Цветан Гайд до общността Събор/ Тракийската църква - послание от 23.06.2023г. (наричано „Апостолско послание“)

Цветан Гайд: Истината е тази, че съм на голяма скръб и тия, които са верни и истинни, те са също на скръб… И нормално. Освен, че е нормално да съм на скръб, и сме, просто сме били в скръб и най-вече за това, което се случва с Ивайло, със семейството му и със вероятно и други хора, които ще бъдат заразени от този горчив корен, както е писал апостол Павел – горчив корен, който заразява мнозина. Такова огорчение, което не е скръб по Бога, а е огорчение на човешка основа, човешки неща. Сега в тази връзка искам първо ще започна с човешките неща, защото тука има много неща, които се представят като че са духовни, може и за това някои неща трябва да разгранича за ваше добро. Между другото нещата, които казвам, има много свидетели за това, включително в събрания – и на първа генерация и на втора и на трета, включително това са явни нещата станали пред очите на всички, така че те могат да ви свидетелстват за истината. Най-добре познава служението и характера на Ивайло, най-добре го познават двамата архиепископи /заличени имена/ и /заличени имена/. Те са и тука. Единствената причина поради която тука те ще могат да говорят естествено, но не в този момент. Ще обясня защо. Може винаги да ги питате, да им се обадите. Епископите също знаят, но имам предвид – архиепископите най- добре го познават. Причината да…в смисъл да не заставаме, в случая да не им дам те да говорят, защото те ще имат тази възможност към своите диоцези както и епископите. Не само това … защото би станало много дълго. Моята цел е да ви дам ясна информация светлина, която да отблъсне мрака и то светлина към духа, който да покаже кое е плът. Да раздели плът от дух като меч на словото. Разбирате ли ? Виделина какво се случва. Не да казвате : “Абе какво се случва ?”. Защото аз знам. Душите на всички ви са в скръб и объркани. Единствения божествен ред на Божия дух дава мир, правда и радост. Божието царство. Това е единствения ни източник на мир, правда и радост, включително това царство на Божествената йерархия , на Божествения ред, на Божествената сила, премъдрост. Това мога да ви дам. Това имам. Аз друго нямам какво да ви дам.

Цветан Гайд: В живота си както и вие, които ме познавате толкова години нищо друго не сте получавали от мене, но това сте го получавали. Който е честен, знае това. Който иска, знае това. Включително и Ивайло и Мария /заличени имена/. Включително и децата им.

Цветан Гайд: Разбира се, че скърбя за тях и ще кажа някои неща, които са важни и за тях най-вече. Те са поканени. Сега не знам дали са тука или не, така че да могат да слушат. Това не се прави в тайно. Знаете, че дори и /заличени имена/ от Бургас. Те са си приятелски семейства. Знаете това. Дълги години са приятелски, особено от онова време, когато огромна част от когато е добро времето бяха заедно на сърф – и приятелски семейства. Много лета и много такива туристически дестинации заедно са, във времето са посещавали. Те си го знаят, но и другите го знаят, но въпроса е следното, че не сме попречили по никакъв начин това да достигне до всички вас, което Мария /заличени имена/ бълва като отрова и хули против нас. Също, това, което е писала Мария /заличени имена/ казва, че видите ли каквото се изливало като… в момента също… Иво /заличени имена/…какво се излива ? Някой от вас нещо друго да е чел освен това, което ви писах като кореспонденция между мене и Ивайло ? Предишните 3-4 дена. Какво се е изливало. Аз какво съм… Някой от вас нещо… кажете честно. Някой от вас нещо да е излято срещу… Да сте чули в рамките на тия часове, но ние си казахме, че ще има обръщение, естествено поради важността на всичко, което се случва и това което е целта на лечението му… нали, не можахме и ще го отложим за друг ден и час това което е Еньовден. Еноховия ден. Нали ги виждате само по това какви клевети, какво се е изливало срещу Ивайло. Нищо. Само съм пуснал това, което е кореспонденцията. И знаете ли защо го направих това. Защото Ивайло много иначе обича да се прави, че е много любящ, че е с много мир. Той все говори против войната нали против това по някакъв начин да сме агресивни, но исках да видите натуралния характер на Ивайло. В моменти, когато е докачено неговото плътско честолюбие, когато е изобличаван, което между другото много отдавна, ама много добре познават архиепископите /заличени имена/ и /заличени имена/. Питайте ги. Много години са го търпяли и това не е мое мнение. Те са ми разказвали неща, които са били в мое отсъствие. Техните събирания, техните съслужения така че няма нужда аз да го доказвам. Аз само казвам факти, които може да са ви известни. Просто казвам какво се случва, за да имате яснота, виделина от Бога. Това беше единствената причина. Също това прословуто писмо, не го дочаках – както съм писал и в кореспонденцията с него, защото както той, там в този чат казва, че както през годините ми е казвал и аз знам какво ще каже и между другото го казва и самата Мария /заличени имена/ в тия хули, които четете – в това, което през /заличени имена/ идва, което няма какво да коментирам даже, но го оставям да си личат – там, то си е документ и пред Бога и пред видими и невидими. Може би пред разни ченгета, но не от наша страна, със сигурност. Ние не сме ченгета. Но това мисля, че сте го разбрали. Ако бяхме ченгета, щяхме да бъдем с църквите на ченгетата, щяхме да сме там и щяхме да имаме това мислене, и самия факт, че през всички тия години какво сме понесли от ченгесарницата може да докаже дали сме ченгесарница. Нали. То е ясно. Който има акъл в главата си, не говоря само за духовен. Който има акъл в главата си, знае за какво говоря.

Цветан Гайд: Сега искам обаче и някои други неща да кажа, свързани със самия повод на тази буря в душата – емоциите на Ивайло. Всичко това ви го казвам, аз съм в голяма скръб, но в същото време съм отвратен от лицемерието и /не се разбира/ на този човек и от огромната гордост, която виждам – вие може да прочетете там такива фрази от негова страна. Вие разбирате колко са духовни тези фрази от типа на това, че той себе си определя като абсолютно – негови думи – абсолютно неспособен на лицемерие и на политиканстване. Което между впрочем през всичките тези години има много свидетели за много лицемерие, включително в последно време. И пред архиепископи, много хора са ми казвали защото аз съм търпял, имал съм разговори, имам предвид тоя мит, който е в главата му, също показва една голяма гордост. Аз не смея да кажа такова нещо за себе си. Аз се боря с всичко това, което има в мене, имам плът и винаги разпъвам – нали разбирате. Аз не обобщавам, че всичко от мен е Божие. Това и за сестри и за братя и за служители, ако мислиш, че всичко в тебе е Божие защото си го нарочила и нарочил така… Това е много заблудително. И очевидно от много време вие знаете неща които са идвали от мене към събора и някъде където са много укорителни, особено към служители. Огромна част са били адресирани към него. Аз и насаме съм се виждал с него, в милост, в братство, но най-много съм говорил и във събора. Дано се досети. В смисъл – без да му споменавам името – по никакъв начин – нали но той да си се разпознае, неща, които той е говорил и действал подмолно. Това си е практика, която много пъти как да ви кажа, това си е практика. Подхвърляне на неща, наопаки на много неща, които ние говорим. И аз съм сигурен, че всеки един от вас ще се сети във времето, вероятно ще се сети ама за много много такива случаи. Такива ужким подхвърлени неща – така, противоречиви. Такъв манталитет и табиет имаше един друг архиепископ преди време, който разжалвахме. Някои от вас го помнят от първа генерация – /заличени имена/. Е, същите табиети имаше. Между другото, също и него сме го траяли много години нали поне година откакто се развиха нещата. Ще кажете – Ивайло е много повече време. Но аз ще кажа първо повода, защото той е много емблематичен. Аз и за това и пуснах тия разговори. Повода – донякъде се подразбира от самия чат – е свързано, свързан с една ситуация, която е много емблематична, и аз направо ще я кажа. Става въпрос за нещо, което се е случило в литургия на трета генерация, на младите хора. Младите мъже и жени. Където в тази литургия има проповед на служител, който в случая се явява мой син, говоря за /заличени имена/ – пастир /заличени имена/, но това не е случайно. Аз затова го казвам, защото от много време той е на мушката по някакви причини. Най-вече те са свързани – ще разберете защо, с отношението изобщо на Ивайло към мене и към синовете ми. Но ще разберете от къде идва, какво седи зад това като духовна реалност. Защото аз никога не категоризирам подобно на нали… да казвам на някой, че е еди какъв си, еди какъв си, просто казвам това …какви са нейните зли модели. Та става въпрос за следното. В тая литургия даже той не е бил действащ в случая като свещеник, а е бил заедно с други братя в свещенство на живо, когато е проповядвал. И неща, които доста време, вие знаете, младите хора го знаят и обучават в това да бъдат сериозни. Как застават в присъствието на Бога, задълбочени…въобще в отношението на човека, който влиза в храма. В чата може да прочетете. Той си седи. Но въпроса е, че в тази проповед не е споменавано ничие име, най-малко името на дъщерята на /заличени имена/. Не й е споменавaно името. Не е и споменавана някаква конкретика, въпреки че преди време е имало разни конкретни и сериозни неща – на някои, не се визира конкретно кои момичета и това са неща, които са нормални. Особено в една крехка възраст на непълнолетни, на хора, които, въпреки, че може да изглеждат като жени, може да са някои от тях младенци във вярата и неукрепнали както това се отнася между впрочем и за възрастни хора нали – укрепването във вярата е един процес. Както и да е. Мисълта ми е, че от там се развихря една буря. Може да резберете горе-долу от чата където Ивайло отива и почва да се кара по някакви абсолютни неверни твърдения, че един вид свещеника е отивал и е сочил я със пръст, с имена, с някакви неща, с които е конкретизирал, което не е възможно защото в случая той, свещеника, е късоглед и момичетата или жените са в задната част на храма, вие знаете отдалечено е особено на /заличени имена/ тоя храм, и особено тези, които са по-назад винаги заставащи. Няма такова нещо. Значи той… Но въпреки стремежа на младия служител да не се отива в пререкание и всеки да си отиде при изповедника защото явно има обвинения, които не спират – в някаква злост в някакъв гняв, и в ревност, в някакви тези, че едва ли не била мизерна дъщеря ѝ…на Ивайло, което няма такова нещо пък и не виждам какво може да се унизи някой когато става въпрос за поведението, не само казвам но… в конкретния случай словото е било за приятелството както на сестри, братя вътре в присъствието на Бога, как, как това приятелство се отразява след това в ежедневието. Как го живеем и навън, как сме заедно в борбите си. Въобще неща полезни, добри. Така са го възприели всички други млади хора там за което – питайте ги. То е било пред всичко служители, но тука си става въпрос за неща, които май последния път вторник говорих – за идоли, нали човека когато си има човека някакъв идол и когато вече си има някакъв предразсъдък и озлобление по … Та в смисъл от там тръгна ескалирането. Може да си го прочетете във това, но аз искам да кажа, че най-гнусното в случая е, че когато младия служител е посъветвал човекът да си отиде в своя изповедник и това това съм аз, изповедника на Ивайло, сега друг е въпроса как ми се е изповядал и дали ми се е изповядал изобщо. Но той го е казал, че всеки да си отиде при изповедника. Той си има изповедник, /заличени имена/ – има си епископ на него, нито е ръкополаган, нито над него е епископ Ивайло. Както и да е. Така са се разделили, но това го счита като голямо, голяма обида – самия Ивайло, но при призоваването да се отиде при изповедниците, всеки да си отиде. Той изобщо заявява, че …видите ли – директно, Ивайло, че няма да отива при доносници, и изобщо той не приема изповедта. Това нали – изповедта в събора е доносничество и шпионаж. Което може би виждате и в твърдението на Мария /заличени имена/. Било шпионаж и доносничене.

Цветан Гайд: Тайнството изповед пред Бога, за него е доносничество и шпионаж. Това го е твърдял многократно. Няма да споменавам това, че дори когато служителят в случая /заличени имена/ казва, че той само е проповядвал на Божия народ и никого конкретно не е визирал в това, което е заявил в събрание. Даже Ивайло е казал „бе какъв Божий народ, стига с тия общи приказки“. Сега това е твърдението на /заличени имена/, но аз искам да разберете за какво става въпрос. Което между другото Ивайло не е отрекъл като отношение относно шпионите и доносниците в събора, които се явяваме всички ние свещенството. Значи, братя, презвитери, всички вие сте шпиони и доносници в очите на Ивайло. Това виждате каква благодат тече от неговия акъл, неговите емоции и така нататъка и така нататъка. Сега ще кажа нещо обаче, което е конкретно и лично и не е въпрос на изповед. Тоест, да не каже някой, че от изповедта на Ивайло нещо казвам. Не, това са неща, които ние сме разговаряли и не са в изповед. Няма да коментирам, че неговите изповеди, и той го знае, обикновено са да разговаря с мене, въпреки, че идва на изповед, изповед всъщност по някакъв начин косвено или пряко, нещо да недоволства от нещата, които аз правя, или които се случват в йерархията.

Но това е друга тема. Не казвам, че само това е имало. Това искам да знаете и следното. Аз не твърдя, че Ивайло всичко, което е правил, няма да го очерняме и да кажем „всичко, което е правил, не е от Бога“. Не. Когато в определени моменти, поради йерархията и от това, което се извършва като литургия, Бог е действал чрез него и е бил благодатен. Нали, това е благодатта, която е поради помазанието на чиновете, поради главата Христос, който действа във всичките части, поради Светия Дух, който е в тялото Христово. Но аз ще твърдя и вие ще разберете, че без това Ивайло няма благодат. И вън от това, и във времето ще се покаже, е като празен – празна черупка, нямаща никаква благодат.

Цветан Гайд: И това ще го кажа. Ивайло това – ти го слушаш , това ще се случи, ще го видиш, ще го разбереш в живота си. Не го казвам, защото го желая. Защото Бог ще го потвърди както се е случило с много други, ние знаем как са се пръснали и какво се е случило. Но мисълта ми е тази, че – връщам се към човешките неща. Може би, това за доносниченето специално за… нали както той си възприема и там… за взаимоотношенията с дъщеря му, започнаха от момента, в който преди време, може би не мога да се сетя, може би година или година и нещо, може би по-малко, в рамките на един сравнително дълъг период от време, се разигра следното… нали в чата става ясно, че аз споделям за това, той не го отрича.

Неговата, тогава още по-малка дъщеря, не на вид като обличане и грим, но аз говоря като години, ние разбрахме и то поради това, че случайност… Божа работа. Не че сме шпионирали. Моят най-малък син, който не е малък обаче, вече знаете, женен.

Така нататъка, знаете това. Негов съученик му се обажда и му разказва за връзката си с /заличени имена/. Но този ученик е на възраст разбирате – на млад мъж.

