Цветан Гайд до общността Събор/ Тракийската църква - послание от 30.06.2023г. (наричано „Апостолско послание“)

Цветан Гайд: Налага се да се чуваме по-често в тези усилни времена. Те са усилни и в света и не са за всичко, но и по повод събитията и лукавите намерения и действия на определени сили и духове на поднебесната. Налага се, за това и виждате по-често, но има защо и вие разбирате това, защото имате нужда от отговори, наставления, светлина, виделина, която да разпръсне мрака. Вижте, тук знаете и преди, а и днес, няма да говоря неща по чувства, на емоции, интуитивни или някак си, както някой би ги възприел според усещане, нито пък и не смятам да продължавам, както обещах и миналият път, да се защитавам по човешки или да защитавам някаква позиция човешка. Моята задача от Бога а именно в това съм пратен, да ви служа, да ви явявам Божията воля, както и намеренията на лукавия – да ви предупреждавам за тях, предварително да виждате неговите ходове. За да се съпротивите на сатана и той да бяга от вас и обратното – да се приближавате до Бога и той да се приближава до вас. Това е моята задача, така че не очаквайте тук някакви, просто човешки състезания и някакви човешки амбиции по някакъв начин да им се даде място. В това съм пратен, това е всичкото ми служение, през всичките ми години, на всички вас – поотделно и заедно, и в това оставам верен, и ще остана верен, и не мисля това да го променям. Амин.

Нека Господ да ни даде уста, смелост, дързост, думи на живот, на дух и сила, дух и живот. Това да ви дойде към вас. Същевременно и слова, които да бъдат огън пояждащ за всяко нечестие и за духовете на поднебесната. Амин и амин. Бог да ви даде и на вас уши – да слушате Бога и неговото слово, да виждате това, което той ви разкрива в сърцата, защото Той е този, който вижда вътрешности и сърца. Той има очи като огнен пламък. Както виждаме, в Откровение на Йоана – Христовия ангел.

Цветан Гайд: Първо ще започна с важни неща, които ще укрепят вярата ви, разбирането ви за делото Божие между вас. Естествено, по време на цялото слово ще бъде така. Разбира се, ще има някакъв момент за конкретни съобщения и неща, които между нас се случват или лукавия има намерения да върши зло. Както винаги, естествено неговите намерения са винаги да открадне, да заколи и да погуби. Ние няма да му дадеме място в сърцата си, но ще заявиме – всеки във вяра и верност, в своето заставане и последование на Бога, нашия Господ Исус Христос, чрез неговия дух.

Вижте, има нещо подобно, което тази вечер ще се случи между нас и вие ще видите защо ще се разкрият неща, още по-явни. И аз говоря за духовни явления. Пак казах – моята задача е да ви покажа волята Божия, както и намеренията на сатаната.

Това е подобно, имаше един случай в Стария Завет, при който имаше отваряне на един нечестив идол. Това е случката с Валаам – един Божи пророк, който след това стана лъжепророк, защото, за да отклони божиите хора в пустинята, когато следваха водителството на Бога и неговият пратеник Мойсей… Тогава той научи противниците на Божия народ за собствена изгода според себелюбието си, споменава се това после, че сложи идол – буквално идолът беше „Ваал Фегор“. Това е Господ – ваалимите, знаете, са имитация на Господ, само че друг Господ, фалшив Господ. И е буквално „направил олтар, идол“. Буквално, името означава „Ваал, нали…определен Ваал“. Затова са ваалими – различни семейства ваалими, на хълма Фегор. Това е определен хълм, малка планинка и буквално означава „отваряне, име на идол“ на иврит и означава „нещо, което беше направено нарочно, създадено“ с цел да отклони божиите хора от истинското поклонение. Впоследствие, се споменава, че за това този Божий лъже-пророк, Божий пророк, но изменил и превърнал се във враг на Бога, беше поразен, много по-късно, но още на момента, когато имаше отклонение от Бога в този идол, се казва, че до такава степен имаше блудство, идолопоклонство, че в един момент Бог заповяда на верните „всеки да извади меча си и да порази всички поклонници на този идол“.

Цветан Гайд: Естествено, вие ще кажете – „това е много силно“. Но в онези времена е било така – буквално меч. И се казва даже, че Бог възнагради един от ревнителите, който порази точно най-злите, вкл. там имаше блудни жени, които блудстваха със синовете на израилтяните и бяха свързани с този лъжлив култ. Култ към друг дух.

Сега защо ви го казвам това? Ами защото в Откровение на Йоан, когато говорим за николаити – това е третата църква, в която се казва, че Христос ще воюва с меча, който от устата му излиза срещу николаитите. Там, много ясно се казва „николаитите“, това са – там се споменава, че са точно във връзка с греха на Валаам, който постави идол сред Божиите хора, т.е. това е препратка, която в Новия завет, в Откровение на Йоан е съвсем ясно оставена, позиционирана, разкриващи определени духовни, нечисти сили.

Сега защо е важно това да го кажа? Защото става въпрос за бунт против трона на Бога, против престола на Бога, против олтара на Бога, защото тронът на Бога е… в крайна сметка, вие разбирате, това е в храма му, това е между херувимите, или това, което е присъствието на името Божие, явлението му, всичкото действие на свещениците и свещеноначалниците и поклонение Богу в тайната на тялото и кръвта на Христос.

Цветан Гайд: Много неща можем да кажем, които сме казвали и преди, т.е. говорим за наистина воюване по един нечестив начин срещу Божия трон и Божия олтар. Как? Чрез фалшив такъв олтар. Това е свързано, между впрочем, с греха на разкола, разцепването. Разколът е всъщност момент, в който се поставя друг олтар. Значи не е само николаити в днешно време, както знаете са атакували нашата църква, хулейки, клеветейки относно учението, Христовото учение, относно това, което Бог ни е поверил да пазим и да развиваме като наследници на светиите, но и също е олтар, т.е. има и в случая конкретен олтар и това е типично за разкола.

Казвам го това, защото днес ще стане ясно, че тази зараза около Ивайло /заличени имена/ и /заличени имена/ от Бургас си е точно разкол. Защото тези хора не искат да върнат светините в Бургас. Защото и те ги считат за светини. Така са казали на епископа, който се грижи в момента за тях. Това означава, че те възнамеряват да ги ползват. Вие се сещате, че /заличени имена/ сам не може да го направи, едно семейство само там, никой друг не го подкрепя. И това означава нещо много повече – ние ще кажем днеска това да стане ясно. Като намерение на дявола.

В случая пак говоря за намерение на дявола, него да изоблича, защото той е нашият враг и нечестите врагове, които лъжат и мамят човеците. Не са ни врагове човеците. Ние не воюваме с кръв и плът. Искам ясно да го кажа. Врагове са ни духове. И днеска е важно да разберете откъде идва злото и да го разпознавате. Необходимо е обаче подобно, както разказа за тези ревнители измежду божиите хора, това да стане явно в събора, за да разпознаем това злодеяние и всички вкупом, дай Боже, и Ивайло и /заличени имена/ да се осъзнаят, но всички вкупом, да застанем против това зло, да се съпротивиме на сатана и да се приближиме до Бога, да се покланяме, за да дойде негова благодат от лицето му. Моята роля е в случая да връзвам тези сили, както и в случая да развързвам истината и богопознанието, а на всички вас, на всички нас е, когато чувате свидетелството, призовавайки Божията сила, неговата благодат, неговото присъствие, огънят на неговото присъствие нека изпъди и в този момент всеки нечист дух. И нека всички кажем “Амин!”. Амин!

Цветан Гайд: Сега, братя и сестри, ще започна с нещо, което е благодатно, за да имаме отправна точка за много неща, които понякога не разбираме. В послание на апостол Павел към филипяните, то между впрочем се помества и в тракийските послания, защото е до Филипи, знаете -града, който е в древна Тракия. Но там много ясно, във втора глава се говори за по един основен начин за Христос, който ако иде в образа на Бога, не държа равенството с него, но се смири в образ на слуга, т.е се говори за човешката му природа, в образ на слуга, послушен даже до смърт, и се казва, че после му се подари име, т.е той се въздигна, възвиси и му се даде от Бога име над всяко друго име, на което да се покланят всички видими и невидими и така нататъка, и така нататъка…

Сега естествено тука се говори за човешката природа, защото Христос Исус има това име още от създание на света. Както и самият той казва: “за славата, която има още преди създанието на света”. Но може да схванете защо в откровение на Йоан се говори за агнеца, комуто – заклания агнец, комуто всички се поклониха и казаха, че е достойно да приема слава, почит и безсмъртие. И всички видими и невидими, всички същества, се поклониха на него и признаха, че на нему принадлежи слава, почест и безсмъртие.

Цветан Гайд: Обяснявам това, защото това е вече свързано с човешката му природа. Но той е образ, който и самият Павел във Филипяни пояснява, като пример на поведение на всички нас. Защото казва “подобно на Него, на нашия Господ, и ние да имаме същия дух в себе си. Същият Христов дух в себе си”.

Е, много интересно – въздигането започва със смирение. Там се говори за единомислие и за много много други неща. Също се говори за това да считаш другия винаги по-горен от себе си и в това се има предвид точно смирението на нашата плът, а въздигането на чиновете, защото те са … “чин” означава “име”, както Христовото име е по чина на Мелхиседеков – знаете това слово. Имената носят чинове. Чинът на Христос, неговото име, а и всички чинове в събора, произлизат от чина на Христос, т.е. ние почитаме онова, което е родено от Бога в нас, онова което е Божествено от Бога в нас, онова което идва като единоначалие свише. И нашата плът се смирява пред това и в това ние сме въздигани, за да получим пък слава, почит и безсмъртие, подобно на самия Христа Бога.

Сега да продължа в тази посока, нещо много важно. В откровение на Йоан, защото Откровение на Йоана трябва да ви кажа, че то не е нещо различно от посланията на Апостолите и от думите на Христос, както и миналият път ясно изразих. Това е точно работата на Илия. Работата на Илия, който забележете, Йоан Кръстител в същия дух и сила нали подготвя пътя пред лицето на Господ. Откровение на Йоан представлява същото, но вече в мистериен план, в тайната на явлението чрез неговия дух и в съдбите, явленията на неговата ангелофания и царство в света. За да се яви оня, който царува от сега и до века, и всеки враг ще му се поклони, и последният враг ще бъде смъртта, т.е – във всеобщото възкресение.

Но преди това, за да прочета нещо важно от Откровение на Йоана, ще ви напомня защо е толкова важно това, което днес ние на всеослушание ще заявим против тия духове и против този разкол, против тоя нечестив олтар, който се издига, за да замени, за да накара хората да се поклонят там, а не там, където Бог ги води и ги е водил досега.

Цветан Гайд: Само ще ви покажа колко е важно това, защото аз вярвам, че вие схващате и миналият път беше много ясно, че съборът винаги Бог го е гледал като особен народ. Не просто народ като масовост, а народ от царе и свещеници на Бога, т.е. народ, в който Бог влага своята династия и да – вие всички, родовете ви, идеята е потомството ви да бъдете династи, т.е да имате оня божествен модел, за който миналият път казах, че моята роля е да ви го покажа и с личен пример в моя дом – във рода Гайд.

Но всичко това е важно, за да схванете защо и моята грижа и ако съм в умереност бил и в търпение е било заради вас, ако съм в крайност пак е заради вас, за да се яви Христовото във вас, Христовото наследство.

В пророк Малахия, трета глава много ясно пак се говори за пророк Илия. Естествено, това е много по-късно след Илия или все пак в една епоха. Казвам много по-късно, въпреки че не е точно така, но в едно друго време преди последния пророк знаете – това е след вавилонския плен, т.е. време след Илия. И въпреки всичко, това е едно пророчество, което виждаме много по-късно да се изпълни в Йоан Кръстител. В трета глава той казва, Бог казва през устата на пророка: “Ето, Аз изпращам вестителя Си, Който ще устрои пътя пред Мене; И Господ, Когото търсите, Неочаквано ще дойде в храма Си, Да! Ангелът на завета, когото вие желаете; Ето, иде, казва Господ на Силите, Но кой може да издържи денят на пришествието Му? И кой ще устои, когато Той се яви? Защото е като огъня на пречиствач, И като сапуна на тепавичари. Ще седне като един, който топи и пречиства сребро, Та ще очисти левитите” – т.е свещенството. “И ще ги претопи като златото и среброто; И те ще принасят Господу приноси с правда.” и т.н. и т.н. продължава.

