Цветан Гайд до общността Събор/ Тракийската църква - послание от 07.07.2023г. (наричано „Апостолско послание“)

Цветан Гайд: Здравейте, дали се чуваме? Да ми потвърдите.

Глас: Здравей, да, чува се.

Цветан Гайд:  Добре, здравейте на всички. Бог така ме води – Петъка, преди Събота и Неделята да споделя слова Божии към вас. Защото, вярвам, че има нужда това, което Бог ме води. И ми е доста трудно в момента да го изявя, защото всички ние преболедуваме. Имаме в нас скръб, по една или друга причина, в която търсим утеха и разбиране от Бога за много неща. Защо Той ги допуска, защо се случват, каква е целта на Бога, какво е Неговото намерение, Неговия план. Това е съвсем нормално, ние търсим отговор от Бога.

И знам, че всички е целебно да чуете тия словеса, които днеска ще ви кажа. Разбира се, разчитам на Бога, на неговата сила, мъдрост, дързост. Не само това, което ми е говорил да го кажа, но да ми даде способност наистина да го направя. Защото не само той ни учи на волята си, но той ни прави способни да я явиме и да я вършим. Така че съм в немощ, но знам, че Бог е силен между нас. Велик и благ към всички, които го търсят, които търсят лицето му. Знам и също, че сега Събота и Неделя, когато влизаме в храмовете, в телата… Храма на тялото… За да бъдем изцелени. Трябва да сме подготвени.

Цветан Гайд: Така че словото, което имам да ви говоря, е за да бъдете готови, да бъдете подготвени. За да може да разпознавате, да бъдете със сърца чисти пред Бога да застанете. Със сърца чисти, защото е, както е казал нашия Господ, „чистите по сърце ще видят Бога“. Всъщност Бог, който е в храма си, Той е този, който да ни избави, който да ни привдигне, да ни изцели и душите, и сърцата, и телата, и духовете, където има заболяване в духовете. Така че нему да бъде слава, но това слово знам, че много начесто стана, но знам, че имате нужда. Всички се нуждаем от отговори от Бога и от неговия мехлем, както за сърца, така за очи, така за нашите мисли, така за нашите чувства. Освен това знаете скъпи, че нашата сестра /заличени имена/ почина и я изпратихме в Сряда където, когато посяхме нейното тяло за бъдещото възкресение на телата, изпратихме пред Бога, в свитата на Бога, нейната душа и дух. Казвам това защото също е нещо, което ни показва колко е преходен живота ни и колко са важни, нещата, които Бог вгражда в нас и изражда в смисъла да се родят и да растат за през вечността. И е наистина важно и като знамение да разчетеме правилно това, което Бог ни показва. Защото всичко има смисъл, в неговия промисъл и всичко е безумие, хаос и нищета вън от него. Затова, като хора, пребъдващи в Духа и стоящи в духовни измерения, ходещи по Дух, за нас е най-важно да разбираме к’во се случва в духовния свят, в наш’то себе, въобще в света на невидимото, защото там градиме, там и растеме, там ще населяваме обиталищата Божии за през вечността. Нищо от това, което е тука няма да остане. То е само временно, само семе, което посяваме, за да пожънеме във вечността. И това ви го казвам, някои ще кажат, скърбящи пак имаше един от… който разговарях по друг повод като каза тази руска дума грусть, грусть..

Нали като тъга. Вижте ние не тъжиме по човешки. Много пъти плътските хора бъркат, дори в храмовете, когато ние отиваме, ние копнееме за онова зрелище, за което и Йов копнееше един ден. Вън от това си тяло, да види Богът с цялата Му слава и величие и да се облече в непреходно тяло, в оная вечна скиния, която е нетленна. Тоест не бъркайте смирението и скръбта по Бога, защото скърбящите те ще се утешат. В този свят сме като овце сред вълци. Естествено имаме могъщ пастир в нас и между нас и чрез нас. Но всички ние знаем нашата немощ и че хич не сме желани в тоя свят. Тоя свят не ни обича. Ние сме като пришълци тука, не сме желани.

Цветан Гайд: А и ние не го желаем, ако сме се разпънали заедно с Христос, както всички вие участвате в това потапяне в Христа да живеете за Бога и да сте мъртви за света и света за вас да бъде мъртъв. Всички тия неща ги казвам, защото знам, че макар мнозина от вас в ревността си, в дързостта си в Бога да имат утехата и радостта, все пак имат и скръбта по Бога. Тази скръб, която е и по-човешки за сестрата, която почина. А вероятно и за много от хората, които в последните седмици се разделихме с тях. Колко това е обратимо, възвратимо, Бог знае. Но Бог, който е сърцеведец, той ще ни води и ще ни научи. Амин. Но сега това, в което Бог ме е поставил. Аз не мога само да оставя това, което е Божието действие, което ще бъде след моите думи тази вечер, ще бъде и във храмовете, и във душите и сърцата ви, и в сънищата ви, на всяко място и време.

Но трябва да осветля така щото, това което Бог ме е пратил към вас… да осветля неговите пътища, неговите размишления, неговите планове, защо се случва, каква е волята му, намерението му, защото, както е писано, всичко съдейства за добро на тия, които любят Бога, които обичат Бога. И любовта изпъжда всеки страх. Любовта изпъжда всеки страх. Ако ние пребъдваме в любовта, ако се връщаме в неговата любов, То тогава ще намерим изцеление. Прошка и всичко онова, което копнее душата ни.

Цветан Гайд: Знаем и че Стефан. Кардинал Стефан, Стефан Йерусски е между нас сега. Казвам го, защото днеска искам неговото съсвидетелство да ви говори. Не защото няма аз лично да ви говоря, т.е. моето свидетелство като воля Божия и явена в моята воля, като един, който лице в лице, същество в същество, личност в личност Бог му е говорил.

Но защото винаги е много по-силно когато имаш двама свидетели и там когато Бог те потвърждава чрез верните и преди теб и до теб и с теб. Амин.

Господи Исусе Христе, дай мир на всички в този момент, в този миг. Отвори душите и сърцата, премахни всяко угнетение, всеки плевел, всяко смущение от лукавия, всяка тъмнина. Смири всяка плът, да не се бунтува пред Тебе, Светия, пред Словото Ти, пред Тебе Богът на истината.

Амин. Нека всички кажем Амин.

Цветан Гайд: Сега, приятели, много важни неща имам да споделя.

Първо, започвам с неща, които са необходими Бог да разясни в нас, да отмахне, за да има място на неговото действие, неговото слово, на неговата любов и милост.

Раната трябва да се почисти. Нали разбирате, всички ние боледуваме. Раната трябва да се почисти, винаги раната се чисти. Нали така? За да може вече духът на живота да я заздрави. Вижте, приятели! Когато казвам определени неща конкретни в земното, всъщност аз ще ви водя към духовното, защото само Духът е тоя, Който изцелява. Помните Христос казва, „плътта нищо не ползва Духът е който дава живот“.

Цветан Гайд: Примерно когато разбирам някой човек, измежду нас, дали служител или друг, да казва и да мисли, че примерно когато заявяваме и призоваваме всеки да застане в Бога, във вярата си, в изповедта си, в единство, в единоначалието, в главата Христос, и когато чувам и някой да ми каже или да мисли, да твърди, че ние имаме предвид да говори против някой, било /заличени имена/ или било Тодор. Такъв човек за мен е много далече от действието на духа в него.

Пояснявам много ясно. Ние никога не сме говорили срещу човеци. И тук не става въпрос за война между човеци. Защо е важно да го явя? Защото винаги сме съдили духове, съдили сме този свят, съдили сме ангели, съдили сме паднали ангели, сили на поднебесната. Срещу тях ние воюваме и тях изобличаваме. Вече от там насетне Бог съди човеците. Ние не съдиме нито един човек, защото Бог е съдията на всеки. И Той ще отсъди в оня ден за всеки и поотделно. Това е важно да го разберете. Нашата функция и роля, на всички нас, не е да съдиме човеци. Ние съдиме духовете.

Съдиме света, моделите на тоя свят. И винаги така сме действали. Другото е много плътско мислене и по-скоро е… нали, като част от обвинението, което идва към нас от толкова време, от няколко седмици.

Академик Цветан Гайд: Защото второ… до сега, вие виждате, че ние постояннно изваждаме наяве духовните корени, духовете, които действат срещу Събора, срещу делото и срещу всички нас, включително йерархията, включително срещу моето служение. Ние постоянно го изваждаме това. Но от първият ден всъщност тези, които ни хулят, са говорили лично против нас, конкретно против нас. Проблема сме ние. Докато ние не виждаме в тях проблема, виждаме проблема в духовете. Това е важно да го кажа, защото това дава винаги възможността човека да се върне. Да се промени и да бъде приет и обичан, за нас не е проблем нито един човек. А духовете, които имат определени модели на поведение и въздействие. Сега искам и много ясно да кажа, когато ние сме ги заявявали, това е начин да вържеме действието на нечистите духове. Това е апостолското служение. Помните Христос, когато даде власт на Своите ученици, духна върху тях, и каза, „приемете, Светия Дух“, т.е. власт, която е от Духа, Той им каза следното, „ето давам Ви власт. Власт да връзвате и да развързвате“. Разбира се говори, след това продължава, „комуто греховете простени са, комуто задържите, задържани са“.

Но вижте, връзването и развързването е нещо много важно и за първи път днеска ще го разберете и в една такава дълбочина. Защото когато Христос говори онази притча, че не може да ограбиш врага, ако не вържеш силния човек. Помните, има цяла една притча, която говори за освобождаването на човека. Един човек за да бъде освободен. Казва, ако не вържеш силния човек, не можеш… не можеш да го освободиш. Той го нарича като ограбване нали, но не можеш да ограбиш врага. В случая, той го разказва това. Какъв пример? Защо го давам този пример? Защото целта на посочване на определени модели, описани, примерно в Стария завет, но и в Новия завет, както е в откровение на Йоана, има тази цел – да върже определени действия и сили и да покаже техните последствия, а и да… както като предупреждение, така и да покаже техния начин на действия, техния модел.

Цветан Гайд: Това не е осъждение на човеци. Напротив, това е за съхранение на човеците. Да видят, да разпознаят моделите на лукавия. И за да могат да се отърват, както и да се предпазят от подобно развитие, защото иначе ако се развие докрай, вече попадат под съдбите на самия Бог. Защото ние, как пак казвам, Бог ни е дал власт да съдим духовете. И когато отсъждаме дори вътре в Събора, то е съд, който е над духовете, над силите, които действат в плътта, но ние не съдим човеци. В този смисъл понеже наш брат, предишния път беше пуснал предишно писмо на кардинал Стефан. За предишен епизод на онова време, помните, имаше случаи там с хора от Русе, знаете го /заличени имена/, които са от първа генерация помните тия ситуации, но тогава имаше също големи атаки там също бяха явени определени сили и когато това писмо беше пуснато то също не явява, че тия всичките хора сами по себе си са Юда. Юда е конкретна историческа личност и конкретно човешко същество, което беше и oсъдено, предадено на погибел.

По-скоро това писмо и изобщо не визира даже там, не са описани и посочени поименно никои. И това е било 2006 или 2008 година, ако нали… да не бъркам. Но всичко това не е осъждение на човеци. Защото казвам, някой да каже – ето сега ние казваме, че тия са Юди или сега това, което се случва, еди кой си е Юда или еди какво си, или еди що си. Това е много изключително недуховно, плътско разбиране. Какво е това, което казваме? Пак казвам, ние нямаме изобщо проблеми с човеци, нито със семейства.

Академик Цветан Гайд: Това не е Игра на Тронове, който е гледал или там знае за кой сериал говоря. Тук няма битки между човеци. В това искат да ни вкарват разни духове в това русло. Да опишат, че тук има битка между некви фракции, човеци и така нататък. Това е и целта на Лукавия винаги да вкара истината да я тръшне на земята, както казва пророка, а тя е духът на истината. Ние винаги казваме, че истината е самия Христос, истината е духът на истина. Божия дух, всичко е в Духа. Така че това са пълни измислици, никой не очаква някой от вас да говори срещу този или срещу оня. Това не е верност. Не очакваме от вас верността ви да бъде да говорите срещу този или срещу онзи.