И става въпрос за нещо…нали…за някакви купони, дори за преспиване в тях. Аз не твърдя, че нещо се е случило. Не е и моя работа. Какво направих? Разговарях с Ивайло. Обадих му се лично да го предупредя, че това е опасно, като последствие, …, които може да се случат с неговата дъщеря. Естествено беше предупреден нали и за друго, че този човек, този младеж, който е търсил моят син, този млад мъж, който е търсил моят син, се е опитвал да ѝ претендира, че и той иска така…във вярата… и понеже сина ми го познава, а и аз оттам знам и му се доверявам, че този мъж е бил лицемерен.

Цветан Гайд:  Предупредих Ивайло за това въпреки, че той се опитваше нещо да го спасява, ужким имаше даже така се хвалеше и даже в свидетелството пред архиепископа му казва, че еди от къде си идвал някой, за да слуша за Бога от него. Понеже той благовестието на Ивайло, ако го видите през годините, к’во е, то е никакво. Но мисълта ми е тази. В смисъл, няма хора, които той да отива към тях. Нали…претенции. Тая претенция беше за човек, който го търсеше, за да достигне до дъщеря му. Защото там, около това, че се разбраха нещата, естествено, това беше полезно, за да се опази момичето. Но от тогава Ивайло, и то е много ясно заявено, и то има свидетели за това. Е, това е нашия шпионаж, дето се казва. Няма момент в който … ние го знаем от същия този мъж, който ужким е ходил да се учи от Ивайло, не разбирал разни неща. И включително този мъж е заявявал, как Ивайло му казва, да не казва на моя син каквото и да се случва с /заличени имена/. И най-важното да ви кажа, няма изповед на /заличени имена/ без преди това да бъде на проверка какво да се изповяда пред служителите, т.е. контролът е на бащата. Сега виждате какво менте се получава. С една дума, бащата нали, си мисли, че така защитава авторитета на детето си, без да разбира, че по този начин къса връзката с Бога. И не само това, да бъде защитена. Разбирате ли?

Цветан Гайд: И това е безумие, но това е много голяма плътска болест. Между другото, има и други семейства го правят в този момент. Всяко нещо да минава първо през… Да не би нещо… Това е малко като все едно кариера в църквата. Аз искам веднага в този смисъл да кажа. Приятели, братя и сестри, ние сме приятели Бога. Няма черни овце в събора. Който и да е паднал, в каквото и да е паднал, ние се борим за него, за да стане и да живее в Бога.

Няма такова нещо, като да казваме о, този какъв е, каква е или какъв е бил. Няма значение, защото вярваме в промяната и действието на Бога, и неговата милост. Просто, другото е лицемерие,. криене на грехове, криене на лоша среда, криене на модели, които са зли. И всъщност, ако го видите, и това става все по-ясно, синове и дъщери, които страдат и се получават лоши неща, е точно защото е било криено.

Дали умишлено, дали без да иска, дали в невежество, от близките, или от семейството, или от родителите, са крити тайни дела. Там където дявола в тайно сее, унищожава. Сега ще ви помоля, изчакайте ме две минути, защото аз съм във, какво да ви кажа, съм бил като човек пред Бога за тия хора, аз страдам за тях. В крайна сметка Бог, той е верен, верните също ще бъдат верни. Бог знае как да си опази своите, но страдам за тези хора, защото не знаят какво вършат. Така че дайте ми две минути. Една минута даже. Сега ще…

Цветан Гайд: Извинявайте. Благодаря за търпението. Чуваме ли се? Само ми потвърдете.

Само да кажа, вижте гнусотията, която Мария /заличени имена/ бълва. Тя твърди, само да ви покажа к’ва е лъжа. Твърди, че ние даже изповядваме женени жени за сексуалния им живот с мъжете. Вижте, това страшно прилича на дакашовските ѝ лъжи и така нататък. Защо казвам, че е пълна лъжа? Ама вие всички знаете… бе как тия хора в лъжата си – толкова обсебени. Т.е. те си вярят. Най-силната лъжа е когато човек си я преповтаря като истина.

Но всички вие знаете, ние сме постановили в събора нали – изповедници на жените и всъщност глава, понеже е мъжа. Поне почти всички, те всички са презвитери и дякони. Всъщност всички мъже са презвитери бе. Реално е така. Но това е казано с целта да плаши мъжете.

Цветан Гайд: С една дума вкарва страх във мъжете, че може би ние изповядваме жените им за техния сексуален живот. Гнусна манипулация и лъжа. Тия дето пишат – не се поддавайте на манипулациите. И нека каже някоя жена, има ли в събора, която това да се е случило и без знанието на нейния мъж. Защото вие знаете. Всичките презвитери вие си изповядвате жените. Колко ги изповядвате, вие си знаете. Но изповедта е … жените. Имало е понякога в… и то далече в миналото, и драма, когато има проблем отива при изповедника и никога не е било при мен.

И между другото е било за някакви съвсем различни неща, караници. Няма да споменавам кои, но ние от много години, и то не става просто така, от много години сме постановили всъщност изповедника на жената да бъде мъжа ѝ. Сега ако двамата след това имат някакви проблеми и отидат при своя наставник, това е друга тема. Но това става във взаимно съгласие. Няма такова нещо в тайно. Само по това да видите – какво живее в тия хора. Няма да коментирам какво е. Сега, ако вие сте духовни знаете за какво говоря. Нали? Нали това пише тя? Сега другото.

Цветан Гайд: Шпионажа… На всички нас… Ние знаете, особено епископите, аз и друг път съм казал, може би се ползват думи такива… нали – това, че ние сме надзиратели. Това е думата за епископ. Не в смисъла на затвор. Какво беше – „желязна кошара“… някакви такива неща.

Това са слова на самия Бог. Това е свързано със зрение. Ние да, ние като наставници бдиме. И колкото по-лесно, тоест ни съдействате в това да ви помагаме, толкова по- благодатно е за вас. Когато някой крие нещата в тайни дела, ние сега … разбирате, с никакво насилие, никога не сме.. Някой бил ли е каран насила ? Даже и последния път помните ли, говорихме и това.

Цветан Гайд: Ако искаш, идвай. Ако ти не вярваш в изповедта, не идвай. Но това сме го правили с оглед да пазим хората, точно както очите Господни, точно както пред лицето на Бога – Бог който вижда. Както описано в Откровение на Йоан, там – за огнените очи Христови, който имал нозе като лъскава мед. Една от седемте църкви и огнени очи, който излива помисли и намерения и … е в сърцата сърцата на хората. Да, това е изпълнението на това слово. И между другото, точно към тази църква се говори за Езавела, духа на Езавела и нейното идолопоклонство. И това, че вкара другите в идолопоклонство. Не е трудно да разпознаете какъв дух в случая има. И във нещата, които говори,

свидетелства са над… Мария /заличени имена/. Защото, първо да кажа, Езавелевият дух, има нещо много простичко, аз съм ви го учил, но по това вие ги разпознавайте. Навън, в системата, това е духът на Вавилон. В Откровение е написано. Това е системният дух. Системата, нейните корпорации, нейните политики, нейните власти, нейната търговия, нейния мамонизъм, като кариера, пари и всичко останало. Вътре, когато е вече сред Божия народ, това е дух, който може да обладае човека.

Не, че човекът е самата Езавела, но духът може да направи човека…и не само жена, но и мъж. Да ги направи носители, приемници, които всъщност карат хората да кланят на външни, чужди модели. Аз за това моля да не ви прави впечатление, дори в начина на изразяване. Аз не знам казвам го направо, но Мария хубаво тя там явно, че по каузата за Украйна абсолютно е влязла в някаква, в моделите на пропагандата. Аз ние не сме за Путин, ние сме абсолютно против Путин, но не сме и нали… това зло, е огромно, гинат, нали, стотици хиляди. Но ние не заставаме зад нито една от страните, които са разпалили този конфликт. И защото Бог ни е учил, и не сме глупаци. И може да видиме силите, които са и за двата фронта, нали? Зад двете страни на фронта. Но като гледам, начинът на говорене на език, все едно слушам ДЕ-бърите от Да, България и ПП. Нали, във смисъла… задкулисие, прозрачност. Все едно гледам, как комюнике, бюлетин, опорки на ДБ, на ПП, и… И същото време, нали знаете, Ивайло казва, че той е абсолютно опериран, един вид, той е абсолютно неспособен… изказването, човек е абсолютно неспособен – божествено неспособен за политиканствене и лицемерие, това си е абсолютно политиканстване, партизанство се нарича в писанието. Събиране на … и на… Сега, на мен ми е ясно, Мария /заличени имена/ не е единствения случай, но Мария /заличени имена/ с много хора обича на душевно ниво – приятелки и приятели – обикаля.

Цветан Гайд: За разлика от това ние сме различни. Ние в годините сме малко винаги изолирани от вас. Така са и архиепископите. Ние сме споделяли тая болка. Да – от нас се бяга, да не би ние… да изобличим човека, да не би да го укорим, да не би нещо, това е укора, на помазаника, който ние си носим. Аз и миналия път го споменах. Но такива хора много обичат по-душевному, нали така да… душевни дружки, аз го наричам, то е както е казано, душевна мъдрост, плътска мъдрост. Не е тая, която слиза отгоре. След малко ще говоря за спускането на нещата отгоре, което е любим лайтмотив на Ивайло от много време. Но ще говоря какво означава това спускане отгоре и какво е истински оригинал в Божието Царство. Мисълта ми е… мене ми е ясно, че много хора от събора, особено които са душевни, нали… ще се подхлъзнат в това за съжаление. Дано се изправят после, ако Бог даде. Защото Ивайло… нали има неща, които ще говорим и за душевното, което отдавна е било и плътското в него не е от сега. И затова между другото ще споделя, защото е важно да кажем какво ще се случи, но първо какво се е случило в миналото. Защото някои от вас не знаят, но има архиепископи, епископи, които знаят какво се е случило. И то не чак толкова далече във времето. Защото тук се говори за 30 години и така нататъка и така нататъка.

Цветан Гайд: Така че ще разкажа нещо важно. То е споменато в чата. Затова го казвам, за да поясня. И това се случва и днес. Следното.

Преди много години Ивайло знаете, че беше женен за друга жена. Тя също беше християнка. Двамата между другото – Ивайло и Мария идват от петдесятни харизматични такива групички, които едно време, след 1989 година бълваше от тях, сред обществото. Както и да е. Наричаха ги секти. Това не е проблем. Аз го казвам само от къде идва. Но имаше един голям проблем, в един момент когато Ивайло реши да напусне жена си. Естествено имаше действително големи драми, действително и жена му просто беше много обсесивна и обсебваща, и обсебена. Въпреки това мога да кажа, че нямаше конкретен грях към него като прелюбодейство или нещо друго. Просто беше трудно той да управлява жена си. По ред причини, няма какво да коментираме. Също и тя не беше на Божия дух. Действително някакви външни учения, практики. Правеше някакви циркове, които са познати в харизматичните църкви, с припадъци, с падания и т.н. Който помни, знае това. Но въпросът е, че… заради него, претърпях укори, и го направих, за да не падне от чин.

Цветан Гайд: Защото в един момент, той реши това да го направи, но не можеше да се занимава с нея. Всъщност, аз се нагърбих с това да я утешавам и да я отделям от него, и да я отделя дори от тогавашния събор. И то с целта, защото… ако беше се развихрила бурята – каквото тя бълваше след това, след развода и след напускането, отделянето от събора- срещу него, срещу мене и всички…нямаше как той да бъде, да остане в чин. И това беше времето малко преди на /заличени имена/ да се направи обиталище, да има параклис. Има хора, които го помнят. Това не е изповед. Аз не ви разкривам нещо, което да кажете, че е интимно между мен и него. Както и чата. То е било – не някаква изповед на някакви неща, нали? Това е било видно за много хора на онова време.

Цветан Гайд: Разбира се, познават ситуацията. Действително беше тежко на Ивайло, аз за това го защитих като брат. Това казвам, аз знам немощите на Ивайло, но винаги съм го защитавал, защото съм бил на перспективата, точно както Бог действа. И съм се борил за него. Обичал съм го. И го обичам. Аз и сега го обичам, но този човек вече е друг. В момента, аз си го пиша в чата. Това не е Ивайло. Но това е един процес. Той не е станал изведнъж. Аз много време наблюдавам тоя процес. Бих казал, че в момента е жътва. Болезнена жътва… Има разделно време и в събора, между Жито и Плява. Между плътта, която имитира духа, и истинската духовност, която е последование на истината на Христа Бога. В тази връзка, искам да разберете, че много време е имало лечение, ако го оприлича на раковото заболяване.

Не твърдя, че имаше раково заболяване, но аз давам само сравнение. Не ви говоря конкретно за рака, а идеята за рака за нещо, което не функционира. Не функционира като архиепископско служение,… функционира наопаки. Нали като раковите клетки, които приличат на истинските, но за разлика от тях не функционират. Само се хранят. Сега аз не твърдя, че нищо в Ивайло не е функционирало, но не е функционирало спрямо неговия чин. Архиепископски чин. Да, благодарение на този си авторитет, който е даден чрез ръкополагане, върху което …аз съм го ръкополагал, независимо , че Божият Дух прави това.

Цветан Гайд: Но вие виждате и от чата, претенциите, че той е ръкополaган нали…защото… някакви чудеса и велики дела, което е лъжа. Измама е. Но има претенции. Но това беше, както всеки чин, и ние го знаеме в Събора. Това е апостолското учение – който чете писанията… помазанието, което слиза, то променя човека. То е обещание, то е нещо, което слиза на човека, но то не е, защото човека заслужава. Все едно да кажем, че дарът на Духа слиза по заслуга, защото той е също свързан със Светия Дух.

Цветан Гайд: Дарът на Светия Дух. Все едно човек го заслужава и слиза Божието, и го изпълва, което е в абсолютна лъжа. И вие го знаете, това е противно на учението на апостолите, които четеме в Новия Завет, Новозаветното писание. Както и да е. Искам да кажа, че в този смисъл – не изобщо – не функционираше той като архиепископ, а запразваше с различни наопаки неща, и в литургии, или в спорове, или в… по някакъв начин. Вие сте го виждали, дори архиепископите, понякога неадекватни неща, които казва дори на общи събирания на онова време, което аз трябва да допълня, да обобщя, да конкретизирам, за да не се разбере по-късно.

Много пъти е било, но това не е било изначално, аз не твърдя, че той го е искал непременно, но проблемът на него е, че не иска да си признае, че има плът и да я раздели от духа. Това е липса на смирение. Както и да е. Във времето и сме имали много разговори, но сякаш се закоравяваше с годините в плътта си. В плътското си честолюбие, затова ще стане вътре за какво иде реч. Но мисълта ми е. Когато този развод се случваше, и още не се беше случил, Ивайло, значи аз се борих там с неговата бивша жена, да я утешавам, да я отделям, да защитавам неговия чин, тогавашен, то той беше чин, точно в епископство. И забележете, той през това време обикаляше писти, през зимата. Това беше месеци наред. Дълъг период, след това лятото по Панчарево, на плаж, със сестри от църквата. За една от която той се ожени. Точно ги видели на плаж други християни – тая двойка, която е всъщност днешната Мария на Ивайло.