Освен че това е пророчество, което се сбъдва, както за Йоан Кръстител, както ангелът на завета – в този случай се има предвид пратеникът Христос, освен Бог и Човешки Син, той е и пратеник. Нали, както сам той заявява, че е пратен от Отец. Така че, той е ангел, значи вестител, той наистина влиза неочаквано в храма си и това знаете описано е в евангелските събития – влизането на Христос в храма му, където изгонва търговците и т.н., изгонва нечестивите.

Цветан Гайд: Сега да кажа много важно нещо – това е обаче е и ода за нещо друго, което трябва да го разбираме, което е препратка към Откровение на Йоана, защото ангелът на Завета, в случая е показан като ангелът, който говори към седемте църкви. Значи, трябва да осъзнаете, че ангелът, който се явява в случая Христовия ангел с всичката му небесна слава, оня, който е между седемте светилника, сиреч седемте църкви, държи в ръката си седем звезди, седемте ангела на църквите. Също тоя, който е сред седемте Божий духа. Там е описано ясно, но защо е важно. Защото всъщност всеки от ангелите на църквите представляват служители и служения, към които идва от ангела на Завета определена задача за очистване, промяна или отстояване на определени неща. Нито една от тия църкви не са бурканчета с етикет и не представляват някакъв вид църква. Това искам ясно да стане, защото може да има някакви недоразумения или невежество, и незрелост, в мнозина. По-скоро представляват различни моменти, различни проблеми, които както отвътре се наблюдават в църквата, така и отвън като атака.

В тази връзка, за това го свързвам с това, което ви прочетох от пророк Малахия, защото в наше време, както пък и във времето, когато е писано Откровение на Йоана, защото там

тези пророчески слова към седемте църкви, те се изпълниха и веднъж и тогава 70та година от Христа, когато дойде възмездие върху цялата вселена и специално върху онова нечестиво поколение в Палестина – онези, които отхвърлиха Христос и за които сам Христос пророкуваше преди своята смърт възкресение, възнесение, т.е веднъж то се е изпълнявало, т.е. това е едно невидимо идване на Христос, там на много места казва към седемте църкви, самият ангел Христов, ангел на завет, казва: “Защото ако не се покаеш, ще дойда и ще ти отнема светилника”. Затова, всичко това, което се говори към тия църкви е изключително важно. Разбира се, аз знам, че превратно всеки може да си се упражнява, вкл. на бохарски и да вижда някакви истини, но не да вижда пълнотата, която е граматиката на Христовото учение, което е много повече от пластове на езика, а представлява самите изречения на Бога в неговия замисъл, в неговата воля и намерения.

Цветан Гайд: Затова знам, че казвайки тези неща, някои както редовно и в последно време вкл. от Ивайло и други… ще се използват моите думи, някой да си преиначава и да си ги натаманява, както му е угодно на него, за свое осъждение. Това е отговорност на всеки.

Въпросът е, че аз го казвам за нещо конкретно и вие ще разберете за какво идва реч. Та, ангелът на Завета и днеска е между нас и каквото ви говоря, то е от Него, от Христа Бога, от неговия ангел, който почива в нашите събрания, където е настанено името му. Амин! Така е.

Но да кажем сега едно продължение, което е изключително важно и което ще разберете и градежа през всичките тези години, защото има някакво тотално невежество. Примерно – давам ви един пример – дори там гледам Ивайло, той и на мен го каза,и каза го там и на епископите, когато за последно се видяхме преди да изфучи и да се махне. Но, мен не ме вълнува случая, но скърбя за Ивайло, но знам, че той е невеж в тия работи, просто е обладан в сетивата си, в себелюбие и в честолюбие – огромно честолюбие, голямо честолюбие. Така че, по-скоро мен ми е врагът оня зад него и на него няма да му простя. На оня, който е зад него. Така че, аз воювам от много години и ще продължа да воювам докато съм на този свят. За името Божие и за вас!

Цветан Гайд: Но мисълта ми е, понеже там има едни такива обвинения, че видите ли, какъв е смисълът на конструкцията на събора, всичката тази архаичност, тези неща, този апарат както го наричат, тази конструкция, защо е тоя апарат. Един вид, той щом апаратът е по-важен, а не любовта, словото. Ей, такива едни красиви звучащи фрази, които обаче са абсолютна заблуда и лъжа. И днеска, искам да кажа много важни неща защо това, което сме градяли в тялото Христово за всички години е нещо, което стъпка по стъпка, точно като изкусни строители от Бога, с мъдрост от Бога сме градяли. И нищо не е било просто така да ни дойде наум. Това искам да го разберете.

Ще ви прочета, не по-скоро ще ви напомня, за да може по-кратко да бъде. И много неща имам да споделя днес. Глава 12 от Откровение на Йоан, там се говори, знаете разказа е за жената, облечена в Слънцето, Луната под нозете й и която има да роди дете, което да бъде занесено до престола на Бога, и която е в родилни болки, как един змей, нали, едно знамение на небесата обаче казва се – на небесата, се опитва да погълне това дете и всичко това, в което се разразява една битка, бива свален тоя змей от небесата на Земята и в морето, а детето наистина бива възкачено и управлява всички народи. Сега, от една страна естествено този текст очевидно е, и го разбирате, се отнася за Светата Дева Мария, мястото на Божия дух Ма-Рея, както и за сам Господ Исус Христос, който по плът е роден като човек, дори и да е сам Бог и Божието Слово.

Цветан Гайд: Но искам да разберете, че не е само това. Този текст не говори само това, защото пластовете на писанието, особено пророческите, те разкриват много повече детайли, които са важни за градежа на Божието царство. Защото ако беше само това, евангелията го казват, на много други места апостолите, пророческото слово няма задачата просто да каже по-поетично и по като метафора, нали. Иносказателно да казва същото. Има повече дълбочини, които са важни за градежа. Пророците и пророческият дух, той разбира, той води в тези неща, тези, които са посветени на истината и са ученици на Христа Бога. Затова, може да разберете защо в Откровение на Йоан на толкова места споменава за ново име на Христос, което ще се даде на тези, които побеждават. Естествено, че то не е ново име на Христос, а е дълбочината на името, какво е то. Ново име, такова каквото другите не го познават. Както е между нас. Стига ние да разбираме тайната на Неговото Име. Име, което е наистина. Име чрез което се спасяваме. Самото име е Неговото слово, Неговото присъствие, Неговото явление.

Но в случая, какво имам предвид като казвам, че в този пасаж в Откровение на Йоан се казва нещо повече. Не казвам по-велико, а нещо повече като послание и като мъдрост, като знание и като откровение. Тука става въпрос за тайната на църквата и властта на божиите люде. Тука става въпрос за църквата, която ражда. Защото ние знаем раждащият божий дух, в мястото на събора, целта е да ражда синове божии, които са родени не от плът, не от кръв, не от женска похот, не от мъжка похот, а от Бога.

Това е нещо, което е великата мисия и задача на Бога, която ни е поверил. В смисъла на това, че не само Христос е роденият… Бог, който се роди като човек, но всички ние човеци се раждаме чрез Светия Дух, роденото от Духа е дух в нас, т.е. придобиваме нещо от божието естество, участваме в него и това е великата тайна, и е на мистичното богословие и това, което и древните автори и апостоли са говорили.

Цветан Гайд: Та, тука има моментът на възцаряването на църквата, защото неслучайно се казва малко по-долу, точно в същото знамение – 12 глава на Откровение на Йоан, че беше свален, нали след тоя епизод, точно тоя епизод е свързан с възцаряването на трона, не само на Христос Исус, но и родените от Бога, защото това е съпътствано със свалянето на сатана в земята, на земни места и сред морето на народите, защото където се казва море, вие знаете по- нататък в самото слово на Откровение на Йоан, морето е морето на народите или бездната, от която излизат демони и т.н. Това е много ясно показано. Това е пророчески език. Образен език.

Но мисълта ми е тази, че първото нещо, което се споменава като ефект от това, че са изхвърлили клеветника на нашите братя. Може да си го прочетете. Това е десети стих. “Сега дойде спасението силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия Христос; защото бе свален клеветникът на нашите братя, който ги клевети денем и нощем пред нашия Бог.” И нататък се казва, че те го “победиха чрез кръвта на Агнеца и чрез словото на своето свидетелство” и т.н. и т.н. Казва се “веселете се, небеса, и вие, които живеете в тях. Но горко на вас, земя и море, защото дяволът падна при вас и е много разярен” и т.н. и продължава там много други неща.

Но аз искам да ви насоча вниманието точно към този детайл, защото през всички хилядолетия след идването и възцаряването на Христос на небесни места, битката е била винаги срещу клеветника. Клеветника, вие може да го познавате в семейни взаимоотношения, някакви интриги. Оня, който обработва постепенно човека като му насажда предразсъдъци, изопачаване на това, което чул, как го чул и как го е възприел, или някакви вражди. Но искам да ви кажа, че той първо на най-високо ниво, преди това, той винаги поставя, това е неговата задача, поставя своето клеветене, не просто спрямо Христос, защото той не може вече да воюва срещу него, а воюва срещу тези, които са родени от Бога. Воюва срещу родените от Бога и тези, които представляват неговото царство.

Цветан Гайд: Сега тука е много важен моментът, когато ви споменавам и друг път за богомилите – вие знаете, и друг път сме говорили – “мили Богу”, това е буквално от името Давид, което означава “мил Богу”, а това е идеята за династията на Давид, защото точно и Христос Исус е роден по плът от рода на Давид, и ако той вече да няма т.е   вече няма преминаване в друг, властта ако говорим за древния Израел, но иначе той е цар на царете и Господ на господарите, много по-малко е земно царство на един народ или племе или племена. Искам да кажа, че и концепцията на богомилите, както и на древните есеи – Есей е бащата на Давид. Това са неслучайни връзки, знаете и връзката и друг път съм я казвал на Йоан Кръстител, който наистина в тази общност, която е съвсем различна от наследеното от баща му като свещенически чин, никога Йоан Кръстител не служи в храма на Ирод по онова време, а той е свещенодействащ точно в тази небесна тайна, която виждаме в Откровение на Йоана и предава това и на своя ученик Йоан, който след това става ученик на Христос. И друг път сме го говорили това и това е много важно, в духът и силата на Илия. Това, което миналият път, толкова важно подчертах за школата на пророческия глас – Илия, който има да възстанови всичко, пътя през лицето на Бога и да възстанови загубеното.

Та, в тази връзка, тук искам ясно да уточня, че става въпрос за богомили или династия, защото богомили не е както сме чували всякакви глупости да се говори в пространството за тях, а това е действително вярата, както и есеите говорят за Божиите синове, или Синовете на светлината. Те ги наричат Синовете на светлината. Това е останало в различни текстове в Мъртво море, където са намерени от тази общност. Даже има откъс от него, част от него в Тракийските Послания. Може да си го проверите – за Битката между Синовете на светлината срещу Синовете на тъмнината или Синовете на змията/чадата на Змията.

Цветан Гайд: Защо това е толкова важно? Защото, приятели, това е моделът на Бога. Този модел е бил винаги атакуван в църквата и в момента той е разрушен тотално в масовата, световна… това, което можем да наречем светските църкви. Тия, които са системните църкви. Дали под формата на протестантизъм, където всичко нали се решава подобно на демокрация. Да не говорим, че в днешно време нито една църква не може да се регистрира без да има този демократичен модел. Говорим за регистрация. Може да се сетите защо в тази регистрация наша сме моето семейство. Точно подари тази, единствената причина е тази. Но, казвам го, защото дори и в католицизъм, който се води един вид държава, отдавна е превзет. Отдавна е превзет отвътре. Може да има отделни ордени, които се борят, но изборът на Папа, нищо че говорят за анклав, свободен, Божия намеса. Абсолютно, това е заблуда. Отдавна католицизмът отвътре е превзет.

Като казвам отдавна не искам да ви кажа откога отдавна. Нямам претенции за това да го кажа. Факт е, че настоящето е такова.

При православните отдавна също ченгетата са навлезли или различните държавни институции, не само в България. И вие го знаете. Мисълта ми е, че това е тотално разрушено, а помнете – това го виждате в целия християнски свят. По принцип, църквите и братствата воюват помежду си. Те са воювали от много време. Това е историята на църквата, Средновековие и по-късно, т.е. сбъднало се това, което Христос казва за сатана, обаче сатана го прилага за божиите хора – че царство разделено против себе си, не може да устои; не е възможно. И дом, разделен против себе си, не може да устои.

