Цветан Гайд до общността Събор/ Тракийската църква - послание от 21.07.2023г. (наричано „Апостолско послание“)

Цветан Гайд: Да кажа, че в такива дни, каквито имаме от известен период от време, най-добре можем да видим действието на Божия дух, да видим Неговите знамения, което всъщност е в основата на нашата вяра. Нашата вяра е винаги силна, когато виждаме действието на Бог, защото тя е основана не по принцип да вярваме, че има Бог, или че Словото Му е вярно, а когато Неговото Слово стане живо за нас, стане, събитията около нас станат явления на това Слово, знамение на това Слово, богоявление на това Слово.

Както и, знаете, призоваване и богоявление е във духовния живот молитвен, както и като дела на вяра. Всичко, което вършим е вид призоваване богоявление в нас и чрез нас на Бога. На Божия Дух. Както като поклонение, така престояване пред него. Така и вървене пред лицето му. Това, в което Бог ни изпраща. Също може да охарактеризираме духовния живот като виждане на невидимото, което след това се проявява във видимото. Включително като съдби над нечисти духове и над отстъпили от вярата човеци. Така че, братя и сестри, това е най-благодатното време за израстване. Няма друго такова. То е предназначено точно за това, както и знаем, че изпитанията – това е изпита на мистерийната школа на Христос. Понеже вярата в Христос знаете, тя е във Един, който е в тайно и дава наяве. Това е храмова вяра, тайнствена вяра. Вярата на невидимото, което се проявява във видимото.

Така че в такива моменти, ние, минавайки през изпитанията, ние достигаме до нещата, които Бог ни е обещал да станат наши. Достигаме до усвояване, придобиване. Защото не забравяйте, благодатта е нещо, което е дар от Бога, но самото изработване в тая благодат, случването в тая благодат, минава през изпитване, преминава през всички такива събития, такива събития, които са благоприятната среда, за да се отдели безценното в от нас от /не се разбира/, да се отдели в нас онова, което Бог изработва в нас, това, което ще остане дълговечно и във вечността, като плод на нашия живот, от онова, което е слабо, недостойно, онова, което е злободневно или което е профанно, светско – част от тленния свят на тленното човечество. Така че това са най-големите уроци.

Цветан Гайд: Затова не се учудвайте, че ние не спираме да изясняваме, разбира се, духовните процеси и това, което предстои пред нас, това, което Бог ни призовава. Оня, който се явява към нас, но и ни кара да го следваме. В неговите задачи, цели, в неговия промисъл и провидение. Така че е безценно това време. Както като откровение изобщо за света, това, което се случва във света, така и за нашия личен път или лично участие в космически събития. Защото животът на… стойностния живот на духовния човек отеква във вечността. Той участва в космически събития. Неговите лични драми са част от Божествената драма, която е смисъла на човешкото съществуване и изобщо съществуването на всички твари. В този смисъл, искам да знаете, че събитията между нас, в Събора и сред нас, и чрез нас, ги наблюдават и ангели.

Много повече понякога са заинтересовани ангелите да надникнат, да разберат Божия промисъл и провидение, да видят Божието действие еъв служителите Божии, които са като огнен пламък. Ангелите са като ветрове, изпълняващи словото, със задачи, с мисия, която е във… служебна мисия, като служебни духове, която е във помощ на всички, които наследяваме спасението и царството Божие, като синове и дъщери. Но огненият пламък, огънят на Светия Дух е в нас и между нас, и това е онова, което те търсят да видят, наблюдават да се яви. И дори когато ние още сме слаби в сетивата, и още духовните ни сетива не са очистени от праха на този свят, от тлението на тоя свят, от глупавите миражи на този свят, ангелите ги виждат идеално нещата. И те по тях се ориентират. За тях ние сме книга, в която…на листата на която пише самия Бог, Божият Дух, на сърцата ни, помежду ни – във събитията, които се случват помежду ни. Така че това си е знамение и за невидимите, и за всички нас, които имаме и телесна видимост. Видима телесност. Амин.

Нещата, които днеска ще кажа, ще говоря, от Божия дух е свързано пак както знаете, често говоря за граматиката на учението Христово, но ще използвам един много важен детайл в тая граматика, във всичко, което ви казвам, ще го използвам като инструмент на самото Христово учение. Това е следния инструмент. Разграничаване на вътрешния човек от външния. Външния, който тлее във всеки един от нас, и вътрешния, който се пък, подновява постоянно.

Цветан Гайд: Той винаги отива към извора, към източника, който е самия Бог. Вътрешният човек, това е, което е сърцевината на човека, или новия завет в новото сърце, е изворът всъщност и на всяко проявление благодатно, като плод на духа и във външния човек, т.е. телесният човек. Онова, което ни извършваме като дела, думи и определени постъпки. Там, където ходим.

Ходенето по Дух е всъщност следването на нашия земен човек, телесното в нас, това, което притежава, което си служи с този свят, да следва вътрешния човек, в който работи Божия Дух. Вътрешния човек, който е новия човек, роденият от Бога, оня, който пребивава в самия родител, в самия Бог. И това е една огромна мистерия. Но тя е в основата на вашето благоуспяване, благоденствие, както в този, така и в отвъдния свят. Това е основа на вашето спасение, на вашето избавление, на вашата благодат, на вашето нетленно сънаследство в Христос. На всички нас. Наследството в Христа Бога.

Това е новия човек, който самият Христос вдъхна в него Духа. Помните в края на Евангелието на Йоана, след Неговото възкресение, преди Възнесението, т.е. Той вдъхна, каза, „приемете Светия Дух“ и духна върху тях. Включително използва определено изговаряне на древната реч, която е свързана с Христовия Дух. Той вдъхна собствения си Дух в тях, точно както първият Адам. Бог вдъхна в него жизнено дихание, даде му реч и слово, даде му образ, вътрешния образ, не външния, вътрешния образ Божий и подобие.

Цветан Гайд: Христос точно това направи в едно съвършенство, според обещанието вдъхна Божият образ, Христовия дух, собствения си дух, Христос лице в лице вдъхна в тях своя дух, Христовия дух и каза „приемете Светия Дух“. И това стана преди Петдесетница. След това трябваше да чакат дни след Възнесението, не много дни, малко дни, докато се излее Светия Дух, който обитава в тялото на Събора, в тялото на самата църква, огнените езици. Но това е една велика божествена драма, която е свързана с новото човечество.

И с това, което в нас е новото създание, което има огнено естество, там, където, помните, плочката Карановската, му се дава вход към една власт и царство, което е нетленно, вечно Божие царство, същевременно обаче, не трябва да забравяте, че същото това ново естество, роденото от Духът, което Дух, което има участие в Божието ест-ест-во, Аз-ът на Бога, Божията порода, то управлява и външния човек, който все още тлее, тоест е в тление, нашия телесен човек, който си служи със стария свят не със бъдещия вечен свят, а с настоящото състояние на света.

Той го управлява и го оживотворява, въпреки негово тление и смъртност, го ожитворява, а същия този дух, същия вътрешен човек, в оня ден ще възкреси и ще преобрази и смъртните ни тела да станат небесни. Да бъдат тела, които имат вечна сила, подобно ангелите – могъщество, което подчинява на волята си физическия свят, физическите параметри.

Цветан Гайд: Много от това и друг път сме го говорили. Но всичко това ви го споменавам, ще го използвам като инструментариум, защото това е най-важния елемент, който използваме в граматиката на словото, на речта. Защото само така може да разделиме чрез словото, което е посредник между нас – посредника, който Светият Дух явява, а Светият Дух между нас е наместника на Христа Бога. Но това Слово, което разделя в нас външен и вътрешен човек, за да разпознаем себе си кога сме по дух и кога сме плътски. Защото плътските хора, които не се водят от вътрешния човек, те винаги гледат своето. Те гледат и на човешкото богослужение, гледат външната му страна, имат амбициите, човешките амбиции, човешката гордост, човешкия кариеризъм, защото са плътски, нямат Духа. Те са родени по плът, те имитират по плът неща.

Външно, показно, без Духа, без вътрешния човек.

Докато само вътрешният човек може да оживотвори външния, да осмисли всяка деятелност, във света и в нашето поприще. За да не бъдем просто едни комсомолски активисти, да сме много активни, защото това понякога хората мислят, че тяхната активност и човешки дела ги препоръчват пред Бога, и не разбират, че нещо друго ги препоръчва. И то не,че /не се разбира/ ги препоръчва, това е живота на синовете и дъщерите Божии, които са наследници на Бога. Това е роденото от Бога, което прави плодове на Духа, плод на Духа в телесния.. проявление, действие на самия Бог, на самия Божий Дух и в физическата реалност, физическото тяло и физическата деятелност. Тези дела на вярата, които са проявление на вътрешния живот, на вътрешния човек. Амин. Сега тези неща са важни, защото ще разберете колко е важно като инструментариум да разпознаваме себе си, да разпознаваме както Божито действие между нас, така и в нас, така и лукавите действия, плевелите, които винаги действат чрез плътския човек. Това е външния човек, който винаги иска да насища своята гордост, своите страсти, своето самомнение, своя кариеризъм, своята плътска…плътско разбиране на Бога. И това много ясно можем да видим както е златното теле, което хората си издигнаха в пустинята, когато Моисей беше насаме с Бога, беше в дълбините на Божието присъствие.

Помните, това е описано в Старозаветните писания. И да ви кажа това златно теле може да бъде дори външната показна религиозност, или когато хората не разбират истинските знамения на Бога и ги заменят с фалшивите, такива, със плът, която храни типично за идолопоклонството, храни тяхното тщеславие, човешкото тщеславие, а не търси онова, което Бог е наченал и го продължава – да го разгърне в своята благост, в своят промисъл и провидение. И знаете каква беше сетнината на тези, които се покланяха на своята представа за Божеството, своят кариеризъм, там където те сложиха себе си вместо Бог, който движи, вътрешният човек на всички нас.

Сега в това ще говорим днес за богопоклонението, както в храма така и помежду ни на Бога, Христа. И тука трябва да кажем някои важни неща, които да станат черно-бели. Сега ще го кажа нарочно така, защото това, което от известно време като нападение ние го виждаме и в света. Това са същите опорки, които в момента се движат във външните системи на антихристи, които воюват изобщо срещу християнството и са навлязли естествено и по църквите. И знаете го, това е термина „нещата не са черно- бели“. Аз ще ви кажа, докато нещата не станат ясни като черно-бели, а са смесени, както Исайя казва, нали, това е измамата и злото в системата, че ги смесва нещата и казва на бялото-черно, на черното-бяло и ги меша. Прави ги сиви нещата. Смесени.

Цветан Гайд: Там където в някакви човешки дебати нищо не може да се реши, в човешки обяснителни режими, където, знаете, много лесно е истината да се злоупотреби с нея и да се превърне в лъжа, където по човешки нищо не може да се разреши. И виждаме го в света. Всички спорят, всички знаят как трябва да се живее или как трябва да се управлява обществото или как човек трябва изобщо да функционира. Виждате го.

Всеки има собствено мнение и всеки твърди, че нещата не са черно-бели, те са многолики. Едно многообразие, което обаче е изключително измамно и то е – аз ви го казвам точно както обичат да го казват още по времето на Людмила Живкова същите консомолци, които сега се правят на духовници.

Те говорят за единство в многообразие. Те са много единни да бъдат многообразни. И това е точно плътското мислене. Плътският човек, телесният човек, той е в физическия свят, където и в системния свят, в обществения свят, където нещата могат да се смесват до безкрай. Но запомнете, вътрешният човек той прави вертикалата. Той винаги е дълбочина, която е и височина.