Цветан Гайд: И всичко това идваше върху мене. Мене ме хулеха, че едва ли не прикривам простотиите на служител в църквата. И Ивайло го знае това. И се оправдаваше, че той не бил ли човек, лекувал си душата по този начин. Но факт е, че хората видяха, че същото момиче, с което беше на плаж, след това се ожени за него. Сега искам да кажа, Мария /заличени имена/ без да издавам изповед, и нея съм я вдигал преди нейното бракосъчетание, от падения и грехове, дори в сексуалната област. Но което тя е идвала като изповед, и е била избавяна, чрез божия дух, чрез моето действие. Тя не може да го отрече, иначе тя си плюе на сурата. Но това е друго. Може да каже, че аз съм се променил, но аз ще кажа, помислете, през всички тези години, това, което съм говорил и говоря, е в същия дух. Мислете, нещо променило ли се? Вие ме познавате. Аз едно и също говоря… нещо различно. Включително за йерархия, включително за отдадеността. Нищо не се променя, напротив. Повече и повече в това. И с мъдрост и с разбиране. С това, което Божия Дух ме учи. Както и да е. То е така, не е „както и да е“. В смисъл, продължавам нататъка.

Цветан Гайд: И всичко това идваше върху мене. Мене ме хулеха, че едва ли не прикривам простотиите на служител в църквата. И Ивайло го знае това. И се оправдаваше, че той не бил ли човек, лекувал си душата по този начин. Но факт е, че хората видяха, че същото момиче, с което беше на плаж, след това се ожени за него. Сега искам да кажа, Мария /заличени имена/ без да издавам изповед, и нея съм я вдигал преди нейното бракосъчетание, от падения и грехове, дори в сексуалната област. Но което тя е идвала като изповед, и е била избавяна, чрез божия дух, чрез моето действие. Тя не може да го отрече, иначе тя си плюе на сурата. Но това е друго. Може да каже, че аз съм се променил, но аз ще кажа, помислете, през всички тези години, това, което съм говорил и говоря, е в същия дух. Мислете, нещо променило ли се? Вие ме познавате. Аз едно и също говоря… нещо различно. Включително за йерархия, включително за отдадеността. Нищо не се променя, напротив. Повече и повече в това. И с мъдрост и с разбиране. С това, което Божия Дух ме учи. Както и да е. То е така, не е „както и да е“. В смисъл, продължавам нататъка.

Цветан Гайд: Въпросът е, това искам да кажа, че в случая – не могат да говорят тези хора за прикриване, и в случая има една съдба. И тя е от Бога тази съдба. Че онова, което беше тогава – да остане в чин само поради моята намеса, иначе в събора нямаше как той да остане при това положение, той беше смачкан иначе, и просто неспособен да се справи със ситуацията. Само поради това той си запази чина си. И ще ви кажа следното. Точно поради нас, които сме му дали чин, и след това сме го съхранили, сега точно поради това, че хули източника и чиновете на братята и сестрите си, не само моя, ще заявя следното. За това, знаете, той е свален в този миг, от този момент, когато го казвам, от чин. Низвергнат се нарича. Тоест, той не е служител на събора. Сега го казвам и в една друга връзка, защото аз не искам да го гоня.

Цветан Гайд: И нито той нито децата му, защото аз знам, че те страдат. Особено някой. А може би всичките. Не, не, не коментирам, кой повече и Бог знае сърцата им. Те знаят и за какво страдат. Един страда за едно, друг за друго. Нали…Бог им знае сърцата. Не е моя работа в случая да го говоря. Бог може да ми разкрива неща за тяхното страдание, но не е въпроса това.

В смисъл да… в момента да бъркам в раната, защото тя е голяма. Той не се замисля за тия неща, въпреки че нали че това как да кажа въпреки че това му е идол, това че не разбира на к’во обрича себе си, изобщо дома си.

Но! Казвам, че няма да го изгоним. Но не е служител. Не може да дава причастие, не може да служи по никакъв начин. Не е от презвитерството. Ако идва при вас и взима от ръката на служителите причастие, слуша словото, никой няма да го изгони.

Това се отнася и за децата му. С любезност имайте милост към тях, говоря и за тяхните приятелчета, говоря за по-малките приятели или приятелки, нали? Не казвам да ги отхвърляте. Молете се за тях, и те не са отхвърлени от телата си, от събора, от служението, но… Както е било досега, но какво да ви кажа, мен ми ясно, че Ивайло и Мария няма да допуснат, йерархия, в която Ивайло вече не е, няма да допуснат децата му да бъдат…

Така че ние не гоним никого. Но съм убеден, че Ивайло и Мария няма да допуснат децата им да бъдат под йерархия в събор, в която те не участват. Не участва Ивайло. И неговата съпруга. Като негова жена.

Но поради тая причина, ако някой идва към вас, говоря за млади, трета генерация, или първа генерация, или втора, или като идва като приемащият йерархия, или изобщо няма к’во да прави с вас, който и да е.

Те няма и как да го правят защото, трябва да се смирят. Вие разбирате, ако някой не приема йерархията, т.е. действието на Бога, защото йерархията представлява функционирането на свещенското действие, свещеническото действие на самия Христос, Първосвещеника. Включително, при всяко действие на Духа, чрез тайнства, чрез грижа, чрез изповед, чрез наставничество, е чрез действието…на чиновете, които споменават имената от името Божие. Чин това означава, буквално. Имена от името Божие и помазание от помазаника Христос. Много пъти сме говорили за това и Вие го знаете. И Божия Дух ви е учил в тези неща, да ги разбирате.

В този смисъл казвам какво се случва в миналото, кво е било и какво в момента се случва като съдби. В този смисъл, искам да кажа. Каквото и нататъка да се развива…

Цветан Гайд: Благодатта се оттегля и от Мария, и от Ивайло. Сега, аз знам, че някой ще каже, а, тука, кво ще ни плашиш, или кво, нали, те биха казали. Аз не плаша никого. Просто, ако е действала благодат от мене, от Божия Дух до тях, е сега тя ще се оттегли. Аз вярвам, че е действала в цяло през всичките тези години. Аз знам това… след малко ще говоря за наредбата Божия, която е очевидна. Тя е била и в древността и в бъдещето ще бъде. Очевидно Бог действа по един начин. Помните и дори и на Исус Му казаха, „какво дело да извършим“, когато им проповядаше на юдеите… Той каза, това е Божие дело да повярват в този, който Бог е изпратил. Ти ако от това не можеш да приемеш, това е

първоприемане, защото Христос е приеман чрез пратеника . Сега, аз и в писмото го казвам, аз към други може да не съм пратен.

Но всичко това, което дори в /не се разбира/, аз съм участвал във всичко това е вие го знаете. И като казвам участвал, имам предвид, съм го изграждал, имам предвид дори, ще ви кажа, в свещенството, дори във, специално в светините, във храмовата постройка. Всички тия неща са били действия на Бога. Не само чрез Стефан кардинала, но включително <може би „изключително“> е било чрез мене през годините. И когато, преди да си дойде от Съединените щати и след неговото преминаване отвъд, това е било през цялото време. В това Ивайло не участва.

Той е участвал като приемащ благодат и оттам, доколкото изобщо е отговарял на функционирането си като архиепископ, защото казвам, през много години голяма ми е скръбта, аз съм се обръщал и съм дори понякога прескачал архиепископи, в което те са били ощетявани, другите двама, включително и свещенството, защото поради тая брънка много години наред, това, което аз съм говорил първоначално към презвитерството. Там точно винаги е имало запушване и не е отивало натам, към другите служители. Аз съм се убеждавал, че ако аз не го кажа към всички от събора, няма да дойде там, където служи Ивайло. Няма да отиде до хората. Разбирате ли. Аз за това няма да кажа „защо толкова“, ми защото не отива до там. И между другото той вкара зараза като пример през годините в това лицемерничене малко по-малко. В началото по един начин, но това се развива с /не се разбира/. В тоя смисъл, затова като казвам за раково заболяване и жътва. Раковото заболяване в началото може да се лекува с химиотерапия. Нищо, аз не говоря,че така трябва да се лекува.

Изобщо аз съм против моделите в света, защото знаеме, че те все повече се отричат, защото нали няма да навлизам в тая тема, защото тя е много дълбока и да не засегна някой, който се чувства експерт в това.

Въпреки че Духът Божий винаги превъзхожда всяка експертност, точно както и Христос. Помните в преди време и преди няколко обръщения казах за Христос, който показа една друг тип експертност на експертите рибари когато им казва къде да хвърлят рибата и където уловиха, в който преди това не можаха цяла нощ. Не можаха по своя начин. Така че само го правя като скобка. Но, въпроса е следния, че давам го само като сравнение, че през годините много пъти, само образно казано като химиотерапия, имам предвид съм опитвал такова меко лечение, без да инвазирам. Тоест имам предвид, че е слово към събора, чрез конкретни разговори с него, много пъти. Чрез мекота, на изповед, приятелски. Просто обаче това се развива в момент, който не може друго освен инвазивна терапия.

Тоест операция. Тоест, каквото е загнило и което е горчив корен, ако не се махне и говоря не за човека, говоря за това демонично действие. Тоя дух, който все повече се въплъщава. Не само Божия Дух в Събора се въплъщава като тяло Христово, както когато тялото ни е храм на Бога. И демоните се въплъщават, и духовете на нечестието, клеветниците, клеветата също се въплъщават в човеци. Когато виждате ясен и явен клеветник, значи ви е ясно кой е бил зад него. Клеветникът е бащата на лъжата и т.н..

Цветан Гайд: Това са реалности. Духовният свят е реалност. Той е постоянно… Това е което се случва в момента с Ивайло и Мария. Семейството му е духовна… семейството му е духовна реалност. И ако някой си мисли, че това е само както те ще кажат. „Ние сме против това, искаме демокрация в църквата, искаме съборно начало“.

Ще стигна и до там. Искам да знаете, че днеска аз ще говоря всичко това, което. хули

и обвинения има. За мен няма нищо скрито покрито. Нищо няма да скрия от вас и не съм го и крил. Никога. Аз съм ви говорил. Ще ме извините пак ще отида. Просто защото не ви казвам. Бил съм доста. Битка със зверове, с духове. Дайте ми една минута, пак.

Цветан Гайд: Мога ли да продължа? Чувате ли ме? Аз ви говоря дръзко, смело, в истината, но наистина иначе преди това съм бил в скръб и като човек. Не, не искам да мислите, че нещата са е така лековато. Не, това е нещо, което е било необходимо, точно като изкореняване на горчивия корен. Гнойта трябва да излезе. И казвам не за човеците, а духа да бъде изобличен. Духът да бъде вързан. А Божието присъствие да унищожи този дух. Да духът трябва да бъде вързан чрез истината, която ние говорим и свидетелстваме.

Затова Бог ни дава власт да връзваме… и да развръзваме. Така че това е връзване, конкретно това може да го чуете и после конкретно връзване на измамливи действия и методи на лукавия. Има много други случаи в Събора, които точно е такива подмолни, зад гърба, приказки, подмятания и с много други хора. Имало е и други Езавели, вероятно и в бъдеще, имайте предвид много отдавна аз се боря тая война с Езавела, от една страна това е Вавилон, който е в системата – Езавела, много пъти аз съм им рязал главите на Езавели.

Говоря на духове, не на човеци. Това ми е призвание. Това е, защото от начало Бог ме е пратил, установявайки определени неща. Винаги мой противник в пращането на неща, които Бог иска нали Божите хора да възстановят. Винаги противникът е Ваал. Т.е. ваалимите. Жената на Ваал. Другия господ. Фалшивият господ. Фалшивото око. Но онова помраченото око, което гледа всичко в мрак, за което се казва, ако светлината в тебе – окото ти, е тъмнина, колко повече е тъмнината. Така че това е нещо, с което отдавна през години съм се борил, и ще продължа да се боря. Докато съм на този свят, дай Боже да устоя до край.

Цветан Гайд: Но въпросът е следното. Връщам се към нещо, което беше скръб днеска за някои млади мъже, които ни помогнаха. И скърбях с тях и знам, че им е било много тежко. Подобно както на времето в Хасково, трябваше да излезе вътре /не се разбира/. В Хасково, на хора, които също предадохa вярата, /не се разбира/ си и така нататъка. Но ще кажа следното, нали. Днеска /не се разбира/ тежко на тия млади хора… Божията слава се. се изнесе. Както в Езекил е написано.

Божият дух напусна… Напусна, казвам  Там, където беше параклиса на /заличени имена/. И аз не говоря само наистина за невидимото напускане, а точно както  в Езекил първо беше невидимото напускане, когато се оттегля Божия Дух поради мерзост на запустение и хули против, защото това са мерзости, които пише и Мария, и това което виждате и Ивайло, което ме обвинява в антихризъм, което вие много добре знаете, и аз съм там съм го писал.

Цветан Гайд: Ако до тогава се е кланял и кому се е покланял и кому е служил в храма Ивайло и през всички години, кого аз освещавам през /не се разбира/. И това няма да му се прости, нито на Ивайло нито на Мария. В тоя смисъл, Божият Дух се е оттеглил от там. И ние, между другото, както оттеглянето е първо духом, после дойде разрушението на Соломоновия храм, както е описано в Езекил, има и /не се разбира/ притчи,в момента на /заличени имена/ са голи стени.Т.е. ние сме изнесли, т.е. не лично аз, но да, под мое управление, по ей това, което Божият Дух ме е научил, е изнесено от /заличени имена/ всичко, което е светиня, което е олтар, което е свещени писания. Сега ще помоля следното, това е…надявам се да е тук някъде, защото той има достъп да бъде и Ивайло и Мария, да върнат това, което им е дадено, книга на имената и други книги, които аз не знам, вероятно не са там.

Или не знам къде са. Нали смисъл да ги върнат, защото те са ни дадени чрез благодатта на служението и на Стефан и на мен. Просто да ги върнат. Да върнат и свещеническите дрехи. И ако твърдят, че тези дрехи не са осветени чрез йерархията на над която гледа Христос, те и да си ги запазят няма я прегръдката на Духа. Но, понеже разбирам, там тези, с които са на времето били на сърф и са много близки по емоционална линия.

Когато Бог, както е писано…писал, има „и в ръката си както съм те врязал, и от там ще те изрежа“. Един от пророците го казва в Стария Завет, но Христос не по-малки неща казва, тълкувайки за различните градове, които го отхвърлиха, както и пророкува за въздаянието на тогавашното нечестиво поколение. Мисълта ми е… Вероятно, надявам се, че доблестно поне, с някаква чест, макар и плътска, да постъпят същите хора и там, където по Черноморието, ако считат, че това, което говори, /заличени имена/ и Ивайло е вярно, просто да ни дадат възможност да си вземем всичките светини и да си… Това си е тяхно жилище.

