Цветан Гайд: Сега, съжалявам, че отново трябва да се обърнем и то в толкова кратък срок, но вие виждате какви демонични бури нали се развихрят и … нещата. Това е добре обаче, защото стават явни. И в тоя контекст нали разбирайте, че всичко това, което говорим е в средата на Духа, в средата на Словото на Духа, за да разпознаваме всичко, което се случва. Не смачкваме семейства, както ни обвиняваше Иво, нито изчегъртваме хора, но очевидно трябва да се занимаем да изчегъртаме всеки тумор, всяка туморна клетка, буквално до живо месо, където имитира Бога и заблуждава човеците, които и да са те. В този смисъл разбирате, че всички ние вместо да се борим и да завоюваме територии духовни, трябва да се бориме с делата на плътта, които много ясно и апостол Павел ги нарича разцепления, партизанства, ревнования. Говоря естествено за човешките ревнования, не ревност за Божията слава и сила и Божието дело. Е, такива неща се борим, но слава Богу, Бог е превъзходен и няма мъдрост против Всевишния. Така, че Бог е промислил и така, че Божията премъдрост не е земната, не е душевната, а е духовната, която винаги изцелява, винаги е примирителна, снизходителна. Винаги идва, за да изцели. Така и ние каквото и да кажем днеска искам да разбирате, че не е срещу човеци, а воюваме срещу духовете на поднебесната, които манипулират и обработват човешката плът, човешкото себелюбие и всички други производни дела на плътта.

Цветан Гайд: Сега първо да започна с един контекст, поне говориме за среда на словото. Така е в писмото на Тодор. Разбира се, че словото има среда и това е точно контекстът и граматиката на Духа. Разбира се, че и това е моята задача, винаги да разбирате всяко слово и всяко събитие в контекста на Духа. Средата на Духа. Това е причината за всички апостолски обръщения, които много пъти и те не са нещо ново, като дошло до вас, което сме говорили същност отдавна, но винаги показва взаимовръзки. Контекст. Духът, който прави онези връзки, разумни разбирания, дълбочини. Разумно, да разберем Божието намерение, цел, Божия начин на действие както и да го разграничим и разделим от този на Лукавия, който винаги имитира. Той винаги имитира, т.е. той няма собствени думи, действия, нали той винаги е имитатор. Дори да видите и в крайностите на света – те са имитации. Включително хибридните теории, включително джендър-идеологията, за правото на идентичност, духовна идентичност, „важно е човек какво вярва“. Там има неща, които са имитации на Божествените истини. Също има и вярно, но също има и изкривяване и извращения. Било умишлено, било на незрели и заблудени хора.

Сега, аз знам, че въпреки обвиненията на Ивайло и който и да е друг на същия акъл и същия дух, все че ние нещо сме някого нападнали, а всъщност ние през цялото време сме нападани. Продължава това, не само в настоящите събития, но и в миналото, така че ние всъщност защитавайки себе си, изявяваме делата на лукавия. Т.е. ние винаги ‘сякога се стремим да бъдем в мир с всички човеци, и външни, и вътрешни. Вие го знаете това. Доколкото зависи от нас. Но много пъти не зависи от нас и ние трябва да застанем на страната на истината, която е агресивна и не може да бъде в мир, както е писано, не може да бъде в мир с нечестието, както е писано, няма мир за нечестивите.

Цветан Гайд: Сега, в тоя контекст, пак казвам, използвам тези думи, на тази среда словесна, ще започна с нещо, което да изясни това, което особено в последното писмо. Ще разгледам и двете писма на Тодор. Както предишното, което е прочетено пред епископите преди време, така и това, което сега ви праща на всеослушание към всички. Само, че започвам от последното да кажа да не се учудвате защо толкова очевидно неверие има в това писмо защото там се говори за хипотези, за евентуално така наречено Съборно решение. Въобще ако видите тезите и начина на езика, той ще ви говори, че Тодор в момента няма вяра в Божието действие на Събора или конкретно на йерархията. И той си го казва директно, дори вече конкретно поименно посочвайки кардиналите. Но… сега ще разберете един друг контекст, за да схванете от там как ние ще разискваме и това е един своеобразен отговор и на Тодор и на Боряна, който трябва да е различаващ се. естествено.

Разбира се, отговор, който духом казвам, а вече тези, които са ангели господни, т.е. пастирите, презвитерите, цялото свещенство вече има ролята да застане и да опази всяка душа. Сега ще започна с един контекст, който аз самия не знаех до тази Събота. И това беше след обръщението ми в петък относно проблемите и съблазните и ситуацията около Тодор и Боряна. Аз това не го знаех. Изобщо аз го свидетелствам, както и по-късно ще обобщя, че това си и е грижа на Бога, някаква мистерия на Бога, как Бог ни опазва всичките от лъвови уста.

Цветан Гайд: Но събота ми се обади /заличени имена/, извинявайте, да /заличени имена/, епископ, епископ /заличени имена/, да ми каже още нещо, което е разбрал от дъщеря си /заличени имена/, понеже те учат като съученички с /заличени имена/ на Ивайло. Та /заличени имена/ ѝ е казала, много преди петъка, последния да става въпрос за Тодор и Боряна. Много преди това е казала /заличени имена/ на /заличени имена/ е казала, че Тодор подготвя писмо. И това е въпросното писмо, което виждате до епископите, но то е подготвяно. И забележете, със знанието на Ивайло /заличени имена/. Така, че тази теза, че нищо общо няма между това, което Тодор заявява в писмото и което, нали… го прочете пред епископите и последващите разговори, които ние сме записали и сме дали и на тях запис. Че няма общо, че те са заявявали многократно, че нямат нищо общо с Ивайло, нито той нито семейството му на Тодор и Боряна, се оказва, че е лъжа. Не коментирам от къде и как, но /заличени имена/, а вие не се съмнявате, че и Ивайло, знаят, че има подготвяне на такова писмо. Сега може да си направите извода, защо и Ивайло не е пратил писмо лично. Вие знаете, в чата, който аз ви пратих, той обещава да прати писмо. Но виждате, че не е пратено писмо, защото такова се явява от Тодор. Как и защо аз не правя връзките.

Цветан Гайд: И аз не мисля, че някой може да си помисли, че /заличени имена/ лъже. Тя не може да си го помисли, /заличени имена/. Не може да ѝ дойде на ум това, което /заличени имена/ ѝ разказва. Ние нямаше да го знаем това, ако просто… Бог е внушил там /заличени имена/ да се разприказва, да си се хвали. Така че тия думи от типа „ни лук ял ни лук мирисал“, Бог ги изобличи. Това, че вероятно в някакъв момент Бог е изпълнил словото си, че Господ осуетява знаменията на чародеите и разделя съвета на нечестивите вярвам – духове. Не обвинявам, никой не казвам, че е нечестив, но говоря за нечестивите духове, вероятно, и това е факт, вероятно, Тодор не иска по никакъв начин да се свързва това, което той прави с Ивайло. Но не е било така, има връзка. И между впрочем в писмото му до епископите се виждат много тези на Ивайло /заличени имена/ и особено изказани от Мария /заличени имена/, само че в един груб, хулителен тон – те се изказват по един по-префинен, по-двойнствен начин, виеват, но се казват всъщност всичките същи тези. Разбира се многократно Тодор заявяваше, че, ако и да приличат тезите, мотивите са различни, и аз неслучайно и многократно казвам, че няма значение от мотивите. Резултатът, целта, посоката на това, противно на Божия събор дело, е една и съща. Сега започвам само от това, за да разсея съмненията, че едва ли не тука е някакво недоразумение, че не сме изказали неща, които той е заявявал многократно. Аз и много неща Ивайло не си разказваше, докато по отношение от Божия Дух не тръгнах към това да извадя какво има в сърцето му. Т.е. това е готвено и по някакъв начин Бог така направи, че да стане явно преди тая зараза да пусне корени дълбоко в много други.

Така че, изследвайте си. Аз тука не коментирам, не знам как семейството ви, каква е връзката, че говоря, обръщам се знаете към тях, без изобщо да нападам или да искам оправдание. Фактът е този. Не го коментирам как е станало и какво е станало, но то е изключително показателно. Няма как да стане без знанието. Нали, дали по каква линия, приятелска, но там на момичетата или на някакво по-друго, няма значение.

Факт е, че това е съгласувано. Сега да продължа.

Цветан Гайд: Искам да конкретизирам, за да наистина няма повече съмнения и борби, и противоречия, да ги изява нещата и повече да казвам ви, имам стопанските белези на Христа върху мене си и не и желая повече друг да ми досажда. Да ми досажда по плът с плътските си претенции. Не говоря дори за конкретни хора, не е само за Тодор, изобщото за който и да било. Нали вече ролята на свещенството да си заеме позициите и да застава където трябва, не да излиза, че аз трябва да защитавам това, което във времето сме търпяли, защото очевидно много неща излизат все повече и повече – за абсурди и в делата и в думите. Специално на Ивайло. Вероятно някои неща няма и да излезат, но Бог ги знае. Сега първо да споделя това писмо, което ми прати, което прати към всички Боряна. Тя даже ми се обади да ми каже, че го е писала това писмо и очаква да разбере за бъдещето си. Сега да кажа, преди да коментирам някакви дялове и части в него, очевидно има някакъв дълбок проблем в цялото семейство. Сега, аз не обвинявам нещо семейството и не го показвам като някакъв, с една дума да посочвам, че то е лошо. Напротив. Имам предвид друго. Че има голямо противоречие между това, което е писала Боряна и това, което е писал Тодор. В какъв смисъл? Еми в смисъл, че директно Боряна засвидетелства съвсем ясно… нали, че тя се покайва за определени неща, аз ще ги коментирам в тяхната част, налага се. Конкретните неща, в които се покайва, но в един момент заявява… Сега не мога точно да го намеря, но заявява, че приема йерархията… айде ще ви го кажа, вие там ще си го намерите къде е. Приема йерархията… нали… я няма в това, т.е. тя застава на страната на Събора, приема йерархията. И даже забележете, заявява в един момент, че нали от всички неща, в които се покайва, е готова където трябва да застане в изповед. Пред когото трябва нали, към когото ѝ е предписано да изповяда. Ако трябва това, което се покайва, да го изповяда пред естествено служител или служители. И това тя го заявява. И пак казвам, вижте си го, освен всичкото, което заявява, казва, че … не мога да го намеря в тоя момент точно, но ще си го намерите – за това, че приема йерархията на Събора, приема благодатта, т.е. нещо, което е пълно противоречие с Тодор, който казва, че няма да служи повече, докато кардиналите тримата са тези.

Цветан Гайд: Но това е много важен момент. Аз го акцентирам. Значи има някакъв разлом. А сега аз не вярвам, че това е някакъв театър, нали не искам и да си помислям. Говоря за искрена изповед, заявена пред всички. Пред невидими и видими. Значи има проблеми, има разнобой. Боряна приема йерархията, приема Събора, и даже казва, че би изповядала това си покаяние пред когото посочим ние, пред когото нали е посочено.

Един или мнозина, ако ѝ се каже да се покае в изповед… Сега, не знам как го виждате вие, но се сещате, че ние винаги сме процедирали така особено при нейния мъж, който досега е бил в чин, че тя се изповядва пред мъжа си. Той многократно е заявял, че тя се изповядва при него, както и ние сме го постановили. И повечето служители това е наредба. За какво говори това, ние ще изследваме. Сега искам да ви кажа, че са поканени Тодор и Боряна. Утре да се явят пред колегиума на епископите и да заявят позиции, избори, решения за бъдещето си.

Вижте, очевидно ние нямаме намерение да разделяме това семейство, нали някой да не си въобразява тия неща, но очевидно има някакъв проблем. Сега, все пак някои неща, простете ми много, как да кажа, направо по текста ще действам, защото ми се налага, нали, това е късния следобяд, привечер получихме тези писма и от Тодор и от Боряна. Ще започна с Боряна. Нали, тя заявява тук, че се покайва, ако с определени неща и изказвания, може да въведе някой в съблазън за користолюбие и гордост в кардиналите. Сега искам да ви кажа, че такова нещо не е завявано в писмото към епископите от страна на Тодор, обаче ще ви кажа какви текстове, какво е казано, което е уникално в някакъв смисъл, защото не може да не буди така човек да не го гледа по този начин. Имаше изказвания в писмото до епископите на Тодор, примерно когато става въпрос за това, че е необходимо той да бъде, да бъде издигнат като кардинал, че това е за целта на „имунизация срещу духовно влияние на обвинения в гордост и користолюбие“.

Цветан Гайд: Вижте колко виевато и колко – човек ще каже, „къде бе“. Между другото това са думи на Мария /заличени имена/ в тези неща, дето пускаше навсякъде, където ни хули и обвинява.

Вижте колко интересно, значи да бъде кардинал това е за да бъдем имунизирани всички „срещу духовно влияние на обвинения в гордост и користолюбие“. Колко виевато, така завоалирано, че човек трябва много внимателно да го чете. Вижте, ние в Събора нямаме навик да казваме нещата е така някакси двойно, тройно, четворно.