Но защо е толкова важно да кажем и за дом? Защото, когато говорим за събора и за съборност, всеки може да се упражнява на каквото иска какво значи съборност. Разбира се, и миналият път аз ви казах, че съборността се разгръща и днеска, между другото, ще приложим съборност. Днес към вас ще дойде знание и абсолютно решение на едно абсолютно съборно ниво.

Всъщност, не само на ниво епископи и архиепископи и чинове презвитери, но на нивото на всички на събора. Но съборното начало се крие в съборността между самия… в семейството на самия Бог – Богът Светата Троица. Защото и при него се казва, че глава – хайде, ще го свържа със земното семейство, защото по-лесно може да го видите – когато се казва, че в един дом на Божии хора, нали – глава на жената е мъжът, а пък негова глава

– това е при условие, че негова глава е Христос, но и се уточнява “а глава на Христос е Отец”, т.е. това е монархичен модел. Това е божественият модел. Той е моделът и който аз – методът Гайд дето миналия път казах – божествения модел – на много нива, които се явяват.

Цветан Гайд: Целта ми е, това е казвам го, защото примера – аз трябва да го дам, не мога само да ви заявявам какво трябва да бъде, ако не съм го показал между вас. Както в семейството има баща, майка, чада, така дори в божествената троица, Светият Дух изхожда от Отец и е чрез Сина, но глава на Сина е Отец, и виждаме тая една мистерия точно както и в земното семейство е показал Павел как трябва да бъде. Едно снизхождане, едно спускане, дето ме обвинява и там ме хулят същите, едно спускане, което между другото и за това апостолът и на друго място апостола Йоан, споменава за отци на църквата, за младежи, за чеда, за отците, които знаят този, който е отначало. Но мисълта ми е, вижте колко е много важен моментът – когато говорим за апостол и апостоли, какъвто съм към вас аз, към други нямам претенции, но за вас, очевидно е така. Не че нямам, какво значи претенции. Казвам фактите какви са. В смисъл, това е, което Бог го е доказал и показал. Което мисля, че е очевидно, за което ще говорим малко по-късно пак. Но, това, което идва в църквата, това е съборност. Това не значи, че не слиза до хората и че както все едно един баща е някакъв тиранин, диктатор. Той даже може да сподели, както и много пъти съм го правил, както с архиепископи и епископи, както и днес го правя – с всички. Но решенията в крайна сметка идват от пратениците, апостолите.

В случая, след малко ще говоря, в един малко по-късен момент, за двамата свидетели, пак в Откровение на Йоана, както аз съм бил със Стефан, не съм бил сам, заедно със Стефан, Кардинала. Както и сега, в това, в което участват вече в поколенията на по-младите, на втора и трета генерация, синовете ми – кардинал Натанаил и кардинал Георги. Но, визирам това, че това е начинът за разгръщане на съборността и това няма как да го променим и искам да кажа, и това е и във вашите домове. Дори когато говорим за родове, защо казах, че за династии става въпрос и народ от царе и свещеници. Защото, когато аз показвам такъв пример, когато синовете ми също показват такъв пример към вашите синове и

дъщери, това е благодат и това е благословение, защото това може да устои. И това не е само моя династия. Това е династия на всеки род, в поколенията, и това се предава в благословени родове, които представляват народ от царе и свещеници. Защото всичките ви синове са призвани да участват и поканени, и на практика участват в служението на олтара и във всичкото издигане и благодат, и във всичките благодатни чинове и служби, т.е на никой не му е отказано, точно обратното – през всички години, не съм като някакви пастори и някакви други да съм все и вся, по-скоро този пример аз следя и надзиравам да се спазва, изпълнява и да се сбъдва. Този пример, който ни е даден от самите небеса.

Цветан Гайд: Вие сте чели там и за изповедта. Това, което ви писах там – изповедници, наставници.

Това е и моето сърце, както Бог ми е дал да бъде по Божие сърце. В смисъл, не правя своето сърце, а издирвам Божието сърце. Така съм се борил за вашите деца и ще се боря за синовете и дъщерите ви дотолкова, доколкото вярвате във всичко това и не мислите, че някой от вас аз се стремя да му отнема детето или да го прецакам или да го скарам с бащата и майката или нещо от този род. Аз не знам такова нещо някой от вас, грях му ако твърди това. Във всичко, дори това в Родов Завет, което сме изграждали – светите празници, всичко е изграждано с цел почит, достойнство, приемственост и благословение в родовете и семейството. Амин, така е!

Но, пояснявам, за това, че ревността ми към вас, е точно тази. Това е и задачата, която виждаме и в 12 глава на Откровение на Йоан. Ще го поясня и по друг мистичен начин, който е самото учение на Христос. Вижте невястата на Христос, защото това, може да чуете всякакви упражнения по тая тема, дори богословски в християнския свят през вековете, дори и сега. Там, може да има много по-шлифовани и парфюмирани проповедници от вас, на заучени фрази. Така, по-стриктно така да казват писанията и т.н., но липсва им точно тази тайна на Духа. Какво визирам? Самият апостол Павел заявява “че тайната скривана от векове и разкрита нам, представлява Христос в събранието, Христос в събора, Христос в църквата”, той нарича църквата, това е събора, това означава и църква – еклесия; “Христос да се яви сред човеците”.

Цветан Гайд: Сега, тук има една огромна мистерия. Сега ще разберете защо ви говорих там дето конструкцията не била толкова важна и т.н. Защото Христос в тяло, възкръснало тяло, не е на Земята, не е сред нас. Ама не е! Той е скрит в небесата, т.е. неговото прославено, всемогъщо тяло, на което се покорява всяка власт и началство. Това тяло, което нам е дадено, то е чрез духа и това е невястата, както е писано “плът от плътта ми и кост от костите ми”, когато става въпрос за жена, която се съединява с мъжа си. Невястата Христова на Земята представлява точно това явление, на Христос в нас и чрез нас. Явлението му в родените от духа, които съставляват едно духовно тяло на земни места. Това е Невястата. Това е славата на Бога. Както Невястата е слава на мъжа си, така земното явление на тази небесна действителност – Христос царуващият, е чрез духа и тази слава е между нас.

И това е цялата конструкция на това тяло Христово. Аз ще го нарека по един друг начин, може да звучи, как да кажа, не дефинитивно, както са го възприели християните. Ще кажа – това е Исуската. Ще кажа точно така – това е Исуската – освен Исус, Исуската, както е “исис” или “истината”, “истис” както е вярата, не както говорят new age-ри там и разни пропаднали гностици и чужди на божественото безсмъртно знание, божествения гносис. Говоря го нарочно така, Исуската, в смисъла тя представлява Исус и това е между нас,

това е явлението между нас. И цялата тая конструкция е точно за това. Всички ние да имаме благодатта и да има многообразие, но в тази божествена наредба на това тяло, на този небесен престол и оная жена, която го ражда. Всяко дете родено от Бога, изгражда династия. Тая власт, която още от главата Христос и преминава в тялото, т.е. това явление небесното на земни места. Това е загубено сред масово… от масовите, външните, системните църкви.

Цветан Гайд: Те могат да го казват дефинитивно, но го нямат на дела конкретно, т.е. те могат да повтарят текстове, но го няма реално. Вие може да сте, пак казвам, в много недостатъци и да ви презират мнозина, вкл. и някои от същите тези, които нали са във, вече са много, говоря ви за тези духове, които действат в човеците и човеците се превъзнасят, вкл. и в Ивайло и да ви презира и да счита, че вие един вид нямате, как да кажа, един вид говорите само едно, един вид от йерархията, един вид, защо да не можете вие да имате собствено мнение, собствено виждане. Добре…погледнете навън как, ми те всички християни как си четат Библията, затова са нацепени на толкова общества, а и всеки във собствените им общества, не само за политика и общество, но и за Библията има собствено мнение. Същото е и за ритуалите им, техните ритуали, и даже за харизматиците – всеки му идва от Божия дух и всеки претендира, че има Божия дух. Докато ние говорим за Божия дух в един глас. Както и миналият път помните в предишното обръщение ясно го пояснявах.

Да, това е задачата на династията. И на династите. Божествена династия, искам да знаете, това е Божие царство, т.е. Божието царство не е да го казват както с цитати, тоя, оня, всички твърдят, че са царски свещеници. Е, къде е да ги виждате да царуват? А ние целим в домовете, в родовете си – докъдето Бог ни даде, да се простира силата, благодатта и проявлението на това слово, наистина да царуваме, т.е. виждате ли ги тия освен на приказки в света, това нещо да се явява.

Така че, това е относно династията – диктатурата, както я наричат сега разколниците.

Цветан Гайд: Така, искам и да продължа някои конкретни неща, които някой от епископите и архиепископите са очаквали подобно нещо, което днеска ще кажа. Те са в течение на нещата. Това, което ще кажа не е дебат. Аз го заявявам, защото то е станало ясно, имали сме разговори, много ясни са нещата. Завявам, по-скоро, за да предпазя конкретни братя и сестри и всички нас от това зловредно влияние на тези духове.

Иво /заличени имена/ не е най-лошият, не е най-черния. Никой да не си въобразява това. Просто в него най-ясно и ярко се прояви в честолюбието му, всички тези духове. Но искам да знаете следното, просто пояснявам, за да съм напълно ясен, както казах в началото, не само, че не иска да върне светините /заличени имена/, но той счита, че те са светини и вие знаете, че /заличени имена/ сам по себе си не е способен нито да ги оцени, нито да разбира тайнствата, дори текстовете, там дето ви е писал на някои, това не са негови. Това идва от Иво /заличени имена/. Но ще ви кажа – и Иво /заличени имена/ не е способен сам на всичко това. И да ви кажа, аз и предният път ви споменах, не би имал смелост, ако не мислеше, не считаше дали правилно или не, тук няма да коментирам – че има подкрепата на други и че може отново да възпроизведе същото. И забележете, той сам не би могъл, защото не е и много наясно, пък и никога не е бил много в това, храмовото богослужение, т.е. да възстанови олтар, ако няма надеждите, че в някой ще намери подкрепа за това. Сега няма да ви казвам всички подробности, но дойдоха свидетелства там през неговата дъщеря /заличени имена/, че много преди настоящото ми слово към вас, говорим значи от седмици, не мога да уточня точните

дни, но много преди това, а, да кажа, още преди обръщението ми за свалянето на чина на Ивайло, преди да бъде низвергнат, че тя е говорила за това, че може би няма да има фестивал “Тракийски мистерии”, защото директор на Академия Орфика е Тодор. Това са ясни индикации.

Цветан Гайд: Сега, аз не твърдя нищо, само искам да покажа лукавите замисли на нечистите духове. Не обвинявам никой. Нека Господ издири и всички да се смирим, всеки да изпита себе си, но аз съм длъжен да ги кажа тези неща. Сега разбираме пак, нали по някакви, нали те обикалят и пускат някакви разни, нали пак от /заличени имена/, а и от другаде. Ние не сме шпиони. Просто те си се издават. Слава Богу, че Бог така прави, че стават явни нещата, но разбираме, че Ивайло нали…ще си възстанови, ще прави църква и аз пак казвам това е свързано неслучайно, с това че те отказват да върнат светините. Тука не става въпрос дали ще си направят наново същите или нещо подобно, или тези ще използват, но вие знаете, че с /заличени имена/ са заедно, значи имат такова намерение. Пак казвам, Ивайло не би направил това, ако не очаква, че ще бъде подкрепен от Тодор и Боряна. Конкретно го казвам. Дали те го подкрепят или не – това ще се потвърди или отрече, или ще бъде тотално отхвърлено – във времето и в настоящето, но фактът е този – факт е, че не спира Ивайло да търси Тодор и Боряна. Това е факт, което и те го потвърдиха.