Цветан Гайд:В крайна сметка тялото Христово сме ние, храма Божий, и освен това, храм Божий е самото Слово, което е в самите светини, т.е. като проекция на тялото Христово, което съставлява Събора, частите сте вие, Светия дух, който действа чрез всички, но има вече проявления на самото слово, начинът по който Бог слиза на едно място.

Има си определена тайна. Което Ивайло няма никакво разбиране. Ако го има, то го има от мене, през годините. Навремето и писанията не знаеше. Малко се понаучи, слушайки нас, мене и другите архиепископи. Прихвана някои думи. Последно го бях поканил нали да си намира попрището, да не се чувства както веднъж той каза, че един вид ограничаван бил, впрочем го поканих в тези богословски дебати, които са интересни, но и там имаше… /заличени имена/ знае, имаше и там драми.

Както и да е, мисълта ми е, той няма богословски разбирания. Каквото има, то е дошло чрез моето служение и служението на Стефан, и на другите епископи, служители, архиепископи говоря, така че това е факт. Бог го знае, че е истина и хората около него, архиепископите го знаят. Той няма разбиране в това богословие, не знае как да се направи така, защото присъствието на Бог да бъде, защото то е свързано в тайната на името Божие, а то пък е нещо, което не знам дали е внимавал. Защото през годините съм виждал, че той една грамофонна плоча си върти. Обикновено не търси, за него да повтори моите думи е кощунство. Имайте предвид, че той много пъти обвинява други епископи, това е и свидетелство, могат да го потвърдят и други епископи, че едва ли не другите епископи, това от много време, така /не се разбира/, били папагали на това, което говоря. Един вид, били повтарящи. Все повтарящи. Аз това и толкова пъти казвам, че нищо срамно няма, „пророк в име на пророк награда на пророк ще получи“, защото благодатта се разгръща и умножава, когато човек приема едно слово, и вече сам го интерпретира и го живее.

Цветан Гайд: При него е кощунствено да повтори нещо, което е чул от мене. Въпреки, че през годините, поне като забрави което е чул от мене, през годините, такава е човешката

памет, нали като забрави от къде го е чувал, пак го повтаря. Но никога и очевидно не разбира същността на тайната на Божието царство и мистериите на храма. И това е било голям проблем за мене, но пак казвам, това при него е проблем. Сега искам да кажа защо толкова, някой ще каже драматично, изнесохме храма, имам предвид, истинския храм, което е словото Божие във тия светини, изнесохме от /заличени имена/. Защото през годините имах нещата като реплики в чата… Ивайло, си е въобразявал, че аз никога няма да посмея наяве да явя неговия бунт и плът, понеже един от основните храмове в София е в неговия дом и то от години.

Това той е много сбъркал, защото аз може да съм безумен, но за Христа. Той може да е безумен със системата. Може би като Дакашев да му е лесно да пляска другите, може би да опитва да хули, да обикаля. Че изведнъж ревността му и дързостта му ще видите как е системна, срещу това, което Бог изгражда толкова години и няма да му пука, че руши. Това е типично за плътта, която имитира. Но аз съм безумен в Христа. И не знае, а пък е и хубаво да знаете всички, че независимо кой, къде е в събора, не само аз, аз съм научил и синовете ми, няма да претърпят никой идолопоклонник и никой, който извращава истината Божия. Каквото и да струва това, Каквато и материална загуба или някаква си, която хората мислят, че това е нали някакъв много важен елемент. не , не е. Разберете – храмът не е нищо, без този, който обитава храма. Говоря за веществения храм. Храмът на Словото, тия светини и храмът, който сме ние и Словото, което пише в нас, това е всичко.

Това ще остане. Другото – има го, няма го. То е само инструмент. Тия светини ще бъдат на друго място. Други храмове ще се направят. Това ще ускори това, което много време говоря. Все нямам време поради проекти, в които ама и толкова не си е мръднал пръста Ивайло. И ще кажа за какво идва реч, но след малко в контекста на това, което ме обвинява. Но понеже съм аз и синовете ми в кво ли не /не се разбира/, нямам време даже да се пренеса нали на /заличени имена/, където съм си направил там на един, на таванско помещение, за да може храма, пък и мястото, което е посветено и то принадлежи на църквата – на Московска. Но това сигурно ще ускори всичко това. Така че ще се постарая. И вярвам, че Бог ще ни даде, ще компенсира. Бог е такъв. Бог е дал, Бог пак ще даде.

Цветан Гайд: Обяснявам това, че това е заблуда поради която това трябваше да се случи. Сега вече в Бургас на какъв акъл ще бъдат на духа, или от към Бога, от към Господ. Както Моисей казва…след малко ще… „или си откъм Господ, или против Него“, и ще си понесеш последствията. Но да си върнат светините, защото те нито са ги мислили, нито изграждали, нито ги разбират. Очевидно. Те не са техни, а на Събора. И то на Събора, който е граден с апостолско… Апостолска… апостолски мандат – ще използвам тоя човешки израз, но той произлиза пак от Божествени разбирания. Мандат, който обаче е небесен, не земен. Така че, очаквам нали това да се случи. Сега…Трудно ми е, на мене, да говоря тия неща.

Накърбително е, но скръбта по Бога изцелява всички ни. Скърбете по Бога. В момента не е въпросът да скърбиме за Ивайло или друг, защото… Това е душевното. Има какво да скърбиме за Ивайло, но най-вече трябва да скърбиме за Бога, защото Той е наскърбен. Има някой, който е наскърбен, самия Бог е наскърбен наистина. От тия хули и клевети. Така, че скръбта по Бога ще ни доведе до очистване, да, в това време, в което наистина нещата се разделят. В Бога има време на жътва. Вие виждате и в светa това се случва, но… Помните онова слово, к’во беше? Че Божият съд започва от Божието домочадие.

Но бъдете сигурни, след това, което ние ще преживеем и ще превъзмогнем с Божията милост и благодат. След това, ще видите и в света какво се случва… то вече се е случило, но ще стане още по явно – в социално и обществения, и политическия свят изобщо, глобално. Но това са процеси. Но няма как разделянето в цял свят, което тече човек против човек, да не стане в един момент. Първо, сред божието домочадие… кой е откъм Господ, дори сред домашните му да има врагове… Христос го е казал и на разделяне. Христос меч сложи и огън. Помните го това слово – огън, който Божиите няма да изгори. Плевелите ще изгори. Тия, които са безплодни, тия, които не оценяват и не участват в Божието естество, или са участвали, но отпаднат в Божието естество, по друг начин огъня на духа ще бъде спрямо тяхната плът.

Но не го казвам, за да плаша някой, по-скоро като скръб. Това е факт. По-добре боящите се от Бога да внимават на Господ, както пророческото слово казва. И в любовта си ще надделеят над всякакъв страх. Защото любовта е тая, която изпъжда всяко зло и всеки страх. Божествената любов. Амин.

Връщайки се към това, което споменах, нали, че беше необходимо това и болезнено. Да, но… То е единствено спасително. Пак ще ви помоля за малко да отида за една минута сега.

Цветан Гайд: Извинявайте така, може ли да започнем? Сега гледам, че навсякъде пише, разбрах, че на лични е почнала да обикаля и да пише Мария /заличени имена/.

Нямам нищо против. В крайна сметка искам да кажа, никого от вас няма да спра да дойде до него с някаква хула, защото аз днеска ще отговоря. В крайна сметка всеки един от вас трябва да се определи. Макар че ви е болезнено, но когато скърбиш по Бога? Нали това са неща, които никой не може да ви спести. Аз не съм толкова душевен бил с вас. Много съм ртделен, много от вас не мога дори да… Нали претенциите на Мария /заличени имена/ е тука, че аз имам достъп до всички, а видите ли те не са имали.

Това е пълна лъжа! И против вас… нямам времето и енергията да ви обикалям, а те постоянно правят и по един плътски, човешки начин. Аз виждате колко…ккеи продукции правя, т.е. какво действие, спрямо света и спрямо християните навън. И във всяка област, и се сетете колко имам време да обикалям до вас. Напротив, те сега си обикалят, но пък виж сега вие трябва да устоите, да бъдете твърди. Нали ? В крайна сметка, аз никого няма да карам насила. Да не мислите, че ще обикалям. Няма да ви обикалям. Който е достоен, който оценява през годините и може да си спомни, може и да види и сега, и за в бъдеще, той ще остане, защото друг дух работи с него.

Цветан Гайд: Ако някой е плътски, той няма как да остане. Той нямаше да остане и след време. В тази връзка искам да кажа, че дойде жетва, защото тия неща, които Бог допусна – за някаква дреболия, да избълва Ивайло, разкриха много други неща. Въпреки, че аз отдавна, духом знам за неща, които неслучайно проповядвам и говоря. Но… много неща, които той е …обратното на това, което уча, е поощрявал зли модели на мъже и жени и в събора. И то ще стане ясно тепърва.

Но аз няма никого да накарам нали да следва духът. Днеска ще говоря за трона божий, за жезъла божий и за меча в случая, който пускам, е меча на Духа, който разделя нещата. Жезъла е Божествената воля, която миналия път във вторник говорих толкова ясно за волята на Бога и за радостта ни да вършим волята Божия. Каква е тя конкретно. И това е много важно. И затова ще кажа за трона на Бога, защото тук вече влизам в… пак отговори на някакви клевети тук.

И неща, които толкова години, ние сме говорили от едно ухо през другото е минавало и просто са скърцали някои хора с зъби. И не знам какво са търпяли, дето са нали казват, но това не е търпение в Христа Бога. А това е плътта, която скърца със зъби. В завист както фариските, в завист и злоба. Независимо, че го наричат любов. Това е любовта на Дакашев и на много други. Подобни. Николаитите. И ги познавате Николаитите от много години. Особено първа генерация. Тези където все обикалят и търсят кого вероломно да разсипят вярата му, да пишат неща, да хулят, да плашат хората, да ни обвиняват, че сме някакви сатани, че сме антихристи, че някакви страшни неща вървим.

Цветан Гайд: То това не е спирало. Полезно е за трета генерация, защото те нямат опит в това. Смисъл, може би, са чували от родителите си, но да. Покрай този случай могат да разберат как от нищо си проличава как дух, определен дух иска да тормози и разваля любовта в едно братство на млади хора, които се обичат. Това е много интересно и трябва да забележат, но трета генерация и тя трябва да се учи. От опит. Но да кажа следното. Когато казвам нали за това, че той е попадал в служение, не пречиме на това, подобно точно на … помните, когато застана Корей и хората около него твърдяха, нали, че и те са като Моисей, те са като Арон, те са като другите, нали?

Смисъл говоря за Арон и Моисей конкретно? Нали какво им се случи? Нали Бог казва, вие също излезте с кадилници, да видим кого Бог ще приеме в молитвата му. Вие знате, че Божия огън към тях не беше като горящата къпина, да ги изгаря, а ги изгори. Сега някой ще каже ама то светкавица ли ще падне отгоре. А бе вижте Николаитите и преди това. Кирчовци, вижте ги. Какво става с тяхната духовност? Дето Кирчо се сърдеше, Кирчо, че е свален от…

Отиде в православна църква и хули вече и дарът на духа, вече и протестантите, той вече е станал най-правоверен … Такива са всички. Другите са пръснати. Дали, да сте видяли /заличени имена/ нещо, да е направил, Божий народ. Нещо да е водил нанякъде. През годините нещо да сте видяли ? Ще видите и сега. Нищо не могат да родят. Не за друго. Не че … човек, не че презирам хората. Но виждам на какъв дух са. Не е Божия Дух.