Сега искам нищо лошо да кажа, независимо от думите, които използват Тодор от писанията или от това, което е чул или което е попил през всичките тия години, като слово на живия Бог между нас, си проличава влиянието на бизнес средата, влиянието на някакъв вид условности, договорености, предложения, малко като вид оферта.

Сега аз го казвам, защото вие ще го видите и трябва да го наблюдавате, аз ще го извадя това на показ и то в конкретика. Но даже предложението, за което споменах миналия път в петъка, то беше като оферирано, като вид оферта, какво може да се направи. Той не го осъзнава вероятно, а може. Не искам и да мисля, че го осъзнава. Но е такива неща има и изказани като буквално като договор с Мтел едно време, дето трябва да внимаваш к’во пише долу в ситните буквички. Нали се сещате всички?

Да внимаваш, защото ситните буквички кой знае къде ще те изпързалят нали… силите. Аз говоря за договори Мтел и там тези операторите, нали… GSM операторите. И аз тука, трябва да ви кажа това, на Тодор много е такива неща е наговорил… за към епископи. Но аз се връщам към това, което Боряна казва, защото тия неща, съблазън за користолюбие и гордост в кардиналите, очевидно това е духът на Ивайло, там /заличени имена/, защото те това заявяват, че са борци за това. Приемам това нещо, което казва Боряна и искам да мисля за нея най-доброто. И вярвам, така че Бог й дава, защото има искреност в това, което заявява. Естествено, че има неща, които … трябва да уточня. Сега когато тя казва, че не може да се покае от това, което съпруга ѝ е заявил в чин кардинал, аз това го разбирам. Не е и необходимо да се покае, защото това желание на Тодор е по-скоро резултат на незрялост, използвана от сатана в гордост и самозваност, т.е. самозваност. Това е да бъде самозван. Сам да се назове. Това е което е самоволното богослужение. Вижте, аз ще го обясна след малко, защо някои неща и в писмото на… първоначалното към епископите на Тодор, какво стои зад това. И то ще стане ясно за всички, включително на него, стига да иска и да търси истината. Така че аз разбирам Боряна, аз даже знаят всички епископи, че само по себе си това да има ревност да служи, всичките тия неща, които той заявява, няма проблем за тях. Аз даже съм го казвал, даже на него го казах, защо ти е кардинал да бъдеш, след като ти си защитаван до сега от Бога, ти си ни толкова пъти призовавал да се молим, да ходатайстваме за тебе, аз нали съм също ангел господен, всички ние. Каква е причината, каква е тази защита? Защото и нататък ще го кажем, това за защита, че чина бил, това е също невежество, няма нищо общо с богословието и онова, което Бог явява. Но това на малко по-късен етап ще го обясня, свързано и с писмото на Тодор, че му трябвало за защита, не не му трябва за защита да е кардинал. Т‘ва няма такова нещо, това са измишльотини, на плътта. Там има защита и то по много начини.

Цветан Гайд: Но това е вече в неговия ум, какво се ражда и какво му е доводът, това е вече съвсем различно нещо. Но да кажа тука и за приемствеността на генерациите, но вижте, ние имаме приемственност на генерациите. За това сме правили. Аз го съм го казал и Родов Завет, и много други форми. Освен това искам да кажа, ние обсъждаме всичко съборно, защото нищо, което правиме, не е без убеждение. Било когато с епископи, било с архиепископи, било изобщо към Събора. То е вид обсъждане, защото то е вид съд на това, което е добро или зло, на това, което е полезно или вредно, в момента също обсъждаме. Но и преди това сме обсъждали, когато е било необходимо. Не винаги вземаме решенията заедно. Защото точно това е. Ако мислите, че решенията трябва да се вземат с болшинство, като при болшевизма, като в парламента, фракциите…

Е, това няма как да стане. Няма как, както го предлага в писмото си Тодор, нали? Различните мнения, които са мнения на Духа, това са същите глупости на Ивайло. Защото неговите мнения много пъти на Ивайло са абсолютно противни на това, което отдавна говорим, което е важно за оцеляването на верните, а бих казал и на човешката раса. Ние не си боравим с разни мнения. Отдавна сме казали, в Бога има откровение, има следване, има заедно, в единство, в единия глас, единомислени, както казва апостол Павел, едно да мислим, едно да търсим. Разбира се в многообразие, но в една посока, в една прицелна точка и намерение. Ние не си играем на различни мнения, които всъщност не са различни мнения, а съ-мнения.

Няма да допускаме съ-мнения, който и както и да го облича и да звучи така профинено, благородно, нали… според този свят, прозрачно, защото и тук се споменават термини, които са от при Иво, но някакси по-различно казани, мушнати, като между другото.

Вижте, това е много по-опасно понякога – между другото. Знаете, отрова, която сред много иначе приятни неща. Мед, в каца мед, нали отровата. Както е писано, малкото мухи правят мирото на мировареца да смърди. И искам да кажа, че мирото на мировареца Тодор смърди. И смърди на други духове, не на Божия дух. Те са мушнати нещата така малко облагородено, покрай много други, иначе хубави неща, които са казани, обаче малкото мухи, малките духчета, които витаят, те отравят цялото. И то е неприемливо отвсякъде погледнато. Аз ще го конкретизирам за конкретните неща. Простете ще отида за малко, малко ще ме потърпите за такива паузи, но тамън ще може да размишлявате.

Цветан Гайд: Прощавайте, дали мога да продължа? Благодаря. Трябва да продължа.

Сега , в тая връзка за между различните приемства… между различните генерации… Не само, че я има, но ще кажа нещо много важно, което все пак трябва да го осветля. Не съм го казвал на други нали… на епископите с цел точно да не поревнуват самите епископи за това, което през годините ни е предлагал на Тодор. Защото имаше един момент когато се раздели генерациите той ме молеше в един момент, дойде при мене и искаше средна генерация …да бъде той епископ на цялата средна генерация. Т.е. вероятно това, че някакси явно той беше, когато беше издигнат в чин епископ, изведнъж, когато направихме трите генерации, той се оказа сред много други свещеници и служители, разбира се … мистерии, дарбите на духа, което е благодатта. Великата благодат на олтара, очевидно ревнуваше нещо друго, което очевидно е свързано с нали … един вид да бъде поставен над други хора и конкретно визирам – средна генерация. Отговорът ми тогава беше, не съм го обсъждал изобщо с епископите, ето не съм го обсъждал. Казвам го, не съм го обсъждал, защото веднага отговорът ми към него беше, „не може това да стане Тодоре, защото целта на отделните генерации е Бог, за да издигне измежду всяка генерация свещенство, апостоли, пророци както спрямо външните така и свещенство и епископство включително епископи и във всяка генерация Бог да издигне измежду тях“. Във всяко поколение Бог, който работи и действа. Това го казвам, за да е ясно, че това за общи богослужения и т.н., стига да имахме по-големи… Ние сме имали общи богослужения с … нали… Когато сме могли епископите, семействата и т.н. имали сме, рядко естествено, на годината, в смисъл празника за Новата година, но нали … това са въпрос и на възможности и най-вече на конкретната полза. Издигането на свещенослужители и изобщо служенето на всяко поколение като предизвикателство на всеки служител да защити от своето поколение и следващите поколения, онези, които идват, да предаде щафетата на учението и вярата в Бога. Сега, да не влизам в подробности, защото по-нататъка ще го разгледам и това отново. Но, само го споменавам,нали за да няма някакви недоразумения тук. Сега, тук също се споменава нали за… Боряна говори за науката, като идол. Разговора… Аз много радвам, че разговорите ги има записани и вероятно ще ги дам на епископите, за да няма недоразумения.

Цветан Гайд: Защо го правя това ли? Казвам го не защото има някакви компромати вътре спрямо срещу Тодор и Боряна, те и те ги имат записите, а защото не искам епископите да останат с впечатление, че имам някакви договорки с Тодор и Боряна, извън това, което те знаят. Не искам лукавия да прави някакви врътки или разбирания, че аз имам някакви особени, особени договорки, някакви тайни договорки с Тодор и Боряна. Не, нямам. И това е хубаво да се види в тези близо 5 часа разговори на няколко пъти през тая седмица. През миналата седмица. Така че, това е много хубаво, че ги имаме, за да няма недоразумения. Така че, да бъде и на епископите ясно, и всеки, който иска, да пита епископите. Но, да кажа относно науката дали е идол или не. Това, което има на тези записи, че да, ние сме заявили, че материалистичната наука е идол.

И естествено, че ще го заявиме на човек, който е директор на Института по трансцендентна наука, защото трансцендентната наука е друго нещо. И не е възможно директора на института по трансцендентна наука да не е наясно с разликата между трансцендентната наука и науката, каквато я познаваме, материалистичната наука в този свят. Защо тя е идол? Ми много просто. Защото изобщо, както казва и апостол Павел, когато хората се кланят на творението, на твърдта, а не на твореца, те са идолопоклоници.

Не е далече от духовния човек да види, че съвременната наука кара хората да се кланят на творението. И не говоря само за Дарвиновата теория, теория за еволюция на видовете, а говоря за всичкото, че един вид, всичко е материя. Дали е тънка материя, дали са микро … и вече всичките тия вселени на микрокосмоса нали, микрочастици и така нататъка, квантови частици и така нататъка, няма значение, материя. А както Божественото откровение заявява, пророците го казват, „проклет, който уповава на плътта“. И има и продължение, „който уповава на човек“. Вие виждате, науката кара хората да уповават както на материята и на плътта си, така и на човеци, които оперират с технологиите на тази безбожна наука. И тя все повече отива в своето безбожие и да бъде като алтернатива. Хората да вярват в науката, а не в Бога, Който седи зад всички божествени закони и зад всичките тайни на природата.

Сега, аз знам, това в никакъв случай не казвам, че Боряна твърди точно обратното, или се покланя на земната наука и на всички тия неща, които са в материалистичната наука. Аз не твърдя това, просто заявявам тоя контраст, за да стане ясно, че не може да има някакъв вид компромис, нещо средно между двете становища. Това го пояснявам, не че твърдя, че Боряна е застанала и… нали това е очевидно, че нямам предвид това. Казвам го, за да не разбере някой някой друг контекст. Просто казвам, че компромисите са опасни, защото водят до извращения. В този смисъл трансцендентна наука е божествена наука и показва творецът, който седи зад творението оттам и зад всички технологични приложения. Това е вече нещо, което в бъдеще трябва да се разработва. Това го обяснявам, за да е ясно на всички ви.

Цветан Гайд: Сега… Вероятно могат много неща да се кажат, аз няма да отида и в някакви подробни анализи. Всеки има духа Божий… и по-скоро искам да ви покажа някои неща, които са важни да ги уточня като контекст на духа. Това, което сме говорили, което стоим сега и ще стоим в бъдеще. Сега тука става въпрос за …как казва за кога е била наскърбена. Затова, че ние говориме… сме казвали в обръщения още там преди да се разкрият нещата около Ивайло, говоря след Ларгото, това, което се случи в Ларгото, имам предвид представянето на Хероса, знаете, между Министерския съвет и между Президентството, това пространство.

Нали, само да кажа няколко важни неща, които… Тука тя заявява, нали, в това, че… тя казва неща, ние не сме твърдяли, че не е имала тя ревност и не е търсила да се бори срещу хулите на БАН-аджиите. Това е и за Тодор и Боряна. Разбира се, че е така. Ще кажа нещо обаче важно, което да разберете защо тогава реагирах по този начин в обращение, което заявих, че това е дело и въобще всички сме писмо на Божия дух и че това дело е продължение и в нещо, което ние имаме вмешателство, ще употребя тази дума, вмешателство, по-късно съм обяснявал надзираване, за да бъде в точно богословието, в средата на Духа, в територията на Божествения Дух и такова тълкуване, и такава цел.

Цветан Гайд: Но ще кажа защо точно тогава подействах по този начин, да разберете, че е било под внушение на Духа и е било от Бога. Дори и аз докрай тогава не съм го рабирал, но – да се убедите, че Бог действа между нас, да се насърчите всички, защото днеска целта на това е, не е на някой да смачкам фасона, а да прославя Бога, да видите как Бог действа между нас, дори когато се чувстваме слаби, немощни и недостатъчни. Та!