Затова казвам „вътрешен човек“, защото той е Божието в дълбочина. Защото когато говорим за височина, това е термин, условен, употребен за небесното, за божественото, за това на Светият Дух което е, небесното. Но Божията височина във нас става дълбочина в смисъл на вътрешния човек, което е във всяка форма на нашто поклонение, в естеството на самите тайнства, навлизане в корените, дълбочината на това, което е иначе видимо, ние отиваме в невидимото. Защото, за разлика от комсомолците, които иначе са вaросaни гробници, те могат до изящество да имитират някаква духовност, вътре те са пълни с гнилоч, със зли плодове и със съблазан спрямо малките във вярата. Убиват вярата във действието на Бога. Те са с мъртвешки кости пълни, т.е. те носят мъртв… Те са трупове, които искат да се настанят на мястото на живота Божий. Защото живота Божий е във вътрешния човек, откъдето извива всяка благодат и към вътрешния човек на всичките ни телесни деятелности.

Между другото това е и благословението.

И разликата между проклятие и благословение, което днес ще е много важно да го спомена. Защото където имате благословение, защото сте влизали във вътрешните измерения, макар чрез външни проявления – както са тайнствата, но вие сте били съучастници на Божията благодат. Бог ви е обогатявал, Бог ви е давал чада. Бог ви е давал деца, Бог ви е давал имоти, Бог ви е благословявал в много неща. Има неща, които още очаквате – и тях Бог ще ви даде. На всяко време, според Божия промисъл.

Цветан Гайд: Но мисълта ми е тази, че Бог обогатява чрез онова, което живее вътре, между нас в Събора. На което ние се явяваме служители. А проклятието е, когато човек го замести и избяга, или по-скоро, похули онова, което е вътрешното съдържание и отиде във външната плътска имитация на външния човек, където всичките тия неща, както и да се папагалстват, да се имитират, те за нищо друго не струват, освен точно като варосаните гробници за погибел. Това е проклятие. Но аз се връщам към многообразието, за да ме разберете в пълнота. Във Бога има обратното. Друг тип многообразие, което е многообразие в единството. Във Единия. В смисъла на това, че всеки от Божия човек живее в тая вертикала, на тази дълбочина, която Светия Дух изработва в нас, която е височина – сиреч, небесното слязло на земни места, чрез Светия дух. Но тогава ние вече представляваме многообразието на Бога във всички наши проекти, деятелност и това, че ние сме мнозина, не сме само един. За това е и единоначалието в йерархията, но заедно в това мъже, жени, чада, синове, дъщери и всичко това, което се умножава чрез мнозина, но това е умножаване във широчина и дължина като път, тесния път обаче, не широканския път на фалшивото многообразие, но тесния път, който е дълбочина и височина. Казвам, тесния път на всеки един от нас.

Ако ние сме Божии, ние сме родени от Бога и живеем във вътрешния човек, който се подновява постоянно, който винаги живее в изворът на живота вечен и на живота на Светия Дух, Който оживотворява и телесното, сиреч външия човек. Това е дълбочината ни, която е височина. Това е вертикалата, която вече, чрез мнозината от нас, в различните области и специфики на това, което Бог ни е дал, като територия, като част от стената, която ние градим в града Божий, както помните в Неемия, е описано. Хем градим, хем и воюваме. Хем воюваме спрямо нечистите сили, хем градиме.

Цветан Гайд: И всеки има нещо специфично, като градеж. И това е многообразието. Но иначе ние сме много единни в смисъла в Единия. Защото един и същ е този, в който се внедряваме, задълбочаваме, вкореняваме, оня, който е нашта /не се разбира/, и който е от самите небеса. Излят в нас и между нас. В този смисъл, когато казвам, че не може /не се разбира/ светското намесване, а е черно-бяло, противно на това, което говори света, ние никога не може да победиме, ако не разпознаваме светлината и ако не я поканим в нас и чрез нас, тая светлина пак е във вътрешния човек, божествената светлина на божествения живот, неговата истина, която всъщност разпръсква всяка лъжа и тая светлина разпръсква всеки мрак. Тоест в тия неща са светлина-тъмнина, истина,- лъжа. Няма средно положение. Това е начинът на прожектор, когато показваме демоните и ги осветляваме.

Да, това е точно такава крайност. Да покажем сатана.

Да покажем агентите на сатана. Човеци, чрез които сатана действа. Нечистите духове и как те се проявяват. И в това не е въпрос на наше пожелание. Ние просто няма иначе как да победиме. Просто не се заблуждавайте. Света иска да ни отнеме тази сила, която е да пребъдваме в Бога, в Христа, и чрез Него да сме способни на всичко.

Цветан Гайд: Защото, както сам Той казва, без Него нищо не може. Ние не можем да бием лукавия. Ние не можем да надделееме. Не можем в някакви спорове да решиме кое е истината. Истината е самият Бог между нас. Самия дух между нас. Оня, който е наченал делото си между нас в нас, както като Събор, така и по отделно. И оня който има да… докрай да усъвършенства нашата вяра, в която докрай да стоим в изповед и да ни даде вечен живот като сънаследие в Христа Бога. Разбирате ли, тука нещата точно трябва да бъдат ясно изразени.

И това е голяма заблуда дето някой казва, „ама тука има някакви, ма не са точно така нещата“.

Не е въпроса по човешки да ги мислиме нещата как са точно. Точно са само там, където ние разбираме кой е източника и каква му е целта. Какъв е източникът на Бога и Неговия Дух, каква е Неговата цел и обратното, на нечистите духове, каква е целта и как действа той. В този смисъл, аз ще кажа следното, най-доброто изцеление особено говоря за служители. Разбира се, всички сме служители на собствената си душа, защото е драговолно нашето съработничество и изработването на спасението, ние служителите какво правиме, ние ви освещаваме да разпознавате Божието действие, но това не може да разпознавате Божия дух и неговото действие, но това не може да стане без вашето участие и вие го разбирате това нещо.

Та в тая връзка, да кажа, разбира се, че ние всички, за да бъдем в светлината, ние самите трябва да се вкорениме в нея, т.е. това е процес, но това е и конкретен избор. И аз ще го кажа, точно го споменах – като служители, но всъщност всички ние служим на Бога като земеделци спрямо собствената си телесност, душевност, чрез духът, който е в нас. Да, всички вие сте отговорни за това какво изработвате вътре във вас – не е само отговорен само наставника или на този, който е пастир и бди над душите ви. Ти си си отговорен също за това. Как слушаш и как прилагаш това, което си обучаван. Как като земеделец обработваш душата и тялото.

Тоест външният човек, чрез вътрешния, духовният човек, който се съединява с Бога, в послушание, и управлява външния човек. Затова ще го кажа простичко. Всеки един от вас, ако застане като вярната невяста Христова, казвам го простичко, както Девата Мария, във вярност и послушание спрямо Бога. Ако направи това.

Всяка от вас, но аз не говоря само за жените, говоря и за мъжете, душите да застанат. Защото Девата, за разлика от Христос, в който се прояви Божията верност, Христос е въплъщението на Божията верност, на Божието верно слово, на обещанията Божии, казвам, че Девата, за разлика от първата Ева, като втора Ева, тя е човека, който застана във пълна вяра и послушание на това, което Бог и яви чрез Словото Си. И в тоя смисъл. Ако застанете така в послушание… Сега ще кажа обаче и другото.

Цветан Гайд: Ако застанете като мъже, венчани за невястата в Събора, онази невяста, за която и минали пъти ви говорих. В последно време пак го заявявам, както го наричах с един термин, умишлено. Той може да не е богословски изряден, но вие разбирате какво влагам в него като богословие, тъй наречената Исуската, славата Божия, т.е. не Исус, който е скрит от нас, възкръсналия с прославено тяло, а говорим за Исус, който е между нас чрез своя дух в тялото, което представлява Събора, явяването на славата Божия между нас. Защото това е Невястата. Не просто църковността, за която разни протестанти и други говорят. Невястата е конкретното присъствие на Бога между нас, които съставляваме частите на Неговото тяло. Ето и в това има и външен човек, и вътрешен.

Външният човек е нашата телесност, чрез която, заедно с всичко, което притежаваме, и което сме в физическия свят, ние ставаме част от една друга духовна телесност, която представлява Събора, и тя представлява Христовото тяло, с което се

причастяваме, и тая духовна телесност е във вътрешния човек, и само вътрешния човек участва в нея. Но ако ние всичките и като служители Божи, защото това е смисъла на тялото Христово между нас, това е славата Божия, невястата, за да се прояви на земни места и сред хората, и външните дори. Това е нашата мисия. Божия Дух в нас и чрез нас да се проявява. Да бъдем земен престол на Оня, който е на небесния престол. Проявление с Дух и сила на Неговия Дух. Светия Дух, който се проявява в нас, със сила и дух, защото роденото от Духа е дух в нас. Светия Дух в нас е дух. Не знам дали разбирате. Говоря тънки неща, обаче са важни.

Цветан Гайд: Светия Дух във вас действа във всеки един. В тебе. Чрез вътрешния човек, чрез роденото от Него, което също е Дух. Това е вътрешния човек. Това е оня, който се съобщава с Бога в Светия Дух.

Нали – твоя дух – родени от Бога, се съобщават с Светия Дух. Казвам го и ясно категорично. Но това е участието ти в невястата и особено за служители, но това говоря и за всички останали. А ако също прибавя, както за Девата, кажа и за… вие като участници в тайната на младоженеца и невястата, т.е. невястата, която е славата Христова или Христос между нас чрез Светия Дух, и в нас и чрез нас, то да ви кажа, ако имате тая ревност, много ясно ще различите агентите на сатана.

И няма да ми спорите, никой няма да умува, дали са агенти или не са агенти на сатана. Защото ще имате ревността за Божието и отвътре ще можете да видите всички външни прояви, от кой дух идват. И няма да имате никакъв проблем и няма нужда да ви убеждавам. Това между впрочем е, казвам ви го, като обхода, като ходене на Бога, което ние четеме на разни празници, знаете, Мелхиседековото недовършено послание в Тракийските Послания, помните, там се говори за как ние си изливаме душите пред Бога и Бог в нас и чрез нас, т.е. тая прегръдка между човека и Бога в брачната стая. В това, което ние наричаме храма представлява истински когато влизаме духом в него, с вътрешния човек, това представлява покоището на Бога, почивката на Бога. Това е брачната стая, но и там е казано, че тогава ние можем и да разпознаем и в собствената си жена и в собствения си мъж респективно, да разпознаеме онова проявление и в семейството, и в протомството на Божията благодат. Но всичко започва във вътрешната, брачна стая, където влиза в любовта само вътрешния човек, който обича Богът, който е самия живот и голямата награда, от който вече следва всяко благословение и последствие и във видимия физически свят на външния човек. Но вижте, това е сърцевината на Христовото учение.

И нашето единение с Него. Съединяването с Него. Да бъдем едно. Това е любовта. Това е Божествената любов, която протича вече и спрямо човеците, било верните, като братолюбие, било дори и външните човеци, неверните, към които търсиме милост да проявиме и Божията правда.

Но го казвам, защото не искам хората да ми спорят, да ми умуват пак по човешки.

Аз не знам кой на какви служби е агент, но кога да кажа, че е съвсем умишлен агент с определена цел и вие винаги може да го разпознаете, ако следвате това правило и живеете във вътрешния човек.