Ние изпитваме нещата духом. Но казвам, много, много ме наскърби, като чух служител да изкаже такава тъпотия. И да се оправдае, че един вид не може да вземе една или друга страна. Че не може да говори срещу този или срещу този. Това е много далеч от духовност. Тоя човек трябва да се замисли много дълбоко за своята духовност. За различаването на духовните явления. Изобщо не става въпрос за някаква вражда човешка. Няма к’во да делиме. Ако така го представят някои, това са, точно това им е проблем. И вие ще разберете днеска, защото най-важното слово е изцелителното слово днеска.

За всички да имате в бъдеще, от сега нататъка да имате взор, верно виждане, верно откровение, за да побеждавате лукавия. И това може да стане само чрез Божия Дух. Да бъдете очевидци в неговия съд. Съд над духове, не над човеци. В тази връзка обаче ще започна и със следното, което може да ви смути, но трябва да го кажа.

Всякога, когато отивате на причастие, винаги трябва да заставате пред себе си, да казвате подобно на апостолите, „да не би да съм аз, Господи“. Защото нашта плът всякога и винаги е склонна да предаде нас, да предаде Бога и да предаде вярата. Разбира се, кога говорим за предателство и срещу кого е предателството?

Цветан Гайд: Тук не става въпрос за предателство срещу човек, защото в случая модела, който е явен, дори и в това писмо на кардинал Стефан преди толкова години, много ясно показва, че това е предателство спрямо самия Христос. И в това ние всички трябва да внимаваме. И не само сега, но и винаги. Какво се предава ?

Предава се приятелството на Бога и с Бога. Любовта на Бога, откровението на Бога, това, че Бог се открива нам. Неговото откровение. Дори може да звучи все банално, понеже все го повтарям, но то е, за да разгранича спрямо светското разбиране, Божият модел дори, Божият начин, Божия пример, Божието учение, което наричаме Божията наредба. Божията наредба, Божията изповед на вярата, Божието учение.

Защото те всичките са проява на самия Христос и на Неговата любов в нас и към нас. Защо толкова боли предателството? Защото то е интимно нещо. И вие знаете случая с Христос, защото го предаде един от неговите най-близки, на които той също служеше и които той благославяше, и които беше поставил в чин. За това и боли най-много хора, които са конкретно в позиция интимна, т.е. в семейството. Нали знаете обикновено най-боли от вътрешните хора. Най-те боли от семейните ти, от близки, на които имаш не само доверие, но които въобще ги възприемаш като част от себе си. То затова боли. Но вижте, понеже става въпрос за любовта на Бога, тук има да кажа някои дълбочини и важни тайни, за да разграничимe от другия тип любов.

Ще ви помоля само за съвсем малко време да ми дадете, защото трябва да видя батерията ми, дали е добре. Секунда. Благодаря ви, извинявайте, просто имах малко проблем с техниката. Мога ли да продължа? Чакайте пак за момент. Само за секунда. Прощавайте още веднъж. Мога ли да продължа? Чувате ли ме? … Да, благодаря.

Академик Цветан Гайд: Та, има любов, която е Божествена любов и любовта ни към Бога, не само Божията любов към нас, но и любовта ни към Бога, явена и между нас. Но има, разбира се, и друг тип любов, която е душевна, човешка и то е разбираемо. Разбираемо това, че я има. Говоря… не, че ние не обичаме Бога и с цялото си сърце, цяла душа и цяла сила, тоест със човешкото в нас. Но имам предвид, че има любов по човешки, тоест да обичаш човешкото, а не Божието в човека. Има го тоя момент, защото дори да обичаме ближния като себе си, той винаги минава през оная любов, която е към Бога и Божието в него. Защо го казвам това? Защото и Христовата любов е такава. Той ни обикна дотолкова, щот даде живота си за нас. И го казва, че няма друга любов по- голяма от това човек да даде живота си за приятелите си. Но тая любов е, за да яви и да изпълни нашето същество да бъде изпълнено от него.

Той да се всели в нас. Тоест, божеството да ни изпълни. Амин. Така е. Сега да кажа има скърбящи между нас. Първо ще започна със скръбта ни във връзка със /заличени имена/. От Плевен сестрата, знаете. Ние я обичаме. И близките я обичат. Ето, показваме ви един важен пример за любовта.

Но не всичко в нея е непременно харесвано. Дори и от близките й. Които са били на погребението, помните, свещеника много хубави неща от Бога, като казвам хубави има предвид Божии неща каза, включително за това, че тя, въпреки нейните през

последните години страдания, немощи телесни, не е възроптала против Бога и така нататъка, и така нататъка. И говореше за правдата, оправданието й…прочитайки текста… от онази плочица, която знаете поставяме винаги при посяване на тялото на покойника, който е бил верен на вярата в Христа Бога, последователя на Христа.

Вижте приятели… да го кажем направо – /заличени имена/ не е била никак съвършена и близките ѝ и тия, които сме изповедници и служители, знаем, че е имало доста мърморене, и не винаги покорство, и неща, които не са били по Бога. Ние го знаем това. Но защо го казвам това? Казвам го първо да разбираме, че многото й скърби и страдания са част от изпитването на Бога, който иска да избави човешката душа, дори когато тя много пъти не е била в правдата Божия.

Цветан Гайд: Но въпреки всичко, аз го казвам заради истината Божия и за да осветя неговото оправдание, което е чрез вярата. Въпреки всичко, такава е Божествената любов, че човека, ако устои,и независимо от своите падания, ставания, взаимоотношения, които не винаги са били каквито Бог желае. Все пак, когато той се връща, човекът винаги се връща към Бога. Винаги търси помирението си в Бога. Да бъде в мир с него, а не със света, а не със своите си разбирания. Когато въпреки всичко той се връща, човека се връща към Бога и неговия промисъл, тогава Бог извървява много по-дългия път до човешката душа, снизхождава и влага в човека, вменява в човека собствената си правда, собственото си съвършенство. Така, че ви го казвам, за тия, които бяхте там, да, случиха се небесни неща, които произтичат от свръхестественото действие на онази вяра, която вижда невидимото. Защото в невидимото Бог застана като защитник за нея и вмени не правдата на /заличени имена/, а правдата на самия себе си. Вложи своята правда във /заличени имена/. И за това й се даде милост, благост и вечни имения. Вечно наследство, вечна територия. Само поради едно! Поради Божието снизхождение, заради вярата й. Макар да е падала и ставала, това, че в крайна сметка се е примирявала и примирила с Бога, не е била бунтовна. Докрай. Не, че не е имало бунтове в нея. Не, че плътта й не се е бунтувала и е правила безобразия. Но въпреки всичко, се е връщала от всичко това всеки път. И тая борба не е била лесна. И аз не я знам до край, Бог я знае. Даже и близките й вероятно, които са били през всичкото време с нея, и те не я знаят до края тая борба, но Бог я знае. И въпреки всичко, не поради нейната правда или дела, а поради Божественото снизхождение, Бог, който слиза в ада на човека, за да го избави като от огън дори! Всичко това го казвам не за да… по някакъв начин принизя живота на /заличени имена/, някой да не каже така.

Цветан Гайд: Аз нямам мисленето, плътското мислене на хората в света, които казват „за покойника или хубаво или нищо“. Аз не съм казал и нищо лошо за /заличени имена/. Аз не съм видял нищо лошо от нея. Но за да осветя Бога, трябва да кажа това, че дори когато във свидетелството самият Бог застава като ходатай пред самия себе си… едно от лицата на Бога, ходатаят Христос и казва, тя не е направила това, Богомилата /заличени имена/ не е направила това, не е пристъпила, еди какво си, еди що си, еди какво си пък е направила. Всичко това е действието на Бога в нейния живот, роденото от Духа в нея.

И защо го казвам това? Защото, приятели, както казах, че ние не съдим хората, съдим духовете, падналите сили ангели и света, така, приятели, помнете, всякога, когато виждаме Божието действие в живота ни, ние прославяме Светия Дух, който е в нас и между нас и чрез нас.

И това абсолютно е… и във двете посоки. Ние гледаме по дух нещата. Ходим по дух, живееме по дух. Както никой не може да вземе славата за себе си, а тя е Божия слава, може да отдаде слава Богу за абсолютно всичко в живота си и всеки един от нас, който служи, включително и в момента аз започвам в немощ, защото Бог така прави, за да познаете, че аз съм немощния, но Бог е силния и негова е славата и негово е действието към вас, макар и чрез мен. По същия начин, и когато има неправди, падания, зли плодове. Това са дела на плевелите, плевелите, делата на лукавите сили, на нечистите сили. Разбирате ли? Затова казвам, че не съдиме човеци, а трябва да внимаваме всеки на себе си как застава. Да изпитваме себе си. Защото, приятели, има една много ясна мярка, която всички ние можем да видиме и да познаеме. Давам ви пример.

Цветан Гайд: Разкола, който видяхме, започна там с /заличени имена/ и така нататък, само посочвам духовете, които действат. Искам да ви попитам на всичко това, на всичките събития през това време, какъв е плодът? Има ли един между вас, който да каже, че това е способствало за неговия растеж в полза в живота му нещо добро е родило? Може ли някой от вас да каже, че всичко това, което духовете – лукавия повдигна чрез човеци, може ли някой от вас да каже, че има добър резултат и плод за него? В смисъл, да каже, че това нещо му е дало или нещо добро е родило. Говоря за самото действие, на всичко това, което се повдигна от човеци. Естествено ще кажете, не, не вярвам, някой от вас нещо добро да е видял от всичкото това зло, повдигнато от нечисти духове. И въпреки всичко, аз ще ви покажа, че Божият Дух пък може от всяко зло да направи добро, защото има Божи промисъл и има цел и задача. Бог е допуснал това, защото е предвидил и промислил най-доброто за нас и всъщност това е за изцеление, за съживяване и възкресение на всички, и на всички, които са верни.

Амин. Но нека стигнем до там. Да устоиме до там. Връщам се към заставането в причастие. Защо казвам заставане? Защото знаете и че на Тайната вечеря нали, там Христос каза, който потопи… на когото потопя залъка и му го дам, той ще бъде.

Затова защо го казвам? Това е причастяване. Защото е много важно ние да знаем с Бога, когато се причастяваме в тая любов и това негово приятелство. Дали сме верни на това, което Той ни доверява – Словото си, духът си, целите си, намерението си.

Учението си, наредбата си. Или по един или друг начин го предаваме. В една или друга степен. Като казвам, не че ставаме Юди. Но подобно на този модел, по един или друг начин сме бунтовни или отстъпваме, или предаваме това, което ни се подава, защото нас ни се подава чрез причастието, общуване в Божието естество, Божията благодат и всичко онова слово, което идва към нас.

Цветан Гайд:  Не за да го преценяме, да го съдиме, не за да го разпъваме втори път, а за да го приемаме с любов и вяра? Затова е добре да изпитваме. И Христос ни показва това, че ние трябва да се изпитваме. Така че, онова, което е станало някога преди 2000 години, онова, което е описано, че ще стане в края на вечността, в Откровение на Йоана, то е днеска сега духом, защото и днеска пиеме живите води, описани в Откровение на Йоана, реката на живота, защото сам Исус ни каза, че сме приели Светия Дух, Който е като живи води във вътрешностите ни. Всяко нещо във времето и пространството, което Бог ни е подарил, в което има ДА на всичко, което Бог ни обещава, е още сега.

Преди още да го вкусим и в онова обновено възкресенско тяло, физическо тяло. Ние трябва да внимаваме на всичко това, защото то е за нас поука, да ходим по дух. Вижте, приятели, първо ще се обърна към тези, които бързат и са ревниви, и хубава е духовната ревност, но са бързи нали да осъдят човеците, чрез които духовете действат. Сега да кажа, трябва да бъдем смирени.

Както казва апостола, „всеки да внимава на себе си“. Защото „да внимава“ означава да не падне подобно на тези, които са паднали. Защото тия, които са паднали, Бог може да ги направи да станат, а пък може ти, който стоиш, да паднеш. И Бог така ни е направил, че за да не се гордеем, включително с падането или ставането на някого, всички ние да внимаваме. Защото нашата плът е способна на всичко това, което иначе осъждаме в другия. Да, казвам. Нашата плът в определени моменти е. Знаете, под въздействие и натиск тя е способна на абсолютно всичко това, което ние сме склонни да осъждаме другите.