Тогава, братя и сестри… след всичкото събитие, аз даже не успях да изслушам, това което вътре говореше Тодор и Боряна, отпосле го чух на запис. Понеже беше много хора, знаете, а понеже ние се борехме и надзиравахме, там имаше други атаки духовни и не само духовни. Но, отпосле го чух. Направи ми много дълбоко впечатление, че презентацията на Тодор и Боряна е много малко свързана с артефактите на музейната експозиция и доста малко е засегнато това, което ние сме

надзиравали и заедно сме работили, разбира се, те са имали основния труд на издирване на конкретиките на нещата, но това което от книгата и евентуално предстоящата им книга. И, направи ми впечатление, че всичко беше, абсолютно би било съблазън за някой външен човек, а е имало такива, защото беше си чиста проба проповядване. И ми направи впечатление, и Божият Дух ми даде сигнал. Сигнализира ми и ми показва, че това е с цел… то беше обърнато към Събора, затова колко е ценно това, което се прави в момента. То беше към Събора, то беше послание към Събора, а не към света, каквато беше целта и каквато е целта на всичко, което правиме. Нали разбирате? В крайна сметка тази книга, както и книгите на Стефан, те не са за да издигне себе си той като авторитет. Нито това го е направил да бъде кардинал, нито това ме е направило мене да бъда кардинал. Това е определени територии. Целта е била като безполезни слуги, да – пред човеците заставайки с лицето си, но пред Бога безполезни слуги. Ние в това не сме се препоръчвали пред Бога. Такава е и щафетата, която предаваме на всички, които са след нас. Докато аз пак казвам, тука беше изместена прицелната точка изобщо на цялото презентиране. Вижте, Бог ми е свидетел и между мен и хората, които ме познават, включително и синовете ми. Как никога аз…как да кажа, никога не съм…не съм ревнувал за това някой друг да поеме щафетата и да прави… Вие го знаете, предишни години нали правиха Тодор и Боряна и презентациите там в Несебър, при Пловдив.

Това даже ме е радвало. Даже някои са се учудвали и от близки и от тия, които са в събора. Аз нямам проблем с това. Аз много се радвам, когато други, Бог, издига … в смисъл, им дава от Бога благодат. Това не е проблем. Но Божия Дух тук показва, че тук има нещо друго. И аз внимавах, бях нащрек. Нали след това, очевидни бяха знаците, без да ги разбирам между другото, защото не знаех какво там се работи в Ивайло, в главата му и всички тия неща, от които после излизат оттук, от там и до сега идват към нас като информация.

Цветан Гайд: Нали това, че той казва, посочва Тодор като човек, от когото може да се учи самия той, защото Божият Дух действа в него и така нататък, което, да ви кажа, също ми направи много така силно впечатление. Това беше причината и го казвам съвсем ясно. Това беше причината в обръщението си тогава, аз не съм искал да наскърбявам Боряна, това не би била прицелната точка изобщо. Но моята посока беше да отдам славата на Бога и ако това е отнело славата на човеци, би трябвало тия човеци, ако са смирени и го правят за Бога да не им е проблем защото както казва Христос „каквото и да извършвате казвайте, ние сме безполезни слуги и направихме това, което трябваше да направим“. Аз отдадох славата на Бога. Заявих, че това е знамение на Божието дело между нас през всички тия години, знамение за Кивота, за славата Божия, точно на това място. Тайната на Писанието, което продължава, което ние много от отдавна работим върху това, и знаете, и Стефан, и аз и това виждам и се радват, че Тодор и Боряна продължават. Свещените текстове, както Библия Бешой, всичките тия неща нали да бъдат продължение на това, което Бог заявява. И това, беше знамение и аз отдадох слава Богу. Аз не хвалех себе си, просто исках да заявя цялата редичка или как да кажа щафета, че тя има една прицелна точка и това е знамение на Божието действие между нас. Но както виждате всички това се оказва в очите на Тодор, специално със сигурност, че е било знамение за това, че той е… Бог го потвърждава, за да бъде кардинал. Сега искам да кажа в това, аз не е било проблема просто човек да поиска нещо и да ревнува, а в това, че имаше… ще го кажа направо, че имаше внушение. Самия факт, което в писмото можете да прочетете, има внушение, че ето Бог го потвърждава и това е се случило като знамение, което го потвърждава в чин кардинал. И ще ви кажа – това внушение си е форма на чародейство.

Цветан Гайд: Много съжалявам, може да се наскърбяват, но това си е чародейство. Това е да направиш нещо, което Бог го е направил за знамение на своето дело да го превърнеш в знамение в частна полза. Знамение в частна полза. Ето това е словото, което твърди, пророците го казват, че Бог осуетява знаменията на чародеите.

В този смисъл, това, което Тодор желаеше да му е знамение за неговото потвърждаване и всички епископи да го потвърдят, че това е знамение от Бога за това. Ете това Бог го е осуети. И то безвъзвратно. Бог осуети това знамение, защото е фалшиво. Това не е знамение за това, че Тодор трябва да е кардинал. Без да отричам неговото участие – той проби там. И в смисъл – проби той, така е, навремето 17-та година. Той познава много хора – и от политиката, и от икономиката. Такава му средата. От това е бил изваден. И от това нали е живял и живее. Но мисълта ми е, не, че няма, че няма дял във всичко това, което се случи. Разбира се, всички имаме дял, всеки колкото има благодат, сила и колкото му е даден. Всички в Събора имаха дял.

Но това е знамение от Бога за Божията слава и за Божието дело, а не в частна полза знамение, т.е. фалшиво знамение, нещо което да внуши достойнството, кардиналското достойнство на Тодор.

Цветан Гайд: Сега впоследствие да кажа … това, което Боряна заявява там за нейният личен път. Разбира се, бе, това е истина и ние сме се радвали и сме я благославяли и сме заставали в тежките моменти. Тя не е била сама, всички духом сме били заедно. И тя го признава тук и тя го осъзнава. Ем… Все пак трябва нещо да поясня. Все пак тя тук казва, че и преди тоа е заявявала неща. Със сигурност. Също е била в православен храм. Със сигурност. Но когато Бог я посети чрез нас и конкретно чрез мене, Бог я обърна от греховен живот. От живот във грях. Няма да конкретизирам, това не е важно. Но тя го знае. И мъжа ѝ го знае. Имам предвид, че тя се обърна и Бог направи чудо. Т.е. имаше промяна. Целия ѝ живот. Т.е. не трябва да бъркаме…нали… по принцип търсенията й… Да, естествено, че Бог знае… всеки един от нас го знае още от утробата на майка му. И аз знам и това е верно, че Бог е имал промисъл и е говорил и преди това с частични съобщения. Това е така. Никой не мога да го отрече това. Но все пак има генерална промяна в един момент. Важно е за слава Божия да го кажа, не за моя слава. И другото, аз го осъзнавам и това е важно, че не през цялото време Боряна е била в ситуация както в последно време да ходи, дали от хиляди километри корпорация. И вижте тук, аз и по-късно ще го поясна, но когато аз дадох пример преди, дали последния, дали предпоследния, не, това беше още след, точно след Ларгото, след това знамение, триъгълника на властта. Въобще това, което заявих изобщо не е било с цел да кажа, че изобщо Боряна така е живяла през всичкото време, нито по някакъв начин да кажа, че изобщо със семейството на Боряна и Тодор всичко е неправилно и че целият… това вече е употребено след това в писмото на Тодор – „моделът е погрешен“. Аз съм заявил конкретния модел, когато жена отива в корпорация, на друго място живее, това което и самата Боряна в писмото си казва, че това не може да бъде пример. И наистина може да бъде пагубен за мнозина, което е така.

Но аз не съм визирал да отрека всичко едва ли не, к’вото е в семейството на Тодор и Боряна, всичкото е неправилно. Това не е верно. Това е… с който иска, има ги записите да го чуе, това не е истина. Сега, че аз казах определени неща, които дойдоха като свидетелство от хора, пред които тя е заявявала. Тази, това, тези думи, че някои млади жени следват примера на жените на кардиналите, младите кардинали, и, нали, и за това не искат да учат. Сега тя е твърди, ми аз го приемам това, аз го приемам, тя твърди, че не е казала точно това, че не е в този контекст и аз го приемам. Не искам да разбирате някой погрешно. Това не е било отговор на просто да затапя думите на Боряна. Но, аз знам следното, че действително има жени, които могат да се заблудят по подобен начин.

Цветан Гайд: Дори, но и аз не конкретизирам дали Боряна е казала това, тя твърди, че не е казала. Той дойде до нас не като някаква, някой който да ни каже, виждаш ли какво Боряна каза, ние просто го чухме и то даже било по някакъв начин неотхвърлено от други, пред които е казано. Там жени на епископи и т.н. То е било в някакъв по-широк контекст. Но аз знам и Бог ми го показва, че трябва да заявя на много жени и млади жени нали че е добре да учат, но специално това, да отиват някъде в чужда корпорация, някъде другаде, че това не е добро за тях и би било гибелно. Което, между впрочем, тук в покаянието, самата Боряна го потвърждава. Това не означава обаче, че тя е била в грях, когато се е борила и е правила всичко това, защото тя действително била в друго положение, заварено, и се е борила. Така че аз нищо от това не съм казал, за да уязвя било Боряна, било Тодор, било който и да било, било децата му, това не е било целта.

Целта е било да покажа от кво хората трябва да се пазят и определено жени какво да не следват като модел. Защото ние сме виждали, че много пъти в Събора има хора, които някакси всичко възприемат точно черно-бяло. В смисъл това, щом Божия човек, всичко в него е Божие. Всичко в него може да се вземе за пример, но не е така. Нали човек трябва да изследва и да следва Божия дух. Както и Боряна се е борила, и е следвала Божия Дух в нейната ситуация, в нейния частен случай, в частния случай на нейното семейство. Но това не може да се пренесе всякога и навсякъде, защото би било действително идол. И тя много хубаво в това, което заявява тука, се съгласява и аз го приемам. Надявам се да е искрено и вярвам, че е така. Вижте, ще ви помоля пак за една малка пауза защото ще продължа след малко тамън да можете да размишлявате, но… разбирате защо съм заявявал неща и за да няма някакви недоразумения го заявявам, каква ми е била целта, какво ме е водил Бог. И защо съм го направил? След малко отново ще дойда.

Цветан Гайд: Сега, искам някои неща да поясна, относно първо това писмо до епископите. Вие не може да не видите, ааа, нали, тук е в началото, което се оказа естествено недоразумение, когато. събирахме неща от мистериите, там трона ли е било, к’во е било, аз не знам. Но може да потвърди /заличени имена/, че му казахме „к’вото има в там, при тях да се събере, защото събираме мистериите, изобщо от тия неща, които имаме като светини“. Нито съм знаел дали е трон, само знаех, че Кивота от мистериите не е там, защото е при /заличени имена/, в Симеоново. Само това съм знаел. Сега дали съм казал „Кивота е не е бил там па е бил там“, но както и да е. Изобщо не е имало идеята нали по някакъв начин да има осъждане като се вземат нещата от гаража на Тодор и после в присъствието на епископите когато той чете това писмо нали и ние се обадихме и Слава Богу, че успяхме веднага да се свържем с /заличени имена/, който потвърди, че няма изобщо така идея. Докато /заличени имена/ знае нещата там, как е било съвсем различно при Ивайло на /заличени имена/. Но… Тук бяхме съвсем ясно казали, от който намериш ключ, /заличени имена/, нали, му е казано от младите кардинали, нали, който е, ако е Тодор, ако е който и да е, ако не, не са младите там, от Тодор да вземе, няма никакви проблеми. Но самия факт забележете. Тодор казва, че е много близък с мен, всичко ми е помагал, но на следващия ден идва и го пляска това пред епископите. Сега не се ли учудвате, и то не е да се учудвате, то е ясно. Що не ми се обади на мене да ме пита, „абе защо взехте от това, каква е причината нали“? Защо сам се идентифицира и сам веднага се припознава, че е същия маниер, така го пише, като изнасянето на светините от /заличени имена/.

Защо? Нали това е, това е… няма какво да… Нали нататъка има факт и термини, „наместници“. Термини, които ние обикновено не употребяваме за себе си. Ние говорим за „предстоятели“. Аз не съм чул някой от вас мене да нарича или ние да се наричаме наместници. Това са фрази, които от другаде идват. Тия, които ни обвиняват, че се превръщаме в папи и т.н., наместници. Нали се сещате?

Цветан Гайд: Но няма какво да коментирам, само ще кажа, че по-нататък… Не, тук за нали нещата за министър-председател, за неща, които нататъка може да видите включително, неща, които той наченал и усъвършенствал, само да кажа, че начинателя и усъвършителя на всичко в живота ни е Христос. Никой не е и начинател и усъвършител. Но простено е това като израз, но в крайна сметка един епископ трябва да си мери приказките и ако някой се изхвърля в това, също показва много голяма незрялост. Но не е само това, има много изхвърляне тука, вие можете да видите тука много неща. И сами да се пазите от … това е пример за човек, когато нали не ги е споделял точно тия по тоя начин разбирания. Аз съм го насърчавал много пъти във всичко, което правим заедно, ама такива самоопределения или … дори да съм казал служител някой да е. Да е пратен… тука има изказвания, които даже аз не ги отхвърлям, но те са очевидно говорещи за наистина голямо влизане в някакво самомнение и откровение, което е различно от това, което всички ние имаме. Как пък никой друг не разбра, че това е точно това станало и 17-та година. Въпреки че аз наистина съм го помазал и действително желанието ми винаги е било това, поради контакти, връзки и това, той ни е съдействал. И вижте, ако това слово, което Павел казва, то е в много аспекти, но и в този – казва, „ако аз съм посадил, ако ние сме посадили във вас духовното, много ли е да пожънем и материалното“. В тоя смисъл визирам, ми аз съм посадил живота на семейство /заличени имена/, духовни неща, да, и след това сме пожънали какво? Контактите им, това което… това че ние, че те познават повече хора в света, във всякакви, дали икономика и политика, но това ще поясня малко по-късно, но това малко се изопачава в много детайли. Но само искам да кажа, че това е била мисията на Тодор, включително сред българския народ и той като контакти, което ние сме разгръщали, но не само той е участвал. Всички във ДОБРО участваме – Движение на Обединените Български Родолюбиви Общности, не е само той. Това е може би най-много с тия контакти, но нищо от това, което той е предоставял, не е било възможно да се случи без нашето действие и участие.