Много ясно можете да разпознаете какво се е целяло и какъв е злия резултат и каква е мерзостта в случая спрямо Божието дело и спрямо душите и на най-малките в Събора. Да кажа в тази посока нещо важно.

Понеже мнозина вероятно считат, че това е незрялост, че е много силно да кажеш, да изречеш Божието проклятие, не е човешко. А да кажеш, че Бог проклина определени семейства, родове или човеци.

Цветан Гайд: И тук е важно да поясня, защото това е незрялост. Това е непознаване на Бога, който е… и ние толкова години го говорим. Явно някои хора са си правили свое някакво частно богословие.

Някакво си човешко извратено. Нали, Бог е с пълна любов и милост в присъствието си, но когато някой се подигне против неговия промисъл – престола, олтара му и най- вече – закачи тия най-малките и съблазни ония, които едвам едвам се измъкват от греховете в тоя свят. Тия, които пък някои от тях са като козички, които само чакат да бъдат развързани, да си намерят повод да се върнат в света и в похотите и греховете на света. Нали разбирате, когато някой постави съблазън в най-интимното, като изповед, като заставане пред Бога, като поклонение на Божия олтар. Защото вие се покланяте там на Бога. В храма и помежду си.

Нашето служение, включително обръщенията ми, апостолските, те са външна ограда, която аз пазя от вълците и от заблудите, но аз не съм там във вашето поклонение. И никога не съм бил там, вместо онова поклонение, което е дължимо на Христа, изследване на Него и Неговото Слово и Неговия Дух.

Затова сте и мнозина служители, за това и всички сте градове, семейства, и за това има много различни обиталища, както тела, Събора ни, олтари, домашни, но и Събора ни, както и храмовете. Които са храмове, в което е настанено името Божие, нему се кланяте и Него следвате. Така че имам предвид, че това е съблазънта и това е грях, спрямо благодатта и духът на благодатта.

И когато такива човеци направят това, това не е мое проклятие. Аз не мога да прокълна никого, както е писано. „Ако Бог благославя, какво е човек да прокълне“? И обратното, ако Бог проклина, човек и да благославя никаква файда. Няма никакво значение.

Когато съм изявил, съм изявил проклятие, което Бог явява към тези, които наистина опитват се да (не) наранят зеницата на окото му и атакуват най-малки, да съблазняват най-малките във вярата. Това е нещо, което не зависи от мене, а от Бога, защото Бог наблюдава резултатите и вижда не просто какво човек си е наумил, а вижда духовете, които го използват и какви резултати се опитват да проявят и да наранят неговото дело, неговото тяло, което е грях спрямо неговото тяло.

Сега, в тая връзка да спомена нещо много важно. Понеже са ми задавали въпроса, о това е нормално. Имало е хора, които напускат Събора, по ред причини след време се връщат, защото има такива и сестри, знаете по различните събрания, включително провинцията. Но, действително, ми направи впечатление, това ми го споменаха, и е така, че няма такъв, който да е похулил, да е бил измежду нас и да е похулил благодатта на Бога между нас и да се върнал.

Цветан Гайд: Сега, аз не казвам, че не е възможно. Защото Бог е всеблаг и всемилостив. Защото Бог е сърцеведец и знае доколко и кой как е подействал. Когато аз говоря за дом, семейство и род, имам предвид конкретно мъжа, който е най…нали мъж, който би трябвало да управлява дома си и е претендирал за това, защото вече от него идват всичките други развали. И грехове. Говоря за това, което е и в тайно, дори от неговите домашни, включително от жена му. Независимо, че те не са невинни, включително и жена му.

Но сега споменавам нещо важно. Защо е толкова трудно, хора, които са постъпили по такъв начин, да се върнат към Бога?

Давам ви пример. Аз съм го обяснявал и друг път, но днеска по-лесно ще го разберете, защото имате нагледно, може да видите примера на това. Когато Христос казва, че ако някой похули човешкият син, може да му се прости. Тоест, това не означава, че изобщо му се прощава, но няма веднага да има въздаяние.

Също ако някой похули Отеца, също няма веднага да има въздаяние. Аз ще ви кажа, има пример за много хора, които вероятно хулят. Включително Тракийската Църква, защото какви ли не гнусотии са чували за нас. Аз го, респективно, го прилагам за днес какво е било. Естествено, от древността, когато Христос не са го разпознавали, и го хулят. Или хулят неговя Отец, защото как… те него не познават, как да познават Отец.

Той говори за „Отец ми“, казва „Отец ми действа в мене и чрез мене“. Но те не знаят това и не го разбират. Тука е много интересен момента, който е важен. Трябва да го споменем. Моментът е този, че в случая… нали…Това е допустимо, както и е имало външни хора, дори няколко, които са ни хулили и са били много външни спрямо нас. И това не означава, че те няма да има въздаяние за това, което вършат, но те не осъзнават. Не е умишлен грях. Не е във… Тоест той е в невежество. Не е във разбиране срещу какво заставаш.

Цветан Гайд: Докато, вижте колко е интересно. Когато има бум срещу духът на благодатта и воюване срещу духът на благодатта това е точно отвътре вече, когато хора са познали. Те не отричат благодатта, която са познали и са приемали като благоденствие в семействата им и т.н. Но в един момент, забележете, те въстават и това е един много важен момент да го различиме, и са готови заради своите си плътски, това е типично външния човек, плътските им амбиции, са готови да разрушат делото на същия дух на благодатта, и в другите души, и това изобщо не им пречи, защото толкова са обладани от тяхната плът и от външния човек, и амбициите им и гордостта им, че за тях няма значение, че ще разрушават нещо, което Бог е градял, дори в собствения им живот, и живота на всички останали. Когато те се обърнат срещу този дух на благодатта, на практика си отрязват този вход във вътрешния свят, т.е. във вътрешния човек, там където Божията благодат действа, а покаянието или възвръщането е дело на Духа. Т.е. как да се върнеш?

Значи, ако хора, които са хулили, дори нас, има такива случаи, спомням, едно време в Студентски град, някой от първа генерация помни. Имало е хора, които са хулили тогава нашите събрания, но после се обърнаха. И даже някои от тях са част от… Но те не разбират, не знаят.

Каквото са учени, каквото чуят нали… в заблуда, в крайност. Така беше и Павел. Павел…той от ревност си воюваше срещу християните. Но той не разбираше срещу какво воюва. Чак когато Бог му се яви и то по дух, знаете, случката там с …към Дамаск, когато Бог го обърна, вече той се промени при него, ревността му се обърна в абсолютно друга посока.

Искам това да обясня. Значи, когато човек е наскърбил духът на благодатта и е отрязал точно тези си връзки с вътрешния свят, от който извира всяко благословение и във външния, трябва да ви кажа, че той влиза в проклятие автоматично. Да не говоря, че вие, не знам дали разбирате, проклятието, то не е само… проклятието е нещо, в което човеците живеят. Това е външният човек. Външният човек е проклет. И

вие го знаете, още от времето на Атам. Грехът му. Има проклятие. И не знам дали разбирате всички, които сте се приближили до Бога. Говоря и за… съвсем за тия, които са потомствени вярващи в семейството. Може би не го разбирате, но вашите бащи и майки са излязли от едно проклятие. И са отишли към благословението на Бога, да станат Негови интимни приятели, от Неговата страна, за да не бъде гнева Божи върху тях, както казват апостол Павел, знаете, в посланието към Римляните.

Цветан Гайд: Така че проклятието съществува. Проклятие много пъти изговаряше апостол Павел, който имаше грехове в Коринтската църква за един, който извърши грях, като имаше жената на баща си, спа с нея, сексуално с нея, се съвокупли. В този смисъл, имаше проклятие, и то беше назначено за добро. Се казва, че Бог, чрез властта, която беше дал на апостола, и съединени с всички в съборното начало, казва се, с вас, Божият Дух ме събра с вас в единство с властта, която Бог ни е дал, духом, осъди тоя човек да му бъде разсипана, т.е. да бъде предаден на сатана за погубване на тялото, т.е. това е проклетия. Това е анатема.

За да бъде спасен неговият дух във деня на Господ. Т.е. проклятието много пъти има за цел да спаси човека, защото думата проклятие означава словеса, които гонят човека. За да се сбъдне онова слово, което казва „пострадалият по плът се отказа от греха си“. Тоест понякога хората преди да видят проклятието изпълнено във външния човек, те не могат да разпознаят съдбите Божии. Те си въобразяват, че са прави, както повечето хора. Нали, казвам болшинството, милиардите човешки същества. Те не знаят, че са проклети, докато ни им се случат страданията.

Но ето искам да кажа, че това… ние живеем в живот, който е постоянно, има и проклятие, и благословение. Нашия външен човек, той така ли иначе тлее, т.е.е смъртен и боледува, и е в немощ, защото е под проклетията на Бога, Който прокле всички, които бунтовно крадат неговата слава. И го виждаме в целият свят, това което ще говорим след малко, като Божи промисъл или нещо, което се случва в момента между нас. Като малка общност, но ще се види в целият свят. Мисълта ми е тази, че това е проклятие от Бога. И също време, но обаче Бог ни е дал и другото, като антидот противоотрова. Благодат във Бога.

Цветан Гайд: И ако и да имаме страхове и скръб в света, защото тленният човек рано или късно винаги се сблъсква със страдания и с неволя, каквото и да си въобразява. То във…както Христос казва „в света имате скръб, дерзайте в мене имате мир“. Божият мир е с Бога, Божията любов, Божият избор. Утехата, възстановяването, възобновяването, съкровищата на Божията благодат т.е. има благословения, постоянно и постоянно извират благословения, които са противоотровата във вътрепния човек, където ние имаме тази противоотрова, тази благодат, която ни изцелява. И това е за слава на Бога, го казвам, велико е. Велика е неговата благост и милост. Амин! Това го казвам, за да разберете самия процес. А това вече казвам, че хората, които си отрязват сами пътя, хулейки тази благодат, просто няма вече…

Моторчето, двигателят, онова, което може да ги възвърне. Пак казвам, Бог е докрай съдията на конкретните хора, до каква степен кой и как, Бог знае. Сега искам да кажа в същото време, да спомена.

Понеже мнозина считат, че съм прекалил в някаква конкретика, включително за децата на въпросните лъжебратя и лъжесестри, само ще кажа следното. Ние не сме извели нищо относно делата и случките спрямо тези деца.

Самите им родители и самите деца ги изведоха на показ. И в това нямаме никаква вина и никого не сме, как да кажа, опозорили, както все обясняват, защото самите родители много държаха в писма и така нататък да обяснят всъщност нещо, което ние преди това на никого не сме споменавали. Освен на тях лично. И ако се споменават нечии прякори, те са позор, ако човекът сам осъзнава как го наричат някои в неговата среда. Ние не сме наричали никой така. Ние помежду си нямаме прякори. Никой от възрастните, нито от децата, нито от който и да е няма прякори между нас. Не сме го наричали, да ми напомни някой, кой съм го нарекъл в Съборно послание или във служение, да съм го нарекъл с прякор.

Ако ние приятелски там, с някой друг, сме си говорили, те знаят за кого говоря, това е съвсем различно нещо. Но никой от въпросните хора, ние не сме ги наричали с прякори. Казвам го, защото дори тези хора не осъзнават, че е моя грижа, не само за децата им, но включително за жената, която да си знае какво може да очаква от мъжа си, който крие от нея дори факти, свързани със заговор. Квото крие сега, не се знае какво крие и друго. И какво ще става явно в бъдеще.

