Член на общността – Тодор Й., познаващ отвътре голяма част от процесите, част от свещенството и за кратко управител на едно от двете най-важни НПО на общността, решава:
(1) да извести първо свещенството, а после и общността за потенциални нередности;
(2) да предложи път за поправяне на нередностите и възвръщане на общата роля на свещенството като колективен духовен и оперативен авторитет, с информираност за случващото се и възможност за взимане на решения, извън тесния кръг на семейство Гайд;
(3) да застане в роля на кардинал, за да има и самият той достъп до важната за общността информация и възможност за участие в решенията;
(4) да поиска, ако не бъдат взети предвид предложенията му, да бъде освободен от очакваното от него съучастие в делата на “кардиналите Цветан, Натанаил и Георги”.
Впоследствие, след инжинирано омаловажаване, клевети и набеждаване спрямо семейството му, Тодор напуска общността, и започва самостоятелно разследване на, към онзи момент, донякъде идентифицираните нередности. Това по-късно довежда и до идентифициране на многото фалшификации на археологическия и исторически материал в книгите на Гайд.
Последното писмо на Тодор до всички членове на общността, преди излизането му от Тракийската Църква (11.07.2023 год.)
<пълен текст в PDF документа по-долу>
“Имах пълна вяра и доверие, че Бог ни поставя пред шанс за юбилейна година и за излекуване от детски болести на победоносен Събор Христов. Излеждаше ми преодолимо чрез истинно съработничество под Покров на Божия Дух. И че няма да срещна крайно закоравяване и охраняване на едно статукво, което се втвърдява от поне 3-4 години насам.”
„Заговор в последните събития не е имало, имало е Промисъл от Бога.“
„Да, поставянето на човек на мястото на Христос е грях.
Да, гордостта и себепревъзнасянето са грях.
Използването на болки и недостатъци, споделени в Тайнство, е грях.
Въвеждането в заблуда е грях.
Всеки избор, на принципа „целта оправдава средствата“, привидно оправдан с думи от Словото, е грях.
Използването на висок амвон, за да обръщаш всяко потенциално предизвикателство пред човешка или фамилна хегемония, срещу онзи, който търси и се покорява на истината, е грях.
Наричането пред външни хора „всички тези са ми послушници“ разпилява, а не принася. И идва ден, в който вътрешната нагласа и тоталното убеждение, че „всички тези“ са послушници на теб, а не на Христос, отнася приносите на друг олтар.
Не, не е проблемът в Цветан, Натанаил или Георги. А в това, което са избрали да представят/представляват, онова което започват да поставят над Словото и над Завета.“
Първото писмо на Тодор до всички членове на общността (03.07.2023 год.)
<пълен текст в PDF документа по-долу>
“Във връзка с всичко от горното, и с приложеното писмо до епископите, и с вярата ми, че не може от един чучур да текат сладка и горчива вода, ще остана в пост, отделен от Служение в Събора, който е воден от кардиналите Цветан, Натанаил и Георги.”
Писмо на Тодор до епископите (24.06.2023 год.)
<пълен текст в PDF документа по-долу>
„Преди около седмица, след дълговременно потвърждение от Духа за същността на долното, и при непосредствено потвърждение за неговата навременност, отидох при кардинал Цветан със следната позиция относно помазанието ми през 2017 година като министър-председател, отговарящ за всички елементи на навлизането на Църквата Божия във видимите светове – според думите изречени от него тогава, което се извърши пред целия събор (всички успели да присъстват на събитието), и което към този момент имаше формата на отговорност към ордена Богари: Ако помазанието е било от Божията Ръка и Страна – да бъде назовано с името, което съответства на същността на помазанието, което по дефиниция е Чин на Кардинал.
Днес добавям: Ако помазанието е било от човек (в което не вярам), или има частичност или недостатък в разбирането ми за него – да се снеме от мен, защото в настоящия контекст се очаква да продължавам да вървя в това Божествено Поприще, без назоваването на стоящата зад тях Божествена Реалност, което не мога да направя – било то поради мой недостатък или поради това, че Имената на Чиновете имат значение за духовните сили, които ги разпознават (*).“
„Най-важното, за което призовах, може да се обобщи до:
- Възвръщане на силата и съдържанието на Събора на Епископите (съдържащ всички Архиепископи и Епископи) за обсъждане на всички теми относно отношенията в Църковната Общност, където се забеляват различия в мненията – защото сме Съборна Църква и вярвам че не плът, а Духът провокира определени противоречия, именно за да издирваме заедно и за Слава Божия да преумножаваме благодатта – така че да се проявяват всички характеристики на Божия Дух, Духът на Разум (да се разумява, разсъждава, търси Истината на Словото и после на проявлението на Словото, и конкретиката на Неговото изписване в живота на общността ни), в едно с Дух на Съвет.
- Тези теми са свързани и с необходимостта според това, което ми се открива и потвърждава, от по-пряка приемственост между генерациите. …
- Поради навлизането ни в икономически територии от Божия страна знам (а ако не е от Божия –това ще проличи и от контекста на всичко), че новото време налага определени разпоредби във финансите на Църковната ни общност, които касаят разполагането със средства, когато става въпрос за дела свързани с излизането навън. Казвам, за да се разграничи – нямам предвид прозрачност на приносите и управлението им, а как се извършват от финансова гледна точка делата свързани с излизане навън. Именно – в единознание на Епископите и на назначени/повикани посветени, и промяна в подхода към служенията-приноси (т.е. работата на посветени, свързани с дела за излизане навън, което е естествено необходимо и поради правни причини, но не само както излагам надолу):….“