Цветан Гайд: Просто аз не знам, той наистина не го ли осъзнава. Не си ли дава сметка за това? Тук очевидно си личи, че не си дава сметка. Но тука има също едни огромни изхвърляници, които нямат нищо общо… той тука твърди, че е начинател чрез документ – политея. Това бяха наистина някакви разработки негови ама то, за да ви кажа знаете ли колко от вас са ми давали всякакви разработки. И това не означава, че са лоши, но той го казва като „документ, който извиква в основи на влизането в политиката“. Това е абсурдно. Казвам го абсурдно, защото, нали, излиза, че всички това са негови идеи, това ме безпокои дори за неговото духовно здраве, на самия Тодор. Има много неща, които са притеснителни за духовното здраве на Тодор. Няма да навлизам в подробности. Всеки може да прецени, но има и ей такива неща…тук няма да говорим за потенциални… дето той говори за потенциални обвинения от човеци или духове. Той се защитава в това послание, не послание, да де – то като писмо към, така е направено… към епископите, но както някаква и самозащита какво може да каже някой, че е . ние няма какво да говорим, той нека Духа да… той не може да се човек защити.

Цветан Гайд: Между другото, в следващото писмо, последното от днеска, на много места това го просто казвам, говори за това, за изпитване на себе си нали пред Бога изпитан и видял. Сега да кажа, Тодор не осъзнава, че изпитването… Добре е човек да се самоизпитва, но трябва да има изпитването и на други, всички заедно да изпитваме. Така че това, че се е самоизпитал, това не означава, че не е пак в заблуда. И важно е да бъде изпитан. И аз желая сега да бъде изпитан до край. Това, което говори. За да се смири и да има изцеление. Щото наистина има много голям проблем. И той е духовен.

Сега пак казвам, това е… Много неща може да се казват тука – жертви, страдания. Естествено, че всички имаме жерти и страдания, но разбира се, ние одухотворяваме всичките ни битки. Всичко виждаме битки и духовни, и така нататък. Но аз съм го казал и на Тодор дори преди това писмо, когато за първи път на мене ми каза и аз даже не му отказах нищо. Той не ми е казал естествено за знамението от Ларгото, от триъгълника на властта, но беше ми казал. Как мисли, аз му казах, че не е мое да го дам, но както отговори Христос. Тия неща са от Бога. Нали… той на следващия.. Нали застана вече в посланието си на епископите с претенциите и желанието, че това е в смисъл да се узакони, защото има знамение от Бога.

Всички жертви, те няма да се променят и нищо нали кардиналски чин или звание, не само, че не би го защитил, но нищо от това не би се променило. Тоест, има тотално неразбиране, духовно изкривяване във взора на самия Тодор. Той явно не разбира за кво идва реч. Той си мисли, че разбира, но не е така. Явно се мисли за по-духовен от всички ни, включително, вероятно, и от нас.

И в смисъл, има претенциите, че вижда по-добре нещата. Това е голям проблем. Вреден за него и за семейството му. А Също тук се споменава и неща също, сега аз не знам, казвам го и за Тодор, но и за Боряна. За относно Огайона. Аз споменах и в миналото се знае това.

Цветан Гайд: Действително в конкретно как да бъде названието нали от Огай, една дума на бохарски, както аз прибавих, но вижте това е било, заедно с дъщеря си, те са били будни и са желаели това да се развие, което отдавна го има, ако прочетете и си спомните „Тракийския орфизъм за напреднали“ в орфикониката, в орфиметиката, в истазите, които са елементи, които даже в книгата си аз ясно посочвам нали приликите и огромните разлики с индийската йога. Както пози, така и съзерцания, така и вместо асаните на йога, съвсем различните са нали орфиморфите нали, извикванията нали и от там искам да знаете това е абсурдно защото тук в текста се казва, че те са дарили тези концепции за усъвършенстване. Аз… това не е въпроса, аз не го търся да го мисля само мое. В моята книга „Тракийския орфизъм за напреднали“ и брат ми ми е помагал и е участвал и ние заедно сме ги търсили тези неща. Нито той нито аз сме имали ревност за това, важното е било делото и нататъка аз не ревунвам за това, ама някой да представя нещо, това е абсурдно. Да не говорим за триадите, това което изваждам като концепции, това деветте елемента, които аз по-късно ги нареждам като три триади в Огайон, което не е друго, а трансцендентния анализ, за който още Стефан в първата си книга, а и във втората си говори толкова много. Та тия триади, те са деветте елемента, които са в курсовете, които епископите са водели спрямо външни хора, чрез които курсове се прибавят определени хора, навлизайки навътре в Събора. Това са абсурдни твърдения, които аз даже не казвам, аз приемам. Те са търсили, предлагали са неща, някои съм отхвърлял, други съм приемал. Няма лошо. Аз така възприемам всеки един от вас. Няма лошо в това да бъдем съмишленици, съработници. Ама тука има претенции, че те са дарили, че това е концепции, един вид жертва. Ами просто това е като политея. Там тия неща, че той вече е дал за всички неща и политиката и така. Еми просто да ви кажа … има проблем, има нали наистина духовно заболяване тука и то си личи. Вижте, то има много неща, но аз не искам да влизам в някакви подробности, а по-скоро в някои елементи, които е важно да ги видиме в духовна светлина, да хвърля светлина върху тях. Тука сега той заявява на едно място „заради прозрачност“. Пак използва няколко пъти термини, които знаете, употребява Мария /заличени имена/, която ни обвинява в непрозрачност.

Говори за наш общ бизнес. Да уточня това, защото това може да заблудим мнозина и да мислите, че аз по някакъв начин съм вързан с Тодор и Боряна. Е, не, не съм. Да обясня. Това го има записано даже към обръщение в различни разговори. Имало е дискусии в Мегидиона, там където бизнесмени в Събора… То е отворено за абсолютно всички и го има. Знаете, това не е нещо правено в тайно? Когато обсъждахме по време на кризата там неща, които са свързани с изобщо как да разгърнем самостоятелни територии на хората в Събора, защото времената се такива, че системата все повече мачка хората и ги прави зависими, ние сме говорили за много неща.

Цветан Гайд: Включително в един момент се заговори за фотоволтаиците и за тези – слънчевите централи. Знаете за какво говоря. И то го има тоя запис. Даже някои други братя, включително Иво /заличени имена/, с други братя там, които без да ни питат, нищо общо с Мегидиона, си направиха подобни инвестиции и се борят и досега се борят, което ние нищо лошо не сме казали, въпреки че ние сме мислили, че всичко заедно трябва да търсим, но да кажем много ясно нали в това какво визира Тодор. Точно в изказване, когато там – то го има записано, Тодор каза, че в момента е изключително рисково заниманието с фотоволтаици, изключително рисково начинание, което аз се съгласих, защото имахме индикации и другите и имаше много други, които внимаваха на това. И което да, аз все пак разчитах и нали в това е бизнесмен Тодор, твърди, че познава движението и на борсата и във всичко това, което се случва изобщо като процеси.

Доколко и как няма да коментирам случая, неговата компетентност не е моя работа в случая и нямам никакво желание в тази посока да задълбавам, но мисълта ми е, че всъщност той заяви, че е рисковано и че не трябва да се почват такива начинания.

Да, но впоследствие той лично ме покани, и ни покани, аз го говоря, семейството ни. Нали… да опитаме и пак с цел, аз не казвам, че е лоша цел, да се опита една инвестиция, да се опита и то не на малък мащаб, а на по-голям мащаб, да се опита заради… точно инструмент за делото, като територия, която да завоюваме, като една перспектива.

Сега вижте, аз приех само при едно условие, точно за да не въвличам никого от друг, защото аз бих рискувал да загубя собствени пари, но не бих рискувал да загубя парите на нито един от друг от Събора. За това дори това, което съм казал и в Мегидиона – ние работехме за купуване на лозя и винарни и бяхме много близо до преди седмица, повече, може би десетина дни. Наистина едно уникално място и възможности с много добри перспективи изобщо за земеделие, както и с винарна самостоятелна. Нещо, което е уникално и влизаше в рамки на неголеми суми. Но вероятно това в този момент е неосъществимо или ако е осъществимо, по Божи план и промисъл, както Бог нареди. Но, там е съвсем друга… всеки е поканен и аз го казах към Събора, че нашата концепция била в началото, тия, които имат повече средства, но да въведем и всички в Събора с малко участие, но всеки да може да се ползва. Защото целта е, това не може да бъде печеливш бизнес, искам да знаете, в България винопроизводството и гроздепроизводството, от това не се правят пари. Целта е да не се правят загуби, но целта е да имаме място и за празниците. Знаете колко е свързано с тия велики свещени празници. Да имаме територия, и тя хубаво място, включително близко до Черноморието, на една прекрасна природа, която хем е до Черноморието, хем не е отделена, а бе… много хубаво място. И просто беше, така сме го видяли, нали и за това, дето което подготвяхме документите, се казва /заличени имена/, и това е много готино нещо.

Цветан Гайд: Естествено, ние сме /не се разбира/…визирали, и с други сме работили и за други места, където имаме наши хора с земеделие, с други неща, овошки. Това е цяла стратегия, за която съм говорил и в Събора, и на цяло, и в обръщения, който е слушал. Не е било само в Мегидион. Но въпроса е, че специално това за тези фотоволтаици аз поех единствено този момент, тази покана на Тодор, в което евентуално мога да рискувам само това, което ние имаме и сме вложили, с идеята, ако това се окаже не толкова рисковано и има разгръщане, да може да поканим и другите хора в Събора. Изобщо това да бъде територия, в която Бог да разгърне включително източник на енергия и така нататък, инструменти, средства и така нататък. Искам да ви кажа в това, понеже тука говори за корупция, за това нали някакви намеци, пак казах виевато, в това ако някой може да бъде ощетен, това сме ние, говоря семейството ми, защото управител на това е Тодор. На равни дялове, но той е управител. Ако аз му нямам доверие, той може да прецака всъщност моята инвестиция, но не и обратното. Аз не мога да го… по никакъв начин, нито синовете ми. Така че толкоз, точка относно някакви тука за общия бизнес, този общ бизнес е бил с цел да се разгърнат нещата. Освен това, ние нямаме тия средства, които се изискват след това за разгръщане в тая площ, която не е малка и като потенциал разгръщане за фотоволтаици и т.н.Това трябва да стане или мнозина други да участват нали или с банков кредит, неща в които аз не бих могъл, без да съм сигурен, без да се разгърнат нещата и да съм убеден, да въвлеча други хора. Сега евентуално това стига да не е… Нали пак казвам, ние сме в риск в случая, не Тодор. Ще го прекратим и очевидно е… Аз не мога да имам доверие в случая на Тодор, казвам го съвсем ясно, защото думите не съответстват на истината. В нищо не е могло той да бъде по някакъв начин ощетен. Както много ясно поясних и за винарната и за лозята, че ние там, той имаше голям дял и другите имат равни на нас дялове, ние не решаваме нищо, защото всичко е общо събрание в такова АД, ние имаме само право на вето. Това беше с цел някой да не отвлече в правилна посока, или да иска да продаде, или да вкарат чужд инвеститор.Т.е. защитата това да бъдат все наши хора, и ние да владееме това, което е като начинание. Нищо повече. Така че, това го казвам, това известие за общ бизнес, явно цели нещо да ме уязви. Не може да ме уязви, защото аз не съм вързан в нищо от това. Нито синовете ми, така че и ясно да стане за всички. Никой да не си мисли, че има някакви тайни такива бизнеси, някакви… Няма, ето това е което ви казах. Нали? Точка.

След това, ще ви помоля пак да ми дадете малко… Хем да размишлявате.