Аз мисля също и, колкото и странно да звучи, нищо, че говоря за Божието проклятие, мисля за бъдещето на семейството и децата, какво може да ги сполети при такава скрита картинка. Така че за мене това е предупреждение. От моя страна няма зложелателност.

Цветан Гайд:  Тоест съм заявил проклятие, което от Бога съществува и аз не мога да го променя. Дали бих простил всичко, бих простил. Ако Божия дух даде на човека, Бог, въпреки всичко, което се случва , по милост, промени човека. От мене няма да намери непростителност. Както е писано, ние прощаваме на човеците прегрешенията.

Нямаме право да не прощаваме, когато те са обръщат. Защото милостта тържествува над съда.

Но ние не може да простиме това, което сам Бог не прощава.

Това е проблем на тези хора с Бога, не с нас. Много хора мислят, че става въпрос за нас, не.. Не е проблема с нас. Проблема е с Бога, който действа – да, и чрез нас, и между нас, но не е проблема със самите нас. Това е фалшификат и заблуда, която е лъжа. Проблема е много по-сериозен. За това казвам, че нещата трябва да бъдат точно така явени. Черно-бели. Да бъдат ясно проявено.

Божия дух. Чрез кого действа, какво действа, какъв е резултата. И обратното. Какви други духове, чрез кого действат и какви са резултатите. Както в самите тези домове и семейства. Въпросните. Така и спрямо други. Защото пак ще кажа и нещо друго.

Мен ми е мъчно, аз най-вече горя за това, ако имам някакво мое наскърбление, не е обида. Казвам го, защото външният човек се обижда. Външният човек е недооценен, както имаше плачове на въпросните хора. Неоценен бил, неразбран, не му било оценено това какво е направил, и т.н. Външният човек, плътския се обижда. Той се обижда, че някой нещо не го е разбрал, не го е възприел. Включително, знаете и от хората там около Ивчо, знаете, той вечно беше обиден. Аз не си спомням значи нещо, аз все внимавам да не го обидя нещо. Но човеците, които са обидчиви, това са плътския човек, външния човек. Аз не се обиждам.

Цветан Гайд: Аз съм наскърбен дълбоко. За всички тях. Не говоря само за едно или друго семейство. Споменах, миналият път някой ще каже, но не сте си казал към другите, защото имаше преднамереност. Има хора, които са под влияние на отровата, включително някакви хора, както ги знаем в Бургас и така нататък, но те са под влияние на тази отрова. Обладани и заблудени в тая мръсотия, докато има хора, които са, хората зад, които са кукловодите. Това е злото. И то е по-голямо зло. Вие знаете, понякога изглежда зъл човека, който е в емоции и други неща.

Аз ще кажа, много по-зъл е оня, който е посявал и е работил, нали, както дявола, който сее на нивата плевелите, както е в притчата на Христос. Но се връщам към това, така че тая външна фасадност, фасадност на комсомолска праведност, мене не ме трогва изобщо. Гледам духовете, които действат зад това. И дали ги обиждам или не, това не ме смущава.

Аз, външният човек не работя с него. С нито един от вас. Много от вас, може би, са били в определени моменти обиждани, и вие сте си разпознавали плътското в себе си. Но в духа, никога не съм наранявал никой от вас, включително тези хора. Аз съм се борил за тях, за тяхното благоденствие и благословение. Те ако си излизат от него и отидат в проклятие, това е техния избор. Но се връщам към това. Що съм в скръб?

Защото има слаби хора във вярата. Не говоря само за козички и кози, които… говоря в смисъла, какво значи козичка и коза, имам предвид хора, които така или иначе си търсят оправдание да намерят, за да не следват Бога. Има хора, които искат съблазън да намерят, да казват „аха, разбрахме ги“. Нали, и се махат. Нали, това е ясно. Но има и други хора, които са току-що във вярата. И те са във оня процес, който преди всичко познават Бога като благословение.

Цветан Гайд: Те го познават като този, който им дава. Който ги е благословил в семейството, в децата, дори в бизнес, във всички тия неща. Все още, те са на ниво, какво да гледат по човешки. Както и Павел на едно място казва. „Вие сте плътски, докато мислите… Някой казва, аз съм Аполосов, аз съм Павлов“. Въпреки, че Аполос изобщо не беше враг на Бога, а беше един от апостолите. Но с друг ранг. Павел, знаете, съвсем различно ниво. Но както и да е. Но това гледане на човека, то е понеже това са още хора, които са познали Богата благодат във външното и още вътрешното, вътрешният човек в тях е слаб. Не са познали онова, което Исус казва в своята притча. Казва, „ако си верен на неправедното богатство, Бог ще ти даде истинското. Ако си верен на чуждото, Бог ще ти даде твоето“. Аз перифразирам, иначе той го казва, „как ще получиш истинското, ако не си верен на неправедното, със неправедното богатство.

Или кой ще ти повери твоето, ако не си верен на чуждото“. Какво означават тия думи? Аз съм ги казвал друг път, но днес в този контекст на случващото се, те изведнъж изгряват във вас.

Човек получава своето, когато е верен на това, което е в тялото, общото дело, което то не че е чуждо, но в смисъла – не е само твое. Истински духовния, зрял човек, той осъзнава, че си заслужава да се бори за общото дело, защото в него е и неговото наследство. Докато слабия още във вярата, маловерния, оня, който не е израснал в него вътрешното. Като види такава отровна среда, която е пусната от тези отровители, той разсъждава като, съвсем естествено казва, „аз избягах от този свят, от мръсотиите на този свят, интригите в този свят и сега какво влизам вътре и ето какви неща е имало, интриги. А пък мислех, че тия хора са братя, мислех, че тия хора са приятели и нещо заедно правят:. Е, да де, това е злото.

Цветан Гайд: И това е грехът на агентите на Сатана. Защото фактически, схващате ли, че тия малките във вярата, още непораснали, незрели, не разбират, че за да устоят в това, което Бог ги е благословил, трябва да се борят за общото. Наследството и във Бога е част от общото. А не да кажат „о, тука има много неприятни неща, аз ще се чупя.

Докато премине или пък да кажеме, ще си отида в света“. Ще ви кажа каква е тактиката на лукавия в този случай. И друг съм го казвал, но днес е много ясно и много съотнасящо се.

В близкия изток, бедуините, когато имат стадо от кози, какво правят? Правят един дълбок ров в пустинята. Понеже няма как да направят ограда, те се местят от едно място в друго и правят дълбок ров. И забележете. Там не знам бедуините ли са, не ви говоря географски някой сега да не ми се в хване за глупави такива доводи, но наистина съм го чел, това е факт.

Дали е в Африка, дали е… няма значение, казвам ви едни факти, които действително съществуват. И като изкопаят ров, вътре вкарват през нощта козичките. Сега, какъв е проблема и защо го правят? Правят го, защото лъвът, дори когато дойде, лъвът идва и логиката е, че той може да скочи вътре и да изяде козите. Да, но той е достатъчно хитър, хищник, и знае, че той може да скочи вътре, но след това е прекалено тежък. И не може да се изкачи обратно. Нито с плячката, нито сам по себе си.

Тоест, той остава в рова и после ще бъде убит от…… стопаните на нали, на това

стадо. И виждате колко е интересно. Кво прави, ква е тактиката на лъва. Това между другото е факт. Това са факти. В смисъл факти, тая до болка, позната, глупава дума, но имам предвид че това са реални практики. Това се случва.

Хищникът, лъвът, почва да пикае вътре в рова. Пикае съвсем целенасочено вътре в рова. И какво се случва? Козите понеже са глупавички. Миризмата на лъва те я разпознават и в тъмнината изпадат във ужас, че лъва е сред тях. И какво правят?

Сами, защото козичките, сигурно повечето от вас знаят, те могат да се катерят много козите, са много катерливи животни, козичката сама изскача вън от рова, за да я погълне лъвът. Ето това е смисъла на думите на Павел, че лъвът дявола като рикаещ лъв обикаля, търсейки кого да погълне. Та това е тактиката на лукавия. Вкарвайки отровите, мръсотиите на света, вътре, там където хората търсят Божието действие, Божията благодат, умишлено отравяйки средата, със мъртвите дела, които ние сме се покаяли – на външния човек, за да вършим Божиите дела чрез вътрешния човек, делата на Духа, плода на духа, правейки това, фактически, малките и слабите излизат и сами стават клопка, в смисъл, стават плячка, извинявайте, на онези сили, които, така или иначе, моделите в системата, веднага ги поглъщат и ги смачкват.

Цветан Гайд: И лукавия ги дебне, да се върнат, за да ги унищожи. Лека по лека. Той има тактики, стратегии, лукави с хитрост, така да ги забълбука, да ги приспи и да ги погълне, да ги унищожи. За съжаление това казвам. Слабите, които още моделите на света им влияят и не могат да разпознаят пак казвам. Това е важното. Да разберат, че тяхното наследство и благословение е във общото, във цялото, да са верни на чуждото.

То е тяхно всъщност, но е чуждо, защото идва от други към тях. Чрез Божиите хора, Божиите съсвидетели, братя и сестри, идва към тях. И когато те избягат от това, те нямат и своето. Губят. Това се отнася нали със неправедното богатство. Когато се вторачат в отровата неправедното богатство, което е всичко във външния човек, то е неправедно богатство.

Нищо от това няма да си вземе никой. Помнете, никой няма в отвъдното да отиде с каквото и да било. Това, което ние си служим във външния свят, то е инструментариум за всеки един от нас да си служи. Имаме нужда от него, но е само инструмент за нашия истински живот, който е в Бога и който извира от вътрешния човек.

Но когато хората не са верни в неправедното богатство и веднага, почват лукаво, вместо това, което това в принос защото ваште приноси са от външния човек към вътрешния, вие влизайки в тялото Христово, в храма, вие принасяте плодове на външния човек във вътрешния, т.е. в духовния човек, в ония измерения – недра, на Божията благодат. Обратното – вие давате към оня, който ви е благословил, за да може след това воюващата църква, включително на земни места, ще говоря след малко коя е воюващата и коя е победоносна, едно старо богословско обяснение на апостолите, но мисълта ми е, за да може Божието дело да расте.

Но в този смисъл, обяснявам го ясно, всъщност, когато ти не си верен на неправедното богатство, никога няма да имаш истинското. Ти не можеш да влезеш и във вътрешните измерения, ти не можеш да приемеш от Божието богатство, Бог да богатееш в него, защото както Христос казва „Богатейте в Бога“. Не можеш, защото ти си се вторачил в другото. В неправедното богатство и си го държиш, и там е лукавата също игра на тия демони, защото цялата им цел е да опорочат, да осквернят, да извъртят. За което, между другото, ще спомена и някои неща, които са също антидоти противоотрова, но след малко.

Та виждате ли, това е грехът и това е проклятието. И затова нещата са черно-бели. Те не могат да бъдат другояче във Бога и да – срещу дяволът. Дявола е лъжец и клеветник и ние трябва да разберем, че това са духовни сили, които действат чрез умовете, възприятията, чрез фантазиите, чрез амбициите на човеци. Така, като и Божия дух действа в сърца, които му отварят място за неговия промисъл и неговото намерение.

Ще ви помоля за две минути само да ми дадете време. Преди да продължа. Благодаря ви за търпението.

Цветан Гайд: Това е важно да бдиш, както Исус казва в Гетсиманската градина, „бдете за да не изпаднете в изкушение“, да пребъдваш във Бога, на друго място го казваше – „пръчките в лозницата“, това е всъщност да пребъдваш във вътрешния човек, който черпи от Божията слава и Божието слово. От ремата, от словото, което идва между нас, което идва във вътрешния ти човек. Амин. Мястото на словото.