Цветан Гайд: За това ще помоля всички вие. Умолявам ви заради Христа Бога, в смирение да внимаваме на себе си, да съдим духовете, но не и човеците. Духовете, но не и човеците. Сега ще кажа към другите. Има други, които скърбят. Има и група хора, аз съм убеден, че има хора. Всеки в някаква степен, които скърбят, защото много от тези съблазни в една или друга степен са им давали място или даже са си ги шушукали с някой друг, и включително със същите хора някъде и някога. Сега искам да кажа, че тези хора не може да не са на скръб, защото по един или друг начин Господ ги жили. Те трябва много да внимават и да очистят сърцето си. Казах, чистите по сърце ще видят Бога. Да очистят от това, да отхвърлят съблазънта и да се отрекат от нея.

По един или друг начин тя е имала място в живота им. И понеже говорих за шушу- мушу, къща разваля. И не говора за Божия дом, говора за личния дом. Защото много често това, което ние мърморим и роптаем, лукавия използва като семена в собствените ни синове или дъщери. И това след това дава злите плодове, които се чудим после откъде идват, като неверие, бунт и отхвърляне. Така че, всеки да си поеме вината, както Словото казва, да осъди сам себе си, за да може да не бъде съден със света, със външните.

И когато ние осъждаме себе си в подобни действия, осъждаме плътта си, разпъваме плътта си, да, тогава Господ идва и ни изцелява, прощава ни, премахва злото и последствията, според това, което ние отваряме сърцето си за Него и отхвърляме всеки горчив корен. Това е изключително важно и ви умолявам ви да го правите. За ваше добро и за доброто на домовете ви, за вашето спасение в Христа Бога.

Сега ще кажа, има и друг тип скръб. Скръбта на много хора, които по-човешки, душевни, приятелски. Сега ще кажа, обаче, тук има един момент. Има също и очистване и от една и друг тип скръб. И това е когато човек прекалено въздига човек и човеци. И се предоверява на човеци.

Цветан Гайд:  Уповава на човеци и гледа на тях. Не искам да го нарека идол, защото много пъти може да не са виновни самите човеци, които превъзвишаваш във очите си, а е собственото ти гледане на тях, казвам, за да не осъдя никой. Просто има моменти, в които ние сме склонни да въздигаме в сърцата си човеци, да гледаме лицеприятно на тях. По лицеприятие. За което Апостола учи, никъде между нас да няма лицеприятие.

Всички трябва да внимаваме нa това. Защото в това най-вероятно ще има скръб също. Ето казвам ви – скръб както тези, които скърбят понеже са имали подобно влияние, и скръб на тези, които са се предоверявали и са превъзвишавали човеци. Няма как в тия два случая да няма скръб. И тая скръб е целителна, тя е очистителна. Тя е необходима. За да остане онова, което е непоклатимо – любовта към Бога и във Бога, включително и към хората, към всеки човек. Тя е Божия тип любов. Не е по човешки. Но в това Господ ни учи и това е част от неговата школа. Школата не е само да чуеш уроци като преподаване на информация, а е лично преживяване, лично в твоя живот. Субективно да го приемеш и преживееш точно както Бог в живота ти е субект.

Амин.

Простете ми след малко пак ще продължиме. Ще имаме от време на време паузи. Хем да можете да размишлявате.

Цветан Гайд:  Сега в тая връзка да продължа относно когато говорим за вързването на определени сили, тоест това е начин, по който техните действия са разкрити или са техните замисли. Говоря за духове, не говоря за човеци. Защото много пъти човеците не осъзнават някакви много неща. Зависи до каква степен, Бог знае. Но ще продължа тая вечер също за нещо много важно, което да ви предпази. Защото днеска ще кажа неща, които няма да повтарям друг път. Но всеки трябва да внимава и да разсъждава. Ако ги повторя, то ще е може би в писмен вид.

Но казвам го, защото обикновено аз говоря, а някои неща, те се записват между другото. Знаете и целта е на тези записи да излезат като поука и за в бъдеще за различните генерации, включително като текст, знаете, /заличени имена/ работи върху това. Но въпреки всичко аз говоря за нещо, което имате нужда, когато имате нужда. Не е само живото слово, което идва към вас, а има необходимост от писано слово, което като разпоредби, учения – да видите самата обхода на Духа.

Но днеска ще продължа в това да разкрия по-скоро модела на света, как мисли света относно много неща, за да… един път завинаги да има запечатана поука между вас, между учениците, и винаги да разпознавате и да не падате повече в такива заблуди, винаги да разпознавате духовете. И това е, разбирате колко важно.

Вижте, приятели, да кажа нещо много важно за истината.

Истината не само е Божие слово, но тя е слово, което се превръща в… като семе в самия човек. Не случайно, когато Христос говори притчата за сеяча и Божието семе, което е Божието слово, нарича сеяча „човешкият син“, а пък семето, което той сее, Божието слово. Аз и друг път съм го казвал в друга посока и контекст като част от учението на Христос, но днеска го казвам съобразено с поуката за тази вечер, която идва към вас. Христос е и Словото Божие, той е и човешкият син. Знаете, двете природи в Христос. Но защо го казвам днеска съобразено с това, което се случваше последните седмици.

Цветан Гайд: Защото искам да знаете, словото не е една външна информация, която някъде стои. Тя дори не е това, което го четете в свещените писания. Преди да е в свещените писания, то е семе, което е в конкретни човеци. Не знам дали разбирате. Пророкът е носителя на Семето, или Апостолът, ако говорим за пратениците, а Христос е наречен Първоапостола на нашата вяра. В смисъл, Апостол значи пратеник. Тоест искам да разберете, Божието слово винаги идва посредством плът, човешка плът. И след Христа Бога, не говоря само за Неговото Боговъплъщение, говоря за Божието Слово.

И в тоя смисъл, казвам, Божието Слово, което идва до вас, то винаги е като семе чрез конкретни човеци. Никога не е вън от човеци. Затова това, което ще си позволя днеска да говоря. Вероятно никога повече по този начин да го повторя, защото ми е болезнено. Защото ще оставя Бог да го свидетелства, но ще го кажа много ясно.

Истината, която е самия Христос и Неговото слово не е нещо, което да сте го издирили и да сте го намерили. Не е нещо, това се отнася не само за изобщо божествената истина, но за всяка истина, в която духът на истината ни води. Тя не е нещо си, което ти да разпиташ, да откриеш. Никой от вас не е открил сам Христос. Въобразява си някой от вас, ако си мисли, че е намерил сам Христос.

Ако сте Христови ученици и последователи, е истина думата на самия Исус, който казва “Не вие мене избрахте, а аз Вас избрах”. Бог те е намерил. Бог те е намерил чрез пратеника си. Бог те е намерил чрез много събития, чрез много ангели, които са се явявали като свидетели или събития и знаци? Но Бог те е намерил. Казвам ви, за да не отпадате от духа на истината, да не станете като мнозина в света, които се наричат християни, които всякога търсят истината и никога не я намират, както рече и Апостола.

Вие сте намерени от истината, пребъдвайте в нея и растете в нея. В тази връзка, да кажа много ясно, аз не съм обичан по човешки в събора. Не съм никак обичан. Аз т‘ва съм го виждал и на сватби, на погребения. Не ме разбирайте погрешно. Не, че нещо предизвиквам вашта любов или нещо се правя на обиден. Аз съм го виждал това.

Цветан Гайд:  И не си кривете душите. Не съм от хората, които е обичан. Нито моя дом. Във оня смисъл, по човешки. Защо ли? Ами защото няма човек от вас, който да не е бил изобличаван, или поправян, или укоряван, или назидаван, наставляван.

Аз не умея да лаская. Никой един от вас не е във Събора, защото поради някаква причина или по някакъв момент е бил приласкан от мен. Никой от вас не е във Събора, защото е приласкан. Щото по човешки му е била много приятна моята компания. Така ли е? Така е. Ако Ви е била приятна в някакви моменти, то е поради друго нещо, което ще Ви спомена след малко, което е свързано с благодатта на Бога. Но по човешки вие нямате причина да ме обичате. Казвам по човешки, според мисленето на този свят. Нямате причина да ме обичате. И го видях. Дори го виждам много пъти. Обикновено нещо да стане криво, крив ще съм и аз. Дори дистанцията, която стои, то се е пренесла понякога и към архиепископи, епископи. Това го има. По- човешки ние не сме така обичани. И пак казвам, това не го казвам, за да някого наскърбя или по някакъв начин да обидя, или пък някой може да се засегне от това, но истина е това, което казвам. Може би защото имате страх Божи, страх и от Божия човек. Но не така си се събирате и си се радвате, когато сте с по… нали по друг начин между вас и както бихте го правили и затова често пъти не го правите, когато сме ние или аз или някой от кардиналите и т.н.

И пак казвам, това не е укор. Ние го виждаме и то не е от сега. То не е станало тия две седмици. И някой ще каже, защо го говориш сега това, какво иска да каже? Какво иска да каже кардинала? Просто казвам една истина. Но сега ще уточня нещо друго. Ако има във вас любов към нас, тя е поради съвсем друга причина. И аз я изтъквам ясно, да бъде за всички вас и в бъдеще. Поради това, ако обичате Бога. Ако някой от вас обича Бога, и нас ни обича.

Цветан Гайд:  Няма как да не ни обича. Няма как да мразиш, ако обичаш Бога. Ако обичаш Бога, не можеш да мразиш родения от Него, който Бог ти е изпратил. И който ти е говорил през годините, и е благославял. Няма как да го мразиш, защото ако обичаш Бога, ти ще обичаш и тоя, който е излязъл от него.

И който Той е пратил. Ако обичаш Христа, ще обичаш и неговите. Ще обичаш и тия, които Той изпраща. А ако обичаш тия, които Той изпраща, обичаш и Него, както Той самия казва. Ако пазиш тяхното учение, ако пазиш нашето учение, ако пазиш моето учение, пазиш и учението на Христа Бог. И това не го казвам заради мое достижение, заради истината. Приятели, аз никога през годините не съм проповядал нито себе си, нито синовете си, нито който и да е било друг измежду нас. Винаги съм явявал и проповядвал Христос, защото никога не съм ви казал, че съм някакъв съвършен праведник, светия. Не съм проповядал нищо свое.

Моето учение не е мое. И ако някой каже, че е обратното, е лъжец. Ако видите през годините, кво съм проповядвал, и до ден днешен, дори днеска какво ви проповядвам, ще видите, че проповядвам Христа Бога. Да, Който действа и чрез мене, защото така е благоволил. Можеше да е друг. Аз не съм по някакво особено достойнство заслужил. Просто така е решил. Така е решил и спрямо моя дом и така. Защо така е решил. Него питайте. Аз не мога да се препоръчвам.

И никога не съм се препоръчвал. Ако съм заявявал моето апостолство, ако съм хвалил благодатта Божия в мене, чрез която служа вам, то е заради вас, за да имате вяра в това, че сте посещавани от Бога и че Бог действа в вас. Не просто, че си разсъждаваме нещо. Не сме християнски кръжок и кръжочец, там по четене на Библията. Това е причината.

Цветан Гайд:  Толкова е ясно да съм заявявал Христос и моето апостолство към вас от него. Защото така разбирам и така ме е учил Той, когато отивам в Неговото име, това не са приказки да кажеш името на Христос, името на Христос, не ми е дъвка в устата, а за мен е в името, значи от името означава… носиш Неговото пратеничество, това означава „в името на Христос“, нося неговото пратеничество, неговото писмо, неговото писмо, което не е само в мене, не е само като действие, не е само в сърцето ми, но то е посланието към всички вас. И в това съм положил целия си живот и към вас. Това съм положил и живота на синовете си. И целият си дом. Тоест съм положил живота си.

Аз може и да умра за вас, но първо живея за вас, което е дори по-трудно. По-трудно е човек да живее за другите, за да се яви Христос в тях, Словото в тях, Духа в тях. И да, болезнено е за мене, защото трябва да препоръчвам себе си, което е идиотско, което вие по-скоро е трябвало винаги да защитавате и да свидетелствате. И аз знам, че мнозина го правят и не искам по никакъв начин да наскърбя някого, но го казвам за тия, които има от к’во да се очистват и как да застанат в любовта. В тоя смисъл, това е мойто приятелство към вас. Това е моята любов, Както Христос казва. „наричам ви мои приятели, защото ви явявам всичко, което върша.

Днеска ще поясна точно този божествен модел и че всъщност през всички години аз съм явявал всичко, което върша. Да, може понякога с някакво закъснение, подобно както и Христос прати един да му намери магаренце, с което да влезе в Йерусалим и много по-късно са разбрали и другите, щото имаше конкретна задача, а пък в случая, ние чак разбираме от писанията на Евангелието. Не всички бяха и на Тайната вечеря, там не бяха 70-те… апостоли.