Цветан Гайд: Тука разни предложения негови, които там, които са странни, които изобщо не сме коментирали. Ся да кажа няколко неща, понеже в писмото му към епископите, говори тука за вече… Ся да кажа нещо, което после в писмото, не настоящото, днешното, е тотално неверно. В това писмо, което е последното от днеска, излиза, че всичко той си е казвал и говорил, пък ние, видите ли, след това изопачаваме думите, което е пълна… и казвам го лъжа е, защо е лъжа? Защото всъщност ние постоянно сме разкривали неща, които разбираме, които е правил, без ние да знаем. И отпосле той е влизал постоянно в обяснителен режим, че всъщност не е това, което ние си мислим или което излиза.

Пример за това е в това първо писмо към епископите, заговори за някакъв разговор… ние знаем за кого става въпрос, няма нужда да споменаваме конкретния брат, но няма и да е проблем да се разбере за него. Но става въпрос, че ние разбрахме, и то пак по Божий промисъл, искам да ви кажа, този наш брат ние разбираме от него, нали… за разговор на Тодор с него, където той има съмнение относно нас, че ние сме нещо един вид, можем да мамим, че има съблазни относно корупция, такива неща. Сега да кажа дали са точните думи или са изказани по оня виеват начин, дето ви го предадох. К’во беше? Чакай, че, че то е много сложно, нали… „Имунизация за духовно влияние на обвинения в гордост и користолюбие“. И както той го пояснява на едно място, това е този разговор с брата, вижте колко пак виевато, „което е изява на реално недоверие конкретно в потенциална корист от страна на кардиналите“. Нали да се чудиш, точно какво казва, но на практика той го заявява в писмото си. Говоря за писмото към епископите. Та да ви кажа, този случай нямаше ние да разбереме, ако брата нямаше също борба и атака в дома си и в семейството, ние сме отивали да се молим и да се борим с подобни духове, които атакуват собствения му дом. И домашните му.

И покрай това, че заедно плакахме и викахме към Бога, той ни сподели тази ситуация, която било му е казано да обещае, че няма да ни казва. И даже му беше много мъчно, че един вид ние ще разговаряме с Тодор. И голямата мъка в това беше. Нали… Това, че едва ли не няма такова обещание, но… Човека много държаше ние да не го правим.

И сега естествено, ние го направихме и казахме. „Виж к’во, брате, ти си обещал, но не си изпълнил обещанието си, така че не ни се сърди, че ако ние също издирим това“.

Защото си беше съблазън и ние от тогава още не знаехме нито тия неща, че са съгласувани, нито за Иво, нито … това са неща, които ако Бог не беше координирал, ако не се бяха случили определени неща, ние нямаше да знаем нищо. И ние трябваше да имаме разговор за който споменава тука в писмото до епископите. Ние нямаше да знаем нищичко от това, добре, че беше Господ просто по чуден начин някакви връзки, ситуации в които до нас достига. Какво се прави зад гърба ни. И това дето твърди, че все… точно обратното. Ние вадиме нещата, които са скрити и почва обяснителен режим, който сега се представя в настоящето днешно писмото от Тодор, че едва ли не е… Той го е казал винаги, че той е открит. Ама не е открит, не е верно това. Ние трябва да го разкрием и той след това да си казва нещата. И това продължава между другото… както разбрах и за Събота, аз не го знаех това за…че Ивайло и семейството му знаят за подготвеното писмо от Тодор. Е това са все неща, които оборват, постоянно, викат, крещят обратното, на което заявява Тодор.

Цветан Гайд: Сега, продължавам в тая конкретика. Между другото, разбирате, че е важно.

Сега, аз искам следното, ако има нещо, някой, било то Тодор и Боряна нещо да спорят и да се обаждат, имат възможността утре да дойдат при епископите и да си кажат каквото има. Така че няма да имат проблем да го изкажат, дори ако трябва да го запишат, за да го знаят и другите, но да не се опитват сега по никакъв начин да писателстват, защото те са имали възможност чрез писмото си. Така че ще помоля в този смисъл така малко…нямам предвид тука това да го правя на дебат. Пак казвам, нямаме тоя навик и няма да го правиме, така че ако Тодор нещо иска да пише, да писателства има възможност утре да се яви при епископите и да каже какво е било в действителност. Но това е нещото, което идва до нас, нали, постоянно.

Сега ще ви помоля пак малко да ме изчакате. Мога ли да продължа, извинявайте…. Да, съжалявам, тука пак разбрах, че и Тодор пак нещо… лъжи, манипулации и т.н.

Няма тук да дебатирам тия неща. Очевидно е, той иска да продължиме. Аз нямам сърце за това. Да се занимавам повече с обяснителен режим за всяка негова дума, к’во имал предвид, к’во е станало и т.н. Ние коментираме това, което е писал до епископите. Сега той иска да застава в постове и първо да кажа нещо много важно, но може би е важно да го заявя. Неговото писмо след малко да кажа… братя, постът се прави пред Бога в тайно. Постът е стража. Никой не е препоръчан, че прави пост. Или не прави пост. Постът е инструмент на Божията Благодат. Но тук няма какво да влизаме в някакви режими оправдателни, обвинителни. Тука заявявам определени неща, които до вас са достигнали. Аз не се занимавам повече от това, до което до вас е достигнало. Сега, ако Тодор си въобразява, че ще си правиме години наред, някаква кореспонденция, в която аз ще влизам в обяснителен режим пред Събора, ще го кажа директно – много е сбъркал.

Но нека слуша това, което ще кажа, защото то е важно и спасително за него. Аз няма да влизам в някакви вечни обяснителни режими, да викам свидетели, защото пак казвам – Бог е оня, който съди Събора на светиите си. Било светии и ангели, било покойни, било живи днеска. Нямам намерение тук да вадя тоя какво е казал, оня какво е казал. Аз свидетелствам за събитията и техния резултат. Техния плод. А да се хващам, да се чекна за разни думички, че той е имал предвид не това, а онова. Аз казвам определени ситуации и случки, но няма да влизам в безкраен оправдателен режим или обвинителен. Няма да се занимавам с Тодор. Съжалявам, че го казвам. Сега това, че той почва да говори нещата на Иво /заличени имена/. Лъжи, манипулации, лъжи, манипулации, лъжи. Еми, той сам себе си разкрива като човек, който е на същия акъл и на същия дух. Какво има да коментирам? Лъжи и манипулации, лъжи и манипулации. Аз какво да направя друго, освен да заявя, аз заявявам всъщност фактите и обяснявам всяко нещо, което той е писал, какво е в действителност. Защото той го е писал до епископите. Но няма да продължаваме това имам предвид, това е момента, в който спирам до тук, защото очевидно той се самоопределя. Не съм виновен аз за това, не го правя аз. Не го изчегъртвам него, а изчегъртвам тоя дух, който е същия. Продължавам нататъка.

Цветан Гайд: Това, което се споменава, тук веднага ще го кажа, защото е, е същия…той говори за маниер, но има същите проблеми, каквито беше при случая /заличени имена/ и Ивайло.

Защото целия този разговор, който той твърди даже, че кардиналите са накарали насила едва ли не, принудили неговия син /заличени имена/ да се изповяда, то е…абсолютна лъжа, не отговаря на истината. Ставаше въпрос и то как си го представяте вие…някой да принудим да се изповяда? Принуждение за изповед. Ставаше въпрос, аз го споменах миналият път – за неща, които се разбраха и сега ще ги кажа в случая, защото не са на изповед били, а сме ги разбрали не от изповед, за да разберете сериозността и нашата грижа.

Колко е нечестно това обвинение на Тодор! Колко е нечестно! Ставаше въпрос за следното? До нас дойде, това е /заличени имена/ на /заличени имена/ епископа, /заличени имена/ сина, когато са били в фитнеса, в който е сина на Тодор /заличени имена/, разбира там от неговите приятелчета там. Разбира, че /заличени имена/ играе на хазарт и когато печели, заявява пред баща си, че всъщност това е от игра на борсата. И даже забележете, този… това приятелче в кавички, от някаква гадна среда във фитнеса, е нарекъл /заличени имена/, /заличени имена/ Хазарта. Аз не мога да твърдя, че това му е прякора там, но факт е, че така го е нарекъл. И това не съм го измислил аз. Всъщност /заличени имена/, притеснен за това, е споделил нали на нас, за да може да имаме грижа. Всичкото това, което се изкарва като някакво насилие е, че ние – хем да не посрамиме момчето, кардиналите са се видяли с него и са разговаряли не в изповед, изобщо след това са му предложили изповед. И след това същия ден вечерта ние бързаме да кажем това и на родителите.

Цветан Гайд: И това се изкарва като тормоз над децата на Тодор. В случая над… или някакво принуждение, или някаква нечиста замисъл от наша страна. Аз не виждам нищо по- естествено от това. Да, станало е въпрос, /заличени имена/ е казал на кардиналите, че родителите му знаят.

Или не родителите му, а специално Тодор знае. Но е споменал, че не всичко знае. Ние не знаем докъде знае и докъде не знае. Кардиналите са му предложили изповед и той, е тукa на Московска, в параклиса, се е съгласил да се изповяда, защото не го е направил пред никой от своите изповедници. И това даже сме го направили с цел, да го изповядат кардиналите, за да не се посрами било пред някой друг от наставниците в първа генерация.

И на същата вечер, за да сме сигурни, че са наясно нещата, да няма някакво разминаване, го споделихме пред родителите . Е, какво има в това, аз не мога да разбера колко пъти да го обяснявам. Имаме го на запис, между другото, как го разговаряме с тях миналата седмица, да уточниме, че няма нищо задкулисно и никаква друга драма. И всъщност аз си позволявам да кажа за кво става въпрос. Защо? Защото преди време имаше от децата на наши най-близки хора, които бяха атакувани и мачкани от такъв демон, който използва да вкарат деца в хазарта. И имаше голяма проклетия и голям удар срещу цял дом, защото това беше в тайно. Разбира се и от родители, и от всички. И аз да не се намеся, и ние да не се намесим, и да не кажем и на родители, и да няма специално осветяване на това самия З.

И ние какви сме тогава? Тогава за нищо не ставаме, ако не сме в това наставници и ако в това не надзираваме, ако не се грижим, и ако не пазим душите на хората. И това пак, нали, ченгесарство. Това ченгесарство ли е? Ама в същия дух е изказването на Тодор и го нарича същия маниер, нали, това вече се превръща в някаква, по-различно казано от Мария /заличени имена/, но в същата посока. Няма какво да коментирам тука изказвания от типа на „възвръщането на силата и съдържанието на събора на епископите съдържащи всички…“ и така нататък обсъждане на всички теми.

Цветан Гайд: Ето това е същата борба за съборност, за възстановяване на съборността на Иво /заличени имена/. Сега каквото и да го… вари го, печи го, то си е това. Ще ви помоля за малко търпение, ще продължа и с писмото, ще завърша с писмото настоящото на Тодор.

Прощавайте мога ли да продължа? Сега нещо пропуснах в писмото до епископите, само го привършвам за него.

Там също някакви идеи се дават, виждате ли как за… хората, които се трудят извън храмовото богослужение, сиреч, във фестивали за други форми. Нали един вид да… по някакъв начин средства да отиват към тях, да се управляват. То не е казано демократично, но в тоя смисъл съборно. Сега да кажа следното, съборността особено в тези форми, за това и това беше и задача и на самия Тодор.

Беше точно по посока, знаете примерно фестивала, ние така или иначе така се е случило, както той предлага, много посоки, които той не знае и до край. Но, мисълта ми е тази, че ние, точно това беше и идеята да бъде, да менажира точно тази част от Академия Офика, което е свързана със спонсорства и много други, да се въвлекат капитали, защото в случая това е един продукт, който не случайно ние го направихме като спектакъл. Това са вид приносите на външните хора като си… т.е за да имат вход, има някаква стойност, цена, парична стойност. И това е целта. За две години не се е направило това. Не е… ефекта го знаеме всички. Но мисълта ми е тази, че така ли иначе, и ние винаги сме казвали, когато има нужда, проблем и сме се обръщали към хора, които нямат възможност дали да дойдат на фестивалите, дали по друг начин и сме съдействали, според който е заявил и според това, което можем да го съдействаме. И сме го правили. И ще го правим и пак.

Защото това не е било нещо различно. Но исках да кажа и следното за тая посока. Тоест претенциите, че трябва да се направи нещо, не е направено в съборното решение и в това, в което дори е конкретно изпратен Тодор. Защото това е задачата. Това е целта. Това е фестивалната форма има такава задача. И това са всичките ни

наши навлизания в други територии. И така. Там има много виевати някакви нали идеи, които обаче са абсолютно завоалирани и неприложими по начина, по който се казва, но тук аз няма какво да коментирам, защото в тях пак проичава едни други неща, които се казват в бекграунда. Тоест така малко… Зад това се крият други намеци, други претенции, които няма как да се случи, да… Аз си спомням на времето Дакашев и други е имало… Няма как в самите управления на някои неща да се решават по начина по който той претендира, че трябва да се решават и че той знае как да се случи. Ако знаеше да го е направил, дори и спрямо Академия Орфика за две… два сезона, то е не знам от колко време, но в този сезон, който това може да се случи, ако той знаеше как.