Цветан Гайд: Сега, мисълта ми е следната – вече отивам към други неща, които вече трябва да ги изявя, въпреки че са очевидно трудни, наскърбителни. Трябва да кажа някои неща, които вие не знаете, но епископите и архиепископите знаят…нали, за това, че определено, определно казвам съблазни, отговарящи на същото, което виждаме в обвиненията и клеветите на Ивайло, се съдържат в семейството Тодор и Боряна /заличени имена/. Какво визирам? Сега да кажа следното: първо, вие знаете, че техните деца също са приятели, но не това е проблемът. Не знам дали не е проблемът, но има там връзки такива, които станаха ясни там от чата. Но имаше съблазън, дали продължава да има, нали или нали в разкаяние и покаяние това няма да е така, но имаше съблазън в същото относно моята грижа към, или… нашата грижа, защото аз не съм сам, относно сина на Тодор и Боряна. Сега, няма да казвам конкретиката, защото не е необходимо да я казвам, но по подобен начин ние, както и в случая навремето, както съм писал за /заличени имена/, просто ние не че сме търсили да го разбереме, а чрез братя младежи на самия син на Тодор и Боряна, там във фитнес някакъв, от средата на самите там приятели там на сина на Тодор и Боряна се разбраха неща, които са лоша среда и зли дела, в които аз нямам никакъв проблем със самия син. С всяко момче може да има битки, проблеми, но имам предвид, ние сме били в грижата, виждате – да предупредим родителите, даже сме го пазели от това да не се разчува. Конкретно, да разговарят и Натанаил и Георги да разговарят със самото момче. Не искам да казвам фактологията, въпреки че тя е явна, ясна и я знаят и епископите и архиепископите, ние многократно сме си го разяснявали с Тодор и Боряна. Факт е, че това е нашата грижа, конкретна грижа, в която ние по никакъв начин не сме зловредили, обратното. Целта е да не остане нищо скрито-покрито. Нещо, което не е било изповядано от техния син, нито неговите приятели от събора са знаели от него, а са го разбрали от външни “лоши” момчета, казано по друг начин, са разбрали неща, които просто ние предупредихме. Разбрахме, че Тодор и Боряна са били в течение, не сме знаели за това. Но факт е, че това се възприе по подобен начин и като някаква… нещо, което ги е съблазнило.

Нашата задача беше… нищо по-различно от това, което е нашата грижа, и както го обясних и в това, което съм писал до вас последно и за изповедта, че ние не искаме просто да бъде като във външните псевдохристияни, където всичко е скрито-покрито – има двоен стандарт.

Просто се грижим за това и то не е да изложим някого, а напротив – стремежът ни е да запазим достойнството на човека в изповед и когато е малко или младо момче или младо момиче непълнолетно, всячески да съдействаме на родителите, защото … точно в духа на това, което говорим за династия – ние търсим поколението да бъде могъщо, силно в Бога, в истината, във верността, в правдата, чистотата, и да има падане, да има ставане, никого не сме злепоставяли, по никакъв начин не сме злодеяли.

Но не е това проблемът. Оказа се, това е само повод, подобно както беше поводът с Ивайло, защото то е някакво абсолютно недоразумение там около /заличени имена/, няма нищо такова, но то е нещо, което беше само повод да станат явни други съблазни.

Цветан Гайд: Сега, аз ще бъда ясен, защото искам в целия събор, това да бъде рана, която да се очисти, а не да бъде подмолно и да работи като гной. Като пак казвам – аз обичам Тодор и Боряна и се надявам за най-доброто за тях, но ние не можем да не ги кажем нещата, защото ще го кажа и направо, не може в събора да живеем в лукаво подозрение, т.е. има опасност вместо имунитета на тялото Христово да бъде в естеството на Бога, т.е. това, което сме говорили – тайнства, мистерии, искрено да заставаме един пред друг и във Бога, заедно пред Бога. Имунитетът е точно да не допуска фалшиви неща, бактериите и вирусите на тия духове нечисти. Но има и друга опасност, ако не се разкрият тия истински противници духовете, има опасност винаги да има подозрения и винаги да има съблазни и малко да се превърне като приятелски огън, за който споменах. Винаги да очакваме нещо да се случи, защото не е очистено. Винаги да очакваме нещо да избие от долу като рана. Нещо, което подмолно работи. Вместо да се очисти ясно пред всички. Особено когато касае всички. Особено, в случая както касае абсолютно всички в Събора.

Цветан Гайд: Затова е необходимо да се изсветлят тия неща. Та, какво излезе от това нещо? Оказа се, че има и други неща. Сега ще ги спомена. Първо, ще кажа нещо, което е фрапиращо. Беше ми първо казано на… съвсем… това беше около Ларгото, когато правихме мистериите и представянето на “Музейна експозиция” и както някакво така, предварително на книгата – следващата книга от Тракийското Писмо Декодирано, ми беше казано – това ми беше споменато от самия Тодор, но след това не аз самият, но след това, след този…как да кажа това…тази съблазън в него и считане, че нещо съм го един вид наскърбил, наранил относно там сина му. Нали, излезе нещо съвсем различно, което след това той в прочетено писмо пред епископите го декларира. Та, първо, да кажа преди тая декларация защо нещо, което може би няма как да го разберете, но позволявам си, защото не е въпрос на избор, а са реални факти. Значи страшно ми наскърбително за специално за… и го казвам, че не просто аз се наскърбявам, но наскърбително е за духа им, просто не мога да го приема. Съблазънта на Тодор и Боряна относно детето им. Представете си – не само, което миналият път споменах – в нашата среща, при първите ни срещи, че Бог ги посети чрез мене. И спаси техния брак.Наистина, те нямаше да имат други деца вероятно, защото бяха наистина пред тотален разрив. Щяха да останат само с /заличени имена/. Поне говоря един от друг деца.

Тоест, аз съм се борил за тях и това е било от Бога. Това е от първата ни среща, те са познали тая любов и грижи от Бога към тях. Аз съм се борил и за болестите и на Тодор дори включително с мистерии и в други моменти, когато е бил въпрос на битка. Борил съм се и за нападения, спрямо… здравословни… към Боряна. Борил съм се и за самата /заличени имена/, която нямаше да има сега благословен брак и дете. Благословени – в свещен брак и заветни отношения, ако не беше моята намеса – по подобен начин, както в случая за техния

син, за където съм се борил. За нея. И то не един път и два пъти. За нейното благословение. За да не може света да я наскърби, да я нарани. И погуби.

Цветан Гайд: Само от тая гледна точка е достатъчно да кажа, че е изключително наскърбително и не случая, както между другото и за Ивайло. Аз съм…нали… то ясно стана в това, което писах, защото той говори Ивайло, че бил унизен, че помия била..каква помия, то това не го отрича даже. Нали това, че ние се погрижихме за дъщеря му.

И я спасихме от човек, който щеше да я оскверни. Но това се забравя, запомнят се всъщност нали това, което е намеса, която всъщност е спасителна. Сега искам да спомена, имало е големи жертви и поражения в миналото. Дори с осиновен, син на епископ. И с други, които точно не се…това се е криело… различни, включително сексуални предбрачни взаимоотношения. Неща, които са разрушавали души, тела и някои хора … не са в събора в момента от тези млади мъже.

Поради това, че се криеше, че се пречеше на това да има истинска изповед, освещаване, промяна. Многократно се продължават… и днеска има такива явления. И днеска виждаме пораженията точно от това, че някои неща сякаш да останат в семейството и неразбирането че, ако няма намеса, няма грижа, че ние не сме някакви пъдари, а целта ни е да помогнем и да се намесим в най-важния момент. И това искам да кажа, че е наскърбително и за мене, но бъдете сигурни и за Светия Дух, защото той знае сърцата ни и знае и ефектите, плода знае. Сега, между впрочем, когато продължавам нататък, искам да кажа, че това което са декларирали за свои съблазни, които някъде са си като тези на Ивайло /заличени имена/ и другите и сие, Тодор и Боряна са декларирали, че мотивите им са други.

Възможно е и сигурно е така. Но ще ви кажа – и Ивайло твърди, че мотивите са му само това – за съборността, за добруването на братя и сестри, да избавя, да освобождава от диктатура и от всякакво зло. И там, мотивите има претенции, че са чисти; аз не казвам, че не са чисти. Говоря за… дори и за Ивайло какво означава чист мотив, но аз знам, че не аз, а Христос избира помисли и намерения.

И както е там в оная църква – четвъртата.. „очи като огнен пламък“ казва се, че издирват помисли намерени, когато се говори за онези духове на Йезавела и зад онова, което е вавилонската блудница влязла отвътре. Знаете миналия път достатъчно говорих. Няма да се връщам към това да разпознаваме тези духове, но мисълта ми е тази.

Цветан Гайд: Продължавам нататък, първо го осведомявам за какво иде реч нали, в какво сме ние толкова виновни и какво ние злотворим? Защо казвам това? Защото в това писмо, което е към прочетено пред епископите се говори точно и за генерациите. Същите неща, които – говоря в писмото на Тодор – същите неща, които ги има. Също, нали това разделяне на генерациите. Въпреки, че то – разделяне – не буквално, ние във всичко сме заедно и вие го знаете – за всички неща. А целта е много ясна – у всяко поколение, аз съм го казвал много пъти- не един път, два пъти, не от сега, от много от отдавна, но очевидно има някакви други разбирания и схващания, за които нека Бог издири и види, и ние да видим. Да имаме виждане.

В това писмо до епископите също ясно се споменава… нали по-префинено, но се казва същото в прав текст, че е необходимо „възвръщане“, не възвръщане – възстановяване на силата и съдържанието, на съборността, т.е. неща, които вие знаете, че ги говори, че се бори за тях и самия Ивайло, това го писа жена му. Това е заявено пред епископите – че трябва да се възстанови силата, съдържанието на съборността. Има критики и към това, че се раздигат прекалено в обръщенията семейство и род Гайд, и други подобни неща. Естествено, не в тази крайна форма, която Ивайло – да ни обявява за антихристи и за… Но има също и едни фрази от типа на наместници, на наложници. Има си ги фразите в посланието, то не е послание, то малко… В писмото, адресирано до епископите и е прочетено пред тях. Трябва да кажа нещо друго, което там е споменато и с което казах, че е свързано със случката в Ларгото. Това, освен на мене, което аз нищо не съм реагирал, когато ми го беше казал Тодор, но след това беше заявено в това писмо и пред епископите. Че Тодор счита нашето заставане в Ларгото, за всички нас, но нали най-вече с това, което той и жена му, свързано с книгата, с Музейната експозиция – като знамение, в което се потвърждава нещо, което знаете 2017та година, ако помните, веднъж в НТС в голямата зала, имаше благословение. Аз лично го помазах за служение в Богари и тогава се започваше и телевизия Богари, но и много други неща действително, в които сме търсили и сме се борили, в които той е съдействал, помагал е, аз никога не съм отричал от това, напротив – радвал съм и вие знаете моето доверие към Тодор и Боряна, включително и това да бъдат лица на Академия Орфика и да бъдат лице на Института по Т-Наука. Това е очевидно за всички. Но това в неговите очи и очевидно и на Боряна, че случилото се в Ларгото и Хероса, който се изигра, и Музейната експозиция и тяхното/тяхната презентация е знамение, че е дошло време това да се обяви, или той така го вижда, да се обяви като чин кардинал, с една дума, че той трябва да бъде кардинал.

Цветан Гайд: Когато лично ми го беше казал, аз съм му казал това нещо, и той може да го потвърди, че не е мое да го дам, а за когото е приготвено, и не съм му го отрекъл, по-скоро помните, че съм говорил словеса, дори към събора, че както Христос каза: “не е мое да дам от дясно ми, от ляво ми кой ще седне, а на този, за когото е приготвено… тези, за които е приготвено”. Без да отхвърлям, както и самият Христос не е отхвърлил, но е сложил условие да пият от чашата и да ядат, да се кръстят в кръщението на Христос. Така че, и това бяха сравнително най-близки негови ученици, говоря за Йоан и Яков.

Така че, аз не съм отхвърлил, но тука вече имаше пред епископите претенции, че всички трябва да признаят това и да го решат. Сега, казвам претенция – нищо не искам да обидя никого, но това беше заявено, това беше в писмото. И то на това са свидетели епископите. Така че, не е нещо, което е… не искам и да го крия от всички вас, но е факт. Сега, в тая връзка да кажа нещо, което също така Бог ми разкрива.

Вижте, аз съм готов и ще простя. Не знам по-скоро дали хората ще се смирят и ще се разкаят и покаят истински. Но точно това ми е и целта, когато ги казвам тези неща пред вас, защото не искам да стане скрито-покрито, само между мене и тях. Въпреки че сме имали разговори между тях и нас, с другите кардинали. Казвам го, защото епископите подозират, но не сме им казвали, но те знаят, че има такива срещи. Срещи, на които имаме записи, но записи – не си мислете… тук не е ченгесарница. Записи, които ги имат и Тодор и Боряна. Просто ги записахме, за да няма недомлъвки, някой да каже “ама аз казах друго и друго казахте вие”. В смисъл да има яснота в… това е по скоро, защото в момента клеветника до такава степен е успял някъде да проникне и да обработва съзнанието на

хората, че ние трябва да можем да разчитаме на… дори на това записване за памет и в това да можеме да застанеме един пред друг и където сме сбъркали да се разкаем. Където има да се извиним или да се поправим.