Цветан Гайд: Не всички бяха и на Преображението, но всички след това разбраха какво Христос говори и върши. Това е моето приятелство и моята любов. Приятелство и любов щото да дам, да живея за приятелите си. Сега в тая посока. Важни неща искам да споделя като разбиране за… изобщо тоя подход и това нещо, което го има в цялото писание.

Вижте, приятели, Христос винаги е действал така. Но ще кажа много повече за това, защото не говоря само за Христос преди 2000 години, говоря за Христа Бога от зората на човечеството. Винаги и всякога модела на Бога е този, чрез пратеници, пратеник и пратен. Никога не е бил различен и няма как да се промени. Ще ви кажа защо. Защото го има в самия Бог. Давам пример.

В пророк Исаия, когато Бог говори за спасението, което върши, Той заявява много директно, чрез пророка. Господ казва : „И няма нито един, който да е съучаствал с мен и да знае какво ще се случи. Никой не е предрекъл това, което казвам, че ще се случи и го правя“. И казва, „няма нито един човек, който да беше с мен в тази ми… това ми спасение, което извършвам“. Прочетете си го. И сега има много дълбоки глави там, цели глави, които са много дълбоки. Там казва, „в това спасение, което изработвам, нямаше нито един човек“. И това е примера между другото, за самия Бог, който стана човек, защото нямаше нито един човек. Да, сам Бог трябваше да стане човек, просто защото нямаше нито един човек. Това спасение. От там насетне, че единият, разгръщайки чрез Светия Дух, чрез мнозината, тая благодат да се разгърне, това е вече един божествен промисъл, това е царството на Бога във и чрез човеците, верните нему човеци.

Сега ще ви прочита един много интересен… Да видите как…още не знам коя година ще ви кажа… 2005 г. тракийските послания в моето обобщение на края, втората му част. Да видите, че аз винаги съм говорил това. Това е обобщение, писано от Цветан Сердикийски. Тогава знаете, че така съм се подписал.

Цветан Гайд:  Ще ви прочета само част от това слово, да видите колко е дълбоко.

„Понеже мнозина говорят за единство, но нека ви изявя Божията воля, според както съм я приел от верните свидетели, от който най-велик е Духът Божий. Единството между Божиите човеци не е основано на компромиси и човешки съглашения, (консенсус в скоби), а на тайнственото единение във и със Христос, по подобието на единомислието и единството в една воля и същност на единия Бог в три личности. Характерното присъствие на всяка от личностите в Троицата, в другите и с другите лица от нея е поради нейната неделимост. Исус няма свое учение, а явява това на пребъдващия в него Отец. По същия начин, ако пребъдваме чрез божествените мистерии в неговото тяло, сам той думите му са в нас и каквото и да пожелаем, в единоначалие се сбъдва на своето време, защото един Бог царуващ вовеки, е над всички, във всички и чрез всички. Но къде остава многоразличността и благодатта, и различните гледни точки на едната истина? Наистина Бог се явява в многообразието сред нас и света, който отразява неговата невидима слава. Бог, който е трансцендентен, сиреч извън, но едновременно и вътре, спрямо творението си и човека, пресътворява всеки миг вселената, чрез своята духовна природа, която еманира, (в скоби протича), в нея посредством неговите думи, са всеприсъстващи навсякъде. Всеприсъствието на словото ни разкрива едно от божествените качества, което наблюдаваме също и Божият образ на свещеното в нас, а именно познанието. Тази способност, която е майка на всички способности, е любовта, която е всепроникваща. Никое знание не може да я обхване, но тя обхваща всичко. Затова апостол Павел търси да познае този, от когато е бил изпървом познат. Това е тайната на нашето обединение с Бога, който обитава в непристъпна светлина, поради което е непознаваем, освен чрез Духът, който изпрати в нас, единствен разкриващ, що има в него. Чрез мъдростта сме способни да различаваме нещата, които се различават.

Приятели, за да нахлуе светлината и в най-тъмните места на нашето тяло и вътрешности, е нужно да развиваме духовните си сетива, които са като прозорци на благодатта. За да придобием ум Христов и виждащо сърце, изпълнено с дух на откровение, е необходимо съединението на Божието действие в нас и нашто усилие като инструменти на освещаването, освещението. Какво ни ползват съкровищата на Христа, които Той ни подари, ако не умеем да ги усвояваме и наследяваме? Ако не познаваме себе си и всичко, що е в нас, сме като слепи и не знаем нито можем да оползотворим Божията светлина, нито да я отразим качествено, който не познава образа на Бога и свещеното в себе си, ни разбира нито може, като огледало, да отразява Божията слава и език. Когато се обърнат един към друг земното подобие и небесния първообраз, тогава се разкриват тайните на скрития Бог, който въздава наяве. Помнеже Бог е тайнствен, то и неговото благочестие, църква и благовестие на царството, са велики тайни. За да разберем, че без царството няма истинско благовестие, нека си спомним проповедите на Месията според светите евангелисти, относно тайните на Божието царство между нас и в нас. Затова ви свидетелствам, че докато тези не се съединят, така щото небесното да стане земно и земното небесно, не можем да изпълним закона, нито да наситим плътта.“

Амин.

Оставям ви пак за малък размисъл, преди да продължа? Мога ли да продължа? Благодаря.

Цветан Гайд: Както е видно от прочетеното, нищо не се е променило през годините. Казвам го за тия, които сте били всички заедно, значи нищо относно единоначалието не се е променило, нито относно нашто пратеничество. Можете да си прочетете между другото много, много е полезно някои неща да си напомним, да си спомним, аз знам, че някои неща не са ги чели навремето както трябва. Говоря и за първата генерация, но може би и за младите хора, които, може би, много неща за тях са… тепърва да навлизат в тях. Бог знае. Но сега ще кажа нещо, което, може би не осъзнавате.

Вероятно помните преди месеци вече може би, във формата на Доминион, това което е в страницата на Епоха. Тогава ви… имаше, според мен много силно като свидетелство. Казвам според мен, защото не искам да ви го препоръчвам, би трябвало да сте го усетили. Когато правят дисекция на един филм, който шестваше в HBO и който се нарича “Тъмните му материи”. И там съм включил два откъса, видео- материал, два откъса, които директно се говори, той е фентъзи нали сериал, директно се говори пряко като бунт срещу Бога, отхвърляне на неговото потисничество, на неговата диктатура, на това, че хората не искат да живеят в страх от наказание от него, нито в страх от отвъдния живот. Изобщо там, дори се казва, че Бог не е никакъв Бог, а някакъв ангел, а пък даже този, който е взел неговото място, е всъщност човек и директно го назовават Енох.

Гледайте си го, материалът е много силен, но си мисля, че има нещо, което може и Вие да не сте разбрали. Освен богоборчеството, което е явно в антихризма, който настъпва, не само в Холивуд, но виждаме в цялата система, проблемът е, че ние не виждаме, че тук става въпрос за нещо, което е в настоящето. Защото е лесно да кажем, „да, бе, какви са богохулници, нали богоборци“, но да не разбереме следното, че всъщност никой и не може, и няма как да се бори наистина със самия Бог. Също атаката и борбата е срещу онези, които са Божи пратеници. Оня небесен модел, който идва отгоре и винаги се явява в света. Там са хулите на света. И в целият филм там се нали очернят всички християни, казано по друг начин, като магистериум, като някви гадни манипулатори, тирани, потискащи човека, недаващи му възможност да живее пълноценен живот, както в кавички…те си го казват. Пълноценния живот да си живее, както всеки иска в страстите и в… Филма е потресаващ, но дори откъсите, достатъчно е да гледате това, което е епизода от Доминон. Двата откъса те са достатъчни. Но само го казвам, че вероятно мнозина от вас не разбират, че то е настоящата атака и тя не е срещу оня, който е в невидимото, защото там са те са гола вода.

Цветан Гайд:  Там са… те са смешници. Жалки червеи. Точно ще го кажа. Жалки червеи. И демоните им, и човеците им са жалки червеи. Но никак не са за подценяване, защото те воюват срещу нас, срещу човешкия род. И оня модел, божествения модел, който е винаги чрез личности, защото Бог е субект. В тоя филм най-вече атаката… Това е типично за ню-ейджа, че всъщност Бог не е Бог. Истинското божество е някакъв принцип, някакъв прах, някакъв космически-вселенски принцип, а някой е обсебил ролята…личността… някаква личност обсебила волята… ролята, извинявайте, на божество. Там се говори точно за всевластния, така е наречен… Виждате ли колко е важно да го споменем?

Защото атаката е точно срещу неговите пратеници. Защото и днешно време, много е лесно по плът да се обвинят пратениците. Много е лесно, защото човешкото мислене винаги е такова. Където има власт, значи има корупция. Значи всичко се прави…

Значи Знаете какво е мисленето на хора?

Където има власт, тук има някакъв гешефт, някаква Аха! Но това е плътското

мислене, и то винаги ще го има. Винаги го има и винаги ще го има. И това е Не само

от сега. Сега е модерно да се разказва това. Сега всички са едни поборници за това. Дори до такава степен, че християните са тотално в робството на Вавилон. Няма го царството и никой от тия не живее в царството, защото е унищожил оня божествен модел, който идва от небето.

Даже ще ви го дам пример. Христос искаха да го направят цар. Не знам дали помните. Същите ония, които по-късно искаха да го разпънат и го разпънаха. Казва се, че народът след определени знамения и чудеса искаха да го направя цар и той избяга от тях. Скри се! Защото не човеците правиме Бога цар. Дори ще кажа повече. Не нашата вяра го прави Бог. А Бог прави нашата вяра да е истинска. Без Богът нашта вяра е фалшификат, посоката е различна.

Богът и неговото Слово сътворяват в нас оная вяра, която е последование, която е в личност, в субект вяра, която се явява тази личност, чрез други личности и други субекти. Лице в лице, личност в личност, лица в лица, и чрез лица. Това е тотално атакувано и постоянно преследвано в света, по църквите. Те са тотално превзети във Вавилонското мислене. И това е целият проблем. Разбира се, пак казвам, всяквите лафове от типа на „абсолютната власт развращава“.

Да, така е, ако говорим за властта на… да дадеме на Зеленски власт или на някой друг, тя е отвратителна, защото над нея не е, и в нея не фигурира Христос, самия Бог. Вижте, те, ако можеха някои хора, включително християни в кавички, сигурно и в отвъдния свят, в Едем биха спорили с Бога, защо всичко трябва да става по неговата воля. Вероятно, онова, което обещано, че в края на времената, във Възкресението самият Христос се казва, „като покори всеки под себе си, всеки враг, включително последния враг смъртта“ казва, „тогава той ще се поклони на този, който му е покорил всичко“. Той се явява все човешкия син, който предава всичко на Богът Светата Троица. Се казва, „за да бъде Бог, все във все, всичко във всичко“. Някой ще каже, и защо пък всичко във всичко? Не може ли освен Бог във всичко и нещо друго да има? Да има малко многообразие, малко за цвят. Що пък всичко да бъде Бог? Ей, начи всичко във всичко. Въпроса е, че е трудно да се спори с Бог. Някакси не се получава. На земните червеи, на земните твари. Включително творенията, защото ангелите също са творения. Не им се получава. Но разбира се, е лесно да нападаш и да воюваш срещу неговите пратеници. Било е, е, и пак ще бъде. Те са обект, винаги, на атаки. Това го казвам и към всички епископи и свещеници, защото много хора не осъзнават.

Цветан Гайд: Още Киприян казва и това е учение на църквата, историческата, не говоря за православна или католическа, това е ранната църква, в която се раждат ученията. Че във епископът е църквата. Епископ, и това е защо е обяснено, защото епископът се явява Христос. Разбира се, има множество епископи, точно както самия Христос.

Подобно на Моисей, който имаше под себе си хилядици, и стотници, петдесетници и така съдеше всеки в Израел, и това е описано. Подобен образ има в петохлебието, когато Христос разчупва хляба, раздава рибите и хляба, и така през апостолите до всичките пет хиляди насядали мъже и жени. Мъже всъщност, без да се броят жените и децата, така поне е описано в евангелския текст. Просто това е важен модел, защото в епископа се явява епископа на душите ни. Пастиря, в него се явява пастирюначалник. И това е единоначалие. И то започва обче от единия Христос затова е Първосвещеник и цар на царе, на царско свещенство.