Цветан Гайд: Но това няма да коментирам в подробност, защото просто е нещо, което изисква менажиране, изисква битка и борба, което няма да е ясно за всички вас, нали как да се случи. Но продължавам нататъка, свързано с това, което пише в настоящето писмо.

Пак казвам тука започва…със пост. Обясних това, че поста не е нещо, което е препоръчано по никакъв начин, то е между тебе и Бога. Както Исус казва, че тези, които постят и го заявяват пред другите. Това не е по Бога. Нали, тези неща, поста не се прави за да те виждат другите, а в тайно. Първо да кажа. Поста е в тайно.

Това не препоръчва никой. Никой от слушащите не те препоръчва… поста ти. Поста си е нещо между тебе и Бога, то е /не се разбира/ то е благодат, то е инструмент, а не някаква правда. Не те прави праведник. И пак казвам, изпитването е да бъде изпитан и събора, където Бог съди между светиите си. Тука пак споменах вече, че някои неща където казва, че открито ги е заявявал многократно е трябвало щото се казва от първия момент когато забележете Цветан прецени да отдели Ивайло /заличени имена/, т.е. тука все са преценки, надолу хипотези и т.н. В такъв стил се говори.

И той веднага е застанал, че някои от думите може да приличат на изказаното Ивайло, но затова ги бил изваждал всичко и на светло. Това не е така, пак казвам, че ние сме вадили парче по парче, буквално да излизат тия неща, било от устата му, било като действие. Нали това, което е в същата посока в това, което виждаме и в Ивайло. Пак казвам, благодарение на Божията намеса, някакси нещата се разделиха и не може и до този момент Тодор да застане в позиция с Ивайло, въпреки, че те нали комуникират помежду си и не е престанало това, тоест има обаждания, дали отговаря Тодор и Боряна, вероятно, те самите вече търсят да се разграничат от Ивайло, но в началото не е било така. Така че тия неща, че ужким аз внушавам, че има някакъв…, едва ли не аз внушавам, а нямат нищо общо, разбрахте, от неща, които не мога аз да ги режисирам, да стигат до нас. Споменах, че се знае от страна на /заличени имена/ за това, че Тодор подготвя писмо и така нататък.

Цветан Гайд: Значи това е нещо, което няма как аз да го инжинирам. Така че това, че е внушение, че аз ги правя тия неща, хипотези, какво общо имало дали ще става в Тракийския Фестивал, мистериите, /заличени имена/ казала, понеже Тодор е директор. Еми, виждате връзката, е то се потвърждава постоянно. Това, че Господ така влага, че в гордоста и безумието си, нали, хората се издават, говоря за случая /заличени имена/ на /заличени имена/, това е от Бога милост. Но тук той казва, ето, едва ли не, че ние обвиняваме, че те са съблазнени, незряли, управляеми, заслепени от амбиция, без духовна преценка или самозабравили се. Да, виждам, че няма разкаяние относно тия неща, без покаяние. Да, точно така. Има го тоя момент. Има това, което… излизане извън, тоест отвъд, това, което Божият дар, Божият благодат. И навсякъде във всичкия изказ на това писмо си проличава, че… аз му го заявих още преди петъка, т.е. петъка преди обръщението, има такъв разговор записан с тяхно знание, което казва, че си проличава, че те не вярват в Божието действие. Значи се считат, че те са по-духовни. В случая тогава се обърнах към двамата. Сега как е ситуацията с Боряна и Тодор или как са… по един начин ли мислят по друг ли. Това не е моя работа. Бог е сърцеведец. Може някои неща, един да знае, а другия да не знае, че са ставали. Може и да има и разминавания. Аз не твърдя това, не мога да го знам. И не е моя работа да го знам. Но факт е, че очевидно има там такова действие и такова наистина съглашателство с /заличени имена/. И да…тука да ни изкарват, че ние едва ли не използваме там, то е ясно, то се личи отвсякъде. В смисъл ние… що се подценяват духовните хора всички в събора. Освен това искам да кажа нещо много ясно. Тук през цялото време се заявява от Тодор, че той всякога бил готов и било даденост това, че той приема изповед и заявява, че не е с Ивайло и че е отвъд тия неща и не изповядва тия съблазни, обратно изповядва вярност и вярност и единство.

Цветан Гайд: Вижте, епископите бяха, те не са лукови глави, както в света се нарича, не са… Как ги подценяват? Ми това беше, значи в миналата събота, 24-ти ли се пада? Кво се падаше? Ами вижте бе хора? Тогава, да, 24-ти събота. Те бяха пред епископите и всеки епископ трябваше да се заяви да каже, че отхвърля тия съблазни, застава на страната на събора и отхвърля тия клевети и хули. Тия атаки. Срещу свещенство, срещу изповедта, срещу всичкото това, което нали ни казаха, че ние сме някакви диктатори, някакви нали, изобщо антихристи. Той не можа да го каже, и това има свидетели всички епископи. Каза, че му трябва време, и това време е до ден днешен. Той нито един момент, няколко пъти в разговорите, които ние сме записвали, защото… не може да дойде и да заяви това пред епископите. И как твърди, че той е казвал всичко това, като го има и на записа епископите на живо, когато им прочете писмото, че той му трябва време, че не може да заяви това, че се разграничава от хулите на /заличени имена/?

Е, как да кажеш на черното бяло и на бялото черно, питам? Това не е станало само пред мене насаме, въпреки че аз имам и записи после. Че той всеки път ни кани нас да разговаря, защото не е готов да отиде пред епископите да заяви своята позиция. Но и още на 24-ти значи… говоря ви повече от седмица. Епископите го чакат от тогава.

Цветан Гайд: Сега да кажа относно кардиналството, което пише тука за защита. Да ви кажа, кардиналството не е за защита. То защитава. То е надзираване както вътре така и навън на делата Божии. Претенциите, че това му трябва за защита, абсолютно не отговарят нито на богословието на храма изобщо не е истина.

Освен това, той е имал защита чрез нашето ходатайство. Дори ангела на църквите, всеки ангел на църква или ангел на завета, който е ангела Христов, е бил в защита спрямо него. На неговия дом. Каква защита му е липсвала? Аз това съм му го задавал там, в този въпрос, насаме. Това беше преди, предишната вечер, преди да си извади посланието към това… писмото да отиде да го прочете пред епископите. Казах му, за какво ти, какво ще ти даде кардиналството? Тогава той не можа да отговори смислено,

както по-късно естествено той в разговорите си изгражда позиция. Нямам против това, но казвам това е погрешна позиция и това, което е заявил и в писмото си от днеска.

Също заявява тука, когато аз петъка говоря за другата църква, друг олтар, нали което говоря. Той говори в пета точка предложението ми да бъде осветена кошара в кошарата.

Цветан Гайд: И какво да говоря повече от това? Кошара в кошарата. Вие чували ли сте това да го има в Богословието на Христос. Кошара в кошарата. Това е зрелия Тодор. Кошара в кошарата. Христос си има и кошара в кошарата. Кво да го кажа това нещо ? Къде го е чул ? От нас ли го е чул ? Не, не го е чул от нас. Къде го е прозрял в кавички. Кошара в кошарата. Казва, че не искал друг олтар и друга църква, но какво би значило, ако наистина бях се съгласил с тази оферта… нали, която е записана между другото в разговор и епископите ще имат възможност да го чуят. Офертата нали понеже имат и те спрямо епископите съблазън, защото те пък не са приели, никой не е застанал в мисленето и акъла си на Тодор. Нали… предложението, как мислите, как звучи това?

С една дума и да се приеме това, че той има право за претенции за кардинал. Значи да има два центъра събора. Дали единия ще го наречем мисионерски или не. Но да се признае знамението, което го потвърждава, интронизира като кардинал. И обратното епископите и другите. Нали колкото и да се говори за единство, той претендира, че пак е единство на общението, но тука става въпрос, няма единство на самата йерархия.

Няма единоначалие. Две глави или някакви такива два центъра, това е абсурдно. Това е невъзможно в богословието на храма и в богословието на Христовото учение. И той твърди, че нали неправилно, ако го кажем, че е незрял и се е самозабравил, еми, Тодор е наистина с проблем. Защото да кажем, че не го иска с някаква зла умисъл, но е излъган, измамен от духовни сили. Това е своеволно богослужение. И да, аз за това съм казвал, да, разбира се, че такава договорка не може да стане между нас.

За това петъка ни беше разговора пред всички, защото това беше предложение към договорката. Аз, ако бях останал в това, и дори не го бях изявил в целият събор, щеше да излезе, че зад гръба на епископи, архиепископи и зад всички вас правя някакви договорки да делкаме вярващи, да делкаме братя и сестри, кой да отиде с него, как да бъде, за да има мир и разбирателство, което не е никакъв мир и никакво разбирателство. Пред Бога това не стои. Не може да има дубъл в Събора, не може да има такива някакви съглашения.

А той много ясно заявява всичките ни срещи, които провеждаме, защото не е готов пред епископите да заяви, че той си отстоява тезата за кардиналство. Че е потвърден, чрез знамения. Това са действителни неща, които са и документирани.

Цветан Гайд: Скръбно е това да ги говорим тия неща, но тя… духовната болест е най-опасна, защото тя поразява и душата, и тялото. Сега има и друго нещо, което той нататък пише за това, но то е записано малко по-иначе, пак го малко го извърта по по-друг начин, когато говори за това, че никога не е имал предвид, че това са отделни църкви, а че са ангели, включително като начин на усвояване и умножаване на Божията благодат. За кво идва реч, да не се учудвате, понеже той твърдеше, че това мисионерство, този нов диоцез ще бъде като третата и четвъртата църква, тая, която се бори с николаитите, можете да ги видите, пергамската и другата към Тиатир, но мисълта ми е вижте ги, трета и четвърта.

Едната е тая, която се бори с николаитите, можете да видите обаче, вътре има много повече пластове, както и четвъртата, която се бори с Езавел. Нали идолопоклонничество на лъжепророчицата Езавел. Ами, дори тук, където ги извърта нещата, но всъщност това беше заявлението му. Те да бъдат в това пратеничество, да бъдат като тия две църкви. Което първо е абсурдно, защото това не са отделни църкви. Той тука повторя нашите думи, а че са ангели. Да, ама не са и ангели. Т.е. има предвид. Това са точно църкви. Те са събрания, както и ангелите на тия събрания, служителите, но се визира в смисъла не, че това са отделни църкви, а различни етапи, различни битки, отвътре и отвън с врагове на Божието дело. Седемте църкви не е нещо ,което да го кажеш това е или онова е тази или онази църква, това е заплука, това е да разпознаваш действието и движението на Божия дух и на Божиите ангели, както и на противниците, и както отвътре, така и отвън.

Но дори това, което пише Тодор не е така. Това не са само ангели, не е само индивидуално, това с което някой се бори, но и истинно има съборност. Има нещо, което е среда в която тия духовни събития се случват. В този смисъл аз съм ги насърчавал Тодор и Боряна. За това, че подобно, както във църквата в Ефес нали има битка срещу нали николаитите, но нима всички, ние не сме се борили с николаитите.

Нима още Стефан, нима след това още не съм се… Може ли някой да каже, че той е специфично само в това? И ако ангела е служителя, за какво е необходимо отделяне на някаква специфична такава група, след като ние всички сме в това, аз самия като ангел, служител, вестител, също в тия битки срещу николаити, както и срещу Духа на Езавела, съм бил от десетилетия, не от сега, не от вчера. Да, за това казвам, че това е незряло, превратно, изопачено и опасно. То просто не е богословски, то не е в учението на Христа.

Цветан Гайд: Сега искам да кажа и следното. Не може Тодор, пък и Боряна, не може сам да прецени дали е зрял или не. Това е вече служението, нашето служение на кардиналите. Е много важно да се разбере. Ние може да прецениме кой е зрял и кой не е.

Сега тука също, където да, ставаше въпрос за Изабел и Ахав, тоя пример, който аз давам не случайно, съм го говорил към събора, изобщо към тия духове, не съм визирал точно Тодор и Боряна, но да, казвал съм им, че има опасност, тия духове са ги налазили, това е така. И това е така, защото ясно е, нали в случая… Вижте Това

е очевидно, че има такъв проблем и то ясно ще си проличи по следния начин: единия вариант е когато някой чрез нещата, които жертва, ама трябва да е пред Бога, да не иска отплата от някой да го признае, защото това са и думите на Тодор, че някакси, че омаловажавам неговите трудове нали, но човек иска от Бога. Прави го за Бога и от Бога идва прославата. Аз не съм подценявал, но може би са очаквали нещо повече да направя от това, което винаги.. всъщност даже мнозина са считали даже, че аз ги фаворизирам. Но очевидно, явно в главата на Тодор не е така. Но мисълта ми е тази, че ако не е този вариант, другият е чрез извършване на това, което казам разкол, чрез обвинения в грехове пред Бога. И сега искам да кажа.