Това е единствената причина. Никой да не мисли, че ще размятаме никакви записи или такива неща. Това са глупости. Казвам го съвсем ясно. В записите няма нещо, как да кажа сензационно или нещо компрометиращо, от който и да е от нас или от Тодор и Боряна. Няма такива неща. Просто има разговори. Само го уточнявам за това, че има от тия разговори, че това, което аз ви изявявам, не е без разговор. Не е без да…то не е думата дебатираме, защото Божие царство няма дебатиране, но има разговори, има съгласие, търсене на съгласие, тоест многократни – часове, немалко часове.

И затова това не е нещо, което е изневиделица, просто ей така ви спускаме без тяхно знание. Напротив, те знаят, че това е, което днеска ще говоря. Предупредени са.

Цветан Гайд: Сега няма да коментирам и друг момент, в който са намесени и други хора, които нямат никаква вина и те се почувстваха зле – в един момент, когато, но не във връзка с принасянето на реликвите на събора в дома на Ивайло, защото са на събора, а не на Ивайло. Тогава със същия бус е и /заличени имена/, се погрижи. Ние бяхме казали и това в момента правиме навсякъде да събираме – доста са разпилени различните реликви, и във фестивалните форми, различните части. Тук даже не става въпрос за нещо кой знае какво в случая. В един от гаражите на Тодор и Боряна. Не там беше и кивотът. На друго място беше, съвсем различно. И по-скоро – нещо трябваше да се вземе, което е станало напълно със знанието, само че в случая, понеже ключ е дал дъщерята или сина, не съм точно..не мога да се сетя в момента. /заличени имена/ е имал най-добри… не е имал никакви подобни мисли. Нашият брат и той е в голямо притеснение, защото после излезе, от което те разбраха, сега искам да кажа Тодор и Боряна разбраха, че е недоразумение, но не случайно и в това недоразумение – що така го разбраха. Бяха приели, това беше в същия ден. Тогава, когато от /заличени имена/ изнесохме светините, понеже използвахме този бус, който беше приготвен иначе за това, което е Харман Кая и Татул. Ние просто използвахме това време. Но бяха го възприели, че ето те са осъдени, без да е разговаряно с тях, което се оказа абсолютен фейк.

Казвам го, защото уточнявам, че сега това, което заявявам, говоря многократни часове и в последно време, включително и днес, преди вечерта да се обърна към вас. Но, защо го казвам това, че трябва да има разкаяние и покаяние? Защото не можем да допуснем, пак казвам, да има подозрение и да се превърне естествената имунна реакция срещу всякакви такива духове и вмешателства и влияния, във времето да бъде, като рани, които да забират и да гноясват и да се проявят, или пък обратното – понякога, да няма нищо такова и в събора хората да бъдем в подозрения помежду си, дори когато няма за какво да бъдем в подозрение. Ние не искаме да бъдем дебнещи се в простотии и глупости, които сатана вкарва между нас. Нали разбирате това. Аз самият не мога да живея в положение, в което вечно търся, да издирвам кой какво прави или какво духовете му вкарват главата и къде… зад нас, защото се явиха тука и неща, които са правени, в смисъл без нашето знание. Сега да кажа нещо и в тази връзка. Мъчно ни е, че много от нещата, които бяха заявени в това писмо…нали, както и някои други неща, които са били правени в тайно, без наше знание, дори в съмнения. Ние трябваше да ги извадим на светло и то по Божия милост, ние ги разбрахме и трябваше да ги извадим на светло.

Не да са дошли нещата до нас на светло, примерно някой да дойде и да каже “абе, тука имам съблазън, кажи защо така и какво”. А по-скоро съблазни, които си работят в тайно и стават точно тия горчиви корени, които заразяват мнозина. И ние отпосле ги издирваме и виждаме, че има такива съблазни.

Цветан Гайд: Но се връщам в случая с това, което споменах – за това, което е там след Ларгото и въобще това да бъде кардинал. Нали заявлението на Тодор като кардинал.

Сега, в това ще спомена нещо, което е много важно и което е значително в случая. Днес случайно видяхте и последните там мои обръщения, имаше поправления някой да не се помисли, защото имаше наскръбления там относно книгата и т.н.

Сега да кажа нещо, което е важно. Друго наскърбление, което обаче сега ще кажа за моето сърце и не просто моето сърце като човек. Онова сърце, което не е мое даже, защото – то става въпрос вече за това, което е в Божието сърце, защото някакси Бог ми го показа да разбера какво е той почувствал.

Тия дни усетих нещо, което не съм го, никога преди това преживявал по този начин, въпреки че съм имал много битки. Преживял съм много предателства, всякакви мръсотии. Кой знае в бъдеще пред какво трябва да мина. Но по този начин не съм го преживял. И ви го давам примера с първата църква от Откровение на Йоан. Там вярно се говори за първата любов, връщане в първата любов. Там също се говори срещу Николаитите, в смисъл че се поощрява, одобрява се това че тази църква, ангелът на тази църква, това събрание, този събор, в този събор да кажем, мразят делата на Николаитите. И са разпознали тези, които са лъжепратеници. Но се говори за първата любов. Но ще кажа нещо, което е… то е свързано с всичко това… и с обещанието за достъпа до дървото на живота. Въобще много неща, вътре има много пластове. Аз не казвам, че всичко това мога да го разкрия днес, защото то е слово, той е източник на много дълбочини.

Но вижте защо се говори за първата любов и се говори за след това победилия, победилите, че влизат отново в Едем, отново в дървото на живота. Вижте, аз може да не съм Бог Отец, не може, не съм, то е ясно. Мисля, че трябва човек да е малоумник да мисли, че аз говоря, че съм Бог Отец. Говоря във връзка с чатовете там с Ивайло, че един вид замествам Бог Отец.

Цветан Гайд: Но мога да кажа, че подобно на Бог Отец, както насади градина – Бог я насади. И това бъдете сигурни не е просто овошки. Това са дървета на различни познания, различен градеж, който е много важен за цялата природа. Очевидно, образната реч там, тя не е буквална. Въпреки че, не изключвам да има точно градина, защото за древните градината с плодовете, това е голяма благодат и нещо, което и в земния днешен свят и до днес е истина. Но очевидно се говори за нещо много по различно.

Както и дървото на познанието не е просто ябълка или смокиня. Разбира се, има връзки, но това са образи на определени неща, които съдържат в себе си определени съдържания. Въпросът е в следното.

Аз също съм садил и не съм спрял да садя, както и да изкоренявам модели от този свят, и насаждам модели от Бога. И това е моята работа. Да градя. Да насаждам и да изкоренявам. Но, ще го кажа по тоя начин – наскърбителното в случая не е това, че Адам и Ева… те също може да са имали различни мотиви, ние не ги знаем. Или подозираме или Бог може да ни открие, но казвам – наскърбителното не е даже в това, че ядоха, просто дето се вика от глупост, а че ядоха под давление на други сили противни и че го направиха с ясната идея, че по тоя начин ще станат като баща си.

Цветан Гайд: Аз ще кажа и повече – не като баща си, а и повече от него. Защо го казвам така? Защото няма нищо лошо в едно дете да иска да е като баща си. Какво лошо има в това? Няма нищо лошо. Много е на ученика да бъде като учителя си, но всеки ученик, като се усъвършенства, ще бъде като учителя си. Самият Христос го каза. Но това не отменя, че Христос, нашия учител, ние не го заместваме, нито ставаме по-учени от него.

Казвам това, защото е наскърбително, на всичко, което съм насаждал и давал възможност на други дял да имат, и да го разгърнат и дори да надграждат, както и ние надграждаме на апостолите преди нас, ама никога няма да бъдем по-духовни, по-знаещи и няма да бъдем вместо тях, няма да пишем писма някъде, че нещата трябва да се променят и че може би трябва да се възвърнат в друго.

Няма да бъдем като тях, а по-скоро надграждане, ама на онази основа, която те са положили, т.е. не е да каже някой “аз съм благодарен до този момент, на тая благодат”, не мога да кажа благодарен съм каквото са писали апостолите, аз знам, че те са живи и днеска пред Бога и в Бога.

Цветан Гайд: Аз се надявам да бъда с тия велики праведници, мъже истинни на вярата. И много е наскърбително, това било и за Бог Отец, въпреки че той е знаел какво ще се случи, но не и го предвидил, не го е инжинирал. Разчитал, че единственото нещо, което не даде на децата се, защото не бяха зрели, както пише в Тракийските Хроники, и не бяха готови. Просто трябваше да го послушат. Но не е проблемът дори това, а че послушаха други сили и духове и че се възгордяха да мислят, че могат да са като баща си. Пък и повече, защото очевидно баща им нещо крие от тях. Така лукавият ги измами. И че те ще могат самостоятелно да бъдат нещо такова.

И това е много наскърбително. И за Бога е било, и разрушаващо Божията любов. И за мене е много наскърбително, и го казвам съвсем ясно.

Така че, това за да го разберем – не е проблем амбицията на един човек. Проблемът е когато, тя не е в онова служение на цялото и когато не се разбира. Въпреки че, вероятно Тодор, пак казвам, той ще каже, че мотивите му, че е било за събора, за всички неща. Както пише в писмото си: “за да има имунитет съборността” го казва в контекста и той пък ни го е казвал лично, понеже имало съблазън в други хора, че сме само ние кардиналите. Това в прав текст ни го е казвал.

Цветан Гайд: И добре, мотивът да има имунитет. Добре, да кажем, че мотивът е за добро, ама без нали, имам предвид без да се допита и всичко това, което е в незнание, в невежество. Да разбирам. Просто Тодор не го разбира това. И Боряна не го разбира. Но са си въобразили, че го разбират. Проблемът е това. И имат и самочувствието. И това е големият проблем.

Ще кажа и нещо друго, поради което се наложи днеска да ги казвам тия неща. Но е очевидно… как да кажа в случая. Аз не твърдя, че непременно са съгласували с Ивайло всички тия неща, но да, Ивайло разчита, че в Тодор и Боряна може да намери съмишленици и много от нещата, които е посмял да направи е точно в тази посока. Поради това. Не казвам – „това е било мислено в Тодор и Боряна“. Казвам само, че не казвам и че не е било мислено. Това е. Само Бог може да издири. Не го твърдя.

Само знам това, че в момент, който сме така ударени от Ивайло с неговата, как да кажа, честолюбива гордост. Нали някой когато казват, че имунитета срещу такова…такава съблазън, е той да стане кардинал, сещате се какво значи това.

След това да кажем, лошото е, че през всичките тия разговори през седмицата, за които казах, че ги записахме, не за… като компромат – нищо компрометиращо няма, но за да не се забравя от никой от нас, не видяхме разкаяние и покаяние, по-скоро, когато видяха, че архиепископите, очевидно тяхната реакция, не е даже била негативна. Искам да ви кажа епископи, архиепископи не са се настроили срещу Тодор и Боряна. Нямаше такова настроение. По-скоро бяха озадачени. И смутени. Дълбоко озадачени и дълбоко смутени. Но просто в тях не намериха никаква подкрепа.

Цветан Гайд: Въпросът е, че когато аз им казах за следния изход, казвам ясно и категорично. Казах на Тодор, че всичко разбирам, защото имахме такива разговори и прощавам. Просто изисквам единствено временно да не дава причастие пред тялото на епископите и храма на диоцеза, не да не участва във.  Напротив, да свидетелства, в прочити, но без да участва в даването на самото причастие, в самата основна проповед от апостолската катедра, и то временно. Без сваляне от чин. Временно. С една единствена цел, защото докато не чуят ясно изповед за отхвърляне на тези съблазни, заявени от тях, никой от братята и сестрите в диоцеза и специално епископите и жените им не биха имали чиста съвест да вземат причастие или да слушат проповед, след като това е станало точно в този диоцез, и със… от години проблеми, но и сега избили, с Иво /заличени имена/.