Вижте, няма никога да спират разните атаки, защо аз цитирам Стар Завет, независимо дали в Тракия, Древна Тракия или в Израел. Ами щото там е много ясно явено царството на тоя модел. Но той е и в Новия завет. Не само в Откровение на Йоана, но и навсякъде го виждам. Абсолютно всичките даже знамения, мога да ги… Понякога съм искал да ги напиша. Как в Христос се изпълняват много… Всичките може да ги видим знаменията, които се случват в Изход, Битие… И така нататък. Те ги има. Със знаци, знамения, които обаче са свързани със самата човешка природа и природата на цялото мироздание. Не са частно преживяване само на едно племе. Но имам предвид това, че…

Вижте, това, каквото казвам, сравненията… те, защото са едно в друго и то е царството, явено. Давам ви пример. Петър, апостолът, един от тримата най-близки. Съборното си послание директно заявява, че ние сме царско свещенство, народ от царе и светии.

Знаете ли откъде е тоя текст? Тоя текст е казан още при Моисей. Още Бог на Моисей каза „този народ съм си избрал да ми бъде царство от свещеници, царе и свещеници“. Това директно ги казва. И когато Съборното послание Петра пак повтаря това, той казва, „ето вие сте нов народ“, точно по обещанието на Христос, че се отнема от този стар народ, който не принасяше плодовете, и вече Божието царство, Божият народ е народът, който са царе и свещеници и това е народът, който е свитата на Христос, свитата на Бога. Оня народ, който го и посреща в облаците, защото това означава да бъдем грабнати в Духа, да бъдем свитата на Бога, който… като придворни, както сте гледали по филми, сигурно имате представа, като придворните на царя, ние сме придворните на царя, на царе, свещеници, първосвещеника и го посрещаме в духовни измерения преди той да се яви в целия свят, за да съди света.

Цветан Гайд: И вижте, ще кажа и нещо тука, така една скобка ще отворя. Приятели, вън от това единение в това единоначалие, ако хората не разпознаваме главата Христос, ние не можем да се познаем и като тялото. Не сме от тази свита. На безсмъртния. На вечния Бог. И сега ви го казвам, защото то от там идва големия проблем.

Когато пристъпите утре в храма, защото може да сме вързали всякакви сили и духове, но ще кажа, Божието присъствие ги унищожава и изгаря. Следвайки Бога и във Неговото присъствие, те си отиват. Моята задача, дори когато имам слово, е да вържа тия духове и да развържа Божието действие към вас. Да различавате духовете, които действат в плътта и да различавате Божия дух, който действа към вас. Развързване на определени сили и развързване във вас, в самата ви вътрешност, да имате място, да имате сърца отворени за действието на Божия Дух, което ви избавя, въздига и изцелява.

Това е развързването на божествените ангелски сили, пък които за ваша полза, във ваша полза да воюват, за вас да се борят, да се опълчат около вас за ваша защита и изцеление. Амин. Но преди да застанете утре, точно в присъствието на Бога, искам да осъзнаете как може да се разпознаете като част от тялото. Няма да можете, ако не разпознавате главата. Сиреч е това, което ви говоря.

Толкова е важно за единоначалието и йерархията. И ви го давам като пример послание към Колосяните. Само това ще си позволя да го прочета, защото е важно. Апостола казва: „Никой да ви не отнема наградата с измама, чрез произволно смирени и поклонение на ангели, като наднича в неща, които уж е видял във видение и със самохвалство се надува от плътския си ум, а не държи главата Христос, от когото цялото тяло, снабдявано, снабдявано и сплотено чрез ставите и жилите си, дарасте с нарастване, дадено от Бога“. Амин! И нататъка продължава естествено. Много неща други се казват. Като разбирате колко са богати посланията на апостола, на Божии истини и на слова, които хранят душата и духа ни, а от там и тялото.

Цветан Гайд: Но виждате ли, утре няма как да бъдеш в тялото, ако не приемеш главата Христова, главата действа чрез единоначалието, чрез йерархия.

Това е главата на тялото Христово между нас.Това е и онова, което и апостола казва.

„Който говори светски, света него слуша. Който люби Бога, който слуша Бога, нас слуша.“ Това са важни неща, защото няма друг начин. Това е модела. Няма друг модел. Ако някой си въобразява, че всеки си има някакъв ченелинг, телефон с Бога. Няма, не е така. Да, Божията благодат е във всеки служител и епископ, всеки пастир, защото пастироначалника действа в него. Всеки свещеник ,защото първосвещеника действа в него, но всичко в единство на йерархия, на онова, което идва от Бога. От единия, който чрез мнозина се явява.

В тая връзка, да кажа спрямо външните, не са от тая свита на Бога, включително външни християни. За тях помнете, дори писанията, дори ритуалите ще го кажа, … защото за нас те са обред, Божествен ред. Ритуалите сами по себе си извън Божествения ред, писанията, дори на бохарски думите, се превръщат в закон. В двойнствения свят – закон, който е неизпълним без благодатта в тялото. Закон. С всичко това, което е в света, човек може да злоупотребява или да върши добро, но това знаете за човешката природа, колко е непосилно. В този смисъл спрямо външните, ние се явяваме като Божии пратеници, като съдии. В смисъл, не да ги осъдиме, а да съдиме тайните им дела както Христос го прави и да ги освобождаваме от всички последствия от съдбите Божии, чрез изцеление, прошка, чрез извършване на съд над нечистите духове. Но това е пратеничество навън в света, това което имаме да работиме и това което са бъдещите разгръщания на всичките ни проекти.

Това което го и работиме и е толкова е трудно, защото имаме неимоверна съпротива на всяко място. Но, казвам го, защото, за вас е от изключително значение, от изключителна важност да разбирате значението на това единоначалие.

Приятели, ще продължа малко още в тази посока, защото е важно за вас. Защото искам да затворя адови врати, за да можем наистина да надделеем над портите на ада. За да стигна до това, което днеска искам да ви кажа, защо се случва това и каква е задачата от Бога към всеки един от нас. Към всички нас заедно и към всеки един от нас. В кво имаме да се развиеме. Но преди това да достигна да изкажа и още неща.

Относно единоначалието. Вижте, приятели, Христос ни нарича приятели и това е Неговата любов към нас.

Цветан Гайд: Не е само, че даде живота си за нас, но наистина ни явява всичко, което върши. И аз го споменах днеска, по-рано, в началото, че това е било нещо в нашия живот и между нас, което Бог е вършил. И е било винаги обяснявано. Нищо от това, което сме правили, не е било да не го явиме. Естествено, спрямо тези, които във вътрешната стая, т.е. във вътрешния храм, а и храма на цялата ни общност, влизат във… там при Бога, който е в тайно, влизат при Бога, който е в тайно и който им дава наяве.

Нали го разбирате това. Т.е. това не е за външните. Това е доверено вам. От Бога чрез нас. Но от Бога, не от мен.

От Бога, но чрез мен. В тая връзка да кажа. Христос в това е напълно открит. Той е верния свидетел и ние сме следвали този пример като последователи Божии. Всичко сме ви явявали. Всичките ни цели, относно как действаме спрямо обиталище, какво разбираме, защо казваме, че няма да имаме някакъв голям храм, а действаме чрез малки храмове, защо го правим това? По какъв пример в древността и до ден днешен? Ква е полезността? Защо? Какво? Какво е намерението? Плана Божий?

Явявали сме и през годините мисии в Европа. Включително за Щатите сме ви явявали. Някои неща неща не знаете. Имали сме дори и в последно време и видеа, включително и към някои общности отвъд океана. Много други неща, които сме ангажирани тотално във време, ресурс, енергия. Не е нещо да не сме казали. Но искам да сте наясно.

Както в книгата Йов, Бог попита Йов, когато Йов реши да спори с него. И тогава Бог му проговори от бурята, помните, и чак тогава Йов се смири и разбра, и му се отвориха очи да види Бога, Божието действие. Още тогава какво беше изобличението на Бога? Във какво Йов беше съгрешил? Не се беше доверил на Божия промисъл. Сега за някого може да звучи това да каже, е к’во толкова? Разбира се, че това е поука за всички нас. Че винаги има Божи промисъл и намерение и цел. И винаги Бог търси най- доброто. Неговите мисли за нас винаги са най-добрите. През квото и да минаваме.

Ние обичаме Бога. Най-доброто е което ни се случва. Дори то да ни очисти, както пише в Откровението на Йоана към църквите. Седемте, Хрситос казва, „тия, които Бог обича, тях изобличава и наказва“. Т.е. това няма значение през кво минаваш. Ако ти обичаш Бога, той ще те дигне. Няма да те унищожи. Това може да изпиташ себе си. Но това е едно доверие. И ще ви кажа, Бог, там в тая книга, когато се обръща към Йов накрая на книгата в последните глави, много е знаменателно, когато обяснява на Йов, „абе ти знаеш ли аз как движа всемира, съзвездия, това съзвездие, онова съзвездие…“ и почва да изрежда ония чудеса, които движат нали цялото мироздание. Но много е интересно, че там Бог много ясно му показва, че не само, че не може да ги разбере всичките неща във Божият план и Божието дело, въпреки, че Бог ги разкрива, но както е писано на друго място, че никой докрай не знае Божиите дела, но също и забележете, че Бог не дава отчет никому. Там точно в книгата Йов е казал и Бог не дава отчет никому, дори на ангелите си, дори на ангелите си. Тоест, дори Христос, когато споделя на своите приятели всичкото си дело, ако мислите, че това е отчет и че някой може да му изисква отчет, много се заблуждавате. Ама този модел в света го има айде не към Бога и към Христос, защото той го няма сред тях в плът, но го има към неговите по същия начин.

Цветан Гайд: Искам да разберете следното. Не случайно Павел казва никой да не съди чужд слуга, той пада или става пред Бога, но никой няма право това, и отчета, който ние даваме е пред Бога, пред когoто стоиме. Но всичко ви споделяме и нищо не сме скрили от вас, което правиме и ще правиме. Размишлявайте върху това, което ви казвам.

Дори, ако някои претендират за приноси и така нататък, помнете! Казвам го сега, казвал съм го в миналото, но няма да го повтарям в бъдеще. Ще го повтарят, ще го заявяват, ще го свидетелстват епископи, свещенство, целия народ Божий, за да го помни. Приносите, които давате, са на Бога.

Вие му връщате това, което така или иначе е негово, ако вярвате в Бога. Вие не сте участващи в някаква благотворителна организация, в която просто сте решили да бъдете благотворители. Може би в многото християни по света е тая, особено последно време, тая, той модел светски, но си го избийте от главата, това е демонично. Не, не участвате в такава организация. Не е по човешки.

Вие признавате всичко това, което е Божие, който не го прави, той е крадец прямо Бога, четете си пророците. И тук не става въпрос за каква сума. Никой не ви е казвал, никой не ви е следил. Кой какво? Дали повече, дали по-малко. Дори да има такова нещо. Повече или по-малко, никой от вас не е бил укоряван или по някакъв начин ощетяван поради това. Защото Бог вижда и знае. Но не е наша работа.

Въпросът е следното. Квото го даваш – приносът ти не само говоря за храма, приносът ти изобщо на служение, на дело. Ти го правиш, за да съучастваш на Бога, Който притежава всичко. Той и тебе те притежава и целият свят. И ти трябва да си го разбрал, ако ти вярваш във Бога. В истинния Бог. Не в някакъв принцип, в личността на Бога. Да се боиш от Бога и бързаш да бягаш от Неговия гняв над света, който той съди наистина, за да бъдеш в Неговата любов, да пребъдваш тази любов, която е Неговата милост сега и през вечността.

Цветан Гайд: Ако имаш това съзнание, то всичко принадлежи на Бога. Ти, с приносите му, с приносите си, извинявайте, с приносите си – в енергия, ресурс или време или служение на духът, тялото и душата ти или твоето, от което притежаваш, ти всъщност участваш в Божието дело и Божието наследство. Пример за това ще го дадам, самия Павел многократно заявява. Той го казва, „не искам вашето, искам вас“. Но и го казва, когато говори за дарения или приноси. Казва, нищо ваше не искам, искам вас. Да бъдете притежание на Бога, да живеете за Бога. И на много места казва, когато е взимал от едни църкви, за да има там в неговата мисия, за да служи на други и така нататък, но той го казва много ясно, казва следното. Разбира се, аз сега правя съчетания на различни моменти от неговите послания, но той казва „много ли е, ако във вас съм посял Божието, духовното, това, което е вечен живот, а ако съм пожънал телесното, материалното“. И разбира се, той много ясно го обяснява, абсолютно ясно и категорично, че то служи на делото Божие. И го пояснява, че някъде нали… той е с трудовете си, той самия се труди, и обяснява с какво се е трудил, за да не отеготи никой, а пък другаде е използвал ресурсите, които са му поверени, като апостол.