Да кажа нещата, които са свързани изобщо с събитията във вселенски неща, които обаче като ден, който е Божия ден, но който първо ние го посрещаме. Сега искам да знаете следното. Наистина, да посрещаме Господ във въздуха. Аз друг път съм казвал, но сега много ясно ще го разберем. Означава да посрещнеш Него като цар, като господар. Сега вижте, дори примерно притчата на Христос за талантите, и много хора казват, ами той дава дарове. Да, обаче след това, знаете, отиде в далечна страна, за да получи царска власт. Това е притчата на Христос.

И след това, като се връща, нали според всеки как го е обогатил, забележете как е обогатил господарят си, как е служил на господарят си. Т.е. Господ дарява дарове, ама за да послужат тия дарове пак на него и на неговото царство. Нали, плътските хора, външния човек, са злия и ленив слуга, който заравя нещата в земята.

Който за него – Бог е да го благославя. Той мисли за Христос само като оня, който да го благославя, да му дава… Това е масовото християнство и това. И са плътските хора, които отстъпват и между нас. И то е нормално. Защото за тях това е Бог. Докато Бог е дал даровете за да се преумножат в тях, но забележете, не за тяхна лична полза, но за да обогатят господаря им, за да изяви Божията слава и царство чрез тях. На всичко, което притежават във външния човек. Тоест, пак идва от вътрешният човек и там е Господ Духът. Господарят, както казва Павел, Господарят Духът, защото Светият Дух представлява господството на Христос. Това е много тънка разлика, но това е всичко, което ще видите е разгръщащо се в света и в съда Божий са християнските вероизповедания и така наречените християни. Защото от там всичко извира. И започва. Забележете обаче, имаше един много интересен момент. В тая притча имаше нещо, което е между другото се казва, и което не е спрямо тия, които им се даде таланти, т.е. богатство.

Цветан Гайд: Талант се има предвид на онова време мерна единица. Определени… капитала, с който да оперират и да обогатят господаря си. Но има и друг елемент, в който се казва, че докато беше в друга, далечна страна, получи царската власт, съгражданите му пратиха да известят, че не искат той да владее над тях, да господарува над тях. И Христос в тая притча за това, като казва, задава го като въпрос. К’во ще направи, когато се върне вече като цар в царска власт, кво ще направи с тия, които не са искали да владее над тях. И Той го казва, ясно – ще ги даде на съдията и ще ги погуби. Защо го казвам това?

Защото на онова време такива бяха фарисеите и садукеите, сега са болшинството християни. Включително тези, които се издигат против престола на Бога и олтара му. Защото то е власт на Бога. Аз ще го дам пример. За да не си мислите, че тия неща между нас се случват…не са се случвали в историята или не са част от това, което се случва изобщо в света.

Тъй наречения протестантизъм е точно част от едно такова зло дело. Въпреки че някой ще каже „има добри неща“. Разбира се, че има и аз ще кажа. Имало е и Божия промисъл в реформацията. Но аз говоря сега, в днешно време, протестантизма, особено сега. Когато хората забелжете казват „Библията, само Библията“, даже има термин, sola scriptura, само Библията, като авторитет, висш авторитет.

И в собственото си твърдение сегашните протестанти осъждат сами себе си. Казват, че това е висш авторитет, без да уточняват. Първо, че тоя авторитет е роден в Събора на верните. Не мога да кажа, че това е по-висше от църквата защото то е част от църквата. Църквата е съставена от всички…пре всички поклонения, верните, които са били в Божието присъствие, словото Божие е работело в тях и чрез тях, които са движени от Светия дух. Било старовременни, било новозаветни. Няма значение, някои казват „стар завет, нов…“ апостол Павел казва „Христовия дух действаше в пророците“. Ние за какво говориме за древността в Тракия?

Единия свидетел, може да го кажем, ето и на друго ниво двама свидетели, защото те са в много различни пластове. Тракия и също и в Палестина, говоря за народа на Израел. Прочетете си второ съборно на Михаил, в Тракийските Послания, там много ясно се правят връзките – старозаветните мистерии, с новозаветните мистерии, просто щото те са едно в друго.

Напротив, сегашните протестанти живеят в старозаветен модел, нищо че претендират друго. Защо? Ще обясня. На практика те сами себе си осъждат, защото претенцията им е абсолютно изобличавана от самия Божий Дух. Защото писанията представляват работенето на Божия Дух във верни последователи на Бога, пророци и апостоли.

Цветан Гайд: И как може да говорят за авторитет на писанията, като преди да има писания, това е авторитета на тези, които са ги написали? Било пророци и техните ученици. Било от апостоли и техните ученици. Това е абсурд! Виждате какво дървено желязо, както се казва. Абсолютно противоречие, което в Бога то не съществува. В Бога няма такова противоречие. Но това го обяснявам, понеже много говорят срещу авторитета. Ето го от кого е авторитета – от оня, който е начинател на всички, и чрез всички, включително и в днешно време когато е действал чрез своите пратеници, включително и в Събора. Има начинатели. Както началника на всички начинатели е Христос. Защото всичко идва от Него. Началника на живота. Начинателя на всяко добро. Начинатели и усъвършители на нашата вяра. Това е неговото действие между нас, във нас и чрез нас и така ще продължава колкото поколения Бог даде до края, до възкресение на мъртвите, всеобщото Възкресение.

Но това го казвам, защото вижте колко е важно да разбереме в каква заблуда са изпаднали днешните християни. И много от тях са в точно в този… в това падение и в този грях, всъщност неосъзнавайки, че това правят – да се молят на Бога или да воюват срещу властта на Бога. Превърнали са самите писания в правила, тук малко, там малко, за тях са принципи и закони, защото те се оживотворяват и стават дух, само чрез Божия дух ,и школата на пратениците и ония, които живеят това слово, единствено чрез благодатта на Бога могат да го изпълнят. За другите се е превърнало по интернет, там… форуми и т.н. в /не се разбира/ един на друг, превърнало се в в закон.

Всичкото писание. Те са станали старозаветни, независимо че могат да цитират новозаветни текстове. Квато и любов да говорят, тя е фантом, ако няма приложение в ежедневието и за това ще кажем след малко важни неща.

Аз ще кажа и за бохарския език, и дори за знаменията и образите, включително на тия, които отпаднаха. То все повече ще става явно. Защо говорихме толкова за граматиката, включително на 23-и, по случай 24-и, за свещената писменост и езика.

Там съм го обяснявал повече, който иска да го чуе. Но сега ще кажа само важните неща.

Цветан Гайд: Когато говорим за духът на Езавел – то не е само… конкретиката, която миналите пъти говорихме. Еее, първите обръщения, в които изявявах кво се случва и какви духове нападат наши братя и сестри, преди още да бъдат, така съвсем ясно проявени в пълнота. Но има и друг детайл – за дълбините, така наречени, на сатана, в това учение. Защото то си е учение. Когато превърнеш отделни думички, от древната реч, и когато от тях се водиш, като че са откровения, неразбирайки, че главата Христос е точно цялата граматика, онова богооткровение, в което в цялостни изречения тая реч се превръща в богоявление.

А си вадиш отделни думички, които думички – те може да бъдат много полезни като принципи, които, както съм обяснявал, нееднократно, които са като закон, правила, за една двойнствена употреба, за добро или зло. И да, те са нещо, по което може да съдиме и външния свят, и външните хора, които са под детеводителството на закона. За тях и в Огайон и така нататък сме говорили, за принципите, които са закони като детеводител до времето на вярата, която не просто някаква вяра, а вяра в действието на боготкровението, което действа към нас, в нас и чрез нас. Процесите на проявление на Светия дух. Тия две неща са различни.

Но когато превърнеш отделните елементи, които могат да бъдат, казвам, правила, може да бъдат архетипи, но въпросът е какво е тяхното съдържание, но по тях почваш да се водиш и да почваш да пророчествуваш в кавички и да си… подобно и разни знамения от живота си, си ги тълкуваш както на тебе ти уйдисва или ти идва, според външния човек, който е плътски и винаги си нагаждал нещата по своите страсти и своята слава. Тогава това е работа на демони. Казвам ви, духове нечисти.

И затова в Събора всичко е под единоначалие, школа, не е направи си сам. Няма такова нещо направи си сам. Това е демонична работа. Защото всяка думичка може да се изврати и да.. Дявола може с Библията да ти говори. Ти думичките на Библията… К’вито и пластове да вадиш. Подхванеш ли едни думички, Дявола може да те направи луд по Библията. Защото той цитира добре Библията. Те са страхотни папагали, плътските хора. Те всичко и това което говорим могат да го изпапагалстват и да ги правят нещата на различни конфигурации.

Цветан Гайд: Това е типично за протестантизма, но там е… варосаните гробници. Няма живот, има външна фасада и няма живот. Мисълта ми е, както Библията цитираше и дявола в пустинята, когато изкушаваше Христос, имайте предвид, че това се отнася и за думичките на бохарски. И това, че някой си слага покривало, обаче не почита не просто мъжа си, това не е покривало да възвеличаваш мъжа си, да го считаш за велик… в смисъл, амбициите ти там по плът, да го правиш на идол и единствен нли. Искам да знаете, покривалата, скъпи наши сестри, те са знак за цялото единоначалие. Ти вярваш в това, че мъжът ти е глава, понеже негова глава е Христос. А пък Христос е глава чрез цялото единоначалие и Божествения ред в Събора. А когато една жена презира останалите епископи и служители, и възвеличава мъжа си, това е гаранция за това, че демоните ще я мамят. Особено когато не е много наясно, к’во се случва в него, в собствения ѝ мъж. А си въобразява, според своите амбиции, горделиви амбиции, които като болест могат да разсипят човека. Това е… амбициите са на плътския човек. Искам да знаете и в тая посока. Много е важно да го кажа. Вижте, нямайте плътски амбиции, хора.

Това е Павел дето каза, „не мислете за себе си високи неща“. Той го има предвид точно – високи неща, не небесните неща, а високи като човешка амбиция за плътския човек. Искам да знаете, никой от нас сам по себе си не е по-голям от който и да е.

Нито мъжете от вас, жени, са по-големи. По-скоро има едно протичане на Божията благодат, където вътрешният човек отразява във външния, като в огледало Божията слава. Това е едно протичане, после към децата. Вие сте толкова велики, колкото и мъжете ви, но имате различна роля и функция.

Това се отнaся и за чиноветe. Чиновете нямат никаква стойност без това, което Бог въвежда във вътрешния свят, вътрешния човек, във вътрешната стая, от където Бог във тайно и след това дава и наяве. Никой от нас не е по-голям от нито един от нас.

Това са функции. Плътските хора си ги мислят, че това са титли и величие. Духовните хора разсъждават за себе си, както казва Исус. „Казвайте за всичко което вършите.

Ние сме безполезни слуги, вършим това, което сме длъжни“. Т.е. външният човек е в дълг, той служи.

Цветан Гайд: А вътрешният е онзи, който дава живота, оня койтото пребъдва в Бога. Така и пак напомням, ние имаме функцията на ограждане, не знам дали схващате това, ние сме… ограждаме. Всичките апостолски послания, които съм… аз съм правил ограда, да ограждам все повече външни дворове, което да ограждам вътрешния живот.