Това също беше възприето като нещо, което им отнема достъп и заради това, аз дори това направих като разбиране за това, че те искат да продължат да служат, имат го това желание, заявление. Така го заявяват. Казах “добре” – дори и това. Няма да има проблем, просто го направете пред епископите да се разкаете и покаете от съблазните на Иво, защото се намират и във вашето писмо, независимо, че са казани по-деликатно, по- виевато, по-така – умерено.

Цветан Гайд: Но да го кажа, вчера имахме една предпоследна среща, в която Тодор и Боряна предложиха следното, което аз ще предложа да разберете всички ние. Аз го предлагам пред вас всичките, и ще го декларирам, за да бъдем всички наясно в чистота и да отмахнем всяко зло и помежду си, включително и Тодор и Боряна, да има очистване.

Какво е предложението, което дадоха Тодор и Боряна? Те са го казали съвсем, това не е било по някакъв лош начин, т.е. не е било някакво  не искам да мислите, че е било някаква друга… смисъл, съвсем честно си го заявиха.. Не е било нещо натъртено, нещо да спорят. Но го заявиха по следния начин, нали, че понеже те, оказа се, че вече имат и съблазън спрямо епископите. Относно някои неща, как са се възприемали някои свидетелства на Боряна и така нататък, което пак казвам, заявявам го категорично, аз бях и когато Тодор прочете писмото и бях и след това. Не съм чул никой да говори против Тодор и Боряна.

Но така или иначе има и такава съблазън или по-скоро притеснения, че може би такава съблазън в епископите, жените им ще има спрямо тях, което го е разбираемо. Напълно ги разбирам и Тодор и Боряна. Но, те заявиха и казаха следното. Казвам го съвсем явно, че те виждат изхода от ситуацията. Това да се създаде тяло или  , нали като църква, която да бъде съставена от хора с идеята за мисия. Според както той е възприел и помазание – да служи навън към територии, които да завладява за царството. Било в социалната, икономическата, политическата или която и да е друга област. Без да твърдя, че сега го казвам във верния ред, нали и с точните думи са тези, но в тоя дух, и това е така.

Цветан Гайд: Аз за това казвам, че за мен е важно със записи, защото и аз да си видя какво съм чул пък и какво съм казал, но въпросът е в това, че в това те виждат изход и даже посочиха конкретни хора, с които биха разговаряли. Не знам дали вече са разговаряли, но те го заявиха. Хора като /заличени имена/, като /заличени имена/, като /заличени имена/, като /заличени имена/ – техният зет. Може да пропускам някой, но общо взето е това.

Аз искам категорично да кажа това, което и днес им отговорих и това, което търся пред всички вас, съборно да решиме, където имаме някакво виждане и откровение, защото търся доброто на всички ни, включително на Тодор и Боряна, защото свидетелствам, че те искат да намерят изход. За определени неща със сигурност се разкайват, те го заявиха, и за други се покайват. Но вероятно за много от нещата не ги разбират, не са узрели, пак казах – това е въпрос и на посадено в емоции, чувства. Много е сложно, сложно е, защото човеците колкото и да говорим, че сме духовни, плътта е наранима и плътта много пъти й е много трудно да преглътне и да се смири пред Бога.

Но какво им казах и какво заявявам и пред вас. И считам, че това е истина. Това, което Бог ме научи, нощес. Нощно време също не съм спал и съм търсил от Бога изход и изцелително да бъде за всички ни.

Цветан Гайд: Първо, Бог много ясно ни показа, че такова нещо като нов диоцез, от когото и да било не може да бъде узаконено, не може да бъде одобрено от Бога, защото би било разкол, би било узаконен разкол. Би било аз да узаконя разкол. Даже Божия дух това ми показа, че това не беше праведно в Тодор и Боряна, защото те първо трябваше да търсят изхода от собственото си, т.е. да отхвърлят съблазните и да се смирят да търсят от Бога поправление. Чак след това да търсят, ако се чувстват смутени пред епископите и жените им, да търсят отговори как да продължат нататък.

Но казвам ви го пред всички, вие го решете също всеки за себе си. Сега ще кажа какво имам предвид. Връщам се към това, което казах за оня идол Ваал Фегор. Не може да има друг олтар – един е олтарът Божий. Може да имаме много параклиси, но един е олтарът, на който се покланяме, тоест пред когото заставаме. Тронът на благодатта, към който отиваме с дързост да приемем, смело отиваме, за да приемем благост, милост и прошка. По никакъв начин не бих допуснал това. Искам да го кажа дали Иво /заличени имена/, дали там с /заличени имена/ – не твърдя, че ще бъдат заедно. Това ще си покаже бъдещето. Аз нищо не твърдя. Но тези неща са духове, които шестват и много си приличат. Не казвам, че не съм…всеки претендира за дух… казвам факти. Смисъл случване, не искам факти да казвам, защото аз не вярвам във фактите, а в събитията, както Бог ги показва. Има духовни събития в момента.

Цветан Гайд: Където и да има такъв друг олтар, там ще има проклетия. И ще бъде както се случи с Корей. Аз не казвам буквално, че ще падне огън от небето, но огъня на присъствието ще бъде горителен и ще бъде проклятие за тези които служат по тоя начин, просто ще бъде пред Бога нечестно, нечестиво, неправедно. Заявявам го това. И в същото време казвам на всички. Всеки, който иска, аз не мога да го спра. За това го казвам свободно. Нищо никой от вас не мога да спра. Разбирате, значи защо е такава наредбата и какво правим, защо го правим.

Включително да кажа, там разбиранията на Тодор за съборността. Там имаше и неща относно съблазни, които в…Магидиона. Знаете там за проектите, споменавал съм ги и друг път, което искам да включа и всички. Имахме такива планове, земеделска земя, както и конкретен план с винарна и първо лозе, естествено лозя, но съблазънта там беше за това, че ние сме налагали решение, защото в самата конструкция на такова АД – акционерно дружество, ние имаме право на вето. Говоря за кардиналите. Въпреки че, напълно както е в съборното начало, Общото събрание взима решение, не ние. Така е по предварителните документи, които предстояха да … да случат нещата.

Цветан Гайд: Няма такова нещо, че ние решаваме, ние имаме право само на вето, защото задължително трябва да сме гарант за това, че няма да влизат чужди акционери, че някой няма да си продаде на разни други… подводни опасности и че няма да отиде в някаква неправедна друга употреба или посока общото дело, както го нарекохме АД-то – /заличени имена/. Знаете, както е в Тракийските Хроники, т.е земя, която е специално благословена, щедра и изобилна.

Но мисълта ми е тази, че – само го споменавам, защото и там има пълно разминаване. Дори със съборното начало. Включително онова съборно начало, както сме говорили и за Академия Орфика, Института по Т-Наука и изобщо всички – Родов Завет, целта е в бъдещето чрез спонсорство, чрез различни други нали в тази територия, в такова дело да влязат други средства, да могат наистина да се акумулират, към всички братя и сестри.

Там има разминаване, но това не е проблемът толкова, но по-скоро това, че казвам вижданията, поправлението, битката е как да се управляват нещата. Сега това казвам, не искам тук да влизам в подробности. Вероятно те могат да бъдат изказани по един или друг начин, нещата са много двойнствено и виевато казани. Въпросът е в следното, връщам се в най-основното.

Не може да допуснем подобен разкол. Какво тогава да бъде бъдещето?

Цветан Гайд: Разбира се, това го оставям първо на Бога, който дава покаяние и разкаяние на всеки. Това не е в моята власт и сила. И, това е всеки да осъзнае себе си. Пак казвам – не пречим на нито един, който реши да отиде на такова място, но няма да има благословение в живота си. Няма да бъде благослове, а ще дойде проклятие. Защото Бог проклина, както идолът е описан в Откровение на Йоан – идола на Валаам, който той издигна. И Бог ще воюва с меча на словото си. Няма как да бъде другояче. Далече от мене, опазил ме Господ да узаконя подобно нещо. Да излезе, че ние го одобряваме и заставаме зад него. В същото време, аз осъзнавам сложността и трудността на ситуацията и без по никакъв начин, аз не мога да, не мога да … никакви условности и договорености освен тия, които са в заветните отношения между Бога и нас, и между родовете. Само тия заветни отношения признавам. Стига да не са нарушени.

Та, в тая връзка няма друг вариант в този момент освен пълно разкаяние и покаяние и другото, което мога да кажа – понеже осъзнавам желанието и това, което го имат в сърцето си Тодор и Боряна, относно външни територии, свидетелство, в това, което да бъдат подкрепени, както сме ги подкрепяли досега, аз не искам да спирам ръката си в общение с тях. За тези външни територии. Тодор и Боряна ми споменаха неща, които пак казвам не са в зрялост, в неразбиране са. Тяхни, казвам, частични откровения, защото са незрели, или относно тези хора, които да дойдат, да бъдат с тях, за това, което казах преди малко аз, че това е към вас, се обърнах и казах, че това е разкол, узаконен разкол, го свързаха точно с третата и четвъртата църква, за която става въпрос, за Николаитите и за Йезавел, с идеята, че те се борят с тия неща, както в света, така и отвътре.

Цветан Гайд: Пак казвам църквите не се делят на етикети. Никой не в е тази или онази църква. По-скоро е въпрос на битка с определени явления и атаки на лукавия – и отвътре, така и отвън. Така че това е, пак казвам, не отхвърлям всичкото в това откровение, дотолкова доколкото човек себеотносно вижда призвание във всичко това. Примерно, там, в третата църква, не знам дали хората разбират, който победи се казваше, че има бяло камъче и на него е написано ново име. Това е име и чин, което обаче след като си победил отвътре тоя идол на разцеплението, идола на разкола, тогава ти се дава чин и власт и сила навън. Това не е чин в събора, вътре в храмовото служение. Сега не знам дали разбирате, ангелите, към които се обръща Христос към църквите. Ангелите на църквите – това са чиновете. Бялото камъче е всъщност, показване на един друг тип чин, за който съм говорил. Както Бог се нарича по имената на определени хора сред народите, както Бог на Авраам, Исак и Яков или Бог на Орфей или Бог на Кубрат, Аспарух и Тервел, давам пример, или Бог на този или онзи. Това е спрямо системата, спрямо народите в света, спрямо това, което и миналия път ако помните казвах, че има три направления, в които духът на Илия работи.

Първо, пророческата школа или гласът Божий, храма, тялото. Другото е, което е към, изобщо християнството сред народите, и третото е в политическата система. Там, където е конкретният народ, държавотворческият народ, народ, който е държавотворческия елемент, в обществото.

Затова се споменава и в тази третата църква, както и в четвъртата – власт над народите, които да счупиш като грънчарски съд, с жезъла, железния жезъл. Това е победата, първо иска победа отвътре. И това не е идеята една църква с това да се бори и тя е това, напротив това е показано – процесите, които са последователни, процесите отвътре и отвън, на общността и на отделния човек с какво се бори и какво побеждава.

Цветан Гайд: Аз и в тази връзка това го казвам, че … мога да бъда като ангелска защита, както съм бил над семейството на Тодор и Боряна и до ден днешен. За да не бъдат сами мога да бъда и в, ако те не се смирят и покаят и разкаят и покаят, и не могат да бъдат, им е невъзможно. Ако им е невъзможно да бъдат с епископите и жените им. Мога да бъда в това пратеничество. Заедно с мене и съпругата ми, въпреки че не съм разговарял с нея. Но мога да бъда в това, в десница на общение, както и в древността виждам в ранната църква бяха изпращани двама по двама, по четирима и така нататък. Включително с вярата да се потвърди неговото пратеничество, в която и да е област – политическа, социална и икономическа, както и да го наречем, включително да създадат, да създаде нови повярвали, ново тяло, с нови хора, които да се прибавят към събора. И тогава може да говорим за вече наистина диоцез, който е роден от неговото служение. Служението на Тодор заедно с Боряна. Това е нещо, което мога да направя. Стига да има наистина разкаяно сърце, както Давид от псалма “сърце чисто, ти няма да презреш, Боже”. Сърце чисто и разкаяно. Жертви пред Бога са дух съкрушен и сърце чисто. Сърце разкаяно.

Ако има това в Тодор и Боряна – двата варианта: или, в никакъв случай няма да ги оставя, нито искам семействата им да имат каквито и да е проблеми, децата им, както и възможността да продължат, както са били досега, стига да имат разкаяние и покаяние пред своите събратя епископи.

Цветан Гайд: Ако нито едно от тези неща не могат да се смирят и да приемат, то тогава значи Бог ги е закоравил. Той им знае сърцата и е решил – той – Бог е решил да ги е закоравил, и не казвам, че Бог е виновен, но е според това, което има в тях.