Очевидно, винаги и всякога дори онези първоапостоли е трябвало да се обясняват на хора, които са си мислили, че благовестието е средство за печалба.

Е, не е! Благовестието е средство за една наистина печалба, но тя е небесното царство и небесното богатство на самия Бог. Това е в моят живот, това е моето богатство. Всичко друго са инструменти.

Всичко което притежавам, всичко което Вие притежавате, е средство за истинското богатство. Така че, ако… искам да кажа, ако някой.. Ако сте обогатени, то вие сте обогатени от Бога, а не вие Него. И ще го кажа и много ясно.

Ако Бог е действал към вас чрез мене, аз съм ви обогатил, някой да не си въобрази нещо друго. Ясно и категорично го казах. Освен това искам да знаете едно нещо.

Цветан Гайд: Причината Бог да има този модел на власт е много проста. Никой Божи пратеник… Аз говоря за властта, за волята. Защо?… То е, чрез съвет на епископи, архиепископи, епископи, свещенство… Нищо от това, което правим, не е да не е казано, да не е обяснено, защо го правим и как го правим. Но! Мисълта ми е тази, това може да е първо в един кръг, после в друг кръг, но винаги достига до всички. Нищо не е в тайно. Но искам да обясня много ясно, защо този модел е задължителен в Царството Божие. Защото, приятели, ако Божият пратеник трябва да се отчита пред тези на които служи, говоря за отчитане, в смисъла съглашение, да правят с тях, да обсъдят дали да направи това или онова, или трето, или четвърто, такъв човек никога не може да служи на Божията воля.

Защото трябва да угоди на човеци, които, ако той е Божи пратеник, те няма да са по- духовни от него. Няма как да са по-духовни, защото ако са по-духовни, те ще бъдат пратени до него, а не обратното. Нали разбирате. Тука говоря точно специфично за тези, към които в случая и аз съм пратен. Така че… не е възможно да се върши Божията воля. Това съм го казал много отдавна, и епископите, когато… преди много години беше, когато им обяснявах и много неща в тоя контекст. Това е било ясно заявено. Защото е невъзможно иначе. Ти не си свободен тогава да явяваш Божията воля и да водиш ти. Тогава няма как от Божия страна да водиш. Напротив, ти тогава трябва да се съобразяваш и тогава ти не можеш да бъдеш и пастир, ако пастира трябва овцете да го водят. Разбира се, Вие не сте овце в ония смисъл, както света хули. Напротив света са кози и глупави животни, като животини живеят.

Цветан Гайд: Но Вие сте родени от Бога и във Вас Бог е вложил ум Христов, в една или друга степен. Пастиря Христос е оня, който е умът на своите овце. Ако вие сте овце на Господ, то е защото Той се вселява във вас и Той ви води. В тоя смисъл е казано. И това е, знаете, древен термин на царете пастири и изобщо, когато Бог се грижи за цялата природа и човечеството като пастир, който храни, обгрижва, спасява, защитава своите си.

Но, да се върна, този модел е задължителен. Ако го няма тоя модел в Събора, то тогава ще сменят многото църкви, които са във Вавилонски плен, Вавилонско рабство. Аз отдавна съм избрал, вие го мислете. И ако ние в много други проекти, защото ние ще разгъваме неща, не мога да кажа, но и в много неща ние сме заедно.

Тоест съборното начало, според всеки, както е… четох от онова обобщение, което съм писал 2005 година, нали от единоначалието, нататък в многообразие… протича благодатта. В проектите там Съборно се борим заедно за много неща. В тези проекти някой ще участват, други не. Според делът си, силата си, вярата си, растежа си, духовния си растеж. Но ще ви кажа, вътре в храма, на тялото господне, не може да има друг ред. Казвам ви го отсега. Да не се повтаря и друг път след години на някой да му щукне идеята, че може да има друг ред. Ама дайте да гласуваме за друг ред.

Няма да се получи. Най-много да разсипете живота си, семействата си и Божието дело, което то няма да се разсипе, просто ще премине към други. Ясен ли съм?

Цветан Гайд: Сега го казвам и няма… Нали, не искам да очаквате всеки път да ви го казвам, а се налага сякаш, защото очевидно, ще кажа след малко, има проблеми с примесите във всички нас. И това е огненото изпитание през което минавам, минаваме, за да се очистим от примесите. Тия примеси са моделите на този свят, които много пъти ние ги прилагаме в духовния свят. И това е проблема на всички християни, че те масово живеят човешки модели и ги наричат Божии. Нещо, което Бог е отрекъл и воюва срещу Него, което е гнусно пред Бога, което е перверзно пред Бога, което Бог е отхвърлил.

Това е и модела, за който говорим – в семейството и навсякъде. Не жена ти да плаче или да те управлява тя какво ти да мислиш и каква е духовността, а обратното – ти да я водиш, да я наставляваш, да я избавяш от емоционални, други духовни сривове, болести и заблуждения.

Тя да бъде твоя слава и да се бори за децата си, и със сестрите си, и със любимите си, семейството си духовно и конкретното семейство, нейния род, също да защитава това огнище Божие. В такива времена живеем, света се срива и все повече ще има много тежки трусове във всяка област на живота и само това, което е Божие и по неговия модел то ще устои. Само тия модели, които са Слово изпълнено, това, което Христос учи, което е канара, нещо, което е постановено по начина, който Бог го желае. Другото няма да устои, приятели.

Сега ще ви помоля сега също за размишлявайте за 2-3 минути. Ще се върна Може ли да продължиме?

Вижте, исках и нещо важно да кажа в тая посока. Разберете, никой не може да дойде при Христа Бога, ако сам Бог Отец не го привлече. Това казва самия Христос Исус. Но аз ще го кажа перифраза, защото казах, че ние е важно да разбираме Духът как днеска действа.

Цветан Гайд: Искам да разберете, че никой не може да дойде към единоначалието и да приеме всичкото това действие на Бога между нас, ако Бог не го е привлякал. Мисълта ми е, аз нес…това, което ви говоря е, аз ви го говоря на сърцата ви, за да имате различаване, да разпознавате и в себе си и в другите, но, ако мислите, че някой нещо се опитвам нещо да го убеждавам, ако той не го вярва това, няма и да го повярва, защото означава, че Бог не работи в тая… не го привлича, не му говори. Мъчно ми е защото аз виждам, че и дори когато разпознавам за Ивайло, защото много хора не го осъзнават това, че… мене ми е също много скръбно по-човешки и за семейството му и за него, защото сме били от толкова отдавна. Но сега като си направя равносметка.

Той бил между нас, но никога не е вярвал във Божието действие чрез мен. Може би е имал предвид, че аз имам някаква благодат, не е отричал това, но никога не е повярвал до край пратеничеството ми. Това, че Бог към него конкретно е изпратен.

Божия пратеник е изпратен конкретно към него. Тоест, че Бог ме е изпратил конкретно. Има проблеми в това. Искам да го разберете защото ти, ако по принцип си християнстващ и по принцип си вярващ, но не вярваш в конкретното Божие дело между нас, независимо от многото недостатъци. Има много недостатъци във всички нас.

Ако това го няма… Разберете, аз… не е нещо, което може да се придаде по-човешки. Това е действие на духа. Дори когато споменах за това разбиране, дето някой казва, но тук сега става въпрос между семейство Гайд и /заличени имена/, или там с друго семейство, какви са тия неща? Това е точно плода на… оня, аз ще го нарека много гаден, като……… просто едно нечестно… алтернативен прочит.

Цветан Гайд: Това ще го кажа – винаги да има алтернативен прочит. Абе може и иначе. Като при Едем, нали… змията. Квото и да стане, може и да е различно. Но това е ставало толкова години. Това е навика дори на много от вас, които да кажат, ама да не би пък, я да помислиме, добре, това, което го чуваме е така е, ама я да видим, има алтернативен прочит. Еми, това е модел в който има грях специално Ивайло, и това са духове, които действат в плътта, но той не е невинен.

Сега, с една дума исках да кажа следното. Помнете, приятели, това не означава, че като казвам духовете, които действат, че човеците са невинни. Невинни са само… няма невинен човек. Невинни са, когато се оневинят от Христос и неговата правда, когато се очистят чрез Христовата кръв. Никой от нас не е сам по себе си невинен. Никой! Ама никой! Да ти който слушаш, не си невинен. В нищо. Само Христос те оневинява чрез водната баня на словото си, чрез кръвта ти, кръвта си те умива. Имам предвид той е от алтернативен прочите и във бъдеще ще бъде натрапчив. Искам да ви кажа следното. Духовете са много натрапчиви. За разлика от Божия Дух, който никога няма да те насили. Той може да ти напомня, да повтаря, да дълготърпи твоето израстване, той те изчаква да победиш. Да, когато семето на неговото слово и на плевелите са заедно, изчаква във времето, търпи те кое ще наделее в тебе, кое ще обикнеш, кое ще намразиш, кой ще ти бъде истински Господ. Нали разбирате. Това са процеси в човека и той дълго търпи. Бог е дълготърпелив. Много по-търпелив от нас. Но винаги идва време на жетва,в което трябва да се определиш. Но искам да кажа, че в бъдеще… Защо ги говоря тези неща? Защото в бъдеще – тези духове са натрапчиви. Много типично е за това. Те са много много натрапчиви. И духовете, и човеците, които

действат тия духове чрез тях. И помнете, понеже говорим за мотиви, утре ще си изчиствате сърцата, това е пост, в стража да застанете. Никога не мислете, че някой от вас има напълно чисти мотиви, нито един човек не е така. Всички имаме винаги смесване на мотивите. И Оня, който изпитва вътрешности и сърца, също ни изпитва и гледа и отвътре и отвън. Неговите очи. Както и в Откровение на Йоана е описано, за да се очистваме.

И това е процес. Затова казва, „чистите по сърце ще видят Бога“. Когато ти очистваш себе си от такива помисли, пазиш сърцето си, изворите на Божия дух, където извира, а не да оставяш разните лукавости и разни други ветрове да ти влияят. Това е много важно, защото смесване винаги има и твоята задача не е… Свещеника може да ти помага, да ти показва що е добро да го различаваш от злото, истина от лъжа, чисто от нечисто, свято от несвято. Но в крайна сметка, ти, който си роден от духа и който Бог е вложил в тебе най-скъпоценното, Духът си. И имаш тая длъжност. И сам самия да вършиш това, да изпитваш себе си и да принасяш достойни плодове, духовни и материални. Това е много важно, като деятелност, която започва в мислите, чувствата, в намеренията, в модела на мислене, в погледа ти, в мирогледа ти. В това е вяра. Вярата е вид възприятие на света, на събитията, на всичко, което се случва.

Твоето възприятие. Вижте сега.

Цветан Гайд: Отиваме към това защо се случва? Тука е момента да разберем. Всичкото е пак, за да има полза за всеки един от нас и заедно за Събора. Първо, разберете. Това е и начин да се открие пророческото видение, откровението.

Да свикнете – това, което отдавна говорим, че ние сме пророческа общност. Много години. Но тия дори чести сега, Понеделеник, Петък, дето толкова често се случиха към вас неща, те са за възрастяването ви, защото както древния пророк казва, че когато няма пророческо видение народа се извращава, тоест когато няма разкриване на Божието намерение, на конкретика. Човеците са склонни да вървят буквално като

… да се разпиляват, да се развращават, да се връщат от верния път, да забравят тесния път, който понякога е тесен и ни звучи тесен. Той е тесен, защото е по вертикала и е по дух. А нас ни се иска по широкия, като козичките да тъпчеме широките поля, да си ходим където искаме по страст и всичко да си правим. Докато другото, то не е… Аз съм го чувал това от хулители, нюейджери, на времето имаше един вика „ти си много тесногръд“, така ми казваше, тоест тесногръдието нали смисъл, той говори за извънземни, за други. И така звучи една красива, богата духовност. Но тя е изключително бедна, сиромашка, фалшива, абсолютен фалшификат. Но изглежда широта. Квот ти хрумне, квот ти ревне?

Точно това е съблазънта и на Иво, който много пъти това мисли, че е многообразие. Да си чопне от някъде, от някъде извор някакъв друг и така да си философства. Това е проблем, защото широкия път води към погибел. Христовото учение и последование е тесен път. Много тесен. Нека да ви наричат тесногръди, понеже не вярвате в техните разврати на този свят. Нека да сте тесногръди. Но тоя тесен път е, който води към живота. Другото е погибел. Тесен път, но забележете, той е във вечността. Стеснен е, защото не кривва наляво, не се развращава във всичките приятни на пръв поглед, радостни така, забавни неща от този свят, в които много лесно се вплитат и млади и стари.

Но това, което Бог желае, преминавайки през всички тия моменти, когато светлината на откровението ви прави разликите, да различите, тогава това във вас изгражда характер. Всъщност това е нравствения закон. Защото много и неща други в ежедневието, и сега ще кажа също Бог иска да освети. И сега ще направя пак една скобка.

Цветан Гайд:  Огромните проблеми, които се разрастнаха през последните месеци, да кажа година, то започна още от пандемията, проблемите с ваксините, е точно, че ние много ясно започнахме да разкриваме това, което и отдавна сме говорили, обещавали, Божиите модели и в живеенето в света. Културата, науката, политиката дори, без да сме политиканстващи. Обществото във всяка сфера. Това започна да тормози мнозина измежду нас, които до този момент някакси… това беше скрито от взора, не на Бога, а на изобщо… на откровението, говоря за пророческото служение, което се разгръща, защото то включва всички тия елементи на човешкия ни живот. Имам предвид това, което е много важно и съм го говорил от много отдавна, ама дали сте го чули – че Божието царство и Божието битие е тотална реалност. Вярата е тотална реалност. Тя не е надстройка над светските модели, там нещо да отидеш и с Бога да си окей. Както в света, такива са и църквите, хората отиват на църква дали за шоу, дали за хубаво, дали Бог да им помага. Там където по подобен начин, както досега говорих, дори за управлението, хората искат Бог да ги… да въвлекат Бога и неговата воля в своята. В своята воля и в своя живот. Т.е. Бог е за тях този, който да им помага, да ги избавя, да ги изцелява, да бъде въвлечен в техните житейски желания, борби, страсти, мечтания.

Сега да кажа, не че Бог не е благ и милостив и да ни дава и всичко това на своето време, но не е това благовестието на царството. Не е това царството. Царството е, ако искате си четете свещените текстове, но същите пророци и апостоли говорят това, което и ние. Царството е точно обратното. Във всяка област на живота, неговата воля, неговото намерение, неговия модел, неговите цели и планове да търсиш, и покрай това, като допълнително, придружаваща благодат е всичко това, което е необходимо за живота и благочестието. Тоест, придружаващата благодат не е целта. Тя е средство за живеенето ти. Когато Бог благославя бизнеса ти, семейството ти, разните ти занимания, това е придружаваща благодат, която служи на важната цел, да изпълняваш целите на царството, намерението на Бога, Божията воля. И това сте призвани вие като последователи. Може да сте малко, света и дори християнството отдавна е превзето и абсолютно подменено, точно по тая линия.

Цветан Гайд: Всъщност това го болеше Ивайло и много други, които все по-малко търпяха и все още не търпят. Дори има такива, които не смеят да слушат нещата в Богари ТиВи или някъде друге, да не би да се съблазнят. Защото всъщност там са натискани в неща, в които те си имат идолчета в ежедневието. Във схващането за политиката, схващанията. Страни заемат. Заемат някаква страна и модел, който е абсолютно от системата и от света. Всъщност не разбират, че Божията слава и сила е да вземат Божия модел и да разгърнат Божието действие в живота си, за което след малко ще кажа много важни неща като поука в тая посока, за да разберете каква е целта на Бога. Да, целта на Бога е онова, което пише към петата църква в Откровение на Йоана, където ангела Христов заявява, че ангела на тази църква е на име жив, но е мъртъв и че трябва да съживи това, което е близо до умиране. Тоест не само по чин да бъдеш господен, по помазание, по име, но след това на дело да приложиш и да живееш царството на Бога. Защото и някъде имаме проблеми и поражения, защото и навън, в ежедневието, може и да сме от свитата на Бога, но царството на Бога е неговите закони, включително за външните. Да, искам да ви кажа, че царството на Бога са неговите закони, включително за външните. И ще ви кажа едно нещо, има една много важна притча. Аз съм Ви я споменавал – Христова притча, за ония, които пратиха пратеници до… Притчата се разказва как един аристократ, един вид, отива да приеме царска власт в далечна страна. И помните, това е притчата за талантите, когато раздава на своите служители. Но мисълта ми е, че там се казва, в един от вариантите, в едно от евангелията, че местните пратиха пратеници, за да не му се даде царска власт, защото не искаха той да владее над тях. И се казва, че когато му се даде царска власт, той се върна и въздаде на всички тия, които бяха негови хулители. Това е много важно, освен, че въздаде благословение на тия, които умножиха талантите му в притчата. Но защо го казвам това? Защото Христовото царство даже не е само в нас и между нас, то е царството, което идва да съди Света. За грях, за правда и за съдба. За това, че те нарушават Божественият закон, Божията правда.

Цветан Гайд: Да, Светия Дух в света показва злите модели, фалшивите модели, които са богопротивни, които са против царството на Бога и неговата власт. Там, къде човеците крадат Бога, хулят Бога и правят точно обратно на това, което Той желае. Там законите на Бога важат. Царството на Бога не е само в храма му, не е само там, където сме свитата и благодатта, която протича към нас, като народ от царе и свещеници. Но тя, тази власт на Христос се простира като законодател и съдия във всяка твар. И всеки жив или мъртъв се изправя пред неговото съдилище. И това е реалност, която ние проповядваме. Това не се харесва на много християни, включително християнстващи като Ивайло. И това от години се знае, питайте и епископите те ще ви го кажат. Търпяли сме и сме се надявали.

Това смесване в него накрая да даде добрия плод. Но дойде жътва. Но тя е жътва и за всички нас. Да видиме, кое в нас е по Бога и неговите модели, кое винаги е било шикалкавене. Или там, където ние си имаме някакви неща, в които се считаме, че сме богати, а Бог ни казва, че си гол, сляп и беден. Това е последната църква, където си хладък – ни горещ, ни студен.

Не си запален, просто си “и тако и вако“ – и с Бога, да, да, но не и съвсем. Да, и идва време, което, това е жетвено време, което Бог ти казва, това което е близо до замъртвяване, Той желае да го съживиш, чрез Неговия дух, чрез това да влезеш в тия неща, да ги следваш, да ги обичаш, да ги обикнеш, да ги четеш, да ги разбираш, да влезеш в Божия план и Божието намерение. А не все да си имаш нещо и свое си там, ти да си къташ. Защото това е големия проблем. Това е удара, който е в мнозина. И това е, пак казвам, плод на света, моделите в света. Това са примесите, които сега минават през огнено изпитание, за да се отдели златото на вярата, на истинското Божие в теб, от онова, което е шикалкавене. И тако и вако.

Цветан Гайд: Алтернативния прочит, това е любимото на Ивайло, че може, не е баш така, ама много крайно, ама не може само да воюваме, ама то любовта ма, ама не е ли в това да бъде събиране заедно, а алтернативен прочит. Това искам да кажа. Престанете. Няма повече да Бог да го толерира, да го търпи с една дума. Не за друго, не защото е жесток и нетърпелив. Дълготърпелив е към нас. Защото времената са толкова тежки, че единствено в него, ако се укрепиме. То ни е щит, то ни е крепост. В него сме способни само чрез него. Това е, за да успеем , за да надделеем над злия ден, да оцелеем, което е спасението ни. Спасението е акт, който се изработва точно чрез пребъдване и оцеляване. Нали – спасение – сървайвър. Това означава оцеляване в Бога. Такива са тежки времената. Оставете да си правят увеселителни шоу християни и други там да нали каквито и да е модели. Разберете. Такива са времената. И то ще се яви много скоростно.

Това все по-ясно става. Прощавайте, просто стойте така защото искам да не пропусна нещо важно което е за вас.

Искам да кажа нещо, се сетих важно. Понеже съм го имал на сън, така Бог ме предупреди. Казах за натрапчивости.

Вижте от сега никой да не очаква, че влизам в някакви вечни спорове дали с Ивайло, дали, с който и да е друг, и ще си спориме кое как е било. Казвам ви го защото това, което ние подействахме да разкриеме определено действие на духове, не сме го направили по човешки. Ако след това се е потвърдило, чрез човешко свидетелстване… Това в никакъв случай не искам да мислите, че ние следваме думите на човеци. Свидетелството на Духът, който ни е разкрил определени неща, което се е потвърдило от определени човеци. Сега обаче да кажа. Няма да допусна, и аз говоря сега, конкретно ще ги назова /заличени имена/ или имам предвид /заличени имена/, също и /заличени имена/. Няма да допусна да бъдат жертва и да бъдат тормозени по никакъв начин, това го заявявам съвсем категорично, защото в тях това което те са споделяли или на родителите си, или на своите си изповедници и пастири, не е било поради мотив, някакъв гаден мотив, защото нищо от това не са го направили с по някакво злоба, омраза или нещо друго, а единствено грижа.

Цветан Гайд: Първо това. И няма да допусна по никакъв начин да бъдат нападани. По никакъв начин. Защото Бог ми показва, че лукавите сили искат да отмъщават. Но няма да се получи. Аз не говоря за човеци. Сега някой да не се обижда. Не, аз говоря за лукави сили. Пак казвам, не говоря за човеци. Никого не обвинявам в това. Казвам, че няма да допусна лукавите сили, просто да ги смъмря. Защото тези млади хора нямат никаква вина в случая. И сега ще добавя и нещо друго. Понеже там Ивайло гледам пак ми беше писал някакви щуротии.

Нали, да не излезе, че ние сме ги натискали един вид да лъжесвидетелстват, което е гнусно обвинение и сега ще го кажа ясно.

Ако някой, било аз или който и да е, е натискал тези млади хора да лъжесвидетелстват, нека бъде проклет. Казвам го пред Бога.

Ако аз съм натискал някого да лъжесвидетелства, за да си доказва мои неща, нека бъде проклет.

И който и да е от нас защото няма такъв и го знаят и самите деца, в смисъл, те не са деца, те са, така ги наричат, но те са млади хора, мъже и жени, макар и млади такива мъже и жени, но няма да допусна по никакъв начин лукавия да си играе на е такива номера. По никакъв начин. Заявявам го съвсем ясно, пак… не искам по никакъв начин да да, не е атака срещу човеци, веднага го заявявам. По-скоро ако сме атакувани,

ние сме атакувани от самото начало и условията са нас да ни няма в тази позиция, в която сме. Говоря ви… нали това, което очевидно духовете търсят. Независимо, че вероятно човеците не го осъзнават. Но това ви го казвам защото не искам да очаквате в бъдеще аз да влизам в подобни спорове, защото може да има „ама така ли беше, ама онака ли беше“.

Цветан Гайд: Сега да кажа за това на специално епископите са били свидетели всичките на това. Както архиепископи, епископи. Освен това, те имат записите на наще срещи с конкретни хора и то е било не някакви тайни записи, а със съгласието на хората с които сме се виждали. Там нещата, нека ви ги обясняват, ако иска някой да пита тях, те ще ви кажат. Защото всичко е ставало явно и ясно и знае се дълго търпението ни. Опитите ни в мир във всичко да постигнеме най-доброто за всеки човек, а да съсипеме делата на дявола. Но човека не! Ние не сме воювали срещу нито един човек. И Бог е свидетел, и слава Богу! И човеци са свидетели, верни, и слава Богу го има и на запис. И ако някой желае нали в бъдеще имам предвид. Не е проблем за нас нали да отидете и да питате. Ако има някакви недоразумения. Но само ще кажа, това, което апостол Павел казва, ние имаме първоапостоли. Ние не сме първите апостоли. Нали апостолите. Павел много ясно казва в шеста глава на първо послание към Тимотей. Няма да ви го чета цялото, но и казва, нали, в смисъла да не се спори, да не се влиза в спор с хора, които, казва, „имат болничева охота за разисквания и препирни за нищожности, от които произлизат завист, разпри, хули, лукави подозрения, крамоли между човеци с развратен ум и лишени от истината, които си мислят, че благочестието е средство за печалба, а благочестието е задоволство с голяма печалба, защото нищо не сме внесли в света и нищо не може да изнесем“.

Това и продължава нататък и пояснява, но мисълта ми е. Това се казва. Абсолютно, ако мисли, някой, че ще си влизаме в някакви болнични, това болестни състояния на обяснения и обяснителен режим това е абсолютно.. в смисъл, да спориме кое как е било защото за нас е важно в крайна сметка изцелението, духът, а то е в духа Божий. Духът на истината. Всички подробности, други пак казвам, когато давам сравнение… нали, за тези млади хора, означава, че проблема не е в тях. Те нямат такива мотиви, не могат да си измислят разни неща, които излязоха, няма как да си ги помислят, като някаква информация, която е протичала между различни семейства там. По-скоро тези семейства трябва да си погледнат къде има разнобой, кой какво знае и защо се е случило.

Тези млади хора, за които споменах, /заличени имена/, /заличени имена/ и /заличени имена/, нямат никаква вина.

Цветан Гайд: Където има разнобой, то не е при тях. Те нямат вина. Аз няма да изследвам къде в тия семейства има разнобой, как са протичали някакви информации. Не е моя задача, точно защото не съм разследващ. Ако изследвам нещо, аз разследвам духовете и силите. Никак няма… Не е моя работа, не ме вълнува. Не мога да се вълнувам от това. Това е вече разбирам, че може да е индивидуално вълнение и там това е нещо между семейства. Вътре в семейства. Това го казвам, защото, освен, че духовете са натрапчиви, могат да направят и човеците да бъдат натрапчиви. Аз това няма да го позволя.

В смисъл, доколкото Бог ми дава власт, защото като го кажа това, колко зависи от мен. Доколкото зависи от мен, доколкото Бог ми е дал власт, било духовна. Каквато и да е във смисъла на това, което Бог ми е поверил, няма да го допусна. Т.е. имам предвид отрови няма да допускам. По-скоро ще допускам лекарства, изцеление, помирение, прошка, смирение. Това… всеки е добре дошъл. Който и да е. Камо ли такива хора, които обичаме и сме се грижили за тях. Така че, разбирате това, което ви заявявам, защо ви го казвам. Ще ви помоля пак за съвсем малко време. Мога ли да продължа?

Да отиде към завършването вече. Благодаря.

Сега искам и нещо много важно тук да потвърдиме и да го разбереме. Към завършек отивам, то е свързано с какво Бог изгражда в нас.

Обясних това за примесите, които си отиват, но разберете. Както е описано в Откровение. И друг път съм го казвал и то е било към вас като учение, но сега можете да го преживеете, защото преминавате през него. Това, че винаги, за да… в смисъл за да се случи нещо, както в към седемте църкви е описано, за да го придобиеш, да стане твое… Момент само, извинявайте! Само за секунда… За да придобиеш каквото и да е от Бога трябва да преминеш през победа. Т.е. благодатта си е благодат, но изисква твоята победа. За това четете в Откровение на Йоан, нали… Който победи, това и това ще наследи. Който победи, ще седне на Божия престол. Който победи, в бели дрехи ще се облече. Който победи, жезъл ще му се даде. Който победи… Всичко това нали го виждаме, ще приеме за венец живота, това във втората църква, през изпитанието, през което минава. Тоест има, разберете, не е само благодатта.

Благодатта идва към човека, но човека трябва да отстои. И в момента сме точно в такъв процес. И това очистване е и въпрос на нещо, което става живот в нас.

Цветан Гайд: Както е описано във втората църква, ако я прочетете, казва се, че който устои, ще приеме за венец живота, който победи. Там се говори за натиск, който е духовен натиск. Не знам дали разбирате. Не непременно да те преследват, както в първите векове, да искате да те убиват заради Христос. Днеска лукавия по много по-префинен начин действа когато иска да убие твоята вяра, защото атаката е всъщност точно тази. Вярата, която е приемане и живеене на Словото на Бога. В този смисъл, ето, вие сте под натиск, всички сме под натиск, но в това, когато победиме, устоиме, прочетете си я втората църква, се казва, че приемаме за венец живота. Сиреч много неща оживяват в нас, когато преминаваме през изпитания. Много неща вие можете да чуете от словото, но ако не го преживеете, да победите, да отстоите в това слово, да бъдете с него, в него и то във вас, няма как то да стане реалност, да оживее.

Тоест, ако не преминете през това разделяне… Преди много време бях говорил за наскърбителното море, за което се говори в пророците, през което минават Божиите люде, за да отиват в благословенията, обещанията да се сбъднат. Та, много неща стават истински в нас, втвърдяват се, когато от опит ги преживеем. И аз знам, че за всичките и за първа, и втора, и трета генерация, това ще бъде отпосле много голяма благодат и слава и сила. Вижте, аз самия бях в голяма тежест и скръб и днеска, пък и вчера още вечерта, защото наистина като гледам, сбъдва се онова прророческо слово в Откровение на Йоана, което казва „кой е като тоя звяр и кой може да воюва срещу него? И всички народи отидоха след него“. Защото, ние сме в такава епоха… Казвам ви нещо, което малко ще ви даде поглед от високо нашироко. Казвам от високо нашироко.

Ако в моето поколение капитализма беше желателен като демокрация, защото не беше обвързан с гадна лъжепророческа идеология, то в момента това се случва. Лъжепророческа идеология заедно с мамона, парите и пазарите. Както и социализма беше лъжепророческа религия, ще кажа, комунизма, но пък беше слаб в мамонизма. В смисъл, такава му беше системата. Докато виждаме и в този му вид, как и лъжепророците, и мамона, дори и в Русия, по много неща… т.е. виждаме, независимо, че воюват глави на звяра, но виждаме един много гаден процес.

И да, в някакви моменти аз като гледам и казвам, „Боже, как може да устоиме на това, което идва в света? То е толкова нагло, натрапчиво, то е толкова обсебило и християни. Как може да надделееме над всичко това?“ И си спомням същите пророчески думи в Откровение на Йоана, което казва, „чрез кръвта на Агнеца и чрез словото на своето свидетелство“. И сега ще кажа много ясно, за да разберете какво е това, защото иначе много християни също го повтарят папагалски, но ние трябва да го разбереме днеска какво значи това. Първо кръвта на Агнето ясно е, че не само причастяването, но реалния живот на Христос в нас, това което дори говорим за единоначалие, главата Христос, тялото, да протича живота на Бога в нас.

Цветан Гайд: Това е единственото, което ни прави да бъдем победители. Но второто нещо, словото на своето свидетелство, някои хора мислят да говориш за Христос, не, не е просто така. То е свидетелство пак на Царството. Във външния свят ние сме очевидци в съдебно заседание. Това е малко както някой от вас, които сте юристи, знаете, примерно в Щатите системата е такава, има съдебни заседатели, които решават, има и свидетели, пък и това го има и във формата във Европа и в България.

Тука говорим, както, нали това е, и двете ги има, както очевидци и свидетели на страната на Бога и на неговото обвинение към света за грях, за правда и съдба. Както го казва самия Христос, че Светият Дух ще обвини света. Значи, Светият Дух не само ни свидетелства за тайните на Бога, но Той има и тая задача и мисия в нас. Къде се проявява Светия Дух? Пак чрез нас, чрез човеци. Както нечистите духове, чрез човеци, така и Светия Дух.

Чрез кого се проявява? Чрез нас. Какво има предвид Исус, когато казва, „Светият Дух ще обвини“. Означава, че ние ще обвиниме света. Ние сме очевидците на Бога, свидетели против света и против нечестивите му дела. Включително сме и заседатели, съдебни заседатели, както е писано, че ние ще съдим света и ангели, което казва светия апостол.

Сега разбирате ли защо не можете да си стоите встрани от темите, които говорим в различните наши формати? Не може да си кажеш, „а мен това не ме вълнува“. Защото ти си мислиш, че не те вълнува, но затова означава, че си живееш по някакъв модел, който не искаш да видиш, че е погрешен и че спрямо онова, което е виделината на Бога, е нещо съвсем различно. Според окото на Бога, мирогледа, възприятието на вярата, която е Христос, е нещо съвсем различно. Това е, чрез което можем да победиме. Чрез правосъдието, което Бог ще извърши.

Защото помнете, че при Бога силата на правото и правото на силата са едно и също. Защото негово е правото, силата на правдата Божия, но освен това и правото на силата, защото той е Всемогъщия.

Всемогъщия праведник. Амин. Мей Амин. И когато претърпяваме през всичко това преминаване, това ни утвърждава. Утвърждава ни да приемем за венец живота.

Утвърждава ни да не бъдем само на чин, в име живи, но да се облечеме със белите дрехи на делата на вярата. Да навлезем във всички тези проявления. И да, това е призвание към абсолютно всички.

Цветан Гайд:  Така че разберете, утре, когато застанете, разберете, че Бог ви призовава във всичко това да застанете и да го живеете, да го последвате. Не хъката-мъката, нали това е да-да и не-не, както Христос казва, не-да, ама не, или не-ама да. Няма двойнственост. Не е като двойнствеността на света, закона. Той съди. А говориме между нас Да-да е Христос, божественото естество и не-не спрямо света, защото наистина това означава да сме мъртви за света и света за нас да е мъртъв.

Включително през годините да не би /заличени имена/ или /заличени имена/ да не са имали, да не сме имали чувства към тях и да не сме ги обичали? Да не сме ги изгонили ние? Не. И разни други. Защо? По-малко ли сме ги обичали или скърбяли за тях? Не.

Но когато ние сме мъртви за света, а те станат в света, ние… както те стават мъртви за нас, така и ние сме мъртви за тях. Да, казвам го. Да, за това сме ги прежалили. Не защото сме коравосърдечни, защото и /заличени имена/ имаше и деца, и малки, помните? И много други хора, така бяха.

Но когато човек е мъртъв за света, и света за него е мъртъв, в смисъл моделите на света, който отиде в света и не се върне, покае и разкае, абсолютно естествено ние ставаме безразлични към него, защото той е мъртъв за нас.

И ние за него сме мъртви. Нали помните думите на апостол Павел. Естествено, той не говори за буквални неща, аз го говоря духом. Мисля, че сте духовни хора разбирате какво ви приказвам.Това е Божествената любов, която е пълна с милост и благост. Тя не е коравосърдечна, но тя е толкова твърда и е абсолютно заедно с истината и правдата, и не прави никакъв компромис.

Много от тези неща още може да се говорят, Бог да ни даде изцеление, избавление, освещение, поправление, очистване, защото всякога сме спасяеми от него.

Ще завърша с това нещо, така за утеха. На /заличени имена/, /заличени имена/, помнете, когато направиме, когато дойде време, мемориалния парк. Ще има там и кенотаф, символичен гроб и там за нея. Така, щото да има памет пред невидими и видими. Както и други наши покойници, които помниме във времето. Бог е верен. Така че стоейки във Бога, ние спасяваме и нашите близки, и роднини, и чада, и родители. Амин, приятели!

Цветан Гайд: Другото, което да кажа, предстои ни, това завършвам, предстои ни фестивал и ние

ще съберем и ще събираме екипите и помнете най-доброто лечение е Божията слава, защото ние не правим тоя фестивал за нас си, а за да се яви Божията слава. И това е важното. Важното е да има Богоявление, да има светините явление, да има между нас да се зарадваме. Така че не бойте се през каквото и да минаваме, Бог е верен и знам, че и той ни прави способни да бъдем и ние верни. Така че не се бойте всеки да разгърне способности, защото това е най-целително. В моя живот съм видял следното от опит. Когато съм най-зле, единственият начин да преодолея натрапчивостта на състояние на скръб е единствено, когато бързам да се намеря във Бога и да върша делата на вярата от Бога и чрез Бога.

Това винаги, ама винаги е било целително не само за душата ми, а и за тялото ми. Бог е вдигал и тялото ми, и болестите ми Бог е изцелявал по този начин, не по друг. Това мога да ви го свидетелствам – Бог знае, че казвам истината. Ето, пред него го заявявам. И вие сте го виждали отчасти или в пълнота, но това е единствения път на изцеление. Няма друг. Във него и той в тебе. Амин.

Благодат и мир на всеки един, и в сън Бог да ти дава и да те благославя изобилно и в Богослуженията утре и вдругиден. Амин! Мей Амин! Мей Амин! Лека вечер!