Защото вие се кланяте там на Бога, на Христа Бога, Неговото слово. Там е посредника на завета, самото слово Божие, Неговата Реч, чрез Светия Дух, Който е наместника Божий. Там ме няма, когато се покланяш на олтара.

Така че тия лъжци, клеветници, Господ ги изхвърля тотално навън. Поне сред тия, които са наистина родени от Бога и имате вътрешен човек, който управлява външния. Там няма съблазън, когато влизаш в това поклонение. Ние там не сме… Разбирате ли, това е както Илия казваше, Понеже говорихме за Илия в предишни наши… Илия казва, аз трябва да се смалявам, Христос да расте. В храма, Той е Великият. Всичките послания, защото ще ги имате възможност, апостолските, и да ги четете, ще виждате, че аз се смалявам, за да стане Той голям.

Ако съм голям в свидетелството си, дали към вас, дали навън. Навътре аз съм абсолютно… Аз изчезвам. Аз се смалявам, защото във вътрешния човек, няма го никой друг, освен Христос и ти. Поклонението, словото, наредбата Божия, вярата ти в действието на Бога. Не знам дали го разбирате това. Бог да ви даде да го разберете. Това е функцията на Илия. Да приготви пътя, да се издигне там, където е пропаднал, там, където има гордост да се сниши, нали където има хълмове да се снишат.

То е описано така. Долините да се въздигнат, нали, хълмите да се снишат и да бъде прав пътя пред лицето на Бога. Това е задачата, която ние имаме. В същото време, искам да знаете, в храма където пристъпвате със светиите.

Тука е много велико нещо, което да ви кажа. Това е победоносната църква. Църквата, която винаги побеждава. И вие там посрещате Царят Христос всеки път в храма.

Цветан Гайд: Там сте грабнати във въздуха, на небесни места, както казва апостол Павел

„съвъзкресени и поставени на небесни места още сега“. Преди възкресението в тяло, Вие сте се съвъзкресени духом чрез вътрешния човек, който пребъдва в тялото на Христос. Отвъд завесата на неговото тяло. И това е велико. Даже ще дам пример – великото преображение на Бога Христа, когато Човешкият Син се преобрази пред очите на Йоан и Петър и Яков, тримата, и се преобрази, и го видяхме като Божия слава, като проявление на самия Бог? Той е образ на всичко, което вътре в нас, вътрешния човек ще преобрази, външния човек и във Възкресението. Но още сега, Божият Дух е тоя, Който те преобразява и те прави способен на всичко. Всичко можеш чрез Бога. Защото аз не говоря за вътрешен човек, който е отделен от външния.

Не, вътрешният човек преобразява външния. Той го управлява, владее, той го мотивира. Той работи в него, за да проникне във външния физически обществен свят, да проникне действието на Духа. Но това, че там бяха Мойсей и Илия, е образ на идването на Христос в облак, щото и пак беше в преображението в облак, както е описано начело на войските на всички светии.

Това е и предзнаменование, знамение, което е обещание за това, че Бог, Който е в храма идва, заедно с всички свои светии, с техните думи, с техните думи, с облака от свидетели, със славата, която четете, виждате, оня, Който невидимо действа духом, още сега! Вие сте свитата на Бога, които го посрещат, още преди да се яви в света. И това е победоносната цел.

Вие в нея участвате, чрез вътрешния човек. Сега обаче, да кажем, във външния човек ние сме войнстваща,воюваща. Ей там, например, забележете и юридическата част, включително на ДОБРО, Академия Орфика, други проекти, включително самата Тракийска Църква и нейната регистрация. Там е война.

Там е онова, което и Павел казва. Нали, той го обяснява за всичките ни наши деятелности.

Цветан Гайд: Това е войната на твоята лична собственост, там където юридическо лице ти представляваш примерно по паспорт, във системата. И във системата имаш граждански брак, имаш собственост и така нататък, и така нататък. Това е воюващата църква. Там ние плащаме данъци. А не би трябвало, когато говорим за Царство Божие, защото Христос казва „даде ми се всяка власт на небето и земята“. Той има и на земята власт. И затова казвам, че трона Божий, той е небесен трон, но на земята неговия трон сме ние.

Говоря Събора, говоря божиите верни по цялата земя. Тия които духом, във вътрешния човек общуват, чрез Светия Дух, с Оня Който има да царува, докато всеки враг бъде под нозете му, под нозете на неговото тяло, което сме ние, най-накрая последният враг се нарича смъртта. Апостол Павел го обяснява в своето послание.

Последният враг ще бъде смъртта и това е всеобщо възкресение. За едни за осъждение, за други за вечен живот. И в тяло възкресение.

Разбирате ли колко е всъщност велико това слово?

Дайте ми само една минута да продължа. Дали мога да продължа?

Цветан Гайд: Но ето, като казваме, воюващата църква, там, където тая власт на Христа Бога, невидимия който действа и той царува. И родените от духа, ние виждаме това царство. Но как се проявява? Как го виждаме това царство. Но как се проявява? Как го виждаме ние? Като какво го виждаме в системния свят, на системата, когато там плащаме данък? Много интересно е това.

Давам ви пример с един случай, в описан, в еванегието на Йоана, когато Христос отивайки в храма и когато трябваше да даде храмовата жълтица, която се даваше според предписанието на Мойсеевият закон, той попита Петър и хората там най- приближените, нали… царете от своите народи ли, той го казва като пример, от своите си ли взима данък или от чуждите, и те казват от чуждите. Естествено той говори за преминаващите през и влизащите в едно пространство, което не е за тях. Много интересно. И Христос казва, „да, така е, но за да не се съблазнят, отидете, хвърлете нали мрежа и като уловите еди каква си риба, и ще намерите в устата ѝ златната монета“. И това звучи много приказно, но това се случва и той плаща за него и за другите, чрез златната монета, това което се полагаше като данък. Затова защо го дадам като пример? Защото Христос много ясно казва, Божието Богу, кесаревото- кесарю.  Божието е онова, което принасяме и което е в Събора, то не може да се регистрира, защото Съборът всъщност не е регистриран. Съборът е регистриран на небето. В духовния свят. Регистрацията му идва от самото слово, което пише в душите и сърцата. Там е царят, който управлява и който е цар на царете и Господ на Господарите. А ние сме царе и свещенство, народ от царе и свещенства на Бога. Това са всички, които Бог призовава като ученици. Не просто верующи, а ученици.

Това е последованието на Бога. Но да кажа, този пример, който дадох с Христос, показва, че въпреки, че Христос има всяка власт на небето и земята, когато още не се е явил във външната система, всъщност това е процес, който има да се случва.

Защото във външната система нищо по-малко ние не търсим, освен това. Световното царство да стане царство на Господ Христос. Както е писано в Откровение на Йоана.

Знам, че това много би плашило светските власти и т.н. Това няма да стане по- човешки, ще стане с Божията силна ръка, чрез Божии знамения и Божио словеса, чрез оръжията на Духа. Не човешка революция. А онова, което, както казва словото, „не чрез човешка сила, нечовешка мощ. Чрез Духът ми… Что си ти, планино велика? Пред Божия пратеник, ти си поле.“

Там, това е в пророка Захария, се казва за Зоровавел, родения Вавилон, който иска може да си прочете конкретиката в онова време. Но днеска това слово отново се случва. Чрез Божия дух. Какво имам предвид?

Цветан Гайд: Имам предвид, че това, което християните отдавна са напуснали и отстъпили, че всъщност в света трябва да прокламират и да явят Христос като законодател, а не да следват извращенията на беззаконието, което се нарича днеска „върховенство на закона“. Имам предвид виждате какви нови и нови закони, как се извращават. Дори съдебния процес. Въобще, това настъпва във света все повече и повече. Защото се нарушават законодателя Христос, както е наречен от самия апостол Павел, а и той самият заяви, кои са неговите заповеди, които са основа на наш’та сграда и че думите му няма да преминат нито една йота, нито… от неговите думи. Той е законодател на цялата вселена и на нашия живот, същевременно той е и съдията на живи и на мъртви. Тоест, той има върховенство в законодателната власт, в съдебната власт, а накрая и цар на царете и господар на господарите. Как ,чрез светиите си? Така е наречено в пророк Даниил, царство на светиите.

Защо е толкова важен Стария Завет, както в Тракия, така в Израел? Еми, много простичко. Защото, всъщност цялата Божия благодат има да изпълни изискванията на закона. Онова, което във външния човек е явено във стари времена, Божия Дух и само чрез Божия Дух, чрез силата на Духа ще се се въплъти в Христа Бога и в края на времената. Не е както някои си мислят – Стар Завет, т.е. това едва ли не е нещо, което няма никакъв смисъл вече, все едно някаква друга религия, не е редно. Да, в смисъла, че не е Мойсеевата религия, не е на някой друг, а е Христос. Той е Богът, Който е явен. И всичките мистерии, тайни, които са старозаветни, те всъщност са били и явления на Христос. Дори пророците го виждат като огнено подобие на човек и преди неговото въплъщение. Да Христос винаги е бил… Няма явен Бог в света, освен Христос.

Отец никой кога да е, не го е видял, както казват Йоан. Явения Бог е Христос и преди своето въплъщение. Тоест същия вчера, днеска и во века. И в Тракия, и във… Израел. Това е. Но мисълта ми е, тия неща са показани, защото там е предзнаменованието на оня, който идва като цар и владетел и господар, на всичко и всички.

Висшия авторитет, който действа чрез авторитетите на своите светии. Винаги е било така, така ще бъде. Вие сте тези, чрез които Бог действа и ще действа.

Цветан Гайд: Всъщност, в света, това имам предвид – воюващата църква, с всички тия юридически лица, които ние – забележете, сме лица, не сме личност, която сте единствено, когато влизате в храма и вътрешния човек. Истинската личност е онова, което Бог изгражда, когато се срещате лице в лице с Него. Когато се срещате с Божието присъствие, Той разгръща в вас личностните ви характеристики.

Никой човек не познава истинската си личност без да бъде роден от Бога и да влезе във вътрешния човек, да бъде част от онова присъствие и слава в тялото, отвъд завесата на тялото и кръвта на Христос.

Но лица, както пише, „върви пред мене и бъди непорочен“ – лице, явяване на Неговата благодат в света, сте всички.

И това са юридическите лица на пратеничество. Във всичко, което имате, в което Бог иска да изяви превъзходство. Моделите, да, там е закона, там изведнъж словото се превръща в закон, където има двойственост – злоупотреба или праведна употреба на всичко, което е в социалния, в обществен, във физически план, в науката, абсолютно във всичко.

И това е великата мисия на Божият народ. Пак казвам, че когато човек осъзнае това дело, то е всичко, вече другото е придружаваща благодат. Защото, тогава осъзнаеш, че всичко, което имаш е всъщност, за да се прояви Бог в него, да бъде лице на неговото пратеничество, на неговата благодат.. Както казва той „аз, както съм пратен от Отец, така и вас пращам в света“.

Това е воюващата църква. Това е включително…

Цветан Гайд: Нали, ние трябва да спазваме включително юридическата регистрация на Тракийската църква.

Там ние се съобразяваме в тоя свят, но сме лице където се борим конкретно да защитаваме интересите на това проявление на Бог в обществото. Разберете, юридическата регистрация е за целта на проявление в обществото, тя не е Вашата регистрация. Вие трябва да сте регистрирани във вътрешния човек, в Бога.