Нищо да не е, да кажем, от мотивите на Иво /заличени имена/, това, което заявява и прави Тодор, аз ще задам един въпрос. При такава атака от Иво /заличени имена/ и другите, които му пригласят с клевети, има ли логика, ако някой има, да кажем, мъдри полезни предложения, точно в такъв момент да застане и да пише подобни писма до епископи.

Добре, как тия духове, не говоря за човека, как ни подценяват и мислят, че ние трева пасем. Ние може да сме овце, ама на Господ. Умът ни е Христовия ум. Не сме овцете на този свят за заколение. Та как си го мислите? Може ли човек, който е добронамерен, нали точно в такъв момент да почне и той да си казва претенциите?

Как мислите? Аз ще ви кажа, не може. По-скоро тия духове са заблуждавали Тодор, че в такъв тежък момент, може би, ние кардиналите ще клекнем, и както той го пише, че неговото кардиналство евентуално би било имунитет срещу подобни съблазни. Може би е възприел, че в момент, в който ние сме атакувани от Иво, който, квото и да прави, ние сме го обичали и го обичаме, но ни е тъжно за всичко това, което лукавия извращава и съсипва дума му. Но мисълта ми е, точно в такъв момент, един вид, когато едва ли не ние сме уязвими, ние да клекнеме и да кажеме „ами добре, заради имунитета, срещу такива съблазни, дайте още един, да сложим Тодор за кардинал“.

Цветан Гайд: Бе т’ва, аз пак казвам, слава богу, че дявола много подценява Бог и неговите. Разбира се, ние не трябва да подценяваме пък и дявола и това, което може да направи в човеците. И чрез човеците. Но това е много важно да го кажа, за да е ясно на всички. Освен това ще кажа и една основна причина поради която Тодор как не разбира, че не може да бъде такава позиция на кардинал, който пази както делата вътре, събора, така и навън. По една проста причина. Прекалено много контакти има с политици, хора в бизнеса, където знаете бизнесът в България не е много чист. И много други контакти. Тоест той би могъл да бъде под всякакъв натиск, дори заради собствения му бизнес. Той би бил под натиск. Той не е способен да устои определени натиски.

Тоест, той би бил лесна мишена и лесно би бил превзет, а от там, и чрез позицията му, представяте си, какво би се случило и в събора. Вижте, това е причината да го пазим. Аз съм му го казвал и това го има в разговорите, записаните. И много пъти съм му го казвал и преди това. Причината във определени неща ние да стоиме, домът ни защото други не могат да го понесат и ще бъдат моментално атакувани, налазвани от духове и от конкретни сили включително агентури. Също, абсолютно е извадено от контекст това, което относно последния път, петъка за градината Божия по повод хипотезата, че ние с Боряна нали там, той говори от свое име и Боряна за първия плод от баща си. Какъв първи плод ? Аз говоря точно това, което Адам и Ева се опитаха да откраднат, без да им се даде от Бога, без да е дошло времето, без да са зрели, без да разбират, бяха измамени от духове. И аз в случая дадох преносно както съм градил и дървета съм насаждал, определени проекти, мъдрост, определени неща, които всички сте съдействали, да, но то е било със мисъл, със конкретно, което Бог ми е дал в тоя момент. Нали? Някой изведнъж решава, че може той да бъде и няма нужда от… ще бъде въпреки и през, отгоре на, то си е като вид, мислене на… може би бизнеса е така. Нали… да влезеш отвътре, да хванеш ноу хауто, да схванеш ноу хауто как се прави и да може да го да го направиш ти. Имайте предвид, че дявола в цялата история винаги е правил това, дори в империите, Византия и т.н. да види нещо как се прави и след това да го подмени. Това не е само в ПП подмяната, говоря за партията, но подмяната на всяко ниво винаги е било ноу-хауто на сатана.

Аз искам да ми дадете пак малко време преди да завърша. Има малко… Пак, размишлявайте върху това, но ми дайте малко време.

Цветан Гайд: Дали мога да продължа?

Сега да не говорим, че накрая в писмото си той директно заявява, че не може от един чучур да текат сладка и горчива вода, и заявява, че остава в пост, но отделен от служение в събора, който е воден от кардиналите Цветан, Натанаил и Георги. Това директно е бунт срещу единоначалието и искам да кажа той естествено, той се самоотделя от служение в събора. Аз нищо не мога да направя в този случай, защото това е негов избор, но това си е бунт. То си е в същия дух.

Сега да кажа, сега обаче имам един въпрос. Аз никога не знам и не знам дали в какви контакти или дали е имал натиск самият Тодор от някакви ченгета, които.. агентури или някъде, това не го твърдя, но не го знам. Дали сега, дали в миналото, дали в бъдеще. Но искам да питам как да възприема думите на… оставете, че е бунт нали срещу единоначалието, но какво означава това за „събор, който е воден от кардиналите Цветан, Натанаил и Георги“? Излиза, че в това, ще кажа съвсем ясно, той очаква ние да не бъдем кардинали и той тогава би се върнал в събора. Задавам въпроса, това заплаха ли е? Нещо има предвид? Плаши ни с нещо си? Със задкулисни неща? С някакви познати… сенчест бизнес или ченгета? Това ли има предвид? Надявам се, че не. Но какво очаква от това? Или по някакъв начин някакви други неща, които ние лесно можем да разпознаем. Или очаква вие всичките вкупом, просто да отхвърлите всички нас, тотално, което, ето, вие сте събор, аз заявявам тия неща, всеки може сам да избере и да застане в молитва и във верност пред Бога, както и сме го правили.

Цветан Гайд: Защото това значи, думите му. И сега ще кажа нещо важно? Аз го заявих и то го има на запис, епископите ще го чуят. Беше изобличен, това беше и пред Тодор и Боряна, че всъщност големият им проблем, братя и сестри, даже не съм аз, а младите кардинали Натанаил и Георги. И аз ги изобличих. Всъщност те търсят с мене равенство, както и тука споменават, ако може нали… а пък с бизнесът са си други неща, т.е. да имат така… да бъдат благодетелите, нали по плът да бъдат кардинали, това е малко като царството в този свят, но нали няма да го коментирам, но имам предвид – чрез някакви възможности, затова съм го и заявил.

Разбира се, не така както в контекста, както той го споменава. Но вижте, проблема не съм аз. Заявено е от тях, че нали.. те признават тези благодати, които са от мене дошли към тях. Те не могат да ги отрекат, не могат да си плюят на сурата. Не могат да отрекат благодатта и към децата им, и към тях, което е дошло от Бога чрез мен. Но кое искат да отречат? Божията благодат чрез Натанаил и Георги. И аз си им го казах в прав текст, когато те са ги изобличили, защото те не искат някой ден, и то не някой ден – в момента, дъщерите и синовете им да бъдат под управлението в смисъл на надзираването, наставничеството, на синовете ми.

Цветан Гайд: Това се отнася между другото и с пълна сила с Ивайло. Това е голямата битка. Това е… големия проблем. И затова се говори за различните. за различните генерации.

Нали там голям е тормоза и голяма е болката там. И тук не става въпрос за изобщо изповедници и така нататъка, но тук има точно това давление.

И сега ще ви кажа, аз и друг път съм го казал. Това е съвсем целенасочено – Бог ме е учил. И ще го кажа, ако аз съм апостол към събора, и то няма как да се отрече това, което е градеж и пратеничеството. Ще го кажа, може да не го разбират мнозина и да не им харесва, но синовете ми са пратеници, апостоли към тяхното поколение и поколението и на следната генерация. Независимо някакви разлики във времето, но това е поколение, които… целта ни е в новото време… да пратеници. Защото откъде отвънка ли, къде си ги виждате отвънка пратениците, а виждате ли някой измежду втора и трета генерация да има тая идентичност, откровения, визия, а и товар, който да носи през всичките тия…? И не само това, който е вътрешен, като грижа за душите, но и спрямо външните дела, като визия, като компетенция дори. Не само юридическа, всякаква. Аз твърдя, че синовете ми, Бог ги подготвя и е подготвял и ще ги развива неща, в които и аз не съм компетентен. И е свързано с тяхното поколение. Тяхната диспенсация, или как да нарека, не е точната дума, нали… това което идва, щафетата. И всъщност, дяволът точно това атакува. И между другото, аз искам да го кажа и като една радост.

Радостта, че това през което минават цялото… втора-трета генерация, естествено и първа, но първва генерация сме минавали и друг път през подобни извращения и за това между другото прочетете си – /заличени имена/ си е спомнил и е качил от преди години, 15, колко години, кардинал Стефан какво е писал, там по случая /заличени имена/, там други Николаити, и ще видите, че едни и същи духове, едни и същи модели, там колко си приличат. Говоря за духовете, не говоря за човеците, но ето, втора и трета генерация не са преживявали това, особено трета генерация. Най-младите. Не са преживявали такива нападки от духовете и отвътре.

Цветан Гайд: Сeга относно тукa, когато се говори, как той говори за Й., второ семейство, трето, четвърто, аз пак казвам, когато споменах за конкретни неща, модела в семейството им в момента, за някои неща, беше в конкретика и в контекст, който е ясен, когато говоря за младите жени, за образованието им и изобщо работата им в евентуална корпорация, но не изобщо.

Тука се вади от него „модел Й.“. Аз съм употребил теми на модел /заличени имена/ само в обръщението, когато говорих за хулата против изповедта, тайнството, и вие го знаете това, което съм пратил. И го нарекох модела /заличени имена/ в смисъл там, дето си подготвят предварително, нали как крият определени неща. Това имах предвид.

Модел Й. аз не съм коментирал. Дори да видите, вижте го, дори да съм казал нали в семейството на Тодор и Боряна съм конкретизирал какво имам предвид. Вижте го!

Всъщност тая идея да сравнява модел Гайд и модел Й. – това е в главата на Тодор. Да, аз съм говорил за метода Гайд, включително това, което духът е… в домът ни, в семейството е нещо, което нали да бъде и в други домове. Аз съм го обяснявал и последните пъти и преди в годините. Това е дето една от критиките между другото в писмото към епископите, това го пропуснах, където директно се говорят нападки срещу обръщенията ми към събора. Дето, възхвалявам рода Гайд и така нататък. И това, как да не кажеш, това е писмо до епископите, и да не кажеш, че е същото каквото … е същия дух, който е на /заличени имена/, на Мария излиянията. И как да кажеш, че не е това? Казано по един по-така, софистициран начин. Но, пак го казвам тука примера, който съм дал със себе си, защото човек винаги трябва да изхожда от своя пример, аз не мога да говоря за неща, които ако не съм ги приложил в собственият си дом, в собствените си дела в собственото си ходене по дух. Това е работата на апостола защото пратеника, това имам предвид, той трябва не само да учи, но и да показва.

Цветан Гайд: Четете си Моисей се казва, че учеше и показваше, и въобще инструмента, както и за Христос се казва подобно, нали… силен в думи и дела. Значи не може да не покажеш на думи, но и на действие, как конструираш живота си, територията в света и навсякъде. Но не съм противопоставил вижте… Гайд, па /заличени имена/, па еди кво си. Само нали ви казвам, в онова …последното писмо, дето ви обяснявам, нали, че нищо не вадя от… да не се страхувате от това, което е в изповедта, а всъщност събития, които са извън изповедта и неща, които ги изваждам, за да се покажат духовете, моделите.

Там споменавам модела /заличени имена/ в смисъл какво правят те, как разбират изповедта и как възприемат всичко това като някакво нали… следене, натиск. Какво беше… да следят това, което там през Б. и през други, през децата си пускаха, отравяха собствените си деца да пускат в първа.. в трета генерация некакви небивалици, че ето ние следиме хората. Еди кво си. Това е отрова. Гадна, демонична отрова. И в тая връзка, нали, много ясно искам да кажа, че не ги разделям тук семействата, обратното. Винаги ми е целта било да събирам, а не да разпилявам.

Тука накрая говори за домовете едновременно да станат явни всички семейства родове Божи. Как да става? Това пак са някакви тези, девизи, някакви лозунги.

Звучи комсомолско. Не може едновременно да станат явни всички семейства. Това е процес на разгръщане. Има такива, които са примера, след това има последование, и така нататък. Едновременно, някакси, всички да бъдат… Ами не става. Бог не го прави нито в природата, нито в света, никъде не го прави, но тук има има едни такива изхвърляници, които звучат като лозунг, и много добре звучат така красиво, но са абсолютно не в Божието действие, чужди на живота в Бога.

Цветан Гайд: Така че завършвам с това, че и наистина има много неща, които са ревностно не по Бога. Правдивата мярка, само в Христа Бога и в Христа Бога думите и словото му и учението му. Разбира се има много неща, които да се кажат. Отивам към завършек защото знам, че за всички е болезнено. И не искам да натоварвам повече, по-скоро да отиваме към поука и към запечатване на поука между нас. Светият Дух да запечата поука между нас. Ще го дам един друг пример обаче, който е много ценен. Но след малко, като един завършек. Ще ви помоля пак за малко да ми дадете две минути преди да завърша в полза на всички.