Цветан Гайд: И то се показва. И то ще се покаже. Да видим какво ще направят.. Нека застанат, нека служат. Нека опитат те да направят свой Събор. Нека да опитат да направят свой Събор. То не е въпросът, бройката на Събора, а Духът, който… Първо, ние не сме голяма общност, обаче пазен е духът, а Духът прави събора. Не го прави масовката. Нали има огромни там сборища в системата. Има огромни сборища. които са празни черупки. Какво като събират хора, като са празни. Но той и сборища Ивайло няма да събере, но и аз не казвам, в смисъл, ще се прибави някъде. Той ако оцелее, дай Боже, аз не му искам нищо зло. Не вярвам да се покажа, защото, казвам ви откровено, много яко е вързан гордостта си и честолюбието си. Трябва да бъде просрамен. Аз ви казвам, той е по малкото познавам…то е там… какво посрамване за дъщеря му, че има нещо. Това е някакво слово, което не се е отнасяло, не е посочено… щом за това е вече унижение. Той много пъти говори за човешкото достойнство. Той е такъв човек, че всичко унижението не е на него. Така че просто виждам, че е вързан от лукавия, но аз искам в случая да вържа тоя дух да не зарази мнозина други. Да не съсипе живота на други семейства и на други родове. В случая, ще го оприлича, не…в случая аз казвам за Натан. Защото беше тая хула спрямо Арон и Мойсей сега ще ви споделя нещо, което е много важно, защото основно в случая атаката е срещу Гайдарски. Т.е. Гайд, родът Гайд. Нарочно казвам и… нали както някой и навънка казват нали „те са Гайдарски, не са Гайд“… както искате го…в крайна сметка нали ние знаем кои сме, пък дори другите да признават, ако искат, това няма никакво значение. То си вижда плодовете. Но исках да кажа следното, големият проблем на Ивайло, ако той дълъг период от време, нали казах там…ко… то не беше само там по писти и морета, морета. Но той много дълго време, да ви кажа си обикаляше, това беше много трудно да бъдем в служение или… Въобще, каквото сме правили там, лято и… а,и празници . Питайте архиепископите, а и епископите ще ви кажат, /не се разбира/ Сега от известно време понеже одъртяхме, той изведнъж остаря. Нормално. И го нападнаха разни болести. Изведнъж почна да се сеща . Изведнъж почна да говори за неща, които той преди това изобщо… Питайте. Които не го познавате от преди. Нали, аз не говоря за разпалванията му, нали…той има благодат, не, той обича… в смисъл от някакъв момент има неща които е прихващал, включително много е типично така емоционалното говорене, което… Аз също говоря, но при мен е това придружаваща благодат свързана с някакви конкретни неща, а не емоционални, сладникави изблици на емоцията. Не казвам, че всичко при него е било така, твърдя го, нали да не кажете че само /не се разбира/,но казвам че дори словото му е било повече емоционално, без богословието и онази твърдост, онова вкореняване в писанията и в истината на Бога. Писаното слово не само в свещените писания, но вътре и във /не се разбира/. Това учение, което е цяла обхода, наредба и живот. Това последование. При него е доста внушено от системата и така нататък. В смисъл, без всичко това, което Бог ни е дал през годините, християнството му много мяза на ню-ейдж, варианти, облечени в термини от Библията. Казвам го със пълна отговорност, защото ако е имало благодат е било, докато сме били заедно. Поради причината, че сме били заедно. Сега ще остане само онова което е целофана, вътре ще бъде изпразнена черупка и това го заявявам, пророкувам го съвсем отговорно, за да може тия, които ще се примамят по емоциите си отпосле, като се случи, да знаят, това е причината, за да го говоря. Не е друга причината. Нали като се случи, да не са невинни. включително и това, което говорих, съм писал до… и което четете… до Ивайло, за да не излезе невинен някой ден да каже „аз не знаех“. Така и вие някой да не каже ама аз не знаех знаеш. Това което чуваш е много ясно. Та връщам се като дойде на такава възраст и децата му малко поотраснаха… големия проблем на Ивайло, той ми го казва в лични разговори, които пак между другото съм ги вадил като ченгел от устата му, защото чувам, зад гърба ми говори. Видим се някъде в градинка шикалкави, накрая казва „бе аз разбрах, че това си казал“ и той „айде, добре ще ти кажа“. И почва. Но мисълта ми е… Проблемът е свързан с това, което в случая…се случи с генерациите. Както между впрочем тука, чакайте само първо да го прочета…да си спомня. Гнусотиите , които тук говорят, че даже Ивайло се борил срещу отнемането на духовния достъп на родителите до децата им. Това е все едно точно като все едно чета пулиева, тва Панайотова сега, все едно чета някакъв, където, говори. Някой от вас, наистина ли сме отнемали достъпа до децата си? До децата ви? Кажете истина ли е това, ако не е истина, значи този човек и тези хора са лъжци. Някой от вас, децата ви, било малки, било големи, но някой от вас ние да сме отнемали достъпа в случай и духовен, да не сте имали възможност духовно да работите с децата си? Сега ясно да го кажа? Причините за разделението на генерациите. Точно за децата да няма надпревара и да няма мерене по-човешки между децата и между служителите, техните деца. Това, което било в цялата история, борба между родове, а напротив – родоветe да бъдат в единна Божия цел. Трябва да кажа. Има и друга причина, особено във времената, аз съм го обяснявал между другото. Не е да не съм казал. Не е да каже Ивайло „ама аз не знаех“. Не, това е говорено много пъти във събора. Трябва много ясно да кажа. Причината е, че времената са такива, че разделянето, разцепването, разломяването между поколенията е умишлено насаждано във самата система, това е абсолютна лъжа; по-скоро системата на света, начина на мислене на света, разделя поколенията и то с много големи скорости. Виждате го чрез поп култура чрез псевдокултура всъщност. Единственият начин щафетата да се съхрани, и аз го казвам направо, е било да се издигат лидери във всяко поколение. Лидери, в които Божият Дух да действа. Защото сме видели лошия модел на християнска Европа. Християнска, която вече не е християнска. Нали така, родителите, децата, но общо- на един кюп. И сме видяли какво се е случвало. И то какво се случи, то буквално ние можем да кажем…къде е Европа… е пост-християнска, няма християнство. Ако видите реално колко млади хора, въобще вярват ли хората, това е ужасно поколение. Така че Бог това ни учи. Но аз искам да кажа, за какви млади хора говорим. Синовете ми са на по тридесет години те изобщо…нали… схващате ме за какво говоря. Другите да са по-млади, но говориме… като на такива възрасти. Целта и на втора и на трета генерация да направим това, което толкова години, особено Ивайло, това е неговото неговия идол е той да бъде център. Както казахме, че той твърди че благодатта Божия и духът… без значение от чина. За какво тогава е бил архиепископ и го ползва това, нали? Но Той си го има все едно, нали вече си е един… /не се разбира/. Но това е идол. И той не може да даде нищо добро. Нито собствените си деца. И никой не му отнема от духовния… духовното работене… добри неща да наследят от него. Но не е достатъчно. И вие го виждате всички? Не е достатъчно само родителите. Защото сме видели голяма битка ,не означава, че родителите трябва да абдикират от грижата си. Било за големи синове и дъщери и някога сме говорили това. Бога му искам да кажа- Родов Завет, всичките празници и те са, се въртят във…върху почита към родителите, към грижи, към родителите. Как може такава лъжа да се каже? Всичките ви празници, на които отивате, е обратното. Това от детайли, които… Включително това абсолютно отречено… никога не е участвал. Смисъл… Дори когато участва насила, аз съм го викал и той ако не го извикам, и после винаги си намира поводи. В Родов Завет, много редки случаи и обикновено ще ви кажа кога, когато играе дъщеря му. По плът… Тоест, това е гледане по плът. Както и на фестивалните форми, когато играе дъщеря му, но само ако е това и поради тая причина. Не че някога е участвал или оценява, или разбира празниците на Родов Завет и т.н., и може да питате архиепископите те ще ви го кажат също. Не е мое мнение. Не е нещо, което аз сега си измислям. Това е нещо систематично във поведението на Ивайло. Та исках да се върна към това, това е пълна лъжа. Напротив изграждали сме модели, които да… В смисъл, той е модел, като казам божествен модел, което се нарича обхода… Обхождане. Поведение. Водене. Това било изключително важно. Хем, синове и дъщери да растат като пълноценни мъже и жени във вярата си, заедно със своите, във своето поколение, близко поколение, или тия млади хора, които са на подобна… в както и в средна генерация, те няколко от тях са по-големи, но като видим децата и другите, те са в същата битка като и синовете им. Сега защо са синовете им? Ами защото не е имало други. Може ли някой от вас честно да заяви, включително Ивайло, че ако нещо се случи с мене, във втора и в трета генерация има хора, които могат да продължат делото? Аз ще кажа и друго. Честно застанете ако мен ме нямаше, Ме няма, което е било много пъти близко до осъществяване на тъмните замисли на сили. И аз съм ви го казвал както се случи с брат ми…нали… всичката тая мерзост и заговор срещу него. Значи, един човек нали трябва да направи така, че делото да устои, да има приемственост. Та питам, може ли да кажем, че щеше да се получи тази приемственост, ако ме няма, и ако в един момент се наложи нали … някой да продължи делото.

Цветан Гайд: Аз ще кажа. Единствените подготвени за това са синовете ми. Не само защото са били във всичките борби и падания, аз съм го казвал многократно , на това, което се случи около Стефан, всичките мръсотии, било битката за племенничките ми, те са били на фронт дълги години. Но те са черпили тези от тази благодат и между другото това наследство, което е свързано изобщо с делото. Сега да кажа, нито ,не се обиждайте, но и от архиепископите, епископите, сами нямаше да можем.

Т.е. това е Божия воля, Божие намерение. Това не е прищявка на мене, не е издигане на моите деца. Въпреки че аз съм говорил за всички вас, че вашите деца, идеята да има родове, избрани родове, в съюз по между си, в заветни отношения помежду си, освен завета с Бога но и помежду ни, като един народ. И всеки род да има издигане, да има благословение върху потомците и те да бъдат заедно в битките. Затова миналия път, напомнях нещо, което и отдавна съм го повтарял. Буквално като Исус Навин, аз казвам като модел. Като код. И ние навлизаме и целта е дяловете на всеки род, на всяко семейство, на всеки конкретен човек в там, където благодатта му развива талантите като свидетел на Бога, както в духовни измерения, така и в света нашето свидетелство, и там, където имаме територии, които да стопанисваме – като царство Божие, на земни места. Това много пъти съм го говорил, няма нужда да го повтарям. И никого от моите синове в тайно не е бил ръкополаган . Това е пълна лъжа. И това между другото го знаят,и презвитери, че е станало не само пред архиепископи и епископи, а е станало нали…пред всички презвитери. Говоря специално последния път в чин, говоря – кардинали. Преди това, когато говорим – епископи, и архиепископи, за пастири, няма нито едно освещение в тайно. Ама нито едно . Такова нещо няма. Това е пълна лъжа.

Само това да покаже един човек, когато лъже многократно, дали е на Духът на истината. Но ясно, че не е.

Цветан Гайд: Вие си мислете на кой дух сте вие и на кой дух ще застанете. На Духът на истината, или някой, които … всяко второ обвинение се оказа лъжа. Така че няма такова нещо. Няма такива тайни посвещения. Всичко е било съвсем ясно. Разбира се, не сме се събирали целия събор, обикновено е в…както… Нали знаете как, нашите храмове нямат всички тези възможности, Но всичко е по-ясно, явно, явно. Сега да кажа, многократно той зад гърба ми и последните дни, той аз даже днеска го изобличих. Защото ние /не се разбира/ преди днешната среща. Заедно с архиепископите, той беше в /заличени имена/, не можел да дойде, ние го поканихме. Ние онлайн го включихме и аз го изобличих… /не се разбира/ какви неща говори зад гърба ми. Moжете ли си представите беше казал, вижте каква лъжа. И беше някой му е казал, че … защото той не идва на тези празници с почитането от скрижалите, че видите ли то… някой се е изповядал. Но това трябва да си помислят тия, които се изповядват при него. Не знам. Защото би трябвало да са тия, които са в чинове – епископи. Но бил му казал, че видите ли, аз съм взел толкова цялото време на говоренето и за това съм забранил и не съм давал на архиепископи и епископи да имат своя прочит. И пълно това е лъжа и епископите и архиепископите го знаят, ние спряхме и собствения си прочит, и на синовете ми, и моят, и кардинали, и епископи, и архиепископи защото много бяха желаещите от народа Божий, верните, които искаха да четат. И нямаше да стигне времето, даже тогава беше кът. Сега, когато аз съм разисквал заедно с вас след всеки прочит, кое какво значи. Мисля, че за всички е ясно, че това беше много полезно. Които са били, знаят. Той не е бил. И предишният път не беше. И знае. Сега това, че в началото съм имал някакво въведение, защото съм видял по-предишният път, че ако не дам тласък, това е като дарба, благодат на духа – да насоча като метод, начин на мислене, другото става сухо.

Цветан Гайд: Представете си, да бяхме почнали само без това, да бяхме почнали просто с прочит, трябваше да има нагласа, поглед, да видиме как да гледаме, защото с каквито очи гледаш на всяко действие, с каквито уши слушаш, може да приемеш духа или може да не го приемеш. И аз да съм говорил, не знам днеска, не знам вчера трябваше да е пуснато, но явно не са успяли. Трябваше тези 20 минути ли там, колко е в началото, което обяснявам дори да е повече. Но не е било 2 часа, както той твърди. Въпрос е, че неговото… вижте какво е му е отношението и това го разговаря с хората. И той казва,че е опериран и че той абсолютно, божествено неспособен за интриги, политиканстване. За политиканстване, както той казва, и лицемерие.

Много лицемерие, лицемерие, в неговото поведение и на жена му и изобщо. На дома му. Но пак казвам, само това го споменавам, нали, относно подхода и начина му на гледане. Но, ето, само тук искам да видя, защото ще почна ясно да говоря. А, проблемът му винаги е бил, и многократно знаят го епископи и други, това, че нещата се спускали. Спускали се, и тук даже тя го казва, Мария /заличени имена/, че иска да върне съборността.

Начинът на вземане на решения да не бъдат еднолични. Сега да кажа … нали …за тези еднолични решения. Да, има спускане, братя и сестри. Какво е това спускане ли? Ами някой от вас така ако искате да се постараете да видите, направете опит, въпреки че вероятно, някой ще казва ама това е православие. Но православието, нищо че се е извратило, ако видите назад във времето нали…как протичат нещата от една първична вяра и това, което изначално е било истинно. Вижте някоя икона на Събор на светиите или нещо от този род. И ще видите наредени там Христос, после, тримата любими ученици, след това 12-те, 70-те, след това други светии и така нататък и така нататък и така нататък.

Бе слиза всичко отгоре. Спуска се. И е верно. Отгоре, в смисъла, че от Духа, /не се разбира/ има йерархичност както знаем, и аз много пъти съм го говорил това. Това може да не се харесва на системното мислене в света, нали където е демократично, извинявайте, не се харесва там, където, нали те…сега говорят „прозрачност“, защото ще споделя какво имам предвид. Ние сме, вика „прозрачност“. Ще го кажа какво имам предвид. Всичко, което сме заявявали в Събора, че ще бъде, е ставало точно така. Всъщност, се е разгръщало, до съвършенство, развивало, и това е все едно /не се разбира/

Цветан Гайд: Но какво визирам във случая, когато говоря за спускане? Нещата не идват отдолу нагоре като решение, а отгоре надолу. Както от Христа Бога, така и за тези, които служат нали, под него в светата йерархия. Сега да кажа следното. Каква е силата на това? Така

е било, както ви показвам Моисей, Арон, който обаче и в Христа Бога го виждаме 0 любимия му ученик, след това двама, трима, на планината на Преображението. Изобщо след това са 12, след това са 70.

Това е принцип. Даже ще си прочетете, вие имат един цял псалм, който възвеличава и казва… посочва къде е благословението до века? И започва псалма „блажени, където живеят братя в единодушие“. Което по-късно го виждаме в Събора на църквата, в Събора в главните апостолски…ранната апостолска… ранните апостоли. Но забележете, продължава същия тоя псалм. „Блажени братя, които живеят в единодушие, защото там е благодсловението довека“. Но знаете ли как продължава?

„Както росата…“ и там, вижте си гоцелия псалм, или както се цитира, забележете „мирото, което капе по брадата на Арон“. „Мирото, което капе по брадата на Арон“. „Мирото, което капе по брадата на Арон“. Ще ви помоля пак да ме изчакате за малко.

Цветан Гайд: Та виждате конкретиката за „братя в единодушие“ не е, че бяха равни, защото това миро върху главата…защото… то се е стекло върху брадата му, но е било излято върху главата. Това е помазването на Арон. От кого е помазан? От Моисей. Нищо че му беше по-малък брат. Аз не говоря тук за малък и голям, но само ви показвам една важна подробност, че и в това нямаше равенство. Съборността не е вземане на равни решения, а между другото в единство и то под главата Христос.

Сега да кажа ясно. Разбира се, пак споменавам, което е много важно. Един голям проблем, който във времето – не мога да го пропусна, защото ще ви станат ясни много неща. Слушайте внимателно. Защо много неща съм вземал като решение последните години, без да сме го решавали заедно с архиепископите. Да, верно, това и те го знаят. По-скоро съм им го споделял. Естествено, обсъждали сме го. Те са казвали своето виждане и повечето пъти са ми съдействали с изключение на Ивайло. И ще дам няколко примера, за да разберете за какво иде реч. Как, кажете ми, да го обсъдят с… нещо с Ивайло, през годините, след като той има абсолютно различно мнение за много неща.

И давам пример, за да разберете. И да, смирявал се, е един вид са го спускали, но явно е запазвал абсолютно противоречие. Вижте това като се започне… най-пресен пример да ви го дам и в близко минало. Това беше относно ваксините. А вие не знаете какви битки съм имал с него. Вие не знаете дори, че когато… бях и в болница, правеше зад гърба ми неща. Това могат да разкажат кардиналите, синовете ми. Посаждаше пак съмнение и пак…

В най- /не се разбира/ моменти, когато бихме били уязвими, той е заставал против това, което Бог ни е задържал. Искам да ви кажа следното. Ако в случая, виждате …ние не сме в някаква голяма битка, битката ни е по-скоро атака на врага отвътре. В момента ние не сме атакувани отвън. Не зная дали схващате, не сме отвън. Отвътре има троянски коне. Отвътре има врагове. И това най-обича лукавия да прави. Но искам да кажа, че ако в такова време, когато ние не сме имали такива атаки някакви, отвънка силни.

Такива хора предават делото и всички вас. Представете ли си, ако ние имаме гонения, каквито имаха ранните християни, леле, тия ще ме предадат ей така, за да са със системата при първия най-малък натиск. Веднага ще ме предадат. Веднага. Ако не е нещо за тях си, нещо за тяхната си слава, че те са правдиви. Защото Ивайло може да е защитавал за разни неща, когато е бил нападан той, че и той…

Преди имало е такива моменти, че ето там и покрай жена си бившата му. И после и други неща, кои… Нали, кога трябва да защити собственото си служение. Да. Но имам предвид. Виждате, спрямо верните, спрямо, братята. Говоря спрямо, дори служението на рода Гайд. Защото е ясно това на всички, че много… Не, много, откровенията, които ни правят да сме автентични, да сме истински, това, което е от Бога действие, уникално действие, е дошло чрез мене, брат ми, чрез… и това, което в момента синовете ми се борят, утвърждават и надграждат.

Цветан Гайд: Но вижте има много други примери. Това е ясно за генерациите нали.

Това беше голяма мъка на Ивайло, защото изведнъж …не може да си кротува, не може при него да идват, не може да прояви нещо, което всъщност е дреха, която той не я попълва със съдържание, говоря като архиепископ. Изведнъж нещата станаха други. Генерациите промениха пейзажа. Промениха, защото дадоха възможност на млади хора да станат служители, свещеници. Както във втора така и в трета генерация, което обаче, ние сме видяли, че работи. Когато човек е служещ искрен, отдаден, това го разгръща и развива. А не да бъде под някакви синодални старци. Независимо дали е Ивайло или който и да е друг. Както и да е, връщам се по тая линия.

Това той не приема, но аз казвам, там, по време на пандемията, дори когато след това, тя беше вече намаляла, опитите, нали, да остане всичко само онлайн. Аз съм се борил за следното. Той ми спори, че в никакъв случай никой не трябва да идва и нали…някакъв страх. Което аз му бях казал, то беше много важно. И това беше от Бога, аз съм го говорил, че много по-важно е и духовното и душевно здраве, защото ти можеш да се забиеш в къщата си, да се пазиш от вируса, но ако ти нямаш устойчивостта, вярата, че Бог е с тебе и те пази, и те съхранява, ти ще се разболееш от много по-страшни неща. Както и се случи в света? Няма какво да говорим за ваксините, то е ясно.

Но той в какви неща ме е вкарвал. Дори когато ме е обвинявал. Аз съм бил в молитва и за една сестра, когато беше много много голяма криза. И той ме обвинява, че аз съм виновен за това. Въпреки, че там се случиха неща малко с Мариям, дето говореше за гърба на брат си Моисей. И знаете какво се случи, че проказа я хвана, в случая имаше удар върху човека, който правеше това и Бог му показа милост.

Цяла нощ съм викал към Бога. И Бог я спаси тая жена. Но една от причините беше, че той месеци наред си хортуваше с нея, с нейни оплаквания. И после ме обвини, че аз съм виновен за нейното състояние на противоречие, което той беше посадил. Както и

на много други хора. Нали ние говорим нещо, той ги дръпне… „абе не е баш така“. Да омекоти ужким нещата. Той така ги представяше нещата, но всъщност създаваше противоречие, че има една друга гледна… Че човека може малко по-иначе.

Че не е баш прав, кардинала. В началото така „не е баш прав“. Сега казвам и директно, антихрист че съм. Мисълта ми е тази, че това са много други теми.

Цветан Гайд: Да не говорим за Родов Завет, да не говорим за много неща. Аз, ако трябва да го реша с него. Как да го реша с човек, който няма визия от Бога? Няма визионерство, няма да търси как да разгърне царството. По онова време той, пък и до късно и до скоро, и както казвам, той си търсеше, нали казаше, че той не може – ако не отиде в Турция, ако не се движи… Нали. Няма лошо за това нещо. Обаче, винаги е било за сметка на служението. Аз съм се борил и синовете ми са оставяли… никаква ваканция през много дълги периоди от време. Когато другите ходат някъде, и всеки един от вас, няма лошо във това. И вие сте жертвали. Нали защото тя тука ми пише нещо, нали какво са жертвали и край. Ами, айде, помислете. Това е безсрамно. Но имаше и такъв момент. Но няма няма значение. Тук е просто… Гнусна работа бе? Но, мисля, искам да кажа, че… как да говоря и да обсъждам с такъв човек, пак, ако са били някакви ощетени от всичко това състояние и положение, това са архиепископите, най-вече архиепископите.

И други, и други покрай този лош пример, винаги че има някаква и друга, друг вариант, не да послушат хората, щото послушанието води до изцеление. Тая вяра, която е живителна, силна, могъща. Ей такива едни винаги, винаги вратички, Това е било зло за много хора – и малки и големи, но казвам за ощетяването на архиепископите, защото… нямало е как… аз, ако не мога да ги събера тях двамата, един вид него да го изолирам нали. Но това е голям проблем винаги. И те го знаят. Те ще го кажат. Така че, това е спускането на неща. Но това е съвсем нормално според начина по който Бог действа. Пак казам. Съборността не е идеята на някаква отдолу демокрация, а обратното, отгоре надолу. Винаги е спускане.

Божия Дух и надолу, нали разбирате, действа чрез един-двама, за това дадох примера за Моисей и Арон, чрез няколко души, чрез група, както бяха апостолите, така е било винаги. Няма такова нещо „дайте сега заедно да го обсъдим“. Кво да го обсъждам с Ивайло, той не е имал разбиране за нищо, от това което говорим. Кое от тия неща той бил двигател на тях? Нито едно от тия неща. Нали ви казвам, освен емоционални неща или нещата, които е бил поставен в храма, но не е вършил. Не говоря за раздаването на причастие, но това, което е трябвало да освещава. Пак казвам вероятно, в стремежа си да каже проблемите, не искам в никакъв случай да кажа, че нищо от Бога не е било в неговото действие. Не, разбира се, че е имало действие на Духа, особено когато е бил в тая наредба, в която е бил поставен. Чрез нас.

Цветан Гайд: Който е бил поставен чрез нас, Божия Дух, и където искрено е заставал, да… Божия Дух е действал към всички вас. Аз не твърдя, че всичко при Него е… Не, аз казвам кое е причината за действието добро – благодатта е свързана… Тая божествена наредба, в която той е бил. Без тази божествена наредба, не се заблуждавайте – Ивайло няма благодат. Нали емоционално така, може така да го погъделичка. Временно, това е като да поливаш пустините. Нали пустинята на човешкото плътско мислене. Колкото и да я поливаш с емоционални хапки и сладникави неща, общи приказки, защото той нали  това е, трябва да го кажем, принципно …такива неща – по принцип – не работят. Не работят. Трябва да има определена пътечка. Определена методология. Това, което той в чата си нарича стратегическо мислене, че той нямал стратегическо мислене, ами – да имаш. Аз нямам човешки стратегии. Той вероятно, ето това, че му видях, че с една дума. Всичко, което съм го изграждал, е стратегията. Един вид моята как да владея. И как да положа Гайд да бъдат над другите. Това беше в главата и на фарона, който не вярваше на Моисей, защото мислеше, че иска да му вземе царството и това беше причина Бог да му закорави… начина, по който Бог му закорави сърцето… че той гледаше на Моисей като на някакъв хитрец. Не можеш да разбере, че зад него наистина действа Божия Дух. Това е проблема и на самия Ивайло. И на Мария. Той ги гледа нещата като схеми, като някакви стратегии. То има стратегия, ама не е моя. Няма виждане, няма вяра в това, което Бог действа. Чрез нас толкова години.

Цветан Гайд: Това е проблемът. Това е проблем и на тия, които са плътски и няма да приемат и ще си отиват и ще си понесат… за съжаление. Но тия от… от тия, които имат Христовия ум, говорят както са наречени овцете на Господа, нали както пастиря уманесоу – умът на овцете на Господа е Христос, те няма да се заблудят. Те ще разпознаят, те познават Гласа на Бога. Вие добре познавате гласа на Бога и, които познавате гласа на Бога, много добре ще разберете за какво идва реч. Сега, защо семейството? Защото ще ви кажа, каква е причината, и нещо много важно да кажа, каква е причината, понеже тука се говори даже и за парите, финансите и това, което давате, видите ли, така беше. Сега няма дословно да го чета. Вие можете да си го прочетете. И да видиме… Където дословно… Просто не мога да го намеря сега точно. Че едва ли не нали – парите отиват при нас и така нататък.

Искам ясно да заявя отново. Много ясно. Братя и сестри. Каквото вие давате като приноси, всички Вие давате приноси. На кого ги давате? На мене ли ги давате или на Бога? Давате ги на Бога. Сега няма тука гледам някъде /заличени имена/ е говорила. Те… години наред, нито нищо приноси давали нито нищо.

И не само това – болки страдания. Ние сме отивали да я лекуваме – знаем в какво състояние е душата и тялото. Няма да коментирам, че е била за срам и за децата си и така нататък. Няма да коментирам това. Изобщо. Но искам да кажа следното. Вие на Бога ли ги давате приносите или на мене? Ако ги давате на мене, наистина, престанете да ги давате. Но вие ги давате на Бога. Когато човек даде принос на Бога, не си търси това, което е дал на Бога, след това – ответно какво се случва с него. Защото давайки го, ти забравяш за това, защото си го дал на Бога.

Сега друг е въпроса, че аз наистина отговарям и с душата си през вечността, не само в тоя свят. С душата си през вечността отговарям как управлявам ресурсите на Събора. Да ще кажа, защо се управляват… нали тук това, което е лъжа, но както всяка лъжа съдържа определена доза истина, която е извратена. Ще кажа, след като бяхме в големи притеснения и гонения, след като почина Стефан …кардинала, ние регистрирахме църквата. Сега да кажа – в тая регистрация нито един нито от свещенството ви, нито архиепископи и епископи, нито Ивайло, никой не фигурира в тази регистрация. В този смисъл сега ще кажа. Всичко което ние правим е пред закона, защото то си има законови наредби, каквото има като приноси, като подобни неща, това е по един или друг начин абсолютно законно, правдиво, честно. Според казам, светските

правила. Да, оня период от време – ние, семейството ми, синовете ни, изградихме това, с много битка, с много благодат и милост от Бога, да се създаде и на земни места, да има юридическо лице църква.

Цветан Гайд: Сега вие представяте ли си какво щеше да стане, ако в това беше примерно Ивайло или едно време /заличени имена/. Е, ние за това сме го направили да – семейството ми да бъде, защото знам, че няма да може да стане. Няма да го допуснем. Но това не означава, че не е абсолютно прозрачно пред законите на страната. Навремето ни, хулиха, знаете писаха и разни такива… същите такива… От дакашовите записи, ние се бъзикаме като акашовите записи на ню ейджърите. Дакашовите записи, дето толкова зло сториха на много други хора, убиха вярата и душите им. Някои хора пострадаха и душите им. Говоря за обсесии и много други неща, но мисълта ми е. Тия, които са николаитите, точно тия вероломците, за които в словото пише, че Бог със меча си ще воюва срещу тях. Та имам предвид. Писаха и до прокурори. И какво мислите?

Че ако ние сме били нещо нечестни, чисто като законни неща, нямаше да ни смачкат. Не, че и /не се разбира/. Не, че и законието в днешно време като гледам какво беззаконие се шири просто да ги кажа. Вие виждате какво става в цял включително в българската система, но ние сме се стремяли, казвам ви го, чиста ми е съвестта пред Бога, но казвам, пред никого не се сърдете, пред никого от вас не дължа отчет как управлявам тия средства. Защото отначало сте наясно и сте били наясно, че каквото дадете, за Бог и Неговото дело.

А ако е някой друг чиновник, разбирам, но този, чрез когато е дошло слово до вас, спасителни действия, благодати, и включително – цялата йерархия и действия на Бога, някой да твърди, нали да казва „ама аз искам“… Ти какво правиш ? Ти ако ми доверяваш душата си, и вярата си, ако – говоря доверие в учение, наредбата – това, което сме изграждали години наред, ми ти това си приел? Ако си приел, защото явно Ивайло /заличени имена/ и семейството му не приемат изобщо да бъдат управлявани от Божия Дух, който е действал чрез мене и чрез Съборното начало, и йерархията в него.

Цветан Гайд: Но ако ти това не приемаш… То другото… Какво да ги говоря? Да, аз управлявам, да, точно така и с кардиналите, това е наша задача. Да управляваме и във външния свят, и във вътрешното пространство на Събора. Това е нашата задача, това е тежка мисия. И ние сме се поробили на това. И ви казвам, всяко нещо е според Божието намерение и цел. Има определена задача. И ние знаем за какво всичко отива и каква е целта му. И какво е предназначението му. И какво Бог ни е призовал. Да, нямаме отчет да даваме.

И защото това, и самия Ивайло знае, че преди много време, ама много време, това беше пред архиепископите, аз заявих, че желая да управлявам, че не мога да разгърна нещата, ако не управлявам. Аз го говоря, това съм го говорил по това време, което един от големите дялове, имаше един период от време, в началото, на това, което влизаше като възможност, включително пари, които след това отидоха за /заличени имена/. Целия ремонт. Не говоря за светините, които днеска са взели. Говоря, че това беше порутено, в много отношения. И се вкараха много големи пари.

Ако ги видиме в сравнение, особено с девалвацията на лева, от тогава до сега, сега пари биха били стотици хиляди. Мисълта ми е, то е било с пари и включително мои. Имаше един период от време, когато аз самия ходех в чужбина, жена ми знае. И взема някакви неща в турнетата, в оня период от време, преди със съдебни дела, да успея да си върна това на баща ми нали – горите и магазини и така нататък, и да мога, и да имам собствено препитание. Но ви го казвам, ходихме там и се връщам и парите, които съм спечелил, много малка част отиваше за нещо друго. Отиваше главно там за зали, когато едно време се даваше. Дори и други неща. Включително една част, отиде в първият храм, който беше и още на Московска, което ще се разгърне. Говоря малкият параклис в голямата стая. Всичко съм го оборудвал със собствените пари. Аз съм го започнал така всичко. В този смисъл, това е смешно, аз управлявам това, което така или иначе Бог ме постановил и ме е поставил да градя. Това правят и моите синове и след мен. И така ще бъде.

Цветан Гайд: Друго би било означава разцепление. Ако това не съм го постановил от Бога, представяте ли си ако аз нещо ще отида, погледнете какви, какви… театри и какви баталии биха настанали, нали да ви кажат архиепископите, колко се разбират с Ивайло и така нататък. Нали… няма да ви го описвам какво би станало. Така че функцията на кардиналите е конкретно, точно свързана и специално с администрирането и във външния свят, и юридическо, и всякакво – нещата, които правим. Включително, понеже има разни подмятания, когато… ние никого не сме задължили да прави бизнес някакъв с нас. И ние сме направили и братство, знаете там има… Мистерион, едно от звената на братството, не Мистерион, извинявайте. Мегидион. Ама никого.. Всеки може да си прави каквото си иска с когото иска и както. Постановили сме още навремето в йерархията, но сега, особено във времето се разгърна, понеже дойдоха и икономически кризи,и много други неща. Много хора ни търсят, защото искат съвет и искат да правят бизнес. Включително с братя или сестри в Събора. И ние в това също управляваме и като вкарваме собственото си име. Собственото си участие /не се разбира/. И това е определена цел. И това е в помощ, в благодат, ама никого не сме задължили. Ако някой не иска… Ако някой каже, че е бил натискан или някаква такава мерзост, направо да си ходи. Не ни трябва такъв лъжец? Истината е, че никога не е имало някакъв натиск в каквато и да е посока.

Казвам го, защото вероятно и такива ще почнат да говорят и такива лъжи. На нас от Събора хората са казвали „искаме там да направим“. Ние сме казвали, какво да бъде. Има насока, управление, защото царството на Бога е и на земни места, територии. Говорил съм го като анклав. Ние създаване защитени територии, които отстояваме интересите на родовете и семействата. Има хора, които си направиха собствените такива в Събора структури.

Нямам против. Даже Ивайло участва в такава. Без да ни е питал. Нямам против. Някой някога да го е натискал. Да, ние сме следяли нещата, защото имаме грижа. Ще кажа защо? Защото ако някой пострада без нашето управление, нещо се случи, и идва при нас… Някой нещо си направи заедно там, после като се… рухне, къде идва? Идва при нас, да се молим и да им даваме съвет. Ама следварително. Това ние сме казали. По- добре някой предварително да дойдат. Ние ще им даваме съвет и ще участваме в управлението.

Това мога да ви кажа по тоя въпрос.

Ще ви помоля за така малко, защото, да ви кажа, пия много течност и сещате се. За това потърпете. Просто имам нужда от течност, защото съм в битка, която е с духове.

Цветан Гайд: Мога ли да продължа ? Чувате ли ме ? Искам да кажа.

Тука виждам Ивайло се бил смирявал, а бил много пъти неоправдаван и т.н. Не знам в какво е бил неоправдаван. Някой да каже. В какво е бил неоправдан ? Може би е бил изобличаван и то на общо, подобно както и дъщеря му се почувства изобличена. Аз съм говорил в събранието на всички … срещу зли модели в живота и на всеки един. Къде е бил ? Някой да каже кога е бил неоправдан ? Не се е смирявал. Ще ви кажа – снишавал се е. Това го имаше навремето- Тодор Живков нали беше казал по време на перестройката – „дай да се снишим, да мине бурята“. Буквално се е снишавал, защото истинското смирение в мир с Бога не е проблем. Аз не съм проблема. Проблема е моя Бог. Бог, който е десйтвал в живота ми. Той не го разпознава. Окей. Не е окей. Аз знам, че не е окей. Целта ми е. Това не е смирение, това е снишаване. Сниши се и после пак – зад гърба. Сега тук говори за диктатура. Не знам. Някой от вас, искам да ви кажа, това е за това /не се разбира/ желая. Вероятно ще е тежко. Ще има раздяла, но аз не искам никого да задържам. И никого не задържам. Ако искате отивайте при него, правете си, който иска от вас събрания, нали. Но аз ще ви кажа, на времето Дакашеви и другите Николаити. Известно време се събираха /заличени имена/ така и то през цялото време нищо друго не правеха, освен да дъвчат, какви сме били лоши ние. Нямат развитие.

И накрая се разпръсват. По света, в България. Абсолютно разпад. Тотален. Аз не виждам, какво могат да дадат в момента. Кво ли ще даде Ивайло? Нека опита. Аз го казвам, погледнато в конкретика, но аз вече го говоря от духа, че духът се оттегли. И това е когато застане пред Бога да го видиме, но без това, което е йерархията и без това, което е Божествения ред, което го е защитавало и му е давало благодат.

Цветан Гайд: Но е много, много гадно което тук се говори, че в изповедта неща се разнасят и за йерархията и може да бъдат използвани за компромат. Никога не сме използвали компромат. Пред кого? Това ми звучи и пак дебърски истории, там, Гешевски неща, разпращане на някакви … все едно… не говоря срещу Гешев или за Гешев, просто споменавам все едно гледам, новините.

Какъв компромат? Кого сме компрометирали някъде, сме публикували нещо? Има се предвид друго. Тия хора са винаги живеели в тайно. Особено относно тия дела, и никак не им харесва, когато йерархията всъщност е загрижена за хората. Да, нашата работа както казах в началото, да наблюдаваме развитието на хората, защото за нса, наставниците не е просто да ходиш на църква, просто да се числиш там християнин, или да отидеш да помолиш Бог да те избави, а всъщност е ученичество. Затова не сме и много на брой, защото ние сме ученици, последователи. Ние се учим да живеем в Бог и Бог в нас и чрез нас. Това не е лесно. Никога не е било. Леко е и лесно е в смисъла, както Христос казва, Божията благодат. Но не е лесно човек да превъзмогне плътта си и да излезе от системата и наистина да бъде в Божието присъствие, да бъде в системата на царството Божие, защото промивката на мозъка от този свят, това което е нагнетявано, е съвсем различно.

Не е лесно да се съпротивиш на собствените си идоли, на собствените си грехове, на собствените си глупости, на собственото си честолюбие и плът. За Ивайло вече е невъзможно. Той си го е прегърнал това тотално. Явно и семейството му. Те са си Ахав и Езавела. Тоя дух внимавайте и другите. Църквата не е място на кариерно развитие. Може би и това е големия тормоз. Не е място, където просто човек…а е да е полезен, функции да има.

Не знам какво му е отказано Ивайло да функционира. Какво му е отказано да послужи на другите. Но той очевидно неговото разбиране е да служи да събира… агитки, да събира /не се разбира/, да събира хора – хора, които са с него съгласни, а не са съгласни с мене. Може да видите кой гради и кой руши. Но пак казвам, всеки ще си избере. Аз не съм съграждал агитки. В момента разкривам какво е състоянието на Ивайло и семейството му и каква е целта на сатана. Сатана иска отново да воюва срещу това, което Бог изгражда през годините.

Цветан Гайд: Това е точно Николаитска работа и на Духа на Езавела и Ахав. Това са си Духове, които винаги се опитват отвътре, както в Откровение на Йоан. Много ясно е казано. Сега след малко, ще кажа няколко неща за финал. Защото в този момент нещата са ясни, за тия, които са откъм Божия дух. Така че, тая манипулация, че ще имаме някакви… Ето… Нали един вид компромати. Какви компромати? Не е проблем човек, че е паднал, или…казва го… той става. И кои са компромати?

Може би компромати си има предвид. Ето, компромати, в случая, че съм пуснал на всички вас да видите нашия чат. Да, това го компрометира. И не само това. И това, което ви казвам, през годините се е случило, да, това е компромати. Но компромат в какъв смисъл? Това са термини от света – в случая това е изобличение… компромат. Все едно документи някакви. Вадя ли документи. Просто е мръсотия, това е абсолютно светски модел и гнусота. Сега искам да кажа и нещо което е уникално, но има поука важна. Трябва да ви кажа, братя, удивих се на нещо следното.

Отново се удивявам. Удивих се, защото съвсем… днеска го разбрах, което не го знаех. Архиепископите ми го казаха, ето, вижте как… Между другото, някои от вас знаят, че понякога последен научавам неща. Някой страдал, някой имал борби. Помните. Аз съм го казал и на архиепископите. Даже и понякога съм се… е така…думата е… съм им правил… внимание… забележка, aко щетe. Както искате Нали. Когато късно разбирам и епископи и други – за неща, които са проблеми. Аз понякога съм разбирал с месеци, с години по-късно за проблеми. Даже ми е мъчно, защото не съм могъл да се намесвам за неща, които са били от жизнено важни. Неща, жизнено важни за семейството, за сина, детето, за дъщерята. Други такива неща. Но не го казвам като укор, просто обяснявам, че понякога, не понякога, но най-често научавам за неща, много най-късно. Други са клюкарите. Нали… на Събора. Но научих това вчера, което ме удиви. Има хора, архиепископите даже, те ни казаха, че са учудени за как възхвалява и Мария, пък и Ивайло възхвалявали представянето на книгата и музейната експозиция в Ларгото, Тодор и Боряна, което имаха.

Възхвалявали ето „Божия човек, Божия Дух в /не се разбира/, какви неща – ето, успешни били в света и в бизнеса. Ето това е модел от Бога“. Това го заявява Мария. И това /не се разбира/ защото аз не съм бил. Те ми го казват, защото са учудени, защото виждат нещо, което е нетипично. Ивайло никога не сме го чули да казва за който и да е от свещениците, камо ли за мене, да похвали да каже „ето, това е Божия дух“ нали. „Ето как Бог действа и какви неща прави“. И аз.. Може да е било някога, съвсем в началото, когато сме започвали и когато така не е в това неверие и абсолютно недоверие във всичко, което правим. Но това е друга тема. Но аз от много години това нещо не съм го чул за никой. Кво се оказа обаче? Това е много интересно. Въпреки, че ние сме били постоянно от самото начало, а и преди това, заедно със синовете, в редакции, в насоки на книгата, Оказва се, че Ивайло също е имал, не архиепископите, а Ивайло специално, може би по линия там на това, че са в един диоцез. Нямам против това, но вижте какво ми прати /не се разбира/, не. Няма някакъв проблем. Кво като е показвал някаква чернова или някакъв първичен материал и той да погледне, то няма лошо. Аз не го казвам. Нямам ревност за това. Но се учудвам, забележете. И той „имал и дял в това“, един вид казвал е това на архиепископите. Аз това не съм го знаел изобщо, това, толкова… Сега става явно, днеска го разбирам, буквално като разговор имаше с Ивайло и другите архиепископи, че видите ли – той давал насоки. Тоест той си го чувства, че той има труд в това.

Цветан Гайд: Аз само задавам един въпрос. Какъв, по-точно, принос има и какви насоки е давал в древната реч? В кое от тия неща, които не са дошли чрез рода Гайд? Кое по-точно? Значи едни неща може да се приемат, чрез служението апостолското, което иначе той отрича. Аз съм антихрист някакъв, съм поставил вместо Христа себе си. Нали. Вие преценете, ако е така, бягайте далеч. Но мисълта ми е тази. Но иначе участва в нещо, което очевидно е продължение, то… нали, както поредицата „Тракийското Писмо Декодирано“, във всичко това.

Аз това го виждам като някаква ревност и завист и дори стремеж към наследството на рода ни, което е Божие наследство. То не е мое. Ние сме само видимата част, както е бил Бог на Аврам, Исак и Яков. В наше време, нали Бог действа чрез един народ, конкретно нещо да извърши. Това е пророкувано и то е станало. И ще става и в бъдеще. Но имам впредвид нещо такова, и изведнъж, някой значи му харесва част от наследството, но не ги харесва самите хора, чрез които идва това. Значи, им харесва това, което е дошло чрез нас, но ние не им харесваме. Значи, ние не им харесваме, ние сме лоши, но това, което е дошло чрез нас, е добро. „Може ли доброто дърво да дава лош плод или лошото дърво да дава добър плод“? Това са думи на Христос.

Задавам го въпроса. Може ли злото дърво да дава добро или доброто дърво да дава лош плод? Не, не може. /не се разбира/ Христос. Значи как може добрите неща, които са следствие на служение, дело, много години, и изведнъж някой да му харесват, и даже да искат да участват в тях, но да не харесват тези, чрез които това е дошло? Сега въпреки всичко, знам, че и други ще им направи забележка, но ми беше скръбно и да науча и за това, защото ми го казаха епископи, и защото не искам горчивия корен да се разпростира другаде. Затова го казвам, за да вържа тия духове, тия демони, за да може Божия Дух да ви защити, да разделя плът от душа и дух. Но ми става много скръбно, когато след вторник обръщението, не пред мене първо, а в събранието си, Боряна, която е споделила с Тодор, те са били заедно, е била огорчена, това са думите, от това което съм говорил във вторник, и сега искам аз да поправя някои неща, ако имам недоразумение, ще ги кажа. Въпреки, че аз прослушах, не можах да намеря някъде такъв проблем, но все пак да стане ясно. Но проблема бил, първо, и те са били поправени от епископи – /заличени имена/, че първо за на да не е лицемерие трябва пред мене да се каже, после добре е в случая да се каже и на епископите, които са в едно тяло, защото щом е дошло до тях и те трябва да разберат какъв е проблема. Но мисълта ми е тази – това е един доста важен симптом, и аз го правя за да опази Тодор и Боряна и други – да опазя. Не го правя нещо да нараня някой. Но да, това е заразно и опасно.

Цветан Гайд: Но огорчението било, и аз все пак искам и да поправя, ако някой е бил в недоразумение. Защото от това идва огорчението. Че едва ли не е излязло, че ние сме написали книгата, а те под диктовка я продължават… Т.е. Един вид, това е мой труд и на кардиналите, а видите ли, те са само опаковка. Т.е. само… /не се разбира/, веднага коригирам. Аз съм казвал съвсем друго нещо. Аз казвам следното. Първо, ние сме участвали в редакция и насоки конкретно, особено богословски, особено това, което е необходимо, като прицелна точка. Това е абсолютно ясно. Но да, ние не сме намирали точните артефакти, които те са издирвали, са работили действително… Действително като пчелички, нали. Но служещи на пчелата майка, която е Божия дух. Уточнявам. Не са го правили за мене, вярвам така, че те го правят за Божия слава, не за себе си. Но мисълта ми е тази, нали че… Това е тънко да го обясня, но е важно. Аз го заявих за слава Божия? Че всички вие сте писмо на Божия Дух, но това писмо е и за наша слава, защото за мене няма по- славно нещо от това да видя продължение на делото ни чрез вас. Т.е., /не се разбира/ , не че се правя на велик.

Няма нищо по-добро от това да видя всеки един от вас след време да бъде както пише

„всеки ученик като се усъвършенства, ще бъде като учителя си“. „Като учителя си“ – става дума да постигнем неща. Самия Христос казва, делата, които върша аз и вие ще ги вършите и по-големи от това ще вършите. Това е продължение на тази приемственост, това е такава благодат. Аз това имах предвид. И другото, да, отдадох славата на Бога. Защото между Събора не е прославата на човеци, а на Бога. Дори и когато става въпрос за Стефан, не случайно изображение има – той е образ на служител. Светец, във който е действал Светия Дух. Във всяко наше действие е това. Така че плод и на самото вдъхновение на Боряна и Тодор идва от нашето служение, дори от проповедите, дори и от обръщенията към Събора. И много лични разговори, които и преди започването на тая книга, аз съм свидетел, и съм им говорил, в това дело продължиха включително в редакциите и в насоките на самата книга. /не се разбира/ кардиналите – Георги и Натанаил. Казвам го, за да няма объркване. /не се разбира/ че истински автор е духа. Особено когато става въпрос за такива свещени текстове, за свещени дълбочини /не се разбира/… всъщност събора, ние трябва да разбираме /не се разбира/ казва, че пророците … автора, който е писал чрез тях е духа, въпреки, че те застават с лицето си. Това трябва да го разбираме /не се разбира/. А когато аз го казах в конкрет… конкретиката……това е…/не се разбира/ Тодор и Боряна не могат да заместят онова, което е било изначално. Те са продължили /не се разбира/. Казвам го, за да няма огорчение. /не се разбира/ пред Бога, в храма ние заставаме със самочувствието на Божи синове и дъщери, служещи на целите на Царството Божие. Това е нещо различно. Но ми звучи смешно, за което казах и за участието на Ивайло. Сега…един завършек, защото целта ми е да опазя всички вас. Понеже и Боряна е казала и нещо друго, и това ми го казаха хора също съслужители, които даже са застанали в някаква позиция, но имат… Не, не че се е говорило нещо лошо, но те също са във… така пак в една грижа и вие знаете, че всички си служим един на друг като се изправяме или допълваме. Да, тия, които са при /заличени имена/, не при /заличени имена/, а в това събиране много добре знаят, че даже в формата, който го имаме там. Това е целта, когато Духът се движи чрез всички, ние имаме допълване в определен контекст. Това е голяма благодат. Това. Боряна е казала – това е контекст. Сега, дали точните думи е казала, не твърдя. Но също не искам тука да излезе, че нещо клюкаря… Това не е било изповед, не е било… то е било сред хора. Даже в момента не може да се сетя на кой го е казала. Но това достигна до мене. В крайна сметка към ние сме малка общност. Сега това може би за тях е шпионаж. Ама това е полезно ние да надзираваме, защото мога да кажа сега тия думи, които са спасителни за всички ние. Включително и за тези, които са в случая намесени в ситуацията.

Цветан Гайд: Та става въпрос, думите са следните. Че видите ли някои млади момичета не…не искали да учат? Забележете. Не искали да учат, защото… взимали пример от жените на младите кардинали, които не работили. Нищо. А си гледали… /не се разбира/ казвам точни думи на Боряна. В смисъл… Не твърдя, че това са точните думи, но контекста е тоя. А ако случайно не е този контекст… /не се разбира/ това е дошло до мен. Мене ми е важно да поясна някои неща. Ако случайно не е това, бъдете сигурни, ще дам думата да каже нали…когато и да е, да каже. Да, друг ми беше контекста. Нямам против. Но понеже в момента шават разни духчета, и това са духове, които на много места се опитват да атакуват и да рушат, и да разклащат, а ние трябва да стоиме в основата, трябва да заявя следното. И това е в полза на всички.

Вижте първо, снахите ми, те са завършили, т.е. са научили висше образование, а четвъртата ми снаха учи в момента. В смисъл, тя не е завършила още. Т.е. това не е така. Т.е. това са момичета, които са следвали висше образование. Първо това да кажа. Второ да кажа, че те сега си гледат бебета. И даже ще кажа следното. Те и работят в момента, защото много ценна и полезна работа вършат в Богари. Малкото време, което им остава от, от тоталното отдаване за семейството, за детето, за децата и така нататък. И малкото останало време те го влагат пак в служба на Събора на делото. Та са изключително полезни, благодатни, не им правя четки, казвам го, защото са отдадени момичета.

Сега да кажа следното. Нали говорим за примери. Пак казвам, никого не искам да обидя, просто казвам неща, които са изключително ценни и важни за младите жени в Събора. Да кажа, модела на семейството на Тодор и Боряна… имам предвид. Говоря за конкретно нещо от тоя модел. Както съм ги заварил откакто са дошли в Събора, както са дошли. Жената да пътува на хиляди километри или стотици километри в чужда корпорация, в сблъсъци, в жестоки борби, които и тя е свидетелствала. Сред чужди мъже, сред всякаква друга сган, децата ти и мъжът ти да са хиляди километри или стотици, когато е по-близо, иначе на хиляди, и децата ти да не можеш да ги гледаш или да ги гледаш много рядко и трудно, искам да кажа, че това не е модела, който ние можем да препоръчваме. И казвам – не го препоръчвам. Сега това, че Бог е имал милост и има милост. Това е второ нещо.

Защото ще ви кажа, човек следва този модел, не е заварен, нали – както са Тодор и Боряна, а следва този модел, гарантирано ще му се разсипе семейството. Както може да видите в света, какво се случва с такива семейства, в които се разделят на хиляди километри деца, жени, мъже.

Гарантирано – следвайте този модел, гарантирано разрушение на семейството. Даже ще кажа нещо, без да навлизам нали…в измерения на изповеди, но Боряна и Тодор знаят – че те, когато срещнаха Господ, чрез моето пратеничество, лично чрез моето пратеничество, те бяха пред разпад на своето семейство. Тотален разпад. И всъщност Бог ги спаси и избави, точно поради това, че Бог имаше милост. Сега това, че това е благодатно и че Бог те устояват и го правят и те го заявяват в името на Божиите цели и в името на божиите цели, и в името на…ресурси, които могат пак за… човешки или други, всякакви… за Божието царство, това съм съгласени и ние ги подкрепяме… аз…много пъти съм бил в молитва за тях. Всякакви неща, когато са ми звъннали, че има проблем, че има битка, съм заставал пред невидимите. Това никой не отрича. Това е абсолютно така. Никой не казва нищо спрямо семейството Тодор и Боряна /заличени имена/ и децата им. Но казвам, че ако това някой го мисли за модел, е в голяма заблуда, много по-добре е, вие, младите жени, когато учите, първо да си завършите, защото и като станете майки, е важно да имате подход, за да учите мъдро. И възпитавате мъдро децата си. Т.е. образованието не е само за да отидеш да работиш в компания или да правиш кариера. Образованието от всякаква гледна точка, то е най-важно, за да възпитаваш умни деца. Това е изключително важно. Така че това е безценно. Разбира се, ние сме казвали, ние не го наричаме кариера, но когато братя и сестри или семейства изграждат семейни бизнеси, изграждат територии, в които жените и мъжете, заедно – в определени посоки работят – това е изключителна благодат. Това, когато човек го достигне, ете това, е добър модел. Ете това, е добър модел. Казвам ви го, защото примера е много важен. Примерът може да се превърне и във вреден идол. Добрият пример, е примерът, който Духът ни дава. Казвам, може да се превърне в идол. Не твърдя, не – всеки да внимава – думите, които казвам, са точно каквито ги казвам. Не такива или онакива, а каквито ги казвам. И ясно пояснявам, какво имам предвид. Това исках да ви споделя, но… някакъв момент, просто се отплеснах, но беше ми много забавно, като разбрах тая подробност за участието, „участието“, в кавички, на Ивайло /заличени имена/ в книгата. Просто направо съм удивен, но не в смисъла на чудо, че виждам, не е учуден – като чудо, направо не и удивен в смисъл дивно, божествено, не знам как да го кажа. Покрусен! Оставете ми само две минути още, само да видя, самода видя към един завършек за тая вечер. /не се разбира/ да не ви лъжат, че е доносничество когато, дори в тия седмици, месеци, ми се обаждате и ми споделяте какво ви е /не се разбира/. Това не е доносничество. Това се нарича семейство. Но семейство на Бога. Ние сме семейство от семейства?

Цветан Гайд: Не е доносничене да си споделям битките и какво ни нападат силите. Аз никога не съм възприемал за доносничество, когато някой от братята ми, синовете ми, извинявайте, е споделял за проблеми във времето. Дори като малки – проблеми на брат си. Това не е доносничество. Въпроса е с какво сърце го прави. Това не е топене на другарче.

Не е шпионаж, когато наблюдавате братята и сестрите ви къде падат или стават, или където те не искат да си кажат тайните грехове или тайни дела, и вие ги споделяте на тези, които може да се погрижат, където се чувствате слаби, вие да заявите, или където не знаете какво да направите. Това не е доносене. Никой да не ви лъже. Ние сме семейство. Какво доносничене е това. Това е нещо, което внушават сега и ще внушават. Няма нищо доносническо в това. Има лицемерие там, тия дето те си, като хлебарки, нали се събират, но имам предвид, не говоря за това. Не е доносничене, когато ние заявяваме разни истини, които са се случили. Казвам го, защото последно време виждам много хора, които много време таят неща и не смеят да ги кажат, за да не ги обвинят в доносничество. Неща, на които са свидетели, които са чули и видяли, и се притесняват. Да не би да ги изкарат доносници. В този смисъл, престанете с това. Това не е достойнство. Не е …един вид. Ние пазиме достойнство един на друг, защото заставаме всички пред Бога. Бог е пазителя на нашето достойнство. Нашето достойнство не е като човеците на тоя свят дето да не им се разкриват кирливите ризи. Ние между нас няма къде да имаме компромати. Защото ние по-начало сме решили, че сме компрометирани, сами по себе си грешници. И сме отишли при Бога, защото достойнството не идва от самите нас, а от Бог между нас. Бог спрямо нас, Бог в нас и Бог чрез нас. Така че няма какво да пазите, било на децата си, било на себе си някакво достойнство, защото достойнството е такова, че то не може да се вземе. Достойнството ни в Бога е неоскверняемо. И не е унищожимо. За това е казано „достоен“. Там има при ръкополагане. Достоинство, което не идва от човека, а от Божията благодат. От това, че той откликва на действието на Бога към него, в него и чрез него. Така че забравете светския модел, защото и това е големият проблем, проблема на Ивайло и разните други. За тях унижение и да си пазят достойнството, да си пазят имидж, както в света, да не би да се разберат простотиите им, които вършат.

Цветан Гайд: Което е типично за природата на всеки човек. Всеки човек си има глупости. Всеки човек е малко глупав. Пък да не говоря и че много. Мисълта ми е, че единствената ни утеха, е че в достойнството на Бога има превъзходство, има прошка. Ние сме семейство, няма какво да имаме тайни във онзи смисъл на думата. Нали… Да не разбере, да не се изложим, да не сме по-долни, децата ни да са по-долни. Няма такова нещо. Ние се борим. Аз за всички деца в събора се боря като за мои. И затова /не се разбира/ в чата, аз съм поробил моите деца, да нямат друго, освен служението и служенето към всичко. На практика, те нямат собствен живот. Животът им е отдален на Събора. /не се разбира/ В света, то вече българина винаги вика…“абе има някакви задни…“ /не се разбира/. Това е лукаво подозрение за света. Ако вие сте в семейството на Бога, казвал съм достатъчно ясно.

И ясно е било към Вас словото, когато ме познавате и доколкото ще ме познавате и в бъдеще. Бог да ни направи да бъдем верни до края и в изповед до край.

Цветан Гайд: И ще завърша с молитва. Господи спаси ни! Ние всякога сме спасяеми. Не си въобразяваме, че всичко в нас е божествено. Ние знаеме, кое е от Тебе в нас и кое не е. И това учим всички. Моля те Господи, съхрани – душите, телата и духовете на всички ни. На всички верни, които знаеш по име. Смачкай и разруши делата на дявола, изобличи сатана, изобличи демоните, които се крият зад човешки щит, зад човешка себеправедност.

Съсипи ги, Господи, тия дела, сатанински. И избави пленниците. Избави пленените в самозаблуда, лъжи, измамa и клевета. /не се разбира/ да се разкара в защита на верните, на Бога и Събора в Христа Бога. Ще кажа Амин и Амин. /не се разбира/ Амин

Братя и сестри, сега ще си имате богослужения в събота и неделя и ще ви се каже къде предварително на тези, които е трябвало да бъдат на /заличени имена/. В кои храмове и как да бъде. Не допускайте да ви тормозят. В смисъл, Ивайло няма никаво право. Той не е вече служител /не се разбира/, трябва да се смирява пред чиновете на служителите. Ако някой иска със вас нещо да се дръгне и така нататъка, поканете го да си отиде и отстранете. Не означава обаче, че, ако човека се смири – било деца на Ивайло, било други – се смири и слуша словото и се впечатлява, никого няма да изгоним  . Но вие виждате какво е състоянието на нещата. Мисля, че е ясно, че те сами в момента отстъпват точно както Адам и Ева, престъпвайки волята на Бога, Божествения Дух в себеправедност и в собствените си цели и интереси, в собственото си тълкуване изпаднаха от благодатта и Законът Божи автоматично подейства да бъат отстранени. Ние никого няма да отстраним.

Бог между нас е силния и могъщия. Него освещавайте. Пред него заставайте. Той е този, който всъщност гони тия, които не му се покоряват. Тия, които не му се покоряват, той ги гони. Не се покоряват от сърцето /не се разбира/.

Лека вечер на всички и бъдете в молитва, наистина Бог да е …не само победа на делото, но и избавление и спасение. Бъдете в молитва и за това семейство защото всъщност съм най-много притеснен за тях. /не се разбира/ загинат, нали…какво съм направил. Сектата как ги изгони /не се разбира/ Аз знам, че това ще казват ще кажат лукавите сили, както са казвали и за други, както са ни казвали /не се разбира/. Знам това, но в това се укрепете, в крайна сметка – оправданието ни е от Бога, правдата ние от Бога, а не човешката, ние не се борим за своя правда. Аз няма какво да се боря с човешката правда на Ивайло /заличени имена/ и Мария /заличени имена/. Няма какво да се боря с тях. Аз се боря за Божията правда /не се разбира/. Оставям ви в божия мир, в божията ръка – не се бойте, пак ще ви кажа, не се бойте. Божият мир е повече от всеки разсъдък, в божието име, в любовта на Бога /не се разбира/ там се укрепете. Там сте в милостта на Бога /не се разбира/ и тя не зависи нито от Ивайло, нито от Цветан. Цветан само ви е свидетелствал и ви е водил в тая милост и ще продължава да ви води в тая милост. Не препоръчвам себе си. Не. Не. Бог да остане с всички вас. Амин. Лека вечер.