Ние много от отдавна, които от вас помнят – първа генерация – сме говорили, че даже е имало периоди от време, когато изобщо не сме допускали, че Бог ще позволи да се регистрираме. И ние го направихме само по откровение и по едно чудно, по чудо ни регистрираха. Защото ние никога не сме считали, че нашият духовен живот, нашта вяра подлежи на регистрация, защото тя е много по-висша. Това е истинското царство, което не подлежи на никаква регистрация. Защото вътрешният човек, духовният човек, как да го регистрираш? Той е вечен, извечен, и той не подлежи на никакъв шантаж и на никаква магария, на никакви измами, на никакъв контрол от системата.

Как да контролираш вътрешния човек? Той не се контролира. Единственият контрол е властта на самия свети дух. Контрола на духът.

Но когато отиваме във воюването, ние всичко си регистрираме, плащаме данъци нали всичко, което сте вие ваште принадлежности, и така нататъка…това е воюващата църква. И да, там ние хем воюваме, хем градим, градеж.

/не се разбира/

…Те са напуснали, те даже много от тях са против Христос да владее над тях. Те си го ползват, както тия наши лъжебратя, лъжесестри, между нас са били толкова време, но те са си гледали своето. Това е външният човек. Там нещо да намери за себе си.

Независимо от дори когато го… /не се разбира/ Други нали, които толкова години аз не съм видял в тях, те бяха в голям чин нещо да са се потрудили, да са работили, те само са мърморили зад гърба ми толкова години, най-накрая се проявиха какво представляват. Но искам да кажа следното. Те са във същия грях. Не разбират замисъла на Бога.

Цветан Гайд: Не разбират работенето на Бога. Не разбират битката. Както на воюващата църква. Така… /не се разбира/ на небесни места. И това вече няма как да го разбират, понеже са отделени от това. Господ, да ви съхрани вас, да не бъдете в това безумие, Бог да ви укрепи да бъдете разумни, бдящи, разбиращи, чрез Божия Дух. Щото разумът идва единствено от Божия Дух във вътрешния човек. Това не е плътски разум. Това не се разбира с плътски ум.

Аз знам, че и да го слушат, мнозина хора, когато нямат Духа, няма да го разберат това и пак ще се бунтуват. Пак ще му намират кусури и ще си го изкривяват, както пише в притчи. Нали „Бог си създаде нещата съвършени, но те ги извратиха, изкривиха“.

Само Божия Дух е тоя, който… /не се разбира/

Цветан Гайд: Здравейте отново, надявам се, че се е оправил проблема.

Да знаете, ако имало нещо разбрах, че последните… Първо да питам, чуваме ли се? Добре, все пак да знаете, че тук го имам запис, който, без тия прекъсвания така че който иска може, ако нещо не е разбрал, после да го разбере, но да продължа.

И ще отивам към завършек, но тея заключителни думи са всъщност и много важни.

Вижте приятели, братя и сестри. Приятели в Христа Бога, в тайните на Бога.

Мога да ви кажа това, че това през което минаваме, то наистина е знамение, което се случва в цял свят. Никой да не мисли, че са…понеже сме малко на брой. Помните Христос казваше „мало стадо“. Големите събития в цялата вселена, които станаха чрез Христовото дело, се случиха чрез много малък брой хора, които обаче стояха в Бога и ще стоят пред Бога и през вечността. Говоря за тези преди нас. Въпроса е и ние да сотиме. Но вижте, аз ще ви го кажа и по един друг начин. Наистина, Бог защити трона Си. Детето, което е заведено и седна на трона Си, както в откровение на Йоана се пише, реката на земята не можа да погълне нито жената, нито детето. И сега, ако някой каже, понеже християните предимно тълкуват това със събитията евангелските, с раждането на Христос от Девата, както и неговото Възнесение след Възкресението, ще кажа и друг път съм пояснявал, че е и това, но не само. Защо? Защото, иначе, как ще обясни някой, че в Откровение на Йоана се споменава, че като беше свален змея, /не се разбира/ змия, изхвърлен от небесата, след това събитие, отиде да преследва на земни места и сред морето и земята, морето на народите, както е описано в Откровение на Йоана на тоя образен пророчески език, и на земята, разгневен, и се казва, че отиде да преследва останалите от нейното потомство, от потомството на жената. Сега, ако е самата света Дева Мария, тя не е раждала други деца, знаете това. Тя има само нали… От нейната утроба, по свръхъестествен начин, се въплъти, взе човешка природа, самото слово на Бога, самия Бог, Синът. Второто лице на светата Троица.

Знаете това. Тя не имала друго потомство. Така че това слово е и пророческо, което заявява какво се случва със семето на Христа, защото и в старите пророчества, в стария завет, много ясно се говори за потомството на Христа. Това е много важно.

Това е в пророк Исайя. Потомство на Христос. Естествено, не говорим за глупостите на Дан Браун, за някакви потомства от Мария Магдалена и от Христос, не глупостите на Ню Ейдж и на всякакви други извратеняци, но се говори за едно духовно потомство.

Цветан Гайд: Вижте, тия неща са важни и сега да ги кажа, защото има знамения.

Ако ние не можем да разберем земните знамения, как ще разберем небесните? Ако не разбереме какво се случва във видимия свят, на какво той е знак и белег, не можем да разберем духовните. Както защо е важно в старовременните, дали Тракийски Хроники, Послания или стария завет на Библия да четеме? Ами, защото в събития, които са физически, може да видим небесното. И не някой да каже, „ма те вече не са валидни“, глупости. Днеска е важно да виждаме също в събития земни, да виждаме небесното, защото иначе сме като другите, за които Христос казва, „като дойда на земята ще намеря ли вяра?“.

Повечето хора на земята нямат вяра, защото са земни, защото са външния човек. Докато ние, дори в земните събития, в нас вътрешният човек може да чете какво се случва и във външния човек, и във външното човечество. Защото влизаме на небесни места във небесния град – Йерусалим . Ние можем да видим какво става в земния град сиреч в земните институции, земните църковни организации в човешкото битие, социум и общество. Затова тия неща, които казвам са важни. Те са знаци.

Затова и в ДОМИНИОН, в ЕИОРМ толкова говоря, някои хора ги презираха тия неща и дотам стигнаха, както виждате. Но там разкриваме, неща, които са знаци, ако на земните явления не може да видиме скритото действие на Бога, няма как да разберем и онова, което влизаме ние в дълбочините на Божията слава, пред олтари, трона Божий, защото зад видимият храм и всичките тия неща, които Вие влизате с външния човек, целта е да влезете с вътрешния, в Оня, който се крие зад външната изява на всички тайнства, мистерии на литургията, и на всички ваши събрания, на всички наши дела на вярата.

И вижте, продължавам. Бог и на конкретиката в нашия случай настина изхвърли нечестивци. В смисъл, тия духове, които действат чрез агентите на сатана. И това няма да може да се промени. Но това не означава, че не продължаваме битката навън. Сред земята и морето на народите. Т.е. във външният човек – там, където ние трябва да устояваме, водейки се по дух – от вътрешният човек навън. Т.е. сърцето на вярата. Вярата, която действа в нас. Вижте! Бог наистина не гледа на лице, а на сърце. Някои хора това се заблудиха. Мислиха, че той гледа на лице. Вероятно, и ние… Говоря, всички ние понякога сме склонни лицеприятно да са ни по-симпатични едни или други, според вървежа на този свят. Е Бог, това много ясно ни го показа като учебник. Че Бог не гледа на лице. Гледа на сърце. Това, което има като намерение.

Действие вътре в човека.

Цветан Гайд: Но това го казвам, защото след като тая река от нечистота не можа да погълне невястата между нас, Божия трон, който е трон на Христос, той не е на нас. Не е на никой от нас не е на Гайд. Ние сме само предстоятели, за да господарува той във вас и над вас. За това епископите имате епископски катедри, имат епископски тронове, представлявате Христа Бога. Небесния владетел на земни места. Но аз го казвам, защото тая река отровна, тя ще отиде на земни места и в морето на народите.

Вие ще виждате все повече това да се говори сред църкви, да се нападат и християните. Това, което е системата, там се говори за черно-бяло, също хегемония, също тиранията, също там ще атакуват и Библия, и всичко вече ще става все по-явно. Това вече е явно за, което е духовно. То е вече много, ама много явно. Но ще стане явно и заон, които са бавни в схващането. Както Павел ги нарича, че в евреите… някои са станали затъпяли в схващанията. Не ги разбират, не ги наблюдават. Но мисълта ми е, че става все по-явно. Тая река мръсна, всъщност ще се излее и там ще се излее като лъжепророк, както в по-късните глави на Откровение. Вече виждаме тая мръсотия, като лъжепророците в този свят, в църквите. Лъжепророка, който има агнешки рога, ама говори като змей. Същата река на змията, на змея, от устата му.

Като лъжепророк, който възхвалява земните модели, системния модел на поведение. Едно християнство, което е фалшиво, което говори много сладки неща, нали, но всъщност е лъжа, отрова, която унищожава истинската вяра и отделя хората в плътско разбиране на всичките тия неща, включително плътско папагалстане на писания или на каквото и да е, дори като обред или външна фасада.

Цветан Гайд: Казвам ви го това особено на служители, пък и на всички вас. Вие пророци сте, вие отдавна говоря, първите пъти още покрай тия събития говорихме, че вие сте пророческата школа. Както Илия се роди Елисей. В смисъла, естествено аз говоря, образ на пророческата благодат. Други бяха помазани да извършат съдби в този свят, на системата или сред църквите, но вие сте пророческата благодат.

Всеки проповедник в Събора е пророк, който говори като прогласяващ Божиите слова. Всеки да застане както пророк Исаия казва. „Всеки пророк истински от Бога, който застане в /не се разбира/, където има пробив и защитава истината и правдата, където и да се намира“. Първо естествено, там, където защитаваш тия, които Бог ти е поверил. Да ги обгрижваш и да ги учиш как те самите да бъдат земеделци на своят външен човек, да се покоряват на това, което е вътре в тях Бог влага и учи.

В тоя смисъл, ще кажа и ще прочета нещо от самия апостол Павел, важно е. Относно, понеже то, пак казвам, то… нашата битка продължава нататъка в земната воюваща църква, няма да се занимаваме повече да допускаме оскверняване. Няма реката на змея, няма да бъде, няма го в небесната слава на храма и там където Бог се е възцарил между нас. Няма да го бъде. Но го прочитам защото е важно, това е краят на послание на апостол Павел към римляните, 16та глава, 17ти стих. Считайте, че това се отнася с пълна сила за всички нас. 16та глава, 17ти стих. Надолу.

“И моля ви се братя да забележите тия, които причиняват раздори и съблазни, противно на учението, което сте научили. И отстранявайте се от тях. Защото такива човеци не служат на нашия Господ Исус Христос, но на своите си похоти“.

В превода на гръцки е писано „търбух“ – „на своя си търбух… и с благи и ласкави думи прилъгват сърцата на простодушните. Защото вашата послушност е известна на всички, по която причина аз се радвам във вас. Но желая да бъдете мъдри относно доброто, а прости относно злото. А Бог на мира скоро ще смаже сатана под нозете ни.“

Амин и амин, да бъде! Това слово се сбъдва между вас. Сега, в този момент. Амин. Амин.

Цветан Гайд: Сега има един друг много силен цитат. И за това, аз го виждам като моя поука. Това е послание на апостол Юда. То е една глава само, знаeте. Когато говори за тези същите. Казва следното: “Тия са подводни скали, когато пируват с вас в дружелюбните ви гощавки“.

Значи, оказва се, че през годините, е такива хора, било на трапеза, било в квато и да е… Аз съм пирувал с тях в дружелюбие, а те са подводни скали. Нали знаете какво са подводните скали. Дебнат. Отгоре на повърхността не ги виждаш, кажеш, „о, мирно море, спокойно. О, хубаво изглежда“. Било за лодката, било за корабчето, било да плуваш.

Обаче там можеш буквално да бъдеш… убит.

Било като плуваш да се нараниш, ако са остри, било да се разбие корабчето или лодката. Е такива са. Между другото и помнете, никой да не ви…/не се разбира/ с външни фасади. Фасадата е точно във външния човек.

Помнете, ето там, например пак в Стария Завет, но то е важно и за Новия. Много от имената, както примерно на един от най-гнусните идолопоклонци от Стария Завет, един от царете, казва се Манасия, може да видите какво значи името му, но почти всички имена на старовременните са свързани с някаква теофания на Божеството. Дори, тоест показва, че името може да е много красиво, обаче точно, защото е думичка, която може да има злоупотреба и добра употреба. Може да е изпълнено с обратното на това, което значи името. /не се разбира/. Даже си прочетете един от пророците, в момента… след малко ще се сетя, ще ви го кажа, който много интересно използва… един от така наречените малки пророци, използва да разкрие Бог чрез него, чрез имената на неговите деца, да бъдат като знамение на това, което се случи с народа на Бога. Само малко ми дайте съвсем малко време. Само секунда. Само да го намеря. Защото е много интересен този пророк.

Цветан Гайд: Защото използва имена, за да разкрие определено действие на Бога. Да, това е пророк Осия. Където, буквално нарича една от дъщерите си Ло-Рухама, която буквално означава непридобила милост, обаче после я нарича Рухама защото ще придобие милост. Много интересно.

Също, сина си го нарича първоначално О-Ами-и, а после в някакъв друг момент О- Ами, което означава не-люде-мой, а след това го нарича Ами-и, което означава люде- мой. И пророка това го разказва като притча, в която Бог проявява първо своят съд, своята ревност, проклятие на отстъпилите от него, а след това, придобилите вече милост, чрез покаяние и промяна, изведнъж и в името им има промяна, която разкрива Божието действие.

Изобщо имената, знаете, неслучайно епископите имат книга на имената, но те разкриват много различни съдържания, но пак казвам, съдържанието може да бъде подвеждащо, както с цар Манасия, както и други царе, които имат много благодатни имена, обаче съдържанието е в обратното, в посока извращение. Няма никакво значение външната фасада, аз затова говоря за външен човек, а вътрешното съдържание. Както и да се наречеш, това е като чина.

Чина без функционирането му се превръща в /не се разбира/ под чин. Снемане от чин, щото то не си изпълнява функцията. Както се случи с /не се разбира/ в последното време. Между нас. Така някой може да е /заличени имена/ и да станат не-/заличени имена/. Не на Отеца. Или на някакъв друг отец. Казвам го не за да се заяждам, някой да мисли, но…

Цветан Гайд: Понеже много обичат някои хора да си нагаждат знамения, образи, думички. Това е също фасадата. Също и във външния човек. Вътрешния е важен. Това, което е действието на Духа, който говори тия словеса. И го казвам, за да няма подвеждания, ама…нали… фасадата остава.

Но когато си отиде онова вътрешното, остава мъртвешки кости. И някой ще каже пак, казвам ми казвам неща, за да се осмислят, да се освестят тия хора, да осъзнаят, че нещата са много сериозни. Те са сериозни не защото аз ги казвам, защото Бог ги заявява. И защото такова е действието на Духа. Така Бог реагира на… и във древността и сега. И как Бог подменя и сменя обратното някой, който може да е не- /заличени имена/, да стане /заличени имена/, зависи ако има покаяние. Има промяна.

Някой може да се нарича трак – имаше Жорж Трак, толкова пък е трак – няма нищо сияйно в него. Има гнусотии. Знаете го. Един…общественик.. в Пловдив. Няма никакво значение думичката за външния човек /не се разбира/ съдържание. Духовното съдържание Неслучайно, да разберете връзката между външен човек и вътрешен. Дето и друг път съм го казвал, но сега още по-явно. Казва апостол Павел. „Всичко е Ваше.“ Било минало, било древност, било настояще, било бъдеще.

Пророчески откровения. Всичко е Ваше. Но при условие, че вие сте Христови, както Христос е Божий. Ето това са условностите на завета. Никой не може да ги промени тези условности.

Цветан Гайд: Но ще завърша със следното: Братя и сестри, ние сме в епохата, когато е развързан лукавия. Това миналият път помните едно допълнение, говорих за тайнството на изповедта, развързване на човек от греховете. Вижте си го последното, което е добавен запис – за относно апостолските правила. Там говорих и за връзването на лукавия, и обратното, развързването му, когато човек отстъпи. Но аз ще кажа във вселенски мащаб. Ние сме в епоха от много време, но сега става все по-явно.

Докато преди е имало някакво прикриване, сега се явява едно към едно, в смисъл – много явно. Ние сме във времето, което лукавия е развързан. И той мами народите, чрез наука, политика, култура, поп-култура, чрез всякакви измамителни хитрости, чрез фалшива религия, фалшиво християнство и така нататък. Мами народите с всички нечисти духове, дето е описано там и трите жаби, за да се бунтува против оня, който е законодател, съдия. И Бог го е поставил чрез Възкресение на мъртвите, но и е Бог, който е Господ, Бог във нас и между нас и чрез нас. И това е време, в което лукавия все повече заобикаля стана на светиите, но тоя стан пък ще става все по-явен.

Под „стана на светиите“ имам предвид, освен невидимото присъствие, което е във вътрешния човек, но онова, което наяве се проявява във външния човек, чрез верните Богу. Тоест, ще има и едно събиране на народа Божий, процес, който ще бъде в цял свят, но и специално в нашия живот и в нашата територия, която населяваме. Може да не е голям стан.

Нечестивите винаги са като пясъка. Праведните са скъпоценни камъни. Ние градиме върху основа на скъпоценност. Не градиме пясъка. Мисълта ми е тази, че времето е точно като ноевите дни. Стана на светиите и помнете в края на времената, огън от Бога ще падне, както е описано в откровение на Йоана, което е съответно на пророчествата на самия апостол Петър за огнения поток, който идва на света. Където Святия Дух е огън, който не ни изгаря, но за другите ще бъде огън, унищожаващ всички измерения включително, за да ги обнови. Като казвам унищожаваш, не говоря за избухване на свръхнова, не говоря такива тъпотии, а огън, който ще обнови света, ще го очисти от всяко зло, за да бъде Бог в него всичко във всичко. За да бъде Бог всичко във всичко. Това е Възкресението на мъртвите. Финалния епизод. Но имам предвид, че , това е процес, в който има събиране около стана на светиите. Това е като кивот, в случая, покрив, покров, над верните. И едно събиране на верните. И обратното – събиране около стана на всички нечестиви, които ще хулят и ще продължават да хулят, както живеещите на небесата, т.е. светиите, които вече са преминали отвъд, така и ония, които сега живеем на небесата. Защото това е хула против небесата, където ние заявяваме, че Господ Бог владее в нас и между нас.

Цветан Гайд: Това дори в християнските църкви вече не се говори. Там всичкото е вече някакви философии, разни психо-системи, психологически трикове и така нататък.

Да не говориме за безбожниците, богоборци, които тотално отричат авторитета и властта на Бога. Тотално отричат твореца, на видимо и невидимо. Та мисълта ми е, те все по-богоборчески и все по ще хулят славните същества, ще хулят небесния трон, тия, които живеят в духът, ще хулят тия, които са верни на Бога. По един или друг начин. Но Бог е верен.

И както си е обещал, ще защити своите си, чрез това, което предстои да се случи във цялата вселена. Така че ще погуби нечестивите, а своите ще защити. По един или друг начин, невидим първоначално, но след това – много видим.

Това започва Божия съд от невидимото, но винаги се явява след това във видимото. Бог дава в тайно, в смисъл явява се там, интимно, но после въздава навън.

Както благословения за своите си, така и съдби над богопротивниците. Амин. Нека пребъдваме в Христа Бога. Бдете! Имайте мир в Бога. В Бога имаме мир. В света имаме скръб. Не се тревожете от това, че по човешки сте в скръб.

Тия дет’ се радват по човешки във външния човек, ще се разплачат. Както Христос казва. „Вие дето се смеете, ще се разплачете. Горко, горко ви“. Тия, които сега плачете във външния свят, където света доминира и… изглежда, че доминира. Той си /не се разбира/, това е само за да се явят Божиите праведни съдби.

Цветан Гайд: А ние, нашата роля е да бъдем свидетели на Божият съд, да предупреждаваме хората и да избавяме когото трябва, когото трябва, към /не се разбира/ …като, Бог ни праща към него и към тези човеци като от лъвови уста. Като от огън да ги избавяме.

Вижте, това не са… нали, тва обикновено в света се казва, че са приказки да плашиме човеците, нали така беше – чрез страх.

Това е… от кога ли го… Това да не мислите, че само спрямо нас го говорят, че чрез страх владеем. Това го говорят от 2000 години. Църквата така владеела – чрез страх.

Вижте, има страх, който е системен страх, да не се минеш и да не настинеш, и да не си прецакан, пак казвам, който е в тоя страх, той е плътския човек, който от това се страхува.

Ние във вътрешния човек знаем от Кой да се боим. Той за нас не е страшен. За нас е милост и любов. За нас е извор на живот, светлина, огън, който не ни изгаря. Ние придобиваме негово естество и това е изцеление и за външния човек. Но ние сме разбрали, че от Него си струва да се боим, защото Той е всичко.

И ще кажа една последна най-така дълбока мъдрост, която са казвали и преди мене апостоли и пророци, че най-полезното мъдруване на горделивите плътски хора е да мислят за смъртта, защото, който мисли за смъртта често, трудно може да оглупее до там, когато се сеща за какво е смъртта и тлението, да си въобразява, че в тоя земен свят нещо ще придобие, което си струва.

Това е заблудата и на плътските християни, включително и на тия наши хулители. Забравяйки какъв е истинския градеж и смисъла на това, което правим. А то ще остане и в тоя свят, но аз имам предвид обновения свят. Ние когато отиваме и в тоя свят, ние градиме вечни неща. Всяко нещо в тоя свят, дори във външния човек, ние му правиме да има своя корен във вътрешния човек и във духовния вечен свят. Така е, това е Тера-Кея. Земята Божия, небесният свят, новото небе и земя, изградено от Божиите словеса, според думите на Христос. „Небето и земята“, говорим на външното небе и земя, „ще преминат, но думите и словата ми никога няма“.

Цветан Гайд: Ние градим в света на Словото Божие. Амин и амин. Така че, не бойте се. Квото правиме, то ще устои на всички бури. И помнете, Господ – Божият Дух е в лодката. Не казвайте „е, загинваме“. Господ е в лодката. Господ е в лодката. /не се разбира/ Имайте мир!

На него се доверете, него гледайте! Него осветете. Около него се опълчете. /не се разбира/ Амин! /не се разбира/

Божият мир и благодат да остане със всички нас. Господи, оставяме се в Твоите ръце, в Твоята благост и милост.Твоят жезъл да ни води, Твоят меч да ни защитава, на Твоя трон се кланяме и в пределите на Твоя Дух ще ходиме! Амин! Благодаря Ти, Господи! Слава да бъде на името ти, Боже! И слава на Господ Исус Христос сега и за през вечността! Амин! Лека вечер!