя под лупа немощите на родителите и защото човеците сме слаби. Имаме си наистина немощи нали не сме само… нали, много е хубаво, което желаем, търсим и което Бог работи в нас, но има и неща, които са нашите човешки тъпотии и глупости.

Цветан Гайд: И въпреки това, те са ме приели за учител на вярата им, апостол на вярата им, тоест духовен баща. Тоест аз съм за тях и духовен баща. Много повече съм духовен баща, отколкото плътски баща. Те… имало е времена, когато са ми са се дразнели и всичките проблеми, които имат в поколенията ги е имало спрямо мен като плътски баща. Ако те са с мене верни и вие така го виждате – и на плътския си баща, то е поради вярата ми. Искам да ви кажа, те нямаше да бъдат с мене, поколенията са такива в днешно време, нямаше, казвам ви го, нямаше да бъдем и едно и в земните неща, ако не бяха станали едно по дух – духовни ученици, тоест духовни синове.

Нееднократно съм казвал на всички в Събора, че, ако някой от синовете ми не е верен на Богът ми, на Богът, който е явен в живота ми и в живота Ви. За да кажем, отче наш, моя Бог, както казва Давид, както Исус казва, моя Бог е и ваш Бог, моя отец е и ваш отец. Това тая приемственност, която се случва винаги чрез пратеничество. Както

Христос е пратеник или апостол на вярата. Освен, че самия Бог. Но, съм казвал, че ако някой от тях не е верен, той няма да бъде наследник и на нищо друго.

Така че, синовете ми, това искам да го схванете, това са духовни синове и като такива са посветени като кардинали. Защото във всичко, в много по-голяма степен, в ежедневие и във всичко. Не просто това, което аз съм говорил в апостолски послания или учения, но в ежедневието, в падане и в ставане. В учение, във всяка една област те са прихващали нещата, които Божия дух ме е движил. Дори когато ме е вдигал, когато съм падал, те са ме виждали и това е за тях жив учебник. Разбира се, това може да стане само ако те приемат това. Това е от Бога дар. Не и поради моя някаква супер духовност, а поради Божието намерение и Божията благодат, че ги е родил от Духът си, чрез моето свидетелство. Сега да кажа.

Ранната църква нямаше такива… и ще обясня защо тука виждаме това. Този елемент в така наречените апостолски правила. Защото това са правила в Никея 321-а или 325-а година, ако бъркам точната година. По времето когато Константин свиква първия Събор, за да.. противоречия да решава и т.н. Това е под егидата на императора. Сега да кажа.

Цветан Гайд: В ранната църква, ако беше така както тука нали някои тълкуват, значеше че абсолютно неправомерно апостол Яков, който е първият епископ йерусалимски. Изобщо да бъде служител и глава на църквата в Йерусалим, тогавашния Йерусалим. Той загива и мъченически, убит от юдеите, но въпреки всичко… Не говоря за Яков братът на Иоан, говоря за Яков – брата Господен, така е наречен, защото той не му е брат през него, не е действително брат през майка му, Светата Дева, но е заварен брат по бащина линия – Йосиф. Но така се пише – брат Господен. И в Евангелието на Йоан се говори, че братята му не го вярваха.

Имаше да има период, когато и братята му не го вяраха. И казваха, защо не отидеш в Йерусалим,за да се явиш кой си? И се казва в скоби, защото и братята му не го вярваха. Значи е имало период и тези негови братя не са го вярвали. Явно са го повярвали отпосле. Или поне Яков, един от тези братя, го е повярвал. Но факт е, че това не е било никакъв проблем. Роднинството по плът не е проблем, ако има раждане от Духа. Това не е забрана. Това се отнася и за братовчеда на Христос. Йоан Кръстител му е братовчед. Това го знае. Знаете Елисавета. Описано е. Мария, в Евангелието от Лука. Всичките тези събития около раждането и на Йоан Кръстител и на Христос, на Исус, който е Христос. В тая връзка, ранната църква няма такова запрещение, защото много от тия хора са били и сродници, първите ученици. Има да такова родство, както и Яков, и Йоан, както Петър и Андрей и така нататък. Сега ще кажа обаче и нещо повече, което е много важно. Йерархията до този Събор в Никея.

Първия така наречен Вселенски Събор на православната църква, която е под егидата на Константин, император Константин. Йерархията се е предавала пряко по апостолска линия от 12-те, 70-те и след това така наречените апостолски ученици. И това е традиция, която – точно както Христос избра 12-те, не е народът да е избрал някакви, а Христос избра, както Той казва, „не Вие мене избрахте, а Аз Вас“. Не е това да му се ще на някой да бъде това или онова, а има избор от самия Бог, от самия Христос. Това е с 12-те, това е 70-те, и така нататъка, но и след изливането на Петдесятница Светия Дух, имам предвид, че това продължава много дълго време.

Така наречените „апостолски ученици“. Това са, ако преведем на друг език.

„Апостолските синове“. По дух защото Стария завет забележете и когато Илия се казва. Там има така наречените пророчески синове. Термина на школата на Илия, Илия имаше школа, прочетете си в Книга на Царете. Казва се пророческите синове, между които беше и Елисей. Със сигурност е имало буквално и синове по плът, но те са в смисъла пророчески синове, това е термин, употребяван и за ученици. Взаимно заменяем. Както и до ден днешен, Авва, това, което означава отец на иврит, има много учители в и до ден днешен равини, които между другото обръщението към тях, първото им, част, която се превръща в част от името на големите учители на юдаизма, дори, говоря в новозаветната епоха и до ден днешен, обръщението е отец, Абва, Абва, Авва, Еди кой си. Освен Равви еди кой си, но защото това е свързано, отец и ученик. Затова и казах, самия Павел казва, аз ви родих чрез Благовестието, вие нямате други отци. Не защото е нарушаване на думите на Христос „Никой няма друг отец освен небесния и никой не наричайте учител освен Помазаника, Христос“, на Исус. То не е никво противоречие, защото да, това трябва да е учението.

Цветан Гайд: Отците трябва да преподават това, което е Небесния Отец, от което изхожда всяко отцовство на земята. Така и учението, на всеки трябва да е учението на Христос и това, което Христос го учи. Между другото и това е разбирането, затова не се учудвайте, че се говори за отци на църквата, ранната църква, православието чували сте. Но ще поясним след малко какво означава тва, но пак казвам, ръкополагането е продължава много дълго време от апостолите, пак пророците, учението, което се преподава и се предава чрез полагане на ръце и дарът на Духа и това се предава конкретно чрез избора на ученици, не както гръцкия вариант, академичен вариант, нали, а божественият вариант, неговата небесна академия, е в друг смисъл винаги има ученици, ученик, учител, в смисъла, че се преподава слово, и дело и дух се предава.

Сега да кажа сега обаче, това се изменя точно по времето на Константин. И сега да кажа. Тези апостолски правила вече е доказано и е прието дори от историческите църкви. Те не произтичат директно от Светите апостоли. Вече е явено. Това е признато и от православната църква и католическа, въпреки че е имало и такива мнения, че едва ли не то е останало един вид лично написано от апостола, което просто е доказано и прието в цялата католическа църква, че не е така. Знае се, че е имало човек, който е събрал устните предания, които са се преподавали и ги е събрал в това общо съчинение, което е малко преди Никейския Събор. Всъщност то влиза в употреба точно на първия православен събор в Никея, където председателства самия император Константин. Сега обяснява и човешките вметки и промени, защото аз ви обясних. Първо е ясно, че, ако наистина се предава по плътска линия на роднина, брат и деца като някакво плътско наследство, това би било кощунство, очевидно. Но в това, което този човек, говоря за Тодор, защото вече аз не го считам за брат, той ми е лъжебрат, не искам нищо общо с него да имам, въпреки че той ми е скръб и тая черна неблагодарност в мене е болезнена.

Цветан Гайд: Сега ще направя една малка скобка, преди да продължа. Някой може да каже, „бе, защо толкова време не сте го забелязали това“? Братя и сестри, има един проблем винаги на Божиите хора и то е описано в пророк Исайя, където казва „Кой е сляп за злото като служителя ми“? Прочетете си го, намерете си го, чрез конкорданс, не искам

сега да го търсим, но аз съм разсъждал много отдавна за това. И то не е по този случай сега. Бог ми е говорил. Когато надзирателите гледат в Събора, за разлика от когато гледат навън и изпитват хората, ние винаги гледаме най-доброто в човека и сме доброжелатели.

Гледаме с очите на вярата, доброжелателно, вяра в Божието действие и надежда за това, което Бог изработва и разгръща в човека, развива. Няма как ние да работиме помежду си, ако ние не вярваме в Божието действие в другият. То и това е гадната атака в случая на Тодор, защото той посажда във всички, открехва вратичката за демоните, да разрушават онова, без което не може да протича Божията благодат. И аз всячески ще направя така, че това да не ме заразява оттам насетне да гледам на някой да го подозирам в същите неща като Тодор, защото това би разрушавало работата на Духа в мене и чрез мене към него и обратното от него към мене.

Нашето общо дело. Затова и казваме, че всеки да се определи, желаем това. Естествено, то е процес, но искаме човек да застане в конкретна позиция, и вече да остави Божия дух да го лекува или да го вразумява, да го омъдрява, но да застане в позиция. Но искам да кажа, че това е проблем да. Ще каже някой „ами не знаеше ли, всъщност тия…“

Цветан Гайд: Ами не ги знаех защото искам да знаете, аз първо гледам, не съм сляп в духа, но винаги гледам по плът да не преначертая, да не, как да кажа, да не предопределя човека какъв е. Най-точната дума. Не искам да го предопределям. Вие за това виждате, аз говорих с какви духове воювам. До последно.. И в разговорите, и насаме с Тодор и Боряна, където са записите. С тяхно знание, нали, те ги имат. Мисълта ми е, всячески, аз търся да видя духовете, които атакуват човека. Не искам да да осъдя човека, предварително да каже, да го обреча на това, че той е вече дявол.

Не го желая това. Това е тая скобка, която отварям, нали, е много важна. Просто в момента усетих, че е важно да го кажа и това е голямото зло в момента, което лукавия… То не е само това… В смисъл, козела на отпущението винаги е изхвърлен. Действително Тодор е…няма никога, е аут и няма да бъде в Божия промисъл. Но мисълта ми е тази. Проблемът е, че винаги оставя онзи горчив вкус. И оная атака на лукавия, която се опитва винаги, чрез открехнатото прозорче, да бъде натрапник, да натрапва, да издевателства над душите и телата. Това е голямото зло, заради което, мога да кажа съвсем спокойно, че се изпълняват думите на Христос. „Горко чрез когото идват съблазните. Защото ако някой съблазни един от тия най-малки, по-добре за него камък да си сложи на шията и да се хвърли в морето.“

Няма да го конкретизирам, дали за него става въпрос, нека Бог да отсъди. Но защото когато и най-клатещите се или тия, които имат битки сами по себе си, и се борят с греховете си и много други неща, когато ти удариш онова действие на Бога в доверие. Ти си наистина престъпник спрямо духа Божий. Спрямо любовта на Бога. Наистина горко на такъв човек.

И аз твърдя в случая, горко на Тодор. В каква степен, в какво себеосъзнаване? Но има осъзнателна атака, която всъщност е абсолютно във вреда точно на вярата на и на тия, които едвам избягват от света, и лукавия веднага иска да ги върне и да ги съсипе. Но това беше една скобка. Извинявайте, връщам се към това, което казах.

Говорих за времето на император Константин. Какво се изменя. Пак обяснявам, че тука изобщо не става въпрос, че тука има някакво нали прехвърляне на, било на управление, било на власт по плът, а е по дух. Пак повтарям, синовете ми са ученици по дух. Те са ми духовни синове. Обучени в това, живяли и родени от Бога, чрез моето свидетелство. Но защо казвам, че има вече изменение и в самата, в елемент, който има вече и човешкия примес на имперската власт? Защото, това имераторите са орфици. Въпреки че са орфици. Знаем първите императори Константин и след това тия, които са от Тракийски произход. Те налагат концепцията на цезаропапизма, в която концепция всъщност управлява императора, той е глава на църквата, на източната римска империя, църквата на Византия. Не знам дали го знаете, той е глава. И като глава, не само Първият Вселенски събор свиква нали събора, но той накрая разпорежда. Разбира се, всичко е направено под формата на съборност. Разбира се, е имало и много верни неща, и аз не казвам че…, но има един примес, който от тогава и нататък е причина… един ден и Бог да унищожи и тези царства земни, които иначе претендират за християнство, но вместо да бъдат от модела на Божиите пратеници, земните власти се вмъкват отвътре на църквата, почват вътре да се месят.

Цветан Гайд: Така че модела за разделяне на царска власт, която обаче да доминира над църковната, започва от Константин. И това е, освен добрите неща на Константин Велики, това е и негов грях. Бог си има има естествено промисъл. Защо го е допуснал. Как? Бог си има промисъл, но това е вкарало светщината. Това е причината след това изключително много намеси от императорската власт, сваляне на…дори на големи имена, като Йоан Златоуст, заточения… винаги се намесват в църквата, относно учението. Има големи периоди на иконоборчество, големи периоди на арианство, където 80% от християните са били всъщност ариани в една ерес, която отрича божествеността на Христос.

Имам предвид, че това е едно голямо зло, което си има и след това много други разклонения в историята на църквата, но… имам предвид, че тука тоя момент е много така важен, защото всъщност целта е било много ясно – Църквата да бъде под опеката на империята, на държавността. Това го пояснявам, защото именно модела, както при богомилите, милите Богу, което е буквално Давидовите, защото на иврит Давид, това значи името му, друг път сме го обяснявали. Знаеме, че действително потомството на Давид, от което и самия Исус се въплъти чрез светата Дева. Имаше много царе, които не бяха по сърцето на Давид. Казва се, че сърцето на Давид беше изцяло по Бога, независимо от неговите падания и ставания. Той следваше Божието намерение, търсеше това, което е угодно на Бога, да угоди на Бога, не на себе си, не на човеци.

Не на човеци, не на себе си, а на Бога. Много от тия след това синове защото беше по плътска линия, само по плътска линия, бяха неверни и някъде се казва дали не бяха някъде напълно по сърцето на Давид, което беше по Бога и изцяло бяха извън това, няма значение, но там имаше такова отклонение. Затова Христос дойде и той се въплъти, за да може благодатта на Бога да е върху тия, които се раждат по дух. Но това по никакъв начин не препятства това да са и сродници.

Това искам да го кажа много ясно. Докато в тази намеса на човешка институция, където това не се допуска, е страхът всъщност от това в църквата да има този модел, който беше в ранната християнска църква на апостоли и пророци, директно да се ръкополага. Това да бъдат пророчески апостолски синове, сиреч ученици.

Цветан Гайд: От този момент нататък църквата не се управляваше чрез апостолската власт, която са всъщност – апостолите са принцовете на Христос, те са царете под царя Христос, направо ще го кажа защото той е цар на царете. Не само, както някой мислят, земните царе, в смисъла на… Напротив, цар на царете, Господ на господарите, и това не е…

Нали, не е концепция за държавническа власт на империята, както някои го разбират. Първоначално… после може и така да са си го използвали в конструкциите на светския ред. По онова време и през средновековието и казвам, в оригинала е всъщност това. Защото ние сме царско свещенство, народ от царе и свещеници. Това са думите и на апостол Петър в своето съборно послание. О, ние сме царе и свещеници, народ от царе и свещеници, ние сме под царят на царете. Царят, който е над нас. В тази връзка го казвам. Че тая намеса беше умишлено сложена, нали, за да стопира самоуправление в църквата или онова управление, което е пак отгоре, чрез вдъхновение от Бога. И между впрочем, като реакция на самия Божи дух в недрата, като имунитет на църквата, противно на поставените чиновници през тия периоди от време. Следващите векове това са така наречените отци на църквата като Василий, като много други, които са били в битки с ариани, по-късно с други, с иконоборци и т.н. И много пъти са били малцинство като бройка, но това са апостоли.Буквално – Божия дух издига хора, които създават цели общности, които се разгръщат и от които се разгръща истинното Богословие. Това са Богослови, учители на църквата и конкретно го говорим, отците на църквата не само са учители, но те са пазители. Защото има учители на църквата по една или друга причина, включително политическа, които са били низгвернати и не стават светци, като Тертулиан и други. Някои от тях, действително, са били в ереси. Тертулиан е много спорно, защото очевидно той е човек, който следва духа и влиза в конфликт с много неща, които са били подменени точно по ония времена. Но както и да е. Това е много дълбоко да изследваме самите процеси исторически защото Тертулиан е малко по-рано. Там има едни битки, процеси свързани с отстъпление на хора в Рим, тогавашния Рим, Картаген и т.н. По време на едни от гоненията, преди Константин Велики.

Цветан Гайд: Но само споменавам това, че отците на църквата, това са апостоли. То затова се наричат отци. Това е по друг начин да се каже, че има апостоли, извън времето на апостолите. Значи, отците на църквата всъщност са апостоли след като се е прекратила линията на истинските апостолски ученици, които представляват също духовни синове. Когато тя е прекратена, се появяват личности, които всъщност съхраняват доктрините на вярата. Тайните на вярата. Те са и най-вече създателите на самата литургика, както примерно Васили, Свети Василий Велики, но и много други.

Разбира се, аз казвам, че много неща са загубени във времето. Днешната православна църква, въпреки че казват отче еди кво си, отче…, няма истински отци. Загубена е точно тая приемственост. Юридически те са правоприемници. Нали, казват, че имат апостолското ръкополагане, но го няма приемствеността на духа.

Няма я приемствеността на апостолските ученици. Каквото и да говорят там – Света Гора. Някъде, има старци и така нататъка. Реално го няма. Няма я школата. Затова е до голяма степен изпразнено като черупка без съдържание. Разбира се, винаги е имало някакви движения където ние ще ги говорим, но в една по-външна аудитория. Не искам тука да отнемам повече време щото мислих много по-кратко да го говоря.

Простете ми. Тия неща са важни. Някакси духа щом ми дава повече да ги кажа, е за добро. За ваша полза. За полза на всички ни. Сега да уточня и нещо друго, което е важно. Понеже казах „отците“. Това е друго название на апостолите, които наистина

Духът ги праща да съхранят или да разгърнат Божественото намерение. Слово, дело, като мистерии, тайнства сиреч, литургика и всички други неща в обществото, на своето време. Но, да кажа, понеже споменавам бащи? В едно от разговорите с Боряна, което епископите имат записите, но и в другаде. Аз съм го споменавал Събора като Божествена наредба. Проблема на тия хора, аз директно ги…им казах, проблема им, относно, това е и на Ивайло, относно децата им. Казвам го и за вас, защото може да е някакъв проблем. И затова е като антидот, противоотрова.

Всъщност няма никаква причина друга да се бунтуват там за децата им, които сме се грижили и сме ги пазили, съхранявали, само добро са видяли и за децата си. Говоря за конкретните случаи там, където ужким защитават от един вид нещо децата си, не знам от какво. Всъщност всички са свидетели, че всичко е било в полза на тях. Но ще ви кажа, к’во се крие зад това. Което съм го заявил и сега ви го и заявявам обаче и пред всички.

Цветан Гайд: Проблема е, че те искат да бъдат духовни отци на децата си, и не искат да бъдем ние духовни отци на децата им. Само, че не разбират, че те не могат да бъдат духовни отци на децата си, преди изобщо да станат духовни отци. Какво визирам с това?

Казвам да съм ясен. Ако ти не си духовен отец на мнозина други, тоест апостол, пратеник, ти няма как да бъдеш и на децата си такъв.

Дори ревността, за която пише в писмото си и се оправдава Тодор, че видите ли, той някога наистина е поискал от мене да бъде епископ на средната генерация, което му беше отказано. И аз съм ви обяснил защо в обръщение предишно. Нали, той се обяснява в това последно творение свое, че това било напълно резонно, защото има хора, защото той твърди, между другото, че едва ли не повечето хора били чрез него дошли от тази средна генерация, което не е така, но действително има хора, които през него имам предвид, са се познавали, той ги е довел, без да уточнявам и да конкретизирам неща, които не е нужно и в момента да го правя.

Цветан Гайд: И той твърди, че това е съвсем нормално. Аз ще кажа следното обаче. Явно същия проблем има. Искам да ви кажа. Същите тези хора, докъдето са достигнали във вярата си, доколкото са достигнали… Ако са родени от Бога и са в Бога, и са верни на Бога, това не е поради известието на Тодор, а поради благовестието, което не е само отделно свидетелство, а свидетелството на Бог между нас изобщо. Цялото Богословие, цялата подредба, цялата наредба, от която е бил част и самия Тодор.

Тодор не би могъл да ги доведе в нищото, в смисъл нали, не би могъл да ги доведе до Бога без ей така в нищото да им говори не би могъл да ги доведе до истинния Бог без онова благовестие, което е изграждано като присъствие, като последование, като жив път, път на живот, последование, в Събора, в което аз наистина съм като пратеник, градящ, заедно със всички вас. Обаче, когато казвам баща, имам предвид точно това – определените изграждания на доктрини, разбирания, на самото заставане, на практика и вяра, на всичко това, което ни дава достъп и до Бога, и Бог, който като жив път, ние го живеем и Той ни изпълва със съдържание. Дотолкова, доколкото сме го приели това, аз го казвам винаги условно, защото човек където има проблеми в различни наши хора, щот тука е нахален, тука по едно време да говори същия Тодор нали, че поради това че апостолските предписания не се спазват, замлъкват гласове, отнема се сила, безпомощно е гоненето на духовете.

Аз не знам къде пък той е бил силен в тия неща. Аз съм вършил това, включително в много случаи, които са ви известни и на вас, и сте… имате в една и друга степен, имате връзки или сте присъствали и знаете за това. Но питам, силата на свидетелството, на божествената воля, всичко това, аз ще кажа, зависи до голяма степен от приемането на това слово. Където Божия Дух е приеман, Той работи. Дори и Христос, въпреки че не е ограничен в мощ и сила, но понеже делото му е свързано с вярата на тези, които го приемат или пък тия, които го отхвърлят. Друг тип явление на съдбите Божии, но е свързано с приемането, с вярата на хората. Тоест, в евангелските текстове се споменава, че се чудеше на неверието на хора, на някои хора в определени градове и до толкова бяха закорявени, чудеше се на неверието и не можеше да изцели мнозина. Не, че не е способен като могъща сила, но понеже сам се ограничи, не само като човек, но ограничи цялото дело на вярата, на приемането, на известието на царството, и всяка благодат е само чрез вяра, чрез приемане. Сега разбирате защо толкова е гадна атаката и какво цели тя срещу всички нас, и всички вас и вашите души. Какво се опитват демоните да ви отнемат? Чрез човешки лъжесвидетели, клеветници и лъжесвидетели. Имам предвид, че когато няма доверие, вяра, няма приемане, не протича благодат. Или е ограничена в степента, в която е приемането или неприемането. Аз не мога да кажа колко процента – това Бог знае и Вие си знаете, и всеки си знае до каква степен приема. Избирателно, кое приема и кое не, но мисълта ми е. Да, действително, поради неприемането на пратеника много неща не се случват в живота на мнозина.

Цветан Гайд: И поради неприемането на пратеника, защото има наглоста тук да каже на едно място Тодор, че виждаш ли, никой не можел да го обвини в неприемане на пратеничеството. Точно обратното – Светия Дух обвинява Тодор в неприемане на пратеничеството и поради което ще се оттегли всякаква благодат. Може да има всякакви фалшиви имитации. Духовете обичат да имитират Бога и да имитират благодата. Виждаме го и в света, и в много такива привидни, увеселения, такива жизнерадостни, заблудителни, ужким, това, нали, което някой лелеят, но тази заблуда, фалшификат, винаги след това се вижда нейната сетнина. И то много скоро. Но мисълта ми е тази. Да, абсолютно не приема. Парадира с приноси. Не можел ли никой да го обвини, ми напротив, вотй го прави в самото си писмо, да не говоря, че изопачава фактите, но няма да влизаме в конкретика. Или в неверие в Божието дело, конкретно, нали в неверие в конкретното Божие дело.

Еми то Божието дело е това, което… той говори, че от три-четири години нещата не били наред. И как да не е в неверие на Божието дело? Виждате, това Светия Дух обвинява тези лъжебратя. Но, връщам се към бащинството и понеже, как… пак казвам, той не е баща във вярата на тези хора. Говоря и сред нас които са. Сега единственото, което можеш да направи чрез всичките си такива гнусотии, ако са слаби във вярата просто да ги… да рухнат и да… изобщо да кажат, „а, какво ще се занимавам“? Както лукавия, това винаги атакува. Въпреки, че отивайки света, те ще отидат в най-многолюдната секта на съвременния свят, защото света, цялата система е една гнусна секта и най-злото нещо, което е, но просто е широкия път, който някакси хората понеже са мнозина, толкова милиарди и си вървят с различните разклонения на широкия път в погибел. Топличко им е, уютно им е в широкия път. Тесния път е труден, и вие осъзнавате. Дори това, че имаме тия борби, показва, че пътят е тесен, но е пълен с живот. Това е пътя, който води към живота. Онова, което изгражда характер и верност. Да, Бог в момента изгражда във всички вас характеристики. Характер, верност, устояване.

Цветан Гайд: Божието слово, което във вас да побеждава лукавия. Да познавате тоя, който е отначало, както Йоан на едно място казва, „Блажени дечица, защото познавате отец“.

„Блажени синове, блажени младежи, защото вие победихте Лукавия чрез Божието слово! Блажени отци, защото познавате тоя, който е отначало!“ Отци! Това са апостолите. Той като се обръща – отци, няма предвид, просто бащите по плът.

Прочетете си го! Това е в посланието на апостол Йоан. Първо послание.

Но искам да кажа, че това е основния проблем и на Ивайло и на Тодор. И поже никога не са отци. Това ги мъчи през много време, от много години явно. И особено ,когато чрез генерациите очевидно това отцовство на апостолството през апостолските ученици-синове, включително синовете ми, се предава и към синовете и дъщерите ви, това ги тормози. Това те го приемат като посегателство на тяхната лична власт. И затова съм говорил, ако помните, за това, че и децата ти могат да бъдат идоли. Без да разбираш, че Бог ти ги е дал и най-добре да бъдат поверени на Бога. Всъщност, където има рухвания, има точно проблем с приемане на пратеници, включително и в най-младата генерация. Това е проблем на самите Тодор и Ивайло.

За това, ако помните в едно от обръщенията, когато се развенча неговата претенция, но без да бъде осъден, а единствено свален от чин. И тогава когато му се каза, вие помните. Пред всички го бях заявил, че единствения начин, ако няма… Първо, то винаги трябва да има покаяние и разкаяние. Но, единия вариант е разкаяние и покаяние. След всичко това е смирение и изповед пред всички. Но го споменах, ако помните. Ако си спомняте, споменах това. И аз съм го заявявал пред епископите.

Другият вариант е да отида като пратеник, сам с жена си. Говоря и за това, което претендира, че той има, ето доказал е, че е кардинал, че заслужава това. Така беше в древността. Има много верни апостоли, които са обръщали цели народи във вярата. Както свети Патрик, както и други апостоли на германските народи, на германските племена, и други. Пратеници, които започват, нали, на едно място отначало. И аз го бях казал, не да събереш отломки да разцепваш, отиваш и Благовестието на царството и започваш… Проблема е, че тея хора не го могат това. Никога не са го можели. Имат претенции, че са някакви начинатели, в нищо не са начинатели, те са били спомощователи, тоест са помагали. Както Павел на определени места се казва. Веднъж беше с него Варнава, после имаше Сила. Това е в най-добрия случай. Пак казвам. Само, че тука се оказаха нещата много по-зли, да не отиваме вече в… но това е както ви обясних, Божият човек не иска да вижда злото, а само доброто в тези на които служи и които са около него. Та имам предвид.

Цветан Гайд: Нито Тодор, нито Ивайло, нали… те могат да правят някакви имитации, да имитират много неща, но реалното раждане на нови хора във вярата. Казвам раждане.

Раждането е нещо друго. Раждането на хора означава да виждат Божието царство чрез Божия дух. Да виждат Божието царство между нас. Между всички нас, чрез нас! Разбира се, аз пак казвам, вероятно това слово пак може да стигне до тях по един или друг начин, но те обичат да имитират словосъчетания, нали да си ги прилагат. Те за всичко могат да изпапагалстват. Но не могат да го имат Духът Божий.

Оня, който ги прави, нещата се случват. Но… защото и до този момент, ако нещо има плод, който могат да продължат известно време да ядат от него, то е нещо, което вече е отсечена клонка. Тоест, плодът е пак от дървото, което е Събора. Тоест, ако те нещо могат да направят в бъдеще или да… там нещо, което между нас се е случило, то е родено от Божия Дух и те могат още да си го кътат и да мислят, че това е продължение. Обаче не е.

Цветан Гайд: Аз говоря и за книгата им,и за… Т.е. те има някакви неща останали, но в бъдеще не могат повече да раждат. Защото ако са раждали, то е заради Божия Дух между нас. И пак казвам. Казвам раждане като плодно дръвче. Не говорим за раждане на Божии хора защото раждането става в средата на Духа, който е в Събора, мястото на Духа. Но това пояснявам, че ако Тодор беше смирен, дори да е имал падания, ако беше наистина роден от Бога, не да приказва тука, да говори, ако ние за малко време сме приемали добри неща, ама после Духът не иска повече да приемаме от тия лошите. Е такива нагли неща има. Но ако този човек беше смирен, дори да е имал някакви, да кажем, то е нормално. То неизбежно идват съблазните. Казва се горко на тоя чрез, който идват. Казвам, „чрез когото“. А не, че някой се е съблазнил, защото някой мога да изтълкува.

Имаше и такива, които… „Е, ето, те се съблазняват в тебе“, значи аз съм виновен, че се съблазняват в мен. Ами и Христос казва, Блажен който не се съблазни в мен! А те са се скъсвали да се съблазняват в Христос. Аз не се поставям на Христос, но казвам всички ние сме последователи. Коя е мярката ми? Христос е мярката, и за нас. Та искам да кажа, аз не съм виновен, ако някой се съблазнява в мене. Разбира се, опитвам се, както Павел казва, „всячески да не дадем повод“. Дето казва, нали, да не се съблазни, ако трябва няма да правя това или онова.

Ами, той го казва това нещо, но разбирате, че в същото време, когато казва няма да правя това, няма да ям месо или да пия, ако някой се съблазни, но той го казва, защото със всички става всякакъв. Отива към някой и нали, казва, ако и да не съм без закон, ставам като без закон. При други, които казва, ако и да не съм под закон в Христос, а под благодат. И той казва, „където отивам, ставам всякакъв“. Аз не съм виновен, че някой никога не ми е казвал, че някои неща са му съблазни. Три-четири години ги е виждал. Аз ще ви кажа, не е така просто. Той просто, аз пак казвам, това си е злоумисъл и си има план. И тоя човек не е просто заблуден само. Аз не съм виждал това, защото, пак казвам, имали сме съмнения.

Цветан Гайд: Аз съм го казвал и на епископи, винаги, че той може да е натискан от някакви служби. Преди много време съм го казвал. Братяа го знаят. Но никога не съм казал, „той е такъв“, защото винаги търся най-доброто. Но аз сега мога да кажа, не. Не е просто да се съблазни и ти да си причина за това. Защото дори, както казва апостол Павел, „никой да не ви осъжда, за к’во ядете и к’во пиете“.

Защото това са, казва, бесовски учения, които забраняват хранене, храна или питие. Защото казва, всичко, което Бог… или женене. „Всичко, което Бог е създал с добро, за чистите всичко е чисто, за нечистите всичко е нечисто“.

Да, аз не мога да знам, нали, какво става в лукавите сърца, и даже ще кажа, те явно не са лукави, а преднамерено по-скоро лукавстват да насадят съблазън в другите. Но казвам това. За чистия всичко е чисто. За нечистите всичко е скверно и нечисто. Човеците правят всичко да стане нечисто в злоупотреба, или да го виждат като зло и като злоупотреба. Това, ние нямаме вина. По-скоро се казва горко на този, чрез когото става съблазънта.

Не е горко на този, когото се съблазняват, защото иначе Христос е най-големият виновник, защото и до ден днешен се съблазняват в него, и евреи и други. Не, казва се, чрез когото идва съблазън.

Цветан Гайд: И това е греха на Тодор. Ами, така е. Сега ще завърша, братя и сестри, много важно нещо, като завършек. Защото, защо е важно да го кажа ? Защото наистина тази съблазън. Това е целта на лукавия и както казах да удари самата вяра в Божието действие, във всички нас и между всички нас и чрез всички нас, което би било унищожително. Ако ние допуснем това. Ако не се съпротивиме на тези лукави планове. Тука вече не става въпрос за Тодор. Аз говоря за вашето стоене във вярата. Защото битката не е само на архиепископи, епископи, на свещенство, презвитери, но на всяка душа в Събора. Естествено, това е полезно за нейното израстване, изграждане на характер, растене в пълнотата и пълнолетието в Христа Бога. Както е писано, че всъщност цялото служение за израстването ни до пълнолетие, до зрялост в Христа Бога. Това е необходимо за нашата зрялост. Може би някой ще кажат, „защо трябваше да стане така“? За да станем зрели, да разпознаваме и… И в това, което случва в света но то започва… света първо трябва да бъде развенчан, изхвърлен.

Говоря, света като духът на тоя свят, княза на тоя свят да бъде изхвърлен и измежду нас? Моделите на тоя свят, фашификаците, имитациите. В тая връзка, това е изключително важно за вашето узряване. Това е намерението на Бога, защо го допуска. За узряването на всички, утвърждаването на всички, растежа на всички, пълнолетието на всички. Да обучим чувствата си, да разпознаваме. Зрялост, да познаваме, що има у Бога и Бог какво движи, какви са му плановете, какви са му намеренията, да имаме истина ума на Духа.

Но за това трябва да кажа и няколко други неща, които са важни, за да може да затворите, да хлопнете вратата пред сатана. Говоря на всички, които сте родени от Бога и които сте верни, които разбирате всичко това. Бог ви дава да разбирате. За какво, какво имам предвид. За какво говоря в случая?

Въпреки, че вие разбирате това, което сме говорили и днеска, което го говоря, че е истина. Знам, че лукавия много пъти ще идва, но до момента, в който го дистанцирате и го научите да бяга от вас, да ви натрапва, защото той е натрапник. Демоните са натрапници, специално да атакува вашата изповед. Сега аз много неща изказах относно изповедта, значението и практиката й, но това е също и един от най-гнусните удари на лукавия чрез Тодор, и Ивайло. Затова трябва да ги заявя нещата съвсем категорично.

Цветан Гайд: Първо. Много е важно да осъзнавате в конкретиката на изповедта. Знаете, в православните требници, поне служителите го знаят. При изповедта много се държи всеки да си изкаже възможно най-много всяка, всеки грях и да извади човек абсолютно всичко, и там даже свещеникът е длъжен да напомни „нещо, криеш ли, има ли още нещо“. Сега да ви кажа това, обаче е и донякъде невежество. Защото това донякъде се прави с някакво разбиране на един вид, че пред Бога нещо може да е скрито. Това не е така. Искам да, напълно да е наясно на всеки от вас, че Бог самата конкретика на греха, всичките подробности на греха, не е необходимо непременно да ги чуе, когато заставаш пред изповедника си. Това не му е нужно на него, защото самото тайнство, извършвано от самия служител, е всъщнист да развърже човека от греховете му, да има прощение, да има прошка. И след малко ще кажа колко е важен тоя детайл и какво се характеризира в този детайл. Колко е важен и какво означава той.

Връзването, в смисъл защото Христос когато казва, развързване и връзване, много пластове има на това слово, но като учение включва, изключително централно, включва прощаване на греховете, което е развързване от греховете, защото хората са вързани в греховете си. Дори и вярващите хора, развързването от греховете е много важно. И това го прави Божия Дух чрез служителя и чрез изповедта.

Но искам да разберете, че във требниците е запазена една традиция, която обаче днешните попове изобщо не я разбират нито я прилагат. За кого са важни подробностите? Защо, примерно, подробностите не са важни за Бога да ги разбере? Все едно Той не ги знае. Нито са важни, както миналия път казах…това не е някаква секретна.. такова, да си имаш някой, който да си говориш тайните, както са хората в света и… нито е модел за компромати, както – това е гнусотията на клеветника и се опитва да ви вкара в главата, което е пълна лъжа… и сега ще ви кажа, никога повече да не се боите. Както всеки един от вас, както иска, може да дойде лично да ме пита, ако нещо има проблем, както и кардиналите другите. Но! Причината за някаква конкретика е единствено и само, защото е необходимо човек да получи наставление. Има нужда конкретиката не за самия Бог, а заради оня, в когото Божия Дух работи, за да даде отговор и наставление на изповядващия се. Сиреч, понякога не е достатъчно само да се развърже човека от греха, защото той е натрапчив греха и отново идва. И да, Господ прощава и отново и отново, но има нужда от наставление. Как човекът да се справи с конкретния грях? Има стратегия. Има оръжия духовни, които са свързани с крепостите на лукавия – да бъдат събаряни и всяка помисъл, защото мислите са духове, аз съм го обяснявал това и друг път, ветровете идват, съвременният човек не разбира, че няма такова нещо, „мислите, моите мисли“, мислите, древните хора са ги разпоявали като духове, като духовни влияния, както Божия дух. Той ти дава мисли на живот, на мъдрост, на сила, на вяра. Но има нужда от едно управление на тая битка на човека с лукавия. В тоя смисъл, има нужда от наставление. Това е причината, която казахме. Не, че няма тайна на изповедта, но не е в смисъла на хората, които искат да си заключат нещо. Нали, все едно го няма и всъщност това им пречи. И както сме обяснили, понякога не е задължително. Не мислете, че всичко, което споделяте… много пъти Божия човек веднага има отговори, има от Божия дух наставление, не е необходимо изобщо да отива до някой друг в йерархията.

Цветан Гайд: Но много често, битката е такава, особено в съвременния свят, е толкова се е разнообразила стратегията на врага, че самите служители израстват в тия битки за своите…за душите, за които се грижат, и за своите изповедници, изповядващи се, ще кажа. Послушници, дето Тодор казва, дето съм казвал, не знам, аз никъде не съм казвал това, „тия са мои послушници“. Това е някаква лъжа, клевета, нещо писал там, к’во има предвид, нямам идея даже. Но всъщност послушанието на Бога е свързано с послушанието и в изповедта. В тая връзка, преди много време, помните, даже ви бях оставял от последната литургия с епископите, архиепископите и семействата, и имах едно обръщение към Събора, което имаше като приложение запис от самата ни проповед, където един от елементите на Божията воля в конкретика винаги се явява в наставлението относно неща в живота на човека чрез връзката изповедник- изповядващ се.

Т.е. конкретиката е изключително необходима само заради наставлението на наставника. И евентуално, когато отива по-нататъка, когато наставника има нужда самия той да бъде обучен и има неща, които има нужда от съсвидетелство на своите братя. Служители. И то конкретно към някой. Не на всички да се разказва, а в йерархията, където отива при своя изповедник. Защото нали разбирате при нас, в йерархията. Този, който е над тебе в единоначалието, той ти е изповедник. Т.е. ти отиваш при изповедника и собствените си борби… това е вид изповед на самия наставник пред неговия изповедник, и това е заради грижата на всички души. Няма друга причина.

Цветан Гайд: Сега аз как казвам – лукавия, то е ясно, че това иска да го разбие, защото в това има огромна сила. Има ученичество. Има връзка ученик-учител. Защото апостолското действие в целия Събор не може да се осъществи само чрез мен.

И в това лукавите думи на Тодор, което извращава, използва неща, които аз съм казвал. Разбира се, че не може да действа само чрез един човек. То е невъзможно. Единоначалието, дори бащинството се изпълнява през много други, нали това е цялата йерархия. Чрез тая връзка, наставник и този, който слуша наставлението от Бога, изповедник-изповядващ се. Разбирате ли, това е протичане на цялото това бащинство, това е апостолската грижа. И то е наистина само за тия, които са вътрешни, които се кланят на Божия олтар, както казах в Откровение на Йоана и там, там е мярката на Бога.

Навън аз другите нямам право и не искам да ги меря. И даже вече като някой ми стане външен аз, мен ми пада камък от сърцето да не се занимавам нито с М-г, нито със З., нито който и да е друг, защото са вече външни. Казвам „камък на сърцето“. Не че не съм го правил с желание. Но когато трябва – със съпротива, с мръсни номера, с това, което виждам в момента е станало, аз и не бих и могъл, защото то като има от другата страна чернилка, пълно неверие, как да служиш на такива хора. Това е абсурдно, то е невъзможно. То и никой не може да им служи. Никой Божий пратеник. Това имам предвид, че… Това е смисъла на подробностите, но ние сме го направили така. Не е необходимо всяко нещо и всеки път пред изповедника, дори когато отново, примерно, падаш в неща, но отново ставаш. Защото Вие разбирате, че старата природа на външния човек, не говоря за роденото от Бога в нас, което не съгрешава, то винаги е под атаката на външния свят. Както апостола казва, „външния ни човек тлее“. Не само тлението, но и идеята, че е атакувано, натискано от съблазните на света. Много пъти човек може да рецидивира.

Това не означава, че е лицемер, пада и след това, става въпрос , че веднага се връща и става, щото помни наставлението от наставника си. Не е необходимо някой човек всеки път да си излива някакви подробности. Това не е необходимо. Даже сме го направили за това. В самата литургия. Всеки път, преди да видиш, да отидеш във Божиите тайни, как започва литургията?

Цветан Гайд: При нас, за разлика от всяка друга църква, литургията, освен изповедта и призоваването, нали знаете, започва с прощаването на греховете. От името на свещеника. Всеки си излива сърцето пред Бога и му се прощават греховете. Щото очевидно ти не можеш постоянно да имаш някаква връзка и подробности с наставника си. Това би било абсурдно и невъзможно. И не е необходимо когато си имал наставление и просто не си изпълнил това, което е наставлението, отново се връщаш в тая поука, в която вече си бил учен. И аз го обяснявам, за да схванете смисъла на нещата, не да ги правите, щото така трябва. Не! Има конкретно действие и полезност.

В тая връзка да кажа. Понеже Бог иначе знае всичко. Той безкрайно по-добре знае от самия съгрешаващ, дори грешника не осъзнава тайните си. Бог всичко знае нали, пак казвам каква е целта на конкретиката, но ще кажа вече. Отивам тука към връзването и развързването. Защото развързването от греховете, в същото време е връзване на дявола, на демоните в плътта. И за това е необходима също изповедта. Защо е необходимо? Защото дявола иначе не е вързан. Вързан е, когато и ясно е изявен грехът и човекът е застанал пред Бога, дори да не е казал с точни думи к’во е направил, но го е заявил, че има падане в конкретиката. Дори без да я разкаже с подробности, но застава. Лукавия е вързан, колкото повече е явено това. Защо е вързан? Защото човека вече има отговорност не просто към някакъв фиктивен бог, някакъв си негов бог в ума, защото много човек, много пъти човек бърка своите мисли с Божиите мисли и своите думи с Божието слово. Но, това е целта. Изявявайки пред Бога, ти вече имаш отговорност, и това е вързало от дявола в твоя живот и ти не можеш повече да го търпиш – той е изведен на показ. Чрез плътта, чрез греховете на плътта. Ти може после да падаш, да ставаш, но ти много ясно си го дефинирал. Ти си скаран с него, ти си посочил врага. Независимо как действа отвън, чрез някакви съблазни, но му знаеш неговите подходи към тебе. Това е връзване на дявола. Тоест, развързването от греховете, че ти си развързан въпреки падането си, си развързан от греха си, за да можеш да живееш Бога и, както е в литургията, след това Бог те вдига, прощава ти греховете, и отиваш към неговото присъствие, неговата благост и неговите наставления.Това е блажено, ако го вярваш и така го следваш. Т.е. ти си развързан от греховете си и си нов човек и всеки път по този начин, чрез прошката отиваш към Бога, с дързост към престола на Благодат. Смел си да приемаш от Бога откровения, благост и всяко добро, защото ти си развързан от греховете си. Ти си пред Бога със роденото от Бога, като син и като дъщеря, независимо от какво си падал или ставал, няма никакво значение. Това е развързване. Но това се получава чрез прошката, в която всъщност се връзва дявола. Връзва се дявола, който действа в плътта. Демоните, които натискат плътските модели, плътското мислене, плътските страсти, плътския мироглед, за което Христос казва, „мъртви сте за света“ и в смисъл апостол Павел перифразира думите на Христос за носенето на кръста. „Вие сте мъртви за света и света за Вас е мъртъв“. Това са перифраза на думите на Христос, да вземеш кръста и да го следваш. Павел го обяснява. Това означава, ти да си мъртъв към светските модели и светските похоти, и света за тебе да е мъртъв.

Мъртъв за света и света за тебе да е мъртъв. Разбира се говоря. Не, че не си в света в смисъла на природния свят, където се движиш, говоря за гадните светски модели, светското мислене, мироглед. Разбирате, друг път много сме говорили за това. Така че, това е връзване на лукавия.

Цветан Гайд: Когато обаче човек хули Духа, за което говорихме. За Тодор и Боряна, и изобщо за такива отстъпници нали, какво се случва ? Това е като както е писано „свинята се връща в кочината и кучето на бълвоча си“. Казано от гледна точка на – къде отново се връща човек в отстъплението си, а иначе е описано, че къщата му остава празна и се настаняват същите духове, които са изгонени от преди това, заради присъствието на Бога. И това, между другото, Христос го описва за онова извратено поколение, казва, че това ще се случи за тях. Т.е. хората, които отхвърлиха собствения си Бог, явен в лицето на Исус, който е Христос, веднага се настаниха демони и всичкото онова проклятие, което онова поколение го постигна в Палестина.

Аз всичко това го казвам, за да схванете и нещо друго. Защо, примерно, аз споменавам за неблагодарността и споменавам дори неща, в които Бог ги е избавял Тодор и Боряна, или други в миналото, чрез моето служение? Сега ще го обясня много ясно и в същото време да кажа следното. Който и да е от Събора, дори да отстъпи…

Който и да е отстъпник, никога няма да разкрия, казвам го ясно и категорично, нали, да го помните, някакви неща, които да да унижат човека в него, унижението, в смисъл някакви подробности, ако някой би ми споделил подробности, т.е. унижение да казваш на някой какво точно е направил, никога няма да го бъде, ако ще да е…нали… Имам предвид, това го казвам, за да имате мир. Защото лукавия може това да ви атакува, ето аз, ако знам унижения за децата ти, за другите, или за близките, няма такова нещо. Никой от нас това няма да го… Това изобщо не може да става въпрос.

Говоря за неща, които си споделил, няма да бъдеш унизен. Това няма… Това не е момент на отмъщение.

На какво обаче, тука веднага искам да кажа… Във връзка с това, това е учебник за вас. Искам да покажа. Не, че съм съвършен , но да видите Божия Дух как действа.

Цветан Гайд: Но когато примерно заявявам за хора като Тодор и Боряна, че са били в грехове, без да ги уточнявам точно какви. Някой ще каже „ама човек може да се досети“, ама няма значение, че може да се досети, го правя с определена цел. Първата цел е това, много ясно искам да го кажа и би се случило с всеки един в Събора, който хули същата тая благодат. Ясно се явява, че тия хора откъде идват, за да си спомнят.

Първо те, второ и всички да разберат. Те не са се спуснали като някакви светци. Защото много хора казват, „те бяха силни“. Силни са, докато чина беше в тях, докато бяха сред нас. Иначе са гола вода, вън са плюнка. Плюнка пред Бога, говоря, и ангелите. Но мисълта ми е тази. Първо за тях, по второ и за всички нас да разбереме възгордяването, след това, когато има унижение, човек без Бога какво се превръща. Защото това е въпрос на смирение на всички нас. Това е знамение.

Това е… ако видите Стария Завет, е описано не само възхода и благословението на хора, а са описани и паденията на хора и тяхното унищожение, да са пример поука и за злодеяние, което има след това, последствия Божии съдби.

Така че, писанията не са само да показват Божите обещания, но и да показват Божиите съдби. Така духът е работил, работи и между нас и днес. В тая връзка, да, аз го казвам, защото трябва да е ясно и на тези хора, а и на всички нас, че човек, когато изведнъж отстъпи и похули извора, от който е пил. Щото аз не говоря за обикновени отстъпници, някой слаб и си от… Нали, примерно, няма… А говорим за хора, които хулят и след това нападат. Нали – тези съсъди, чрез които Божия дух е подействал към тях за благословение на домът им и на всичките им близки. Е, няма как, разбирате ли, няма как да не се яви конкретния грях, защо? Защото сега кажа нещо много важно. Когато това се случи, можем да кажем, че отново е развързан дявола. И това може да го прочетете и в Откровението на Йоанна, което се говори за целия свят, за един епизод, четете си, но се отнася и в индивидуален план, индивидуално, за определени групи хора и определени човеци. Защото в един момент се казва, че дявола беше развързан. На едно място се казва, че беше вързан, заключен от ангел Божий, сещате се. Това е, всъщност, това е връзването на лукавия, както в изповедта, така и във вярата на един Божий човек. Той не е, че не съществува, но той е вързан, ограничен в определена област. Т.е. ти си Божий, ти живееш в Бога, да, имаш области, в които си знаеш слабото място и си атакуван, някога падаш, но пак ставаш и Бог те избавя и те учи и те утвърждава, но ти си го знаеш, но Той е вързан там.

Цветан Гайд: Но в момента, когато човек отстъпи, и похули, дявола бива развързан. И това, ако е описано за съдбите на целия свят, че има момент, в който вързания от ангела Божий, както е царството Божие, което връзва злото, там където царството идва – обратното, отстъпва, там където има отстъпление, има развързан дявол, за който се казва, че обикаля целият свят да настройва народите за бунт против Бога, седящия на престола и Агнеца. Те са в едно. Агнеца Божий. И седящия на престола. Мисълта ми е тази, че това е описано като вселенски мащаб – случващо, но то се отнася индивидуално за отстъпниците във всеки един момент. Както и много други благословения са във вселенски мащаб, но индивидуално, защото ти самия си една вселена. Когато човек отстъпи, има развързване на дявола, поради което се връщат всичките злини и, нали, бълвоча… се връща, кучето, нали, старото се връща и става даже по-зле.

Обяснявам го това, за да разберете, че аз го заявявам първо, за да бъде смирение за всички – и за отстъпилите, но и евентуално, за да се покаят, и за всички нас като пример, за последствия. Но и в същото време, искам да го разберете, то е ценно и с тази цел, задача. Да покаже, че греховете, които са вързани или простени, ти си развързан от тях, но те са вързани и отхвърлени, могат в един момент отново да се развържат. Тоест, както е писано, няма да се помни правдата на праведника, а тя е правдата, която е от вяра, ако отстъпи. Разбирате ли? Така че аз, когато го говоря на тия хората, това е тяхната съдба. Това, от което са избавени чрез действието на Духа, чрез мене или чрез братята епископи, служители и така нататък, в същия момент същите неща, след оттеглянето на Божия Дух, те са развързани в техния живот. Под една или друга форма, може да не е същата.

Но духовете, те могат и много по-лоши неща да направят или под друга форма. Независимо, че в началото казвам, духовете винаги имитират, правят човека даже да се зарадва един вид, да се чувства свободен от връзките на завета, от бремето. Това е описано и в пророците. Мислят си, че са се отървали. Но това е до време, това е заблудата на хората и Бог го допуска, за да изпита до край всеки. Сега завършвам вече наистина, да кажа, ако връзването и развързването е свързано с изповедта, с наставлението, със словото на Бога. Онова, което винаги е нашата сила, е самото присъствие на Бога, огъня на Неговото присъствие. Казвам за верните, то е светлина, огън, който не изгаря в нас телесното, подобно както огъня в горящата къпина. Огъня на Светия Дух.

Цветан Гайд: Разбира се, за злите, нечестивите, той се превръща и в огън пояждащ, за тия, които отхвърлят Божията милост и никога не търсят поправление. Та в тая връзка да кажа, присъствието на Бога обаче винаги е подготвено от развързването на човека от греховете му. Връзването на същите тези грехове. На демоничното въздействие чрез плътта и тогава в тайнството, както и в литургията, така и въобще в духовния ви живот нахлува светлината на Бога, която ви издига, дига горе сърцата, умовете ви… Оня дух! Да бъдете във въздуха, да бъдете във духа! Въз Духа! Амин.

Вижте, приятели, завършвам с това. Апостола го казва.

„Съпротивете се на дявола и той ще побегне“. Това е да го вържем, да го затворим, заключим. И се казва „и приближавайте се към Бога и той ще се приближава към вас“. Тези две неща са казани толкова простичко от апостола. Две неща. Те са в тая посока. Съпротивляваш се на дявола както на друго място казва. „Не сте се съпротивили до кръв. Срещу греха“. Кръв означава на война. Но това е да вържеш нечестието. Да вържеш тия съблазни. Включително сега, което толкова ни налетяха лукавите сили. И Господ ще ги разпръсне, както мухи се разпръскват. Амин.

Но въпроса е че да, че това изисква съпротивата на всеки един от вас. Да се съпротивиш, да бъде вързан, заключен, и това е свързано с доверието в изповедта, с наставничество в това, което Бог е постановил между нас. И ще го завърша. Това означава да чакаш Господ.

Цветан Гайд: Какво означава да чакаш Господа? В писанието се казва, „чакащите Господа няма да се посрамят“. Да чакаш Господ е там… има цели псалми, които описват как Божия човек чака Господ. Какво означава да чакаш Господ? Това е част от вярата. И показва действената сила на вярата. Да чакаш някого означава да очакваш някого. Така беше и онзи хромия, който Йоан и Петър изцелиха. Или пък Павел, който изцели също в по- късен етап. В Деяния на Апостолите описано, но се казва, че той очакваше от тях нещо. Очакването е това да… не да си вторачен в гадориите на този свят и да се чудиш какво ще ти шепнат натрапчивите духове, клеветниците и лъжците, а да очакваш Божието действие, Божието присъствие, Божието слово. Защото това е да… когото чакаш, него ще дочакаш. Да очакваш означава както на… посрещач.

Ти си чакащия посрещач. Ти си посрещащия. И много важно, кого чакаш. Между всички нас, това е Христов закон. Ние чакаме Бог, който действа между нас, в нас, чрез нас. Чрез всеки един от нас, към всеки един от нас, помежду ни. Това опазете! Ако чакаш Господ, ти си във вярата и в тази вяра протича всяко Божие благословение. Изхвърлете, отлъчете нечестивото, нечестивите и нечестивото. Отхвърлете онова, което ви сплита, което ви тормози. Всеки горчив корен. Отхвърлете онова, което иска да ви помрачи. Да ви огорчи. Да унищожи вярата. Това вероломство. Там където ти сам очакваш както в света – хората все очакват, че всичко има някакви там -както е мръсните неща, това, което е грехът на Тодор, че чрез него демона това се опитва да посади между нас. Амин.

Така е, истина е това, което ви казвам. Затова, отвхвърлете го това, съпротивете се, затворете на лукавия вратата и колкото по-често той се научи от това, че вие го разкарвате, толкова по-малко ще ви тормози. И вместо да сте в тия натрапчивости, очаквайте Бога, очаквайте Духа, който действа чрез наставникът и изповедникът и свещеника, служителя, проповедника, брата, сестрата, баща ти, майка ти, дъщеря ти, сина ти. Чрез всички наши семейства. Бог, който е между нас, в нас и чрез нас. Него осветете, от него се бойте, него следвайте! Амин. Божията благодат и Божия мир да бъде с всички вас в името на Исус, Който е Христос! Амин.