Искам да кажа, че ни предстоят много неща за човеците изобщо. Човечеството ще мине през доста тежки изпитания, но блажени тия, които са във вярата и в оная църква, предпоследната, шестата за която казах може да е трудно и с малко сила, но да устоят, защото ще бъдат избавени от изпитанията, които идват върху Вселената. Аз ви показвам, може да сме слаби, обаче днеска Бог, тия дни, въобще тази седмица или повече седмици, Бог се прояви като могъщ между нас. Ние имаме малко сила и изобщо нямаше да може да знаем за тия неща, които се случват. Бог ни спаси. Бог е велик между нас. И ще кажа след малко какви знамения. Това са знамения пред Бога. За грижата на Бога. Казвам го защото по-младите поколения не знаят пък и аз не помня, но знам какво е било по времето на социализма. А какво се е случило след 9-и септември 1944 г., отнемане на имоти, на вероизповедания, преследване, закриване, унищожаване на църкви и т.н. Искам да знаете, че заради всичко това сме в това и грижа и отговорност. За това когато казвам, аз не защитавам синовете си като мои синове, а като духовни мои синове, не по плът, а по дух. Като пророчески синове. Като духовни синове. И затова се радвам и за младите поколения, защото това е нещо, което ще ги подготви и втвърди, и научи, ще ги одързости, а и омъдри да различават духовете.

Цветан Гайд: За да имат пример и визия, чрез това, което Божия Дух ще работи сред тях и сред тия, които Бог издига измежу тях, като свещеници, епископи. Всичко това, което Бог е помислил. Разбира се, ние се радваме и продължаваме, особено трета генерация, имаме много повече неща да извършим до оставащите години от нашия живот като мисия, като завети, като завещание. Затова и знаете освен, че подготвяме и влагаме ресурси в параклиси в неща, които да бъдат много по във бъдеще защита и по във… дори и включително в това да могат и различните генерации да имат общи литургични служби, литургични богопоклонения. Но заедно с това и за това сме говорили и за нещо като мемориален парк, който не е просто гробищен парк, а изява на всички хероси преди нас, статуи и паметници, на Божествената памет на онова, което е наследство за всички след нас. Има много неща, където и духовни, и материални ресурси и приноси ще влагаме тепърва. Вложим, и това, което Господ е изграждал и съхранявал измежду нас. Но дерзайте! Просто не бойте се, защото Господ е откъм нас и с това искам да завърша, защото е много велико това, което Бог е направил.

Защото, приятели, искам да е ясно. Ние по никакъв начин нямаше да знаем за всичко това, което се случва, ако Бог не беше велик между нас. Ако Бог не беше осуетил знамения чародейски. Не обвинявам човеци, а духове, и е осуетил съвета на нечестивите. Пак ще кажа духове, защото нямаше как да разбереме за нищо от това, ако по някакъв начин Бог не беше нагласил някакви събития и ситуации. Искам да знаете,че когато оня петък вместо да заминен на Харман Кая и Татул, което когато даде Господ пак ще направиме и ще бъде по-благодатно и от други години, защото Бог ще разгърне това във всички братя и сестри свещенство и други, всички които, всички сме народ от царе и свещеници, всичките ни домове и всички, и неженени, и женени. Но ще кажа, тогава в оня петък, мене ми се късаше сърцето, но Духът ми каза, „направи го, изведи светините от храма на /заличени имена/“, оня маниер, както се нарича, от мнозина. Изведи ги, защото каквото и да направиш ще има разцепление, ти не знаеш какво се случва. И аз между другото не знаех. Много неща не знаех. И постепенно се разгърнаха. Просто имаше нещо, което… Ако Бог не го беше разтурил, то щеше да има много по-страшни последици и зараза, които ние си нямаме представа. И пак казвам, не обвинявам човеци, но духове. Човеците не са невинни, това вече е работа на тяхната изповед и разкаяние и покаяние, но аз казвам, това, ако не го бях послушал Господ и аз съм благодарен, ако нещо ме храни през тия дни, не е… това, което се случва, ние претърпяваме загуби. Загуби от братя и сестри, загуби и от Тодор, това са загуби и не говоря за проектите, това Господ ще го разреши. Най- скъпи са ни душите, семействата и това е за нас огромна загуба.

Цветан Гайд: Но ако нещо ме крепи и ми дава утеха и ме одързостява и ме утешава и ми дава дори радост, че Бог извършва правосъдие над духове и че Бог е между нас и ни избавя от лъвови уста по чуден начин. Това е… Аз да го бях търсил, не мога да го направя. Нито да ги разнища тия неща, нито да осуетя тия сглобки, нито, както ги наричат те, нали, те си ги наричат, но мисълта ми… нямаше да може да се случи. Нито да осуетя някакви знамения, които са в съвсем друг отвлечен смисъл от това, което е в Божия ум. Нямаше как да разбера за тия планове на лукавия, ако Бог не ни беше избавил. Нему да бъде слава. То за това е казано. „Ако Бог не изгради дома, напразно зидат зидарите, и ако Господ не опази дома, напразно бдят стражите“. Слава Тебе, Боже, Господ Исусе Христе! Слава на тебе и на Твоя дух, който е между нас, обитава в нас и не ни е оставил! И няма да ни остави. Това е велико. Казвам ви, това е велико. Ние не сме в състояние на всичко това, което се случи, да го извършиме. Нито като мъдрост, нито като стъпки. Аз не съм толкова мъдър. Но Светия Дух зад нас е премъдър. И няма човешка мъдрост, която да бъде против Божията мъдрост. Тоест Бог е превъзходен, казвам ви го. Бог е превъзходен между нас и това трябва да ни е за нас радост, утеха и дързост. И само към финала да кажа, за поука на всички ни. Както за слава Божия, но и за поука. Понеже предишни дни съм говорил за Исус Навин. Като код, както ние навлизаме в територии, аз винаги съм твърдял, че ние завладяваме отново, си връщаме, възстановяваме.

Цветан Гайд: Връщаме си или възстановяваме както искате. Исус Навин влизаха в оная земя, която беше обещана. Т.е. те възстановяваха поселения, които поколения преди това пороците обещаваха на избрания народ, но аз го давам като пример, код. Когато влизаха и завладяваха земята на аморейците, понеже без законието им беше дошло до пик, т.е. до определен момент, в който Бог извършва правосъдие над тях. Имаше момент, който помните когато първия град. Когато завладяха Йерихон. Помните, там по един вълшебен начин. Духовен начин, и навлязоха в земя, която е на исполините, но Бог им я предаде в ръцете. Но Бог беше обрекъл всичко в града да остане или да бъде унищожено, което не е от Бога, което е мерзко, скверно, нечисто, а всичко останало да се посвети Богу.

И ако помните имаше един човек, конкретно там е човекът, аз не твърдя там, че е Тодор. Казвам, че тогава имаше един човек, който беше взел за себе си от обреченото. Някакви накити ли беше. Няма значение, беше взел това, което принадлежи на Бога за себе си. И се казва, че хората не знаеха това, но когато отиваха за следващата битка не можаха да победят. Загубиха битката и Бог им яви за това, че има грях сред всичките. Сред народа. Сред обществото. Че някой е взел това, което е посветено Богу. Вижте какъв парадокс. Някой от посветеното на Бога го е взел за себе си. И тогава хвърлиха жребий на всеки дом, буквално навсякъде, за да се стигне, Бог да им открие, кой е човека, който направи това? И това беше причината те да не побеждават в много области в живота. Случая беше в битките за завладяване на земята, която Бог им беше обещал от памтивека. Давам го преобразно. Когато някой, онова, което Бог работи чрез него, иска да го вземе за себе си. Казвам не за себе си, да си го сложи в джоба. Говоря за славата Божия. Говоря за целта, прицелната точка. Не става въпрос непременно да го правиш за пари. Ако го правиш за слава, ако го правиш за чин, ако го правиш за нещо. То е същото. Когато някой вземе това за себе си, това е зло за самия него, но и за цялото общество, Божието общество. И това помнете винаги. Който превъзвишава себе си, ще се смири и унижи. А който смирява себе си, ще се възвиси и ще се въздигне. От кого? От Бога Всемогъщи. С това завършвам за поука.

И казвам, очакваме утре естествено Тодор или Боряна, или двамата, както искат. Това си е техен избор. Не разделяме, не посяваме нищо, просто, всеки според съвестта си. Но веднага ще кажа, не очакваме, за да дойдат да спорят, да хулят или смисъл или да казват, че ние ги хулиме или че клеветиме. Очаквам или разкаяние и покаяние, или конкретно да заяват нещо, ако има различно от избора им. Защото в тоя момент, очевидно е, Тодор е отстъпил от чина си, сам той го заявява, че не може да служи в събора, в който ние сме кардинали. Тоест, той отстъпва от чина си и не е в чин епископ. Това е факт.

Цветан Гайд: Сам той се самоотлъчил от епископския си чин. Той го заявява в писмото си. Какво ще бъде нататък? Ще видим. Той пише и за това за фестивалите и така нататък. Дали с него, дали без него, дали по какъвто и да е начин, ние ще търсим от Бога. Нищо не сме отхвърляли. Ние не преследваме човеци. Нито Тодор, нито, който и да е, и Ивайло не го преследваме. Но искам да разберете. Има някои неща, които няма как да се променят, ако човека не промени поведението си, позицията си, не се върне от това, в което е въвлякъл и душата, и тялото си в грях. И то е духовен грях. Имайте предвид, че духовните гордости са по-страшни от душевните и телесните. Духовните болести са по-страшни, щото поразяват и душата и тялото.

Докато понякога човек може в тялото или душата да има страдания и падания, но духът ще го вдигне, ще стане. Моля се и молете се за Тодор и Боряна. Бог да им даде и поправление, и връщане към изворите на живота, Бог да ги спаси. Но пак казвам, скърбете, скърбящите ще се утешат, ако скърбиме по Бога, но когато скърбиме по Бога утешителя, Светия дух ще ни утеши и ще ни възрадва дори защото се радва божия народ когато се извършва правосъдие над нечистите духове. Ние не можем да се радваме за Тодор и за Боряна и за който и да е. Това е за нас загуба. Ако няма разкаяние и покаяние. Но е радост да видиме, че Бог е между нас, че е жив Бог и че е Бог, който се движи и че не ни оставя, дори когато ние не виждаме. Дори когато по човешки сме в предоверяване и не виждаме врага си, виждаме, че Бог бди над нас.

Цветан Гайд: Той е нашия щит и наша крепост. Нашия избавител. И няма да ни остави нито сега, нито през вечността. Никога няма да ни остави. Господ е верен. И това е велико. И това искам да ви кажа. Това ме, това ми е моята утеха, че със всичко това, което се случи. Това само Бог може да ни избави. Само Бог може да ни предпази, само Бог може наистина да разкрие на дявола, на лукавия неговите планове, намерения и действия. Пак казвам, понеже и Тодор говори, че аз сатанизирам семейството му, но нямам предвид това. Всеки може да падне в заблуда и всеки може да се върне от заблуда. Не твърдя, че в живота му и че всичко, което е правил едва ли не е в това. Казвам, че в този момент действително е измамен от лукавия. Твърдя го. Твърдя го от Бога. В името на Христос го заявявам. Бог да му даде освобождение. Чрез истината. Всичко, което днеска говорех е истината, която ни прави свободни. Христос неслучайно казва, ако опазите моите думи, ако опазите учението ми ще познавате истината. Ще познаете истината, ще познавате истината и тя ще ви направи свободни. Свободата чрез Духът на истината. Чрез Божия Дух, който е истината, защото Божия Дух ни разкрива истината Христос, реалността на Неговото Слово, реалността на Бог между нас, в нас и чрез нас. Тази истина, която ни води във всяка частна истина да разпознаваме конкретиката на духовете, силите и да предотвратяваме ходовете на лукавия. Слава на Тебе Боже Исусе Христе! Молиме Те сега, съхрани ни, опази ни, избави ни Господи! Всички нас! Всички! Смили се за падналите, вдигни ги и ги освободи от това, в което лукавия ги е вързал. Избави ни Господи, дай ни прошка, милост, дай ни избавление! Дай ни избавление, Господи! Помилвай ни Исусе Христе! Всички нас! Слава да бъде на Името Ти сега и винаги!

И нека всички кажем Мей Амин! Мей Амин! Мей Амин!

Лека вечер, ако изобщо може да е лека. Добре е да кажа. Бог да ви пази в съня ви и в деятелността ви утре и във всичките ви пътища. Амин! И Амин! Леко е Христовото бреме, благо е неговото робство. Неговото иго. Kакто сам Исус Христос казва.

Дерзайте. Дерзайте. Не бойте се. Господ е от към нас. Господ е в нас и чрез нас. Амин! Лека нощ и вечер казвам, но да бъде лека в бремето и игото Господне. Амин!