Ако те не могат да приемат един от тия варианти. Единият вариант да останат в сегашното положение, да се смирят, разкаят истински, искрено. Другият вариант – в пратеничество, с подадена ръка и общение с мен и съпругата ми, в това, което да се потвърди с доказателство от дух и сила, дори включително да създаде друг диоцез от нови хора. Не говоря стари отломки, не говоряв отломки, както в момента разбираме, че прави Ивайло. Да спомена нещо, което не знаете като факт, помните преди време Жана – тази дето е фризьорката дето се съблазняваше, че й казват какво да прави там, дето /заличени имена/ й правел забележки като пуши или някакви други проблеми. Не че това е причина да бъде някой отделен. Но тя се самоотдели. Преди време … и сега /заличени имена/ е вече там, фризьорката на Мария /заличени имена/ са си заедно. Винаги ще има такива отломки, аз не говоря за това обаче, аз не вярвам в това.

Говоря…не вярвам в такова бъдеще за Тодор и Боряна, не го виждам и не го вярвам. Но ето, има възможност никой да не каже, че не е разбран, че не е помилван и че не е приет. Някой ще каже, дали не е много по-…, как да кажа, като различен, смисъл много по- милостиво, отколкото към Ивайло. Не е въпросът в това, аз и Ивайло бих приел при всички положения, просто при него нещата са вече във фаза, която трябва да претърпи съдби, да се смири, което е вече в ръката на Бога. Той си е тотално обсебен и си знае, че, с идеята, че е праведник, който Христос, който фарисеите са нали…осъдили, което нали е пълна лъжа. Ние можем да твърдим, че точно така спрямо нас и спрямо всичко, което е съборено, няма какво тук да се борим и да спориме. Всеки има възможността за избор. Да се смири и да разбере. Но това се отнася към всички. Сега разбирате, защо казвам, че сме в момент, краен момент, в който всички да застанем против тези духове. Не против човеци. Всички да застанем и в молитва, и в служенията ни утре и вдругиден, да викаме към Бога и неговото присъствие да е огън пояждащ, да бъде като огъня на пречиствач, както четохме в Малахия. И свещенство и народ, защото всички сте свещеници, всички приемате помазание. Всички сте царско свещенство, царе и свещеници, народ от царе и свещеници.

И затова не спя много. Защото сме такъв народ. Бог изгражда. Не може народ от царе и свещеници да бъде многоброен, защото той има мисия към други народи. Имам предвид общества. Под народи разбирам братства и така нататък. И общности, съвсем други. Друга е целта, друга е ролята на всеки един от вас. Управление и господство във всяка област във живота ви оттам и нататъка. И децата ви, и това е бъдещето.

Цветан Гайд: Но сега разбирате защо, заставайки пред Бога ние разчитаме на неговия огън очистващ, а не унищожаващ тия, които са верни. Като огънят, който в горящата къпина не я изгори, огън, който изгаря само плевелите, огънят на Светия Дух.

Сега, искам някои неща да продължа, това го разбирате, което го казвам. Сега очевидно е ако има друго поведение, Тодор, Боряна нарочно в някаква друга посока, имам предвид, вие разбирате че хората сами… излизат от благодатта на Бога, тоест автоматично може да има сваляне от чин и низвергване, автоматично, ако човекът с поведението си потвърждава, тоест отхвърляне на Божията милост и прошка. Но аз се надявам на друго за Тодор и Боряна. Надявам се на най-доброто. Защото очевидно всички ги обичаме, както и обичаме между другото Ивайло и Мария. Не казвам равностойно, защото Бог знае най- добре сърцата ни и никога нещата не са някаква… в смисъла така… премерени нито емоционално, нито тука да бъдат по човешки. Говорим за това, което е в Божието сърце.

Пак казвам, в случая, снизхождението е заради любовта и заради грижата, и за това, че има още време за промяна. Има време за промяна и на това се надяваме. Надяваме се на връщане в първата любов. Първата любов, в която и Тодор и Боряна са посетени. Не само първата любов, говоря за древните тайни. Те са нищо без Божията любов, без начинът, по който Бог ни намира и извиква по име.

Нищо не е знанието без духът, който го освещава. Нищо не е от полза, каквото и Бог да ни е дарил и да сме работили в него, ако отстъпиме от оня, който го осмисля, който е неговото съдържание и неговата цел.

Цветан Гайд: Вижте, искам и да върна някои неща. Защо и толкова сме ревниви за тези неща? Защото някои ще кажат “Абе, ей, в другите църкви, те изобщо такива неща не си говорят”. Първо, защото точно към първата църква много ясно е казано: “покай се и върши първите си дела”. Точно тая първата църква. “Защото ако не, ще дойда при тебе и ще вдигна светилника ти от мястото му, ако не се покаеш.”

С точни думи – ако не се върнеш към първите си дела. То пише “скоро ще дойда при тебе и ще вдигна светилника ти от мястото”. Да не бъде. Това е така казано, като напомняне на Христос към всички нас.

Братя, има и нещо друго, което отивам вече към неща, които искам да се насърчителни. Оставям тия неща в размисли на всички ни. Всички да се очистваме тия дни, да бъдем в пост и молитва. Под пост не непременно нищо да не ядеш, но да бъдеш на стража. Всеки според силата си.

В глава 11, точно там се казват много важни неща и искам… те са свързани, но са в една посока. Точно за пратеничество, включително и това пратеничество, което е приел и което ревнува, и то е хубаво човек да ревнува. Нали стига да не завижда. Аз не твърдя, че завижда Тодор. Казвам, и друг път съм проповядвал. Ние да се пазим от завист, а да ревнуваме. Та, в този смисъл аз вярвам, че ревнува това служение навън.

Та, в 11 глава, там се говори за двамата свидетели, но първото нещо, което се споменава в началото в първи стих – че всъщност Божият служител мери само онези, които стоят вътре в Божия храм и се кланят пред Божия олтар, кланят се на Божия олтар, и се кланят на Бога. Само те се измерват.

Цветан Гайд: Сега, искам да кажа следното. Моята ревност в школата, тоест в това, което е ученичеството, е точно – само се отнася за тези, които са влезли вътре. Аз към външните имам друг аршин, приятели. Искам да го разберете ясно и категорично. Аз към външните съм точно като ловец на човеци и ловя според това, което има в тях. В някакъв смисъл съм манипулатор. Да, манипулатор. Не измамник, а манипулатор. Навънка спрямо външните. Аз не третирам външните хора равностойно на тези, които са се посветили на Бога. Изобщо не ги третирам равностойно. Аз съм наистина манипулатор, точно както ловецът на човеци, както Христос сравняват с рибите, ловеца-риболовеца. Рибата е улавяна против волята й.

Никога аз не съм, тоест аз съм в тоя смисъл на манипулатор. В това аз не го крия и не се притеснявам от това. А и съм ви учил и вас.

Но когато става въпрос за вътрешните, аз не мога да живея под манипулация и да манипулирам. Не мога. Просто няма да издържа. Сърцето ми не може да издържи между вас вечно да гледам кой кого манипулира или ме манипулира или аз го манипулирам. Никого в случая не визирам, нито обвинявам, Няма да мога, аз това не мога да го претърпя и никой от нас не може.

За това говорих и миналият път за  и апостолите говорят за ласкатели, за дружелюбни гощавки, за разни такива одумници, обикалящи, търсещи … каквото сигурно ще преживявате. Ако от някъде дадете малко пръстче, ще ви отхапят цялата глава, ако не затворите рязко вратата към всякакви духове, включително действащите нали там сред тези, които са се определили вече. Това е мъчение. Нали, те също ви казват, нали там беше, че “не се подавайте на манипулации”.

Цветан Гайд: Вижте, наистина аз съм манипулатор спрямо външни хора, спрямо много от вас съм бил манипулатор, когато съм ви грабвал за в царството, да влезете в царството. Стига да видя, да съм виждал във вас доброто, да съм виждал във вас копнежа към нещо истинско, праведно. Тия неща, които стоят в човешката природа. Да, спрямо човешката природа. Защото в нея има много добри неща, стига да не се злоупотребява с тях. Тоест може да я съживиш. Аз работя точно така. Затова и преподавам Огайон. Да имате представа какво има в хората. Човешкото естество, естеството на света. Но когато заставаме в Божието естество и вие сте участници в Божието естество, да – тогава летвата ви, как да кажа.. изискването е такова, че аз ви говоря нещата каквито са и всеки трябва да застане на страната на Духа срещу собствената си плът, и това често пъти е трудно. Но е единственият път благодатен. И в такъв смисъл, аз нищо не крия и не ви манипулирам. Разделям винаги във вас. Това е жезълът, който между нас винаги пускам – жезълът Божий. Божествената воля да различавате от дяволската. Включително и днеска ви обяснявам защо се градят такива неща като структура, като тяло Христово, с цялостна наредба, за да протича Божието слово и за да не може клеветника да влизат отвътре.

За да бъде изхвърлен от небесните места. Да бъде изхвърлен от небесни места, където ние заставаме на небесни места в храма, в телата. Това е важното – одухотворяването. Небето е духът в нас и между нас. Клеветникът само тогава е изхвърлен. Изхвърлен, в морето на народите, в социалната сфера, в системата и в плътските телесни взаимоотношения. И тоя жезъл, който е избор, меча на словото, което разделя и показва кое е плът и духовете на плътта, тронът Божий, който е божествен, тоест вие да разбирате този Божествен модел на царството Божие във всяка област на живота ви, включително икономическа, на всеки дом. Така да разбирате. Управлението на всичките ви ресурси, дела и така нататък, и т.н.

А не че това е пределът на посветените и то е както е описано в 11 глава: “ измери Божия храм и олтара, а ония, които се кланят в него.” Това е мярката, която прилагам и тя е, и друг път съм го казвал, много пъти. “Аз съм свят” – казва Господ – “и вие бъдете свети”, тоест това е посвещение, това е изискване на царството Божие, на Духа. Но по-нататъка продължава: “остави двора и това, което е извън храма, не го измервай, защото той е даден на народите, които ще го тъпчат 42 месеца“. И това са вече духовни неща, които надолу продължават, и вече се говори там за двамата свидетели.

Цветан Гайд: Пояснявам това, за да схванете, че затова ние към външните говориме, вече там много говориме, принципи и закони. Там говориме за във двойнствения свят, за словото като закони. Там ние работиме, както и миналия път казах в Илия другото помазване на… сред християнските братства, които са външни спрямо нас и не познават гласа Божий като пророчески глас, което вам е дадено. Вие сте наследници. Както и в политика, общество, икономика и така нататък, което е важно, важен е напредъка.

И, сега тук можем много да говорим за Арихи, Реди и Мери. Това, което пък е описано в Тракийските Хроники, но няма да ни стигне днеска времето. Това са определени неща, свързани точно с тия различни измерения, които в бъдеще вероятно ще говорим, ще преживяваме заедно. Ние и поколенията, и тия след нас.

Но…целта ми е, че това е друго измерение. Аз винаги съм ви казвал да мислите, да не бъдете едноизмерни. Да не бъдете всичко на едно, и има разлика в нашето обхождане.

И въпросът е, че в 11 глава за двамата свидетели пак, много е малко да говорим, много е малко времето сега да говорим. Което и във времето сме говорили. Свидетелството на оживотворените писания, в които влезе жизнено дихание, тайната на храма, също свидетеля, самия Христос, който представлява това свидетелство. Той е верният свидетел, който явява волята на Отца, небесната воля, тоест тази цялата йерархия, слизането на свидетелството, но то е описано и като двама души. И затова съм ви казвал и в йерархията даже знаят от край време затова – това са били двама кардинали. Не че не могат да бъдат повече. Както е писано двама или трима свидетели – това навсякъде във всички свещени текстове двама или трима. Някой ще каже четирима или двама или трима.

Цветан Гайд: Вижте, това е едно бреме, което като чуете за… ето ние сме трима в момента кардинали. Имайте предвид, това е също бреме. Да устоят и синовете ми във верност един на друг и рода помежду си, за да може да бъде пример за всички нас и родовете, които и вие сте атакувани и трябва да устоите във вярност, в тоя небесен модел.

Но, искам да кажа следното, което е най важното. Писани са като двете маслинови дръвчета. Те са описани в Захария – които стоят пред лицето на Господ. Не мога днеска да ви разкажа всичко, може би в друг момент. Защото много неща може да кажем тука. Но кое е ценното днеска, в тоя момент да кажа. Защото, как да победиме, въпросът е как да победиме клеветника в ежедневието? Там, където дяволът е паднал в земята, на земни места и сред морето на народите.

Това е свързано с тайната на тия двама свидетели, защото те също низхождат до различни изменения, включително там, където се споменава, че те биват убити. Забележете убити. Но след това влиза жизнено дихание в тях и биват грабнати в облака, и там се споменава, че при чуването на това, виждането на това – пред всички народи – един много интересен процес, се казва, че страх обзе противниците и… понеже неприятелите им ги видяха. И се казва, че тогава … настана земетресение, което десетата част от града падна и бяха убити в това земетресение 7000 имена човешки. И чак по-късно се казва в 15 стих “световното царство стана царство на нашия Господ и неговия Христос”.

Цветан Гайд: Защо това ви го прочитам? Защо, каква е връзката, някои от вас ще каже? Защото е много важно. Първо, тия двама свидетели, се казва преди да бъдат убити от звяра, както е описано в тая глава, в Откровение в тая глава, се казва, че те имаха власт да затварят небето, да не вали на тези територии, за които пророкуват, както и огън от устата им да излиза и да изгаря враговете им. Между другото, това няма как да не се сетите вие, които по-добре познавате писанията, че това бяха знамения типични за Старозаветния пророк Илия, за който миналия път говорих много по-обширно. Защото той, когато по негова дума, той заявяваше определени неща и по негова дума не валеше с години дъжд. И даже го търсеха слугите на нечестивия цар. И се казва, че дори когато го намериха, понеже искаха да го отведат със себе си на няколко пъти, няколко дружини, огън падаше от небето, за да ги изгори.

Цветан Гайд: Това е причината много по-късно в евангелския разказ да се споменава, че по подобие, учениците на Христос, когато в едно самарийско село не ги приеха, те поискаха подобно, както Илия призова огън от небето и да изгори враговете. Тогава Христос ги смъмря, че не знаят на какъв дух са. Същият Христос обаче, не забравяйте, че за градове други, които не го приеха, пророкува, което се и сбъдна, че съдбата на Содом и Гомор ще бъде по-лека от тях. Знаете Содом и Гомор загина с огън от небесата. Разбира се, огненият потоп, за който говори и Петър, ние и друг път сме говорили, че той не е непременно само веществен, но той ще бъде изобщо онова явление като съдби над физическия и душевен свят, което идва.

Разбира се, като процес и като болките на раждаща жена, на контракции, постепенно, на периоди, цикли. Докато дойде окончателно, но това е пророкувано. Но защо го казвам? Пак се връщам към същността на това, което е в този разказ. Споменавам го това, защото това са двама, според традицията… на цялата християнска традиция, не само това, което ние явяваме за свидетелите във всичките пластове на – двама или трима, където е Христос, какво значат тия двама или трима свидетели пред лицето на Бога, защото е една велика тайна, за която може би друг път ще говорим повече и сме говорили в миналото. Освен това са наречени по имената на Енох и Илия, а защото те са двамата, които не са вкусили смърт, знаете, са грабнати от Бога и са се намерили завинаги с него, тоест не са преживяли смърт и след това отиване при Бога, а директно. Сега, не може да не ви прави впечатление възстановяването на еноховите писания. Това, което чрез Стефан стана, в което съм съучаствал и аз. Не може да не ви прави всичките тия неща … много ясен признак и знамение. Това, което е и бъдещето.

Цветан Гайд: Но забележете. Неслучайно Йоан Кръстител направи тази връзка. Йоан Кръстител е в духа и силата на Илия и виждате в Откровение на Йоан колко е свързано. С какво? С писанието на образната реч, еноховата реч. Изобщо с това, което е от начало.

Самото име Йоан, ако е и той да е Илия, е произведено на Ани или на Енох. Това са едни и същи корени на едно и също име.

И сега, пак отивам към конкретиката как да се избавим от клеветника. Това свидетелство тука е много ясно и категорично. Това става въпрос, че въпреки убиването на тези свидетели, те отново се възнасят. И даже стават много по-страшни за враговете си. Защо? Вследствие на всичко това идва земетръс, който срива едната десета на града и умират 7000 имена човешки, не просто човеци. Това е образен език. Защо? Защо 7000, защо една десета? Това е нашето настъпване в света. Една десета – знаете, винаги десятката има значение. И седем – божествено число. А имена човешки – чинове човешки.

Това, което настъпва в момента в света е сриването на авторитетите и човешките чинове, както в държавността, социума, авторитетите на науката и на каквото се сетите още. И това не само предстои, то ще се засилва, това е процес. Ще се разклатят всичките тези устои на това, което е системата. Наистина, Вавилон ще бъде свърталище на бесовете и не очаквайте добри неща, ако там сте си положили устоите. Устоите ви трябва да са в Бога и неговото слово. И вие виждате все повече авторитетите рухват, но от там рухват и самите конструкции в умовете на хората и безнадеждието – онова, което съсипва човешките души. Затова се казва за Вавилон, че става свърталище на бесовете, защото това обладава човеците и това ги съсипва. Но това е един много важен процес и от там, защо за клеветника говоря. Защото всичките знамения в Откровение на Йоана са чрез ангелски сили. И сега ще го кажа съвсем ясно. На земни места, в обществото, сред морето на народите единствения начин да устоиме е в нашето пратеничество. Ангел означава вестител, значи пратеник. Затова създадохме ДОБРО. Затова има различни проекти. Вероятно сега покрай това, което се случва, те ще се забавят. По един или друг начин ще се случат. Когато трябва и както трябва. Но искам да знаете следното: тези проекти са ангелско тяло, вестителско, пратеници. Пратениците не трябва да пускат ухо на шепотници и клеветници, защото дори проблемите, които казах там относно управление, икономически проекти и евентуално каквото и да правим навънка, ако пуснеш уши на шепотниците и забравиш, че си пратеник, че си вестител, трябва да имаш участието на ангел, заставането на ангел. Между другото, от там е и думата благовестие. Благовестие, означава ангелослужение. Вестител. Има коренът “вестител”. Евангелие. Днешното благовестие не е просто да си изпеем песничката за Христос умрял, възкръснал и се възнесъл, което разбира се, че е истината, но колко от хората разбират това? Ние възвестяваме, както и предишни пъти съм ви казвал от една страна, разпнат, което означава външна църковност, която не е системна, а един, който е разпънат вън от стана и един, който е отхвърлен от системата. Антисистемник. Бог, който е външен спрямо светската система, било икономическа, социална, каквато и да е. Образователна, научна и така нататък. Защото тия са превзети от княза на тоя свят, лукавия.

Цветан Гайд: И същевременно, явяваме оня, който идва. Както ранната църква е подготвяла оня, който идва спрямо света. Знаете защо са били преследвани християни, защото са говорили, дори за Рим, че ще загине. И веднага са ги обвинили и знаете там подпалването на Рим, защото те са пророкували това, което се е случило, но не от техните ръце, а по-скоро от тяхната уста.

В този смисъл, това е да си верен на пратеничеството, на ангелофания, на… и това сме всички ние вестителите. Да, има и невидими ангели, които ни служат заедно с това, което ние сме пратени. Но вестител-ангел се отнася и за Божия пратеник човек. Тогава ние сме избавени от клеветника. Затова в храма ние познаваме Бога, което е вечен живот, както е по думите на Христос, но познаваме Исуса Христа, който е пратеник, пратен чрез самото наше пратеничество, както Исус казва: “както мен ме прати Отец, така и аз вас пращам”. И аз знам, че това е за някои все още толкова години, все още тези неща са клатещи се и това е причината да има и безплодие, и да има и плевели. То от там идва безплодието – плевели покрай житото. Е такива едни посяти неща, които по време на жетва, от време на време избуяват плевелите по един или друг начин, в една или друга посока. лукавият знае как да обработва човека според неговата немощ и слабост. Според това, това, в което той е уязвим. Всеки си има някакво по-слабо място. А той обработва хората. Малко по малко. И мами.

Та, искам да кажа, ако искате, говорим за пратеничеството, това и за Тодор, което говориме, няма как да успее в пратеничество, ако пуска ухо на клеветника. В този смисъл, казвам и отиваме към един завършек, Христос много ясно заявява. Сега ще ви кажа един такъв парадокс – две различни негови изречения, които все едно са в парадокс, но ясно заявява, казва: “който не е с мене, той е против мене, който не събира заедно с мене, той разпилява”. И същия Христос на друго място казва на учениците си: “които не са против вас, са откъм вас. Защото няма някой, който да говори добро за мене и скоро след това да ме хули”.

Цветан Гайд: Тия неща са две противоречия, ще каже някой. И това го има, и онова. Ама само духът може да покаже, че двете са в единство. Ще го кажа много ясно. Това да си с Христос не значи нищо друго, освен да събираш заедно с него. Това има предвид Христос. Ти може да казваш, много християни могат да казват: “Аз съм с Христос”, но всъщност са против него, защото не събират заедно с него.

Някой могат да казват, че много ме уважава, много ме почита, много е благодарен, но ако той не събира заедно с мене, той разпилява. Той значи не е с мене. Значи е против мен. И аз искам да кажа на всички вас – точно както Христос каза: ”който вас приеме, мене приема, който вас отхвърли, мене отхвърля”. Заявявам го категорично. Това се отнася за всеки един, който слуша това слово днеска. Ти си против мене, а от там и против Бога, ако не събираш заедно с мен, заедно с Бога, който действа чрез мене. Така че, всеки се определя с вика „кой е откъм Господ“, така се обърна Мойсей „кой е откъм Господ“. Това е много ясно, категорично. Ако си откъм Господ, казваш “Амин!” и събираш, а не разпиляваш, както в случая този разкол в ума на дявола, който съществува. Защото това е неговата цел – да разруши делото, да попречи на много добри проекти, на много добри неща, да може да ги унищожи.

Така че който събира с мене, е откъм мене. Който не събира, а разпилява, той е против мене.

Цветан Гайд: Да, перифразирам – обръщам ги нещата да видите замисъла на самия Христос, защото очевидно това е така, а другото, което той казва, това е към външните. Той казва на апостолите значи “ако видите навън хора”, това се отнася – ето, ние толкова неща пускаме в Богари и всички вие пускате разни неща и всички участвате в Испанеуми… Ако някой не е против това, което казвате, а пуска ухо към това, което говорите, значи е откъм вас. Значи е откъм вас. Значи там има място за външните хора. Означава, че Бог работи в тия хора. Значи е откъм вас. И казва “не може скоро след това да ви похули”. Не е невъзможно да не ви похули, ама не веднага. Тоест, на момента, което забелязвате, значи такъв е откъм вас. Амин! Нека събираме заедно с Христа Бога, заедно събора, с духа, който е между нас, с нас и чрез нас. Амин! Да не разпиляваме, да сме с него, а не против него. Амин!

Цветан Гайд: Завършвам. Нека бъдем в молитва сега. Заедно всички и да издигнем сърцата си пред Бога и да извикаме за милост и избавление в Божията десница, Божията власт и слово, Неговата любов и милост. Господи, избави ни. Ти си сърцеведец. Моля те, прости им. Дай изцеление. За всички и на всички. Ти знаеш, Господи, обаче всичко това, което е в нас. Ти си сърцеведец. Избави ни. Защити ни. Съедини ни чрез твоя дух, вяра и доверие, чрез своето слово, чрез своя дух. Амин!

Да въстане Господ и да се разпръснат враговете му. Амин!

Явно много сме настъпили сатана. Ако настъпиш сатана, както обеща апостол Павел, че скоро Бог ще постави скоро сатана под нозете ни, той го казва по обещанието, че Христос ще стъпче главата на змията. Сиреч на неговата власт. Господ да ни помага. Ние не можем да победим лукавия, но Господ в нас, между нас и чрез нас не само може, но ще го направи, защото е верен и истинен, и защото е по-силен от този в света. Този, който е между нас и в нас е по-силен от този, който е в света и това не са думи само на апостола преди 2000 години. Това е словото, което днеска говори в нас и чрез нас. Въпреки всичко, ние ще надделеем и портите на Ада няма да ни надделеят, но ние ще надделеем над всяко зло. И ще ходим във вечният ден. На изгрева Божий. Амин. И Амин. Лека вечер и нека Божият мир да бъде с всички ви